№ 51
гр. Ловеч, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
в присъствието на прокурора Цв. М. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224300600072 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 2600006/10.03.2021 г., постановена по НОХД № 7/2017
г. Л.ският районен съд е признал подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ., с ЕГН **********
и СЛ. ЕМ. Д., с ЕГН ********** и двамата от гр.Л., обл.Ловешка за виновни
за извършено престъпление по чл.216, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.54 от НК,
като ги е осъдил на по 6 (шест) месеца лишаване от свобода, изпълнението на
които наказания е било отложено с тригодишен изпитателен срок.
С цитираната присъда подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д. са
били признати за невиновни в извършването на престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като съдът ги е оправдал по
така повдигнатите им обвинения.
Съдът е осъдил подсъдимие ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д. да заплатят
солидарно на гражданския ищец ЮЛ. В. СЛ., ЕГН ********** от гр.Л.,
сумата от 204,60 (двеста и четири лева и 60 ст.) лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на
1
престъплението по чл.216, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната
лихва от деня на увреждането - 01.04.2015 г. до окончателното им изплащане.
С цитираната присъда подсъдимие ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д. са били
осъдени да заплатят държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 50 (петдесет) лева по сметка на Районен съд – Л..
С цитирания съдебен акт, РС – Л. е отхвърлил предявения от ЮЛ. В.
СЛ. против подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д., граждански иск в размер
на 10 000 лева, за причинените му неимуществени вреди от престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като
неоснователен и недоказан.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимие ЕМ.
Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д. да заплатят солидарно по сметка на Районен съд – Л.
сумата от 462.58 (четиристотин шестдесет и два лева и 0.58 ст.) лева разноски
по делото, както и да заплатят солидарно по сметка на ОД МВР Ловеч сумата
от 100 (сто) лева разноски по досъдебното производство.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок са
постъпили въззивен протест и въззивни жалби, съответно от : Районна
Прокуратура Ловеч, ТО – Л., от адв. Ц.Ц. от АК – Плевен, в качеството си на
повереник на частния обвинител и граждански ищец ЮЛ. В. СЛ. от гр.Л., от
подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ. и от СЛ. ЕМ. Д. и двамата от гр.Л. – лично, и чрез
защитника на последните – адв. С.А. от САК.
В протеста на РП Ловеч, ТО – Л. се предлага, въззивният съд да
отмени присъдата на PC – Л. в оправдателната й част и да постанови нова с
която признае подсъдимите за виновни по обвинението по чл.131, ал.1, т.12
от НК.
Към протеста е депозирано и допълнително изложение, в което
представителят на прокуратурата заявява, че не споделя изводите на ЛРС, за
това, че подсъдимите са извършили действия с които се е стигнало до
причиняване на повреди по автомобила на Ю.В., но не и по причиняване на
телесните му увреждания, тъй като същият е успял да се отдалечи от мястото
на инцидента, което в действителност не е вярно. В тази връзка се сочи, че
съдът не е приел за достоверни и обективни показанията на пострадалия
досежно тяхното причиняване от подсъдимите, защото при задържането си в
РУ Л., В. е попълнил декларация, че не желае преглед от лекар; защото
2
полицейските служители дежурни по това време и отработвали случая, не са
посочили за възприети от тях следи по него; поставил е под съмнение
показанията на лекаря извършил освидетелстването на 03.04.15 г. /дал
показания през 2021 г./ относно удостоверените в него обстоятелства, защото
е посочил същите след прочит на самото удостоверение, без да си спомня
подробности за прегледа и констатациите.
Твърди, че съдът е приел, че това обвинение се явява недоказано по
несъмнен и безспорен начин.
Счита, че решаващият съд не е анализирал в пълна степен
доказателствата, някои от тях липсват в самите мотиви, а за други си
противоречи. В тази връзка посочва, че разпитаните полицаи, както и лекаря
д-р Д. са заявили в своите показания, че случая е бил много отдавна и не си
спомнят /протокол от 12.11.18 г., 2021 г./; не са коментирани изобщо
показанията на полицейските служители, че лицето само заявява в посочената
декларация дали желае или не преглед, както и дали има някакъв
здравословен проблем, като те не са събличали тогава Ю. и нямат възприятия
за такива. Изтъква, че от тях е посочено, че в случай на видими наранявания
при задържане на лице са длъжни и осигуряват освидетелстване, в другите
случаи се основават на декларираното от самото лице.
Сочи, че следва да се има предвид, че съгласно чл.122, ал.1 от НПК
свидетелят има право да си служи с бележки, цифри и др. , които се намират в
него, като именно от тази разпоредба се ползват свидетели /полицаи, лекари
извършили прегледи и всички др./ за обстоятелства за които имат лични
възприятия в процеса им на работа и за които са съставили съответни
документи. Счита, че естеството на работа на полицаи, лекари и прочее е
такава, че няма как да се изисква те да помнят години напред с пълни
подробности случаите които са им били възложени.
Твърди, че показанията на пострадалия за причинените му
увреждания се потвърждават от показанията на св. Ш.А., които съдът
незнайно защо е ингорирал като нелогични на л.8 в мотивите си : ,,...той се
измъкна по - надолу, вече там го налагат“, както и тези на брата на
пострадалия, че Ю. е бил окървавен, със скъсани дрехи и наранявания по
тялото; необяснимо защо и самото издадено медицинско удостоверение за
удостоверените обстоятелства, а в същото време напълно е приел изготвената
3
съдебно - медицинска експертиза, с уточнение, че е работила именно по
същите тези писмени данни.
Изтъква, че посочените доказателства /показанията на свидетели
досежно уврежданията по Ю., медицинското удостоверение, експертизата/ се
потвърждават и от многократните сигнали подавани на тел. 112 за побоища,
брадви и колове, подробно цитирани на л.6 от мотивите, но това не е
анализирано в съвкупност с тях. Счита, че мотивите на ЛРС са необосновани,
защото твърденията на пострадалия досежно деянието по чл.216 ал.1 от НК се
приемат за достоверни и логични, а останалите за причинените му
увреждания – не. Приема, че това се дължи поради непълния анализ на
всички доказателства, вкл. и косвените /свидетели казват, че са ги
разтървавали, напр. св. Зоя М./.
В заключение моли настоящата инстанция да измени присъдата на
PC - Л. като признае за виновни подсъдимите Е.Е. и С.Д., и да им наложи
наказания с оглед позицията на прокуратурата при съдебните прения.
В жалбата от повереника на частния обвинител и граждански ищец
Ю.С., адв. Ц.Ц. се иска въззивната инстанция да постанови решение, с което
да отмени обжалваната присъда в частта й, в която първостепенният съд е
признал за невиновни двамата подсъдими по обвинението за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1, вр. е чл.20, ал.2 от НК,
като неправилна, незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила, както и необоснована в
мотивната си част по своята същност. Иска се ОС – Ловеч да реши делото по
същество, като признае подсъдимите за виновни и да им бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски пред първата и втората инстанция.
Към цитираната въззивна жалба е приложено допълнително
изложение. В същото се твърди, че считат така постановената присъда в
обжалваната й част за неправилна, незаконосъобразна, явно несправедлива и
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, както и
необоснована в мотивната си част.
На първо място приема, че така повдигнатото обвинение по чл.131,
ал.1, т.12 вр.с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК в обвинителния акт на
подсъдимите е правилно, законосъобразно и обосновано с оглед състава на
престъплението, което им се вменява, че са извършили на процесната дата -
4
01.04.2015 г. около 15,30 часа в гр.Л. на ул. „Лале“ пред дом № 7. Счита, че
това е така, защото в самия ход на съдебното производство е станало ясно
какъв състав на престъпление са извършили подсъдимите, а именно:
„Умишлено и по хулигански подбуди, причинили лека телесна повреда на Ю.
В. С. от гр.Л., изразяваща се в порезна рана на левия лакът и множество
кръвонасядания по крайниците, довела до временно и неопасно разстройство
на здравето“. Твърди, че в самия обвинителен акт, а и в постановената след
това Присъда от 10.03.2021 г. е записано и многократно посочено, че
подсъдимите при продължавано престъпление и в съучастие като
извършители на 01.04.2015 г. са извършили и причинили лека телесна повреда
на Ю. В. С. от гр.Л., изразяваща се в порезна рана на левия лакът и множество
кръвонасядания но крайниците, довела до временно и неопасно разстройство
на здравето, което стана ясно в самото съдебно производство по делото, както
и в обвинителния акт. Счита, че е бил изяснен въпроса в какво точно се
изразява изпълнителното деяние и дали то е станало умишлено или по
непредпазливост, както и кой и кога точно е извършил и причинил описано
подробно в обвинителния акт. Твърди, че дори в медицинската експертиза се
отбелязва, че по отношение на пострадалото лице - ГИ и ЧО, нараняването
отговаря на механизма описан в медицинското свидетелство и събраните
свидетелски показания нямат, пострадалия има една съвсем нормална реакция
на стрес, уплах на психиката. Изтъква, че по делото единствено и само се
установява заинтересованост, едностранчивост, предубеденост и
противоречивост в показанията на свидетелите на подсъдимите.
Твърди, че съдът въобще не е взел в предвид свидетелските
показания на част от свидетелите, дори е игнорирал като писмено
доказателство медицинското свидетелство удостоверяващо телесната
повреда.
На второ място заявява, че категорично възразяват и не са съгласни,
като оспорват признаването за невиновни от съда на двамата подсъдими по
обвинението им по чл.131, ал.1, т.12 вр.с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК
за всеки един по отделно от подсъдимите, тъй като същото е явно
несправедливо, а е и определено при неясни мотиви на съда и постановената
присъда е без мотивна част при своето първоначално обявяване.
Счита, че би следвало съдът, след като прецени събраните по делото
5
доказателства и доводите на страните по отделно и в тяхната съвкупност и по
вътрешното убеждение да приеме за установена правната и фактическа
квалификация на спора и да постанови своята Присъда спазвайки
разпоредбите на чл.301, чл.303, чл.304 и чл.305 от НПК и най вече, че същата
не може да почива на предположения, като ЛРС е признал подсъдимите за
невиновни по едно от обвиненията, когато обвиненията са доказани по
несъмнен начин, в настоящият процес.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваната
присъда в частта й, в която ЛРС е признал за невиновни двамата подсъдими
Е.Е. и С.Д. по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12
вр.с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като неправилна, незаконосъобразна,
явно несправедлива и постановена при съществено нарушение на
процесуалните нравила, както и необоснована в мотивната си част по своята
същност, и да реши делото по същество, като признае подсъдимите за
виновни и им присъди направените съдебно -деловодни разноски пред първа
и втора инстанция.
В жалбата на подсъдимите Е.Е. и С.Д. чрез защитника им адв. СВ.
СТ. АРН. се иска да бъдат оправдани по обвинението по които са били
осъдени от PC – Л..
Към цитираната въззивна жалба е приложено и допълнително
изложение от въззивниците Е. и Д.. Изтъкват, че в допълнителната жалба са
против не само в часта, в която са осъдени за автомобила, за който са
набедени и който не е бил пред дома на ул. „Лале“ № 7 според обвинението.
Твърдят, че както се вижда и от снимковия материал, който не е бил заснет
пред дома на ул. „Лале“ № 7, като процесният автомибил не се е намирал там,
като не е бил и пред техния имот, излагат съображения в тези връзка.
Изтъкват, че за огледа е бил докаран автомобил, къкъвто лицето Ю.С.
пожелае, където пожелае и когато му наредят, като това се доказвало от
снимковия материал, че автомобилът е докаран и е в обратна посока на
посоката на движение. Считат, че ако е имало някакъв инцидент според
твърденията на РП – Л. и на ЧО В., то би трябвало предметът, който
преставлява вещественото доказателство би трябвало да остане там където се
твърди, че имало проишествие или инцидент до пристигане на служител на
реда и тогава може да се каже, че има оглед на местопроишествие излагат
6
съображения в тази връзка. Считат, че свидетелите на обвинението -
Красимир Минчев и Ф.А. Шибилов са недостоверни, сочат, че никой от тях
не е подавал сигнал на телефон 112, излагат доводи в тази насока. Изтъкват,
че „в протокола извършен от разследващи полицаи ясно се вижда номерата на
рамата, че две от тях не отговарят, също така регистрационните номера, на
процесния автомобил са различни от тези в обвинителния акт“.
В заключение молят настоящата инстанция да постанови
оправдателна присъда, като ги признае за невинни и в частта и за въпросния
автомобил.
В жалбата на адв. С.А. – защитник на подсъдимите Е.Е. и С.Д. се
иска въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда, в частта й, в
която двамата подсъдими са признати за виновни и да бъде постановена нова,
в която подзащитните му бъдат оправдани. Алтернативо се иска да бъде
изменен обжалвания съдебен акт, в частта, в която двамата подсъдими са
признати за виновни, като бъде намален размера на наложеното им наказание,
което счита за явно несправедливо, или да бъде отменена присъдата в частта
й, в която двамата подсъдими са признати за виновни, и въззивният съд да
върнете делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, ако счете,
че са допуснати съществени процесуални нарушения.
Към цитираната въззивна жалба е приложено и допълнително
изложение. В същото се твърди, че неправилно и необосновано
първоинстанционният съд е приел, видно от изложеното в мотивите към
присъдата, че подзащитните му са извършили деянието, за което са признати
за виновни, поради което и постановената присъда в тези части е неправилна
и незаконосъобразна. Счита, че този извод на съда не кореспондира със
събраните в хода на съдебното следствие по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, като повдигнатото обвинение по
чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК не е доказано както от обективна,
така и от субективна страна.
Посочва, че в така проведеното първоинстанционно производство не
са се събрали доказателства за извършено от доверителите му в съучастие
като извършители противозаконно повреждане на лекия автомобил,
собственост на Ю.С.. Счита, че изобщо по делото няма категорични
доказателства, че лекият автомобил, който се твърди да е управлявал С.,
7
приближавайки към дома на подсъдимите, е същият, който в последствие е
огледан от полицейските служители и за който се твърди да е повреден от
подзащитните му. Твърди, че нито един от свидетелите, дори и цитираните от
съда в подкрепа на това обвинение като доказано, не сочат изрично и сигурно
какво точно МПС е управлявал С. при приближаването към събралите се хора
на ул. „Лале“ в гр.Л. поне като общи характеристики за цвят и модел. Заявява,
че подзащитните му сочат, че лицето Ю.С. към инкриминираната дата е
притежавал немалко моторни превозни средства в своя собственост и
подзащитните му излагат, че в процесния момент е управлявал друго МПС, а
не това, което е огледано и за което е съставен протоколът за оглед. Твърди,
че доверителите му сочат още, че пострадалият е приближил по ул. „Лале“ с
друго МПС, различно от това, за чието повреждане са признати за виновни.
Така също, че подзащитните му твърдят, че по никакъв начин не са
извършвали противозаконни действия и не са повреждали МПС с Peг. № .....,
а повредите по това МПС с Peг. № ..... са причинени неизвестно как, къде и от
кого, поради което и неправилно те са признати за виновни по това
обвинение, ведно със следващото се уважаване на предявения в тази част
граждански иск за имуществени вреди, както и са осъдени на ДТ и разноски
по сметка на съда и МВР.
Счита, че неправилно ЛРС е възприел и фактическата обстановка по
делото, като е посочил, че обвинението за това престъпление е доказано от
показанията на свидетелите Ф.Ш.А., ЮЛ. В. СЛ. и отчасти на П. В. С., тъй
като кредитира показанията им по това обвинение. Твърди, че Ю.С. обаче не
само, че е заинтересован от доказване на обвинението, защото се касае за
негова собственост, което съдът неправилно не е отчел, но съдът не е
поставил под цялостно съмнение показанията и на него, и на другите двама
посочени свидетели, за които се е установило, че показанията им
противоречат на множество други писмени и гласни доказателства по другото
повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 2 от НК. Счита, че след като за това обвинение съдът правилно е
приел, че не следва да кредитира тези показания, защото те са в разрез с
много други убедителни доказателства, включително и с показанията на
полицейските служители и декларацията на самия пострадал при
задържането му, че няма здравословни увреждания и необходимост от
лечение, то неправилно съдът е дал вяра на показанията по обвинението за
8
повреждането.
Твърди, че съдът не е съпоставил свидетелските показания на всички
онези свидетели, които сочат подсъдимите като извършители на
престъплението по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК със
заключението на СКТЕ на вещото лице К.Т. - с разпечатките от телефон 112, с
останалите свидетелски показания, с записаното в дневника на ОДЧ при РУ -
Л. относно естеството на съобщения инцидент, като никой, никъде и по
никакъв повод не съобщава и няма данни да е извършено повреждане на
МПС, а само и единствено за разправия и за телесни посегателства. Счита, че
Тогава възниква логичният въпрос изобщо има ли в обективната
действителност извършителство на такова повреждане на МПС и то от
подсъдимите, след като никой от незаинтересованите свидетели не съобщава
за такова?
Изтъква, че в подкрепа на това, че подзащитните му не са
извършили това престъпление е и установеното обстоятелство по делото, че
огледаното МПС е местено от твърдяното местопроизшествие, неясно обаче
по делото от кого, как, защо и кога, както и че е намерено от органите на МВР
в посока обратна на движението от тази, в която се твърди да се е движел с
него пострадалият. Освен това счита, че неправилно съдът е приел, че е
доказано повреждането по място пред дом № 7 на ул. „Лале“, след като
огледът е извършен и МПС е намерено на друго място на улицата, а не на
това, за което са признати за виновни. Счита, че към това следва да се
добавят и изобщо необсъдените от съда противоречия за регистрационния
номер и номера на рамата между протокола за оглед, снимките от фотоалбума
и данните от ОД на МВР - Ловеч относно регистрацията на лекия автомобил,
но тези обстоятелства изобщо не са обсъдени в мотивите, а те се явяват
подкрепят тезата, изложена от подзащитните му, че огледаното повредено
МПС е друго, различно от това, с което в действителност се е придвижвал в
инкриминираните време и място ЮЛ. В. СЛ., а това МПС изобщо не е било
обект на посегателство от подсъдимите.
Счита, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на М.К.З.,
прочетените такива на З.С.М., на К. П.а и на А.Н.С. за обаждането им на тел.
112, защото е видно, че всички тези свидетели не съобщават за „повреден“,
„потрошен“ или някакъв друг начин увреден лек автомобил, и техните
9
показания, съпоставени с другите доказателства по делото, сочат на
единствения възможен извод, че такова по време, начин, място и авторство
повреждане, за каквото подзащитните ми са признати за виновни, няма.
Твърди, че съдът вътрешно противоречиво е обсъдил и личността и
обществената опасност на деянието и дееца, защото хем е посочил, че и
двамата подсъдими са с чисто съдебно минало, че нямат други
противообществени прояви и, че е налице нахлуване в техния дом, както и
друга постановена присъда против пострадалото в настоялия процес лице,
хем ги е определил като такива със завишена обществена опасност, поради
което и им е определил така постановените наказания.
Съобразявайки изложеното счита, че не е доказано престъплението
от обективна и от субективна страна, тъй като подзащитните му не са
реализирали съставомерните признаци на престъплението, за което им е
повдигнато обвинение.
Отделно от това, считаа, че в осъдителната част на присъдата
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като
мотивите му са непълни, противоречиви и неясни, което ограничава правото
на защита на подзащитните ми. В тази връзка сочи, че съдът е мотивирал
решението, приемайки, че от разпита на свидетелите по делото и огледния
протокол ставало ясно, че подзащините му са извършили увреждащите
действия. Твърди, че съдът не е коментирал възраженията на защитата на
подсъдимите в тази насока, че по делото липсват каквито и да било
доказателства относно осъществяването на елементите от състава на
престъплението, дали, как и от кого е извършено деянието, излага
съображения в тази връзка.
Наред с гореизложеното, счита, че ЛРС неправилно е определил
наложеното наказание, като мотивите му в това отношение са противоречиви
и неясни, а определеното в присъдата наказание е явно несправедливо.
Намира, че същото не съответства нито на личността на дееца, нито на
обществената опасност на деянието и на размера на твърдените за причинени
вреди.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана
от прокурор Ц.П., дава становище, че поддържа протеста на РП Ловеч, ТО –
Л.. Счита, че по делото безспорно е била установена вината на двамата
10
подсъдими за извършеното престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр. с чл.130, ал.1
и чл.20, ал.2 от НК. Предлага настоящата инстанция да се произнесе с
присъда, като осъди оправданите подсъдими за извършеното престъпление,
по което са били оправдани по съответното обвинение на първа инстанция и
да потвърди присъдата в останалата й част.
В съдебно заседание, въззивникът ЮЛ. В. СЛ., редовно призован, се
явява лично и с повереника си - адв. Ц.. Изтъква, че поддържа казаното от
неговия процесуален представител.
Повереникът адв. Ц. заявява, че поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея. Изтъква, че наред с изложеното от представителя на
ОП – Ловеч, с което е съгласен, счита, че първоинстанционната присъда е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като съдът не е аргументирал и
изследвал в цялост всички събрани по делото доказателства. Твърди, че са
налице такива, а самите оспорвани в медицинската част се доказало, че са
изготвени по надлежния ред и от надлежни институции, и обективират
състоянието на подзащитния му към момента на извършеното деяние и след
това.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени присъдата като
неправилна и незаконосъобразна, и да върне делото за ново разглеждане, като
им бъдат присъдени разноските.
В съдебно заседание, въззивниците ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д.,
редовно призовани, се явява лично и със защитника си - адв. А., поддържат
казаното от техния защитник.
Въззивникът ЕМ. Д. ЕМ. заявява, че това, което С. твърди счита, че
са набедени. Заявява, че иска да бъдат оправдани, съгласно доводите
изложени от адвоката им.
Въззивникът СЛ. ЕМ. Д. заявява, че иска да бъде оправдан, тъй като
не е извършил това, в което е бил обвинен.
Защитникът адв. А. на първо място счита, че правилно
първоинстанционният съд, при този доказателствен материал и допълнително
събрани доказателства – експертизи, записи от тел. 112, разпити на свидетели
и въз основа на всички тях е постановил оправдателна присъда по отношение
на първото обвинение, а именно за причиняване на уврежданията на
11
пострадалия С.. В тази връзка, твърди, че по делото е било установено, че
след въпросният инцидент на 01.04.2015 г. С. е бил задържан от органите на
РУ Полиция - Л., при което в един кратък интервал след инцидента, за чието
време и място са се събрали доказателства е бил отведен в полицейското
управление, направен е медицински преглед и има документи за
здравословното му състояние. Твърди, че са били разпитани като свидетели
полицейските служители и нито едно от тези, иначе сериозни, телесни
увреждания не са били налични при задържането му на 01.04.2015 година.
Изтъква, че странно, те се появяват два дни по-късно в удостоверение
издадено от медицинско лице, появяват се в интервал от около един ден,
които увреждания защитата твърди, че не са причинни от подсъдимите по
посочените начин, време и място. Отделно от това счита, че се е доказало и
РС – Л. не го е изследвал докрай по издаване на надлежно медицинско
удостоверение и неговото вписване, както в журнала на болничното
заведение, но категорично се е доказало, че на 01.04.2015 г. при задържането
и освобождаването на С. след 24 часа същият не е имал тези увреждания. В т.
см. счита, че правилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимите и е
отхвърлил гражданския иск за обезщетение за неимуществени вреди.
На следващо място, счита, че неправилно РС – Л. е приел, че
подсъдимите са извършили уврежданията на МПС, за което им е повдигнато
обвинение, че са повредили л.а. собственост на С.. Твърди, че в този аспект
ЛРС приема, че това МПС действително е било на място пред дома на
подсъдимия на ул. „Лале“ и същите са го повредили. Изтъква, че в тази връзка
при съдебнотехническата експертиза и представянето на разпечатката от
сведенията събрани на момента от поредица обаждания от лица, близки или
роднини, както на пострадалия, така и на подсъдимите, никой не съобщава за
посегателство на МПС, а се казва единствено за тип свада, скандал, има данни
за някакво физическо нападение, но в тази връзка нямаме и за увреждане.
Сочи, че в тази връзка са противоречиви свидетелските показания
като не става ясно кога се е появило МПС, дали С. го е управлявал, защо е
отишъл, тъй като и полицейските служители пристигнали на място по сигнал,
първоначално не са възприели и забелязали това МПС, а част от функцията
им е да установят фактическото положение и да предприемат
предупредителни мерки.
12
Изтъква, че не се е доказало, че увреденото МПС, описано в
протокола за оглед от 01.04.2015 г., е именно такова собственост на С., тъй
като както от постъпилите в ЛРС документи и тези приети пред въззивния
съд за МПС притежаване от частния обвинител към инкриминираната дата е
видно, че МПС с такъв ДК номер, какъвто се сочи в протокола за оглед няма.
Твърди, че там някой неясно е изписал последната буква, но от друга страна
разминаването в рамата, която е белег за индивидуализация на МПС се
различава. Счита, че в т. см. не се е доказало, че подсъдимите са осъществили
увреждането на въпросното МПС и на второ място, че същото е собственост
на С..
В заключение моли настоящата инстанция да отмени
първоинстанционната присъда в наказателната и в гражданската част по
отношение на повдигнатото обвинение по чл.216, ал.1 от НК и да постановите
нова оправдателна присъда.
Счита, че несправедливо, при условията на евентуалност, е
определеното наказание с оглед положителните характеристични
доказателства и за двамата подсъдими.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите протест,
въззивни жалби, допълненията към тях, становищата на страните заявени
пред съда и събраните по делото доказателства от ОС – Ловеч и от РС – Л., и
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
Подсъдимият ЕМ. Д. ЕМ. е роден на 17.09.1979 г. в гр.Л., обл.Ловеч,
живее в с. гр., български гражданин, с основно образование, не е женен, не
работи, не е осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият СЛ. ЕМ. Д. е роден на 17.07.1996 г. в гр.Л., обл.
Ловеч, живее в с. гр., български гражданин, с основно образование, не е
женен, не работи, не е осъждан, с ЕГН **********, като С.Д. е син на ЕМ. Д.
ЕМ..
В края на месец март 2015 г., племенникът на подс. Е. - Ч. и синът на
пострадалия Н. се скарали и сбили пред магазин в гр.Л.. Когато разбрал за
инцидента ЧО Ю.С. отишъл до къщата на подс. Е.Е., за да се разберат.
Вместо това се стигнало до изостряне на отношенията и размяна на обидни
реплики и заплахи между тях.
13
На 01.04.2015 г., след обяд, пострадалият Ю.С. отишъл в дома на
свид. Ф.А., който се намира в гр.Л., на улица „Лале“ № 8, като го помолил да
го заведе при автомонтьор, който да ремонтира притежавания от него бус.
Въззивникът С. бил със собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел
„318 Д“ с peг. № ..., като А. се качил при него в автомобила и тръгнали към
майстора. По пътя към майстора трябвало да преминат покрай дома на
подсъдимите, които живеели малко по-надолу на същата улица.
Преминавайки покрай дома им, въззивникът Ю.С. спрял автомобила и
попитал подс. Е.Е., защо неговите деца са били децата му. Подсъдимият Е. се
ядосал от поведението на С., не отговорил нищо, а влязъл в двора на къщата
си и взел от там две парчета от тухли. В този момент Ю.С. се уплашил и
веднага потеглил с автомобила, а Е. хвърлил тухлите по посока на
автомобила, но не успял да го улучи. След това въззивникът С. и св. А.
посетили майстора на коли М., където се уговорили кога да му закарат буса за
ремонт. Там се бавили около 30 минути, след като се тръгнали да се прибират
по същия път, по който дошли.
На същата дата, около 15.30 часа движейки се по улица „Лале“ С. и
А. забелязали, че пред къщата на подсъдимите се била събрала група хора, но
не предположили, че ги чакат за да се саморазправят с тях. Пред дома си били
подсъдимите Е. и Д., както и техни близки, като подс. Е. държал мотика, а
синът му подс. Д. - брадва. Пострадалият С. управлявал автомобила си бавно
и се приближавал към насъбралите се хора. Когато автомобила стигнал до
тях, подс. Е. замахнал с мотиката и счупил предното панорамно стъкло на
автомобила, като след това заедно със сина си нанесли още няколко удара по
автомобила от страната на въззивника С., с което го повредили, счупвайки
предно панорамно стъкло, ляво предно странично стъкло и ляво странично
огледало, като от самите удари останали и побитости по части от купето –
греди и преден капак. С. успял да излезе от автомобила като двамата
подсъдими се спречкали с него с намерение да му нанесат побой, но той
успял да се отдалечи от мястото на инцидента. След това автомобилът на С.
бил преместен на около 100 метра по - нагоре, до дома му, като по делото
няма категорични данни, кое лице е извършило това действие.
Във връзка с подадени сигнали за инцидента на тел. 112, на
местопроизшествието пристигнал полицейски дежурен екип от служители
14
при РУ на МВР Л., състоящ се от свидетелите П.И., М.И. и Т.В.. Когато
пристигнали заварили насъбрало се множество хора и процесния автомобил,
паркиран на определено разстояние от мястото на инцидента.
Същия ден - 01.04.2015 г. бил извършен оглед на
местопроизшествието (л.20-21 от ДП), който започнал в 16.20 часа, като при
огледа на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „318 Д“ с peг. № ... се
установило, че предното панорамно стъкло е напукано с пукнатини наситени
от към шофьорското място, огледалото на автомобила е откъснато от
основата му и липсва, на предна лява врата е счупено стъклото и липсва
изцяло, по гуменото уплътнение в горната част на лявата шофьорска врата са
намерени прорези, следи от пробиване на рамката от към лявата врата към
панорамното стъкло, побитости по предния капак вследствие на удари по
него, побидости по дясната страна на автомобила. При огледа в автомобила
била намерена и мотика, която била подробно описана. При огледа били
изготвени фотоснимки, а оглежданият автомобил бил иззет.
По този повод било образувано досъдебно производство № 73/ 2015
г. по описа на РУ МВР Л. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. За
изясняване на случая, същият ден, в РУ на МВР Л. били извикани
подсъдимите Е.Е. и С.Д. и около 17,30 часа полицейският служител св. Л.Й.
започнал да снема обяснения от тях.
От служебно извършената справка от PC – Л. досежно съдържанието
на изготвените мотиви по НОХД № 203/ 2016 г. /Присъдата потвърдена с
Решение от 20.03.2019 г. по ВНОХД № 243/2018 г. на ЛОС/ се установява, че
на същата дата - 01.04.2016 г., около 18.40 часа, по времето, когато
подсъдимите Е.Е. и С.Д. се намирали в РУ на МВР Л., пострадалият Ю.В. и
неговите братя В.П. В., Н. В. С. и П. В. С. пристигнали пред дома на двамата
подсъдими на ул. „Лале“ № 7, влезли в двора през външната порта, която не
била заключена, а затворена само със синджир, и започнали да нанасят удари
с дървени колове и брадва, които носели със себе си, по паркирания там лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ....., собственост на Наталия С.а М.,
като счупили предно панорамно стъкло, ляво и дясно предни странични
стъкла, ляво и дясно задни странични стъкла, предно стъкло, ляв и десен
мигач, ляв и десен заден стоп, преден ляв и десен фар и причинили огъване на
ламарините по купето. След като горепосочените лица повредили по
15
описания начин л.а „Фолксваген Голф“ , П. В. се насочил към къщата и с
дървен кол започнал да нанася удари по остъклението, като счупил двете
стъкла на едното крило на трикрилен прозорец на къщата, три прозореца на
остъклението и двоен стъклопакет на входната врата. След това
извършителите напуснали мястото. За действията на Ю.В. и неговите братя
били подадени сигнали на тел. 112 - общо десет сигнала за времето от -
18.36.03 до 19.14.13 часа.
Междувременно св. Л.Й. получил обаждане от ОДЧ да задържи за
по-дълго време Е. и близките му в районното управление, тъй като е получен
сигнал за нападение в дома им. Била сформирана оперативно-следствена
група, която незабавно посетила местопроизшествието. Бил извършен оглед
на местопроизшествието от разследващ полицай и образувано ДП № 74/ 2015
г. по описа на РУ МВР Л. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Поради
наличие на данни, че Ю.С. е извършил престъпление, полицейските органи го
задържали в 19.35 часа за срок от 24 часа, за което била издадена Заповед за
задържане от 01.04.2015 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
При задържането си ЮЛ. В. СЛ. попълнил декларация, в която
удостоверил, че по повод задържането е запознат с правата си и декларирал,
че : „Не желая медицински преглед от лекар по мой избор и за моя сметка“,
както и „Не желая медицински преглед от лекар“. Съставен бил Протокол за
личен обиск на С., а при освобождаването му С. съставил декларация от
02.04.2015 г., в която декларирал, че няма здравословни проблеми, които
налагат консултация с лекар.
На дата 21.04.2015 г. Ю.С. В. представил на разследващия орган
медицинско свидетелство с изх. № 263 от 03.04.2015 г. издадено от МБАЛ Л.,
за което бил изготвен протокол от същата дата /л.40 ДП/.
В цитираното медицинско свидетелство /от анамнезата/ е отразено,
че прегледът е извършен от д-р Д. Д., при който С. съобщил, че на 01.04.2015
г. към 16.30 часа му бил нанесен побой от познати лица. Оплаква се от болки
по крайниците. Прегледан в хирургически кабинет на МБАЛ - Л. ЕООД на
03.04.2015 г. с амб. №812. Като обективна находка е посочено: Ляв лакът-
порезна рана по външна страна с дължина 3 см. С кръвонасядане около нея.
Дясна предмишница средна трета по външна страна масивен хематом с
жълтеникав цвят. Дясно бедро долна трета външна страна кръвонасядане в
16
меките тъкани с жълтеникав цвят. Посочена е диагноза: КОНТУЗИО
КОРПОРИЗ ГЕНЕРАЛИЗАТА ВУЛНУС ЦЕКУМ КУБИТИ СИНИСТРА.
Прегледът в хирургическия кабинет бил отразен в медицински
журнал № по ред - 812, за което било издадено и гореописаното медицинско
свидетелство за пред съда.
Първостепенният съд е изискал информация от МБАЛ-Л. ЕООД
относно: работният график на св. Д-р Д. Д., съставен ли е бил лист за преглед
на пациента ЮЛ. В. СЛ., къде същият е отразен и отчетен ли е към НЗОК
извършеният преглед, платен или безплатен е бил и ако е бил платен,
съставен ли е надлежно приходен касов документ. От МБАЛ Л. ЕООД са
предоставени данни и заверени копия единствено от медицински журнал, в
който е отразен прегледът в хирургическия кабинет - № по ред – 812.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р М.Г.. Следва да се отбележи, че заключението на вещото
лице е изготвено при ползване на наличната медицинска документация /по
писмени данни/ и твърденията на пострадалия Ю.С.. Според вещото лице, на
С. са причинени порезна рана на левия лакът и множество кръвонасядания по
крайниците, които са му причинили временно и неопасно разстройство на
здравето. Не се очакват трайни остатъци от тази повреда. Според вещото
лице, порезната рана в областта на левия лакът се дължи на действието на
предмет с остър и резлив и това може да бъде и брадва, както твърди
пострадалият С.. Останалите изменения са от действията на удари от твърди
предмети, като се отбелязва, че пострадалият съобщава за получен удар от
брадва в областта на коляното.
По делото е била допусната и приета изготвената от вещото лице
инж. К.Т. съдебно компютърно - техническа експертиза, с предмет на
изследване -диск CD-R, съдържащ 18 броя папки - 18 броя аудиофайлове във
формат „wav" и 22 броя картони на повикванията с наименование
"ELKARTON" във формат .doc.
От заключението на вещото лице след възпроизвеждане и
визуализиране на аудиофайловете се установяват - лицата извършили
обажданията, от кои телефони, за какъв времеви период, дата и час, на
националния телефонен номер за спешни повиквания 112.
Установява се, че обаждане постъпило в 15:32:50 часа на 01.04.2015
17
г., е инициирано от лице, което се представило като А.Ц. /свид. Ц., майка на
поде. Е./ от телефонен номер **********, която заявила, че се обажда от Л. и
съобщава за ставал побой в гр. Л. на улица „Лале" 7 за нападения с
брадви….., за побой между Ю. и „Танас" и всякакви предмети.
Установява се, че обаждане постъпило в 15:43:20 часа на 01.04.2015
г., е инициирано от лице, което не се представило, с мобилен телефон ......, но
е със женски глас, заявило, че иска да се свържа с полицията, тъй като в гр. Л.
квартал Изток е станал голям бой, с брадви..., голяма навалица. Отправена е
молба за пращане на линейки.
Установява се, че обаждане постъпило в 15:43:50 часа на 01.04.2015
г., е инициирано от лице, което се представило като Е. с телефонен номер
........, което съобщило, че в квартал Изток в Л. „Има хора тука тичат с брадви
нападнаха една къща моля ви", „Ами сега всичко бягат с брадви да се бият с
едни хора...".
Установява се, че обаждане постъпило в 15:43:32 часа на 01.04.2015
г., е инициирано от лице, което не се представило с телефонен номер ..........,
което заявило, че „ще стане клане ... елате бързо на Лале 7, ...става убийство
…, пратете екип …., тука се пребиха хората ела по-бързо".
Установява се, че обаждане постъпило в 15:43:58 часа на 01.04.2015
г., е инициирано от лице, което се представило като С. Д.а /свидетелят С. Д.а/,
с телефонен номер ..........., която поискала бързо полиция да дойде на Лале 7,
че стана ... убийство на Лале седем стават побоища, от три, четири, пет души,
много хора се събраха ... и много хора имат нужда от спешна помощ. В края
на разговора на въпрос на оператора - Някой пострадал ли е, доктор да го
види?, Д.а отговорила: „Ами ще пострада някой с криваци".
Установява се, че обаждане постъпило в 15:44:18 часа на 01.04.2015
г., е инициирано от лице, което се представило като М.К., с телефонен номер
............., който съобщил, че в гр. Л. - „направо се пребиха тука с брадви, да
изпратите полиция в махалата, квартал Изток, както и че има пострадали.
Установява се, че обаждане постъпило в 15:46:18 часа на 01.04.2015
г., е инициирано от лице, което се представило като Зоя, с телефонен номер
......,-която съобщила, че в квартала нещо ужасно, на улица Лале, че има леко
наранени, трябва да дойде полицията да разтърве всичко, че се бият П., Ники.
18
Установява се, че обаждане постъпило в 15:51:17 часа на 01.04.2015
г., е инициирано от лице с женски глас, което не се представило, с телефонен
номер **********, което съобщило, че в Л. става бой, на улица Лале 7, което
на въпрос на оператора: „Има ли нужда някой от линейка да е пострадал?, е
отговорило: „Не ... само полиция може ли?
От изисканата и приложена по делото пр. вх. № 524/ 2015 г. на РП -
Л. се установява, че същата е образувана по преписка получена от РУ МВР
Л., по повод жалба от ЕМ. Д. ЕМ., която съдържа данни за инцидент
настъпил на 30.03.2015 г. пред дома на Е. и предизвикан от Ю.С..
По делото са изискани и приложени прокурорски преписки с
входящи номера - 27/ 2016 г., 69/ 2016 г., 676/ 2017 г.693/ 2018 г., 761/ 2018 г.
и 1102/ 2018 г. по описа на Районна прокуратура Л., които съдържат данни
неотносими към изследвания инцидент от 01.04.2015 г., но съдържащи
сведения за влошените отношения между семействата на страните и техните
близки.
От назначената по делото стоково – икономическа експертиза (л.32
от ДП) се установява, че на процесния лек автомобил „БМВ 318 Д“ с peг. №
..., собственост на ЮЛ. В. СЛ. от гр.Л., са били причинени следните повреди :
счупено предно панорамно стъкло на стойност 60.00 лева, счупено ляво
предно странично стъкло на стойност 37.00 лева и счупено ляво странично
огледало на стойност 30.00 лева, както и деформации и побитости по купето
на стойност 48.30 лева, като общата стойност на причинените вреди е в
размер на 204.60 лева.
Съдът приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа
на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
При така описаната фактическа обстановка настоящата инстанция
прави категоричния и безспорен извод, че въззивниците ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ.
ЕМ. Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.216, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Л.ският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна
преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и
тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои
доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази
връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от
19
допълване и преповтаряне. На въпроса за авторството в съответствие с
изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован
отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на
съдебното следствие вътрешно убеждение.
Настоящият състав намира за неоснователно становището на
защитата, че по време на съдебното следствие пред РС – Л. не е било доказано
по категоричен и несъмнен начин, че двамата подсъдими са осъществили
увреждането на процесното МПС и на следващо място, че не е установено
същото да е било собственост на въззивника С.. От показанията на последния,
както и от показанията на св. Ф.А. – очевидци на деянието по категоричен
начин се установява деятелността на двамата подсъдими по отношение на
престъплението по чл.216, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК. Установява се,
механизма на деянието, а именно, че подсъдимият Е.Е. е нанасял по
процесния автомобил удари с мотика (намерена впоследствие в „БМВ-то“ –
л.23 гърба, ф.к №10), а С.Д. – удари с брадва. Ето защо, следва да се оставят
без уважение, като неоснователни възраженията на защитата, че по делото не
е установено кога се е появило на местопроизшествието процесното МПС и
дали е било управлявано от С..
Уврежданията по процесния л.а. автомобил „БМВ 318 Д“ с peг. №
......, са били документирани непосредствено след деянието, при извършения
от разследващите органи оглед на местопроизшествието, който е започнал в
16.20 часа и е приключил в 17.05 часа (л.20-21 от ДП), като при огледа са
били изготвени фотоснимки (л.22-23 от ДП), а оглежданият автомобил бил
иззет с протокола.
В огледния протокол е посочено, че въпросният л.а. „БМВ 318 Д“ с
peг. № ...... е с РАМА № .............., което обстоятелство е документирано и на
ф.к №12 (л.23 гърба от изготвения фотоалбум).
От представената и приложена по ВОХД № 72/2022 г. по описа на
ЛОС справка вх. № 1257/25.02.2022 г. на ОД на МВР – Ловеч, с-р ПП КАТ,
относно регистрираните МПС на името на ЮЛ. В. СЛ. (л.104 от ВНОХД), по
категоричен начин се установява, че л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. № ...... е с РАМА
№ .............., и същият към инкриминираната дата – 01.04.2015 г. е било
собственост на пострадалия ЮЛ. В. СЛ.. Ето защо, следва да се оставят без
уважение възраженията на защитата касаещи собствеността на процесния лек
20
автомобил, както и неговата идентификация. По категоричен и несъмнен
начин по делото се установява, че