Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 13.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от съдията
Емилия Кунчева т.д. № 233 по описа за
2018 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на П.Д.К., с ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощника й адв. Н.Д. от САК, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД,
със седалище гр. София, ЕИК ***, с
посочено правно основание на заявената претенция по чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането /отм./, вр. с пар. 22 от ДР на КЗ.
В исковата молба са наведени следните
фактически твърдения: На 22.05.2015 г., около
9 ч., край с. Я., по път ПВН № 1151, в посока към гр. Плевен, е
настъпило ПТП между лек автомобил „*****“, с рег. № ****, управляван от
виновния за същото произшествие водач Е.С.К., и лек автомобил „****“, с рег.№ ****,
управляван от Б. Д. Д.. В пряк резултат от настъпилото произшествие, седящата
на предна дясна седалка в автомобила „****“ Б. Д. А. – баба на ищцата,
претърпяла изключително тежки травми, несъвместими с живота, които са довели до нейната смърт, настъпила на мястото
на самото произшествие. С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 708/2016 г. по описа на Плевенски окръжен
съд водачът на лекия автомобил „*****“ –
Е.С.К. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“ и „б“, вр.
ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК – причиняване на смърт по
непредпазливост при управление на МПС на две лица /Б. Д. А. и Ц. А. Ц.ов/ и
средна телесна повреда на едно лице / Б. Д. Д./, като деянието е извършено в
пияно състояние и деецът е управлявал МПС без да има необходимата
правоспособност. Лекият автомобил „*****“ с рег. № **** към момента на процесното ПТП е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно
дружество ***“ АД, за което има издадена полица № ***, с начална дата на
покритие 01.02.2015 г. и крайна дата на покритие 31.01.2016 г. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от необратимата загуба на нейната баба Б. А..
Загубата на баба й е довела до
изключителен срив за ищцата, тъй като бабата е била за нея втора майка, винаги се е грижела за нея,
закриляла я е, била е нейна опора, приятел и учител в живота. Ищцата и нейните
сестра и брат са живели заедно с баба
си Б. дълги години в гр. И., където
бабата ги е отгледала. Между ищцата и
баба й е имало много силна връзка на взаимна обич и грижа, разрушена от
трагичния инцидент. Всичко това, наред с обстоятелството, че смъртта на баба й Б.
е настъпила по такъв нелеп начин, още повече е засилило изпитваните от ищцата
болки и страдания. И до настоящия момент ищцата не е превъзмогнала загубата на
баба си, затворила се е в себе си и се е отчуждила от предишната си компания.
Счита, че настъпилото събитие ще има негативно влияние и върху бъдещия й живот.
Ищцата претендира да бъде осъден
ответника да й заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на нейната баба Б. Д.
А. в размер на 100 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, като счита, че има качеството на увредено лице по
смисъла на чл. 265, ал. 2 от КЗ /отм./, предвид постановеното ТР №1/2018 г. по
тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Ответникът „Застрахователно
акционерно дружество ***“ АД, със седалище гр. София, оспорва исковата претенция по основание и
размер. На първо място ответникът оспорва материалноправната легитимация на
ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната баба Б.
Д. А.. Оспорва също така твърденията в
исковата молба за наличието на вина и противправност на поведението на водача Е.К.
към момента на настъпване на ПТП, както и причинната връзка между смъртта на Б.
А. и настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически и
психо-емоционални преживявания на ищцата. Ответникът е оспорил и акцесорната
претенция за лихви и е направил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
лихви за периода, надхвърлящ три години
преди датата на депозиране на исковата молба. Направено е и възражение, че
твърдените от ищцата неимуществените вреди са в резултат на фактори, различни от процесното ПТП и от
смъртта на Б. А.. Ответникът счита
размера на претендираното от ищцата обезщетении за неимуществени вреди за съществено завишен.
Съдът намира, че е сезиран с
търговски спор по смисъла на чл. 365 от ГПК, който подлежи на разглеждане по
реда на Глава Тридесет и втора от ГПК.
Правното основание на предявения
осъдителен иск е по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, вр. с §
22 от ПЗР на КЗ. Заявена е и претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на деликта.
Въз основа на приложеното по делото
решение № 14 от 02.07.2018 г. по н.д. № 1171/2017 г. по описа на Върховен
касационен съд на РБ се установява, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№ 708/2016 г. по описа на Плевенски
окръжен съд водачът на лек автомобил „*****“,
с рег. № **** – Е.С.К. е бил признат за
виновен в това, че на 22.02.2015г. на
път № ПВН 1151, км. 9+800, в близост до моста на река В., движейки се в посока
с.Я., обл.Плевен, при управляване на МПС, лек автомобил „****”, модел „***” с
рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и чл.21 ал.2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак –
В26 – Забранено е движение със скорост, по-висока от означената – 30 км/ч“, и
по непредпазливост причинил смъртта на две лица: на Б. Д. А. от гр.И.,
обл.Плевен и на Ц. А. Ц. от с.Я., обл.Плевен, както и средна телесна повреда на
Б. Д. Д. ***, като деянието е извършено
в пияно състояние и деецът е управлявал без да има необходимата
правоспособност, с което е осъществил състава на престъплението по чл.
