№ 68
гр. Ловеч, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200569 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 569363-F584017 от 25.03.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП е наложено на „*******“ ЕООД –
гр.Ловеч, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.********************,
БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя АНН. С. С., административно
наказание на основание чл.185, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДДС – имуществена санкция в
размер на 3000 лева, за нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС -
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Недоволни от постановлението останали от дружеството-жалбоподател, които чрез
адвокат К.Петров от САК са го обжалвали, като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата са наведени редица възражения и доводи обосноваващи според жалбоподателя
извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкнато е, че
постановлението е издадено за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, каквато правна норма не съществува, тъй като е била променена и изменена с ДВ,
бр.49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 година. Твърди, че проверката е била извършена в
неработно време, а АУАН е бил съставен в нарушение на разпоредбата на чл.28, ал.2, т.2 от
ЗАНН, като не са посочени трите имена на актосъставителя, както и че управителката на
дружеството не е била търсена и не е била отправена покана за съставяне на акт в
нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Процесуалният представител счита, че служителите на
НАП с действията си са провокирали извършването на нарушение, като са инсценирали
фактическа обстановка за неиздаване в неработно време на документ за извършената
1
покупко-продажба. По-нататък с жалбата е заявено, че към НП не е приложено
доказателство за наличието на правомощия у актосъставителя да съставя АУАН и в този
смисъл е налице нарушение на разпоредбата на чл.37 от ЗАНН, както и че е посочен само
един свидетел, докато закона говори за свидетели в множествено число. Наведени са
оплаквания и относно това, че само формално е отразено, че са били съобразени
възраженията на жалбоподателя, но действително те изобщо не са били обсъдени. Твърди се
също така в жалбата, че наказващият орган се е произнесъл с НП в нарушение на срока по
чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и че въпреки, че е отчел нарушението за първо такова, то съвсем
нелогично е заключил, че е с по-висока степен на обществена опасност.
Моли наказателното постановление да бъде отменено или алтернативно да се приеме,
че случаят е маловажен и се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Алтернативно с жалбата е заявено желание за постигане на споразумение по ЗАНН с
цел заплащане на санкция в по-нисък размер, тъй като още на следващия ден след
съставянето на АУАН в обекта е бил регистрирано фискално устройство.
В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява
от управителя А.С.. Поддържа жалбата, като сочи, че иска да бъде отменено НП, като
неправилно и незаконно или поне намален размера на санкцията. Заявява, че при проверката
обекта е бил затворен, като проверяващите са я намерили по телефона, като се
представили за клиенти от друг град. Твърди, че е било около 18:30 часа и обекта не е
работел. Изтъква, че не е могла да го отвори с месеци, заради пандемията. Сочи, че на
следващия ден е имала регистрирано фискално устройство в другия обект.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт
Д.Иванова, която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди
наказателното постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство е
протекло правилно и законосъобразно, а извършено нарушение се е доказало по безспорен
начин. Изтъква, че не са били представени доказателства във връзка с твърденията на
жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д. С.
М., Г. Ст. Д. и К. К. С., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
„*******“ ЕООД – гр.Ловеч било със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.******************** и се представлявало от управителя АНН. С. С.. Дружеството
стопанисвало търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „*****“,
намиращ се в гр.Ловеч, бул.„*********** В него се продавали различни видове мазилки,
грунд, шпакли и др. подобни материали.
На 11.12.2020 г. е била направена поръчка на тел.0877 287 736 в уеб сайт
*********** като от каталог за предлаганите артикули е била избрана копринена мазилка
„Оптима 061“ – 1 кг, с цена от 23,00 лева. Представител на ********** в България е фирма
била „*******" ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.Ловеч, *************, с телефон за
2
контакт ++359********* и имейл ***** **********.bg. Тези данни са били посочени във
формата за контакт в сайта.
На 14.12.2020 г. свидетелят Д.М. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
заедно с друг негов колега извършили проверка в офис на „Еконт“, намиращ се в гр.Плевен,
ул."Хаджи Димитър" № 42, до който куриерски офис е била поръчана посочената по-горе
стока /л.21/. В присъствието на представител на „Еконт“ е била отворена пратката и се
установило, че стоката не е придружена с фискален или системен касов бон. Тази проверка
била обективирана с протокол за извършена проверка № 1337413/14.12.2020 г. /л.14-15/.
Същият ден – 14.12.2020 г. свидетелят М. извършил посещение на магазин „*****",
находящ се в гр.Ловеч, бул."България" № 55, експлоатиран от "*******" ЕООД. Преди да се
легитимира, в 18:30 часа е извършил контролна покупка на 0,9 кг грунд контакт „silk
plaster“, на стойност 8,00 лева, заплатени в брой от него на управителката АНН. С. С., която
приела плащането, но не издала фискална касова бележка, нито бележка от кочан с ръчни
касови бележки. След легитимирането си като служител на НАП свидетелят М. извършил
проверка, при която била установена касова наличност в размер на 8,00 лева, съгласно
изготвения опис на касова наличност от А.С. /л.19/. При проверката свидетелят М.
констатирал и че в обекта липсвало инсталирано и работещо фискално устройство.
Извършил проверка в информационната система на НАП, при която установил, че
дружеството нямало регистрирано и въведено в експлоатация с изградена дистанционна
връзка с НАП фискално устройство за обекта представляващ магазин „*****", находящ се в
гр.Ловеч, бул."България" № 55. Проверката в обекта била обективирана с протокол за
извършена проверка № 0293703/14.12.2020 г. /л.16-18/. Освен от свидетеля М. и колегата му
Т., протокола бил подписан и от управителката на дружеството А.С., която получила и
екземпляр от същия. В графата за бележки и възражения вписала, че няма такива.
В така издадения протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК бил
поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител, да се яви на
17.12.2020 г. в офиса на НАП в гр.Плевен за съставяне на АУАН, като било указано на С.,
че при неявяване актът ще бъде съставен в отсъствието на представител на дружеството, при
условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Тъй като управителката на дружеството не се явила на указаната в протокола от
проверката дата в офиса на НАП в гр.Плевен, на 22.12.2020 г., в нейно отсъствие,
свидетелят Д.М. съставил на дружеството АУАН № F584017/22.12.2020 година. Като
свидетели при съставянето на акта се подписали Г.Д. и К.С.. Въз основа на констатациите от
проверката, свидетелят М. приел, че при проверката на 14.12.2020 г., в търговския обект на
дружеството, намиращ се в гр.Ловеч, бул.„*********** се извършвала търговска дейност,
като продажбата на различни видове мазилки, грунд, шпакли, без търговецът да е изпълнил
задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство с
изградена дистанционна връзка с НАП в обекта, и чрез което устройство да отчита
оборотите от извършените продажби, приети в брой. Актосъставителят приел, че по този
начин е била нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
3
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Същият ден – 22.12.2020 г. актът бил връчен на управителката на дружеството С.,
която вписала като възражения, че служителите я потърсили по телефона след работно
време, при табела „Затворено“. Посочила е още във възражението, че се е опитвала няколко
пъти да не взема парите, като им предложила да платят при цялата поръчка и да им издаде
фактура, както и че магазинът е на затваряне, тъй като е започнала нова дейност. Подписала
акта и получила препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да са били подадени други
писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в
него. Наказващият орган също възприел дадената цифрова квалификация на нарушението по
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и посочил, че нарушението е
извършено за първи път. Обсъдил е и въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН излагайки
подробни мотиви, като е достигнал до извода, че случая не може да се определи като
маловажен, тъй като деянието се характеризира с по-висока степен на обществена опасност,
предвид спецификата и значението на правните последици, които поражда извършването
му. На основание чл.185, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДДС, наложил на „Балкан Форд“
ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева, като в санкционната част уточнил, че
санкцията се налага за нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а и представляващият дружеството-жалбоподател не я
оспорва по същество и не отрича, че при проверката на 14.12.2020 г. в търговския обект не е
имало регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на противното.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.22-24/. В тази връзка, категорично
не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение, че към издаденото НП не
били приложени доказателства за правомощията на актосъставителя да съставя АУАН и
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.37 от ЗАНН в този смисъл. Такова изискване
към издадените НП и връчването им ЗАНН не предвижда. Компетентността на
актосъставителя произтича от длъжността, която заема, а оправомощаването му е въпрос на
4
доказване, което в случая е сторено, съгласно цитираната по-горе заповед на изпълнителния
директор на НАП.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да
водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание, поради което
съдът счита за неоснователни посочените в жалбата възражения.
Категорично не е вярно заявеното в жалбата, че в АУАН не са били посочени трите
имена на актосъставителя. Ясно в приложения към делото заверен препис от акта /л.12-13/ е
видно и се четат трите имена на актосъставителя – свидетелят Д. С. М., като е посочена и
длъжността, която заема в съответната структура на НАП. Що се отнася до посочената като
нарушена норма на чл.28, ал.2, т.2 от ЗАНН, то адвокатът изготвил жалбата явно е визирал
редакцията на тази норма извършена с ДВ, бр.109 от 22.12.2020 г., без да съобрази
обстоятелството, че същата е следвало да влезе в сила на 23.12.2021 г., т.е. към момента на
съставяне на АУАН, а и до приключване на съдебното следствие по настоящето дело,
действаща е била старата редакция на чл.28 от ЗАНН (ДВ, бр.105 от 1991 г.). Към този
момент, а и понастоящем, нормата, която визира задължителните реквизити на АУАН е тази
по чл.42 от ЗАНН.
Категорично също така не може да бъде споделено възражението, че наказателното
постановление е било издадено за нарушение на несъществуваща правна норма, визирайки
тази по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Към момента извършване на
нарушението, съставянето на АУАН и издаването на НП, както и понастоящем разпоредбата
на чл.7, ал.1 от Наредбата е действаща в правния мир, като последната редакция е от 2013
г. (ДВ, бр.40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.).
Неоснователно е и възражението, че АУАН е съставен без да е бил поканен
управителя на дружеството или негов представител. Видно от протокола от извършената на
14.12.2020 г. проверка в търговския обект на дружеството /л.16-18/, на същата е присъствала
управителя А.С., като същата е подписала протокола и е получила препис от него. С този
протокол е била отправена покана за съставянето на АУАН /л.18 отдолу/, като е била
указана и конкретна дата – 17.12.2020 г., а също и че при неявяване актът ще бъде съставен
в нейно отсъствие, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Ето защо, не отговаря на
истината, че управителя на санкционираното дружество не е била поканена за съставянето
на АУАН и по този начин да е била нарушена нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
В тази връзка не могат да бъдат споделени развитите в жалбата доводи относно
съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, като процесуално нарушение.
В случая, като свидетели са били посочени Г.Д. и К.С., но само като такива при съставянето
на АУАН. Действително, в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е употребена думата
„свидетели”, т.е. в мн.число, но това не означава, че когато акта е подписан само от един
свидетел или само от такива, които са присъствали при съставянето му, но не и при
5
установяване на нарушението, то той е незаконосъобразно съставен. Ясно е, че
законодателят е употребил думата в множествено число, с цел да задължи съответния
актосъставител да посочи всички лица, които са присъствали при извършването или
установяването на нарушението, което впоследствие пък би спомогнало наказващия орган
да изгради по-пълна и ясна представа относно фактите и обстоятелствата по конкретния
случай и съответно преценката му да издаде или не наказателно постановление да почива
върху една в цялост изяснена фактическа обстановка. Респективно, при евентуално
обжалване пред съд, последния да може да изгради изводите си за законосъобразност на
постановлението върху безспорна и категорично установена фактическа обстановка.
Обратното разбиране би означавало, че когато при извършване или установяване на
нарушението е присъствал по силата на обстоятелствата само един свидетел, то това
нарушение да не може да бъде санкционирано, ако буквално се тълкува нормата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН. Защото житейски логично е, когато се върши едно нарушение, то да не бъде
афиширано пред широк кръг лица. На следващо място – настоящият състав счита, че
описаните в акта обстоятелства, доказателствата, които ги потвърждават, както и правната
квалификация на нарушението, подобно на повдигнатото обвинение в досъдебната фаза на
наказателния процес, то и в административнонаказателното производство имат все още
„работен” характер, т.е. няма пречки след съставянето на акта да бъдат събирани и
представяни пред наказващия орган или въззивния съд нови доказателства имащи значение
за случая, в т.ч. и свидетелски показания. Аргумент за такъв извод се съдържа и в
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да
разследва спорните обстоятелства, когато това е необходимо.
Безспорно от изложената по-горе фактическа обстановка се установява, че е налице
извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма и правилно за това
нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Разпоредбата на
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (Загл. изм. – ДВ, бр.80 от 2018 г.) задължава лицата по чл.3 от същата да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на
започване на дейността на обекта. Безспорно, от дружеството- жалбоподател в случая са се
явявали лице по чл.3, ал.1 от Наредбата, тъй като са извършвали в момента на проверката на
14.12.2020 г., а и преди това, на 11.12.2020 г. чрез куриер, продажби на стоки от търговски
обект, какъвто се явявал магазинът „*****“, съгласно дефиницията дадена в § 1, т.41 от ДР
на ЗДДС, във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нарушението е вида на
т.нар. „продължени административни нарушения”, при които извършителят непрекъснато
осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме дължимото
действие, предписано от закона. За да бъде осъществено, не е необходимо да настъпи
определен съставомерен резултат. Такъв обаче винаги ще е налице, тъй като липсата на
фискално устройство в търговския обект и съответно неиздаването на документ по чл.118,
ал.1 от ЗДДС (фискален или системен бон) винаги води като последица неотразяване на
6
приходи, получени от съответните продажби. Това от своя страна, при всички случаи
означава, че се засяга неблагоприятно фиска. Обстоятелството, че продажбите са извършени
в извън работното време на търговския обект, както и че проверката е била по същото време
по никакъв начин не засягат основният факт по делото, а именно: липсата на въведено в
обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Още по-малко пък
представляват нарушение на процесуалните правила по издаването на обжалваното НП.
Търговецът е длъжен да отчита всяка продажба, независимо през кое време е била
осъществена, а за целта е задължен да е въвел в експлоатация и регистрирал фискално
устройство.
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че извършването на
нарушение на нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от жалбоподателя е
безспорно установено от обективна страна. При това положение, правилно
актосъставителят, съответно и наказващият орган са квалифицирали нарушението по този
текст от Наредбата. Правилно също така, наказващият орган е приложил за това нарушение
санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДДС.
Доколкото с процесното нарушение се засягат обществените отношения, касаещи
нормалното функциониране на данъчната система в Р България, съдът намира, че не може
да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Както се
посочи и по-горе в изложението, разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ е част от установения от законодателя ред и задължение за търговците да използват
фискални устройства с цел отчетност на реализираните продажби и приходи. Липсата на
касов апарат с дистанционна връзка с НАП води до нерегистриране на извършените
продажби, а от там и до укриване на доходи и неначисляване на данък. Не случайно и
законодателят е предвидил за подобно нарушение такъв висок размер дори и на долния праг
на имуществената санкция ( от 3000 до 10 000 лева). Именно поради това, настоящата
инстанция счита, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящия случай и аргументите на
жалбоподателя в този смисъл не могат да бъдат споделени. Наред с понятието
административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи и с понятията „маловажни”
и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН.
Безспорно е задължението на наказващият орган да приложи правилно закона при
извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки
„маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, съдържащи се в
обхвата на чл.6 от ЗАНН. В разглежданият случай, наказващият орган извършвайки това
отграничаване е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките за прилагане
на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай. „Маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В разглежданият
случай, от събраните по делото доказателства се установява, че нарушението за което е било
санкционирано дружеството-жалбоподател не се отличава със значително по-ниска степен
7
на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от този вид.
Наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път, което
безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което е наложил санкцията в
минималния предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДДС размер.
Ето защо, предвид на така изложените съображения, съдът счита, че наказанието е
законосъобразно наложено по вид и размер, и за безспорно доказано нарушение с правилно
приложен материален и процесуален закон, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди, като законосъобразно издадено.
Тъй като страните не са претендирали присъждането на разноски, то такива не следва
да бъдат обсъждани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 569363-F584017 от
25.03.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на
НАП, с което е наложено на „*******“ ЕООД – гр.Ловеч, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, ул.********************, БУЛСТАТ *********, представлявано от
управителя АНН. С. С., административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.1-во,
предл.2-ро от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на
нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС - чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8