343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“ и „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. с чл. 342,
ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК.
Безспорно установено по делото е наличието на
застрахователно правоотношение със ЗАД „***“ АД по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № *** по отношение на лек
автомобил „*****“ с рег. № ****, с начална дата на покритие 01.02.2015 г. и
крайна дата на покритие 31.01.2016 г.
Видно е от представеното удостоверение за
наследници изх. № 943351/04.03.2015 г., издадено от Община И., обл. Плевен, че починалата на 22.02.2015 г. Б. Д. А., е оставила за свой законен наследник и сина си Д. А. Д., с ЕГН **********.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за раждане същият е баща на ищцата П.Д. Д., която се
явява внучка на Б. А..
По искане на ищцата е допусната съдебна
психолого-психиатрична експертиза, която да даде отговор на конкретно
формулираните в исковата молба въпроси. От приетото по делото заключение на вещите
лица по същата, което съдът възприема като компетентно, достатъчно пълно и ясно
и обосновано, става ясно, че състоянието на ищцата може да бъде отнесено към
диагностичната категория неврастения. При тази диагноза преживяванията на
ищцата при скръбната вест за смъртта на баба й от настъпилото ПТП не излизат от
границите на нормална психологична скръб при загуба на близък, като в случая
определящи са не значимостта и продължителността на въздействието на стресора,
а функционалните нарушения в дейността на главния мозък на лицето. Според
вещите лица, вестта за смъртта на бабата и осъзнаването на нейната загуба са
повлияли за негативно протичането на
неврозата при ищцата, но не са отключващ фактор за функционалното разстройство
на централната нервна система и не са
довели до свързано със стрес психично разстройство при нея, а и всяко друго неприятно събитие би довело да
същия резултат.
За установяване твърденията на
ищцата, касаещи отношенията й с
починалата Б. Д. А. и претърпените неимуществени вреди от смъртта на
последната, са допуснати гласни доказателства – един свидетел, посочен от
ищцата при режим на довеждане. Допуснатият свидетел не е дал показания пред
съда, тъй като ищцата не е осигурила явяването му в съдебно заседание.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следните правни
изводи:
Нормата на чл. 223, ал. 1 от КЗ
/отм./, приложима в случая с оглед препращащата норма на § 22 от ПЗР на КЗ,
установява, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ предоставя право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
По делото е прието за безспорно
установено между страните обстоятелството, че към датата на процесното ПТП гражданската
отговорност на деликвента е била застрахована при ответното застрахователно
дружество.
В случая обстоятелствата
досежно извършеното деяние и неговата противоправност, вината като субективен елемент от фактическия състав
на деянието от страна на извършителя, както и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилите от него вреди са установени въз основа на влязлата
в сила присъда на наказателния съд, с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Ищцата е низходяща от втора степен – внучка на починало при ПТП лице. Същата основава материалноправната си легитимация да
претендира репариране на причинените й
вследствие смъртта на нейната баба
неимуществени вреди на постановките на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., по
тълк.дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК. С това тълкувателно
решение ВКС се е произнесъл в насока, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Съдът приема, че в случая по делото
не е проведено подобно доказване. При условията на пълно и главно доказване
ищцата не е доказала, че между нея и починалата й баба Б. А. е съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка, която е била изключителна и извън
обичайната за този вид родствени отношения връзка между баба и внучка. Също
така липсват доказателства, установяващи претърпени от ищцата болки и страдания
от смъртта на баба й, които са изключителни по своя интензитет и
продължителност. Такъв извод не може да
се направи въз основа заключението на вещите лица, дори напротив, от същото се
установява, че психологичните преживявания и реакцията на ищцата от
претърпяната загуба на баба й не излизат от границите на нормална психологична
скръб при загуба на близък, а психическото и емоционалното й състояние
понастоящем е обусловено изцяло от функционалните нарушения на централната
нервна система с типичните прояви на неврастения.
Предвид изложените съображения,
съдът приема, че в процесния случай не са установени визираните в посоченото по-горе тълкувателно решение предпоставки,
които да обосноват материална легитимация за ищцата да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на нейната баба, с оглед на което отговорността на ответното
дружество за обезщетяване на претендираните от нея неимуществени вреди не
следва да бъде ангажирана.
В този смисъл предявеният
осъдителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените от него и своевременно
претендирани разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с
чл. 37 от ЗПрП.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от П.Д.К., с
ЕГН **********,***, против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД, със седалище гр. София,
ЕИК ***, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/отм./, вр. с пар. 22 от ДР на КЗ, за заплащане на сумата 100 000 лв. /сто
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на Б. Д. А. – нейна баба, настъпила при ПТП на 22.02.2015
г., причинено от Е.С.К., за което същият е осъден с влязла в сила присъда по
н.о.х.д. № 708/2016 г. по описа на Плевенски окръжен съд, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 22.02.105 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3,
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК П.Д.К., с ЕГН
**********,***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД,
със седалище гр. София, ЕИК ***, сумата 300 лв. /триста лева/ разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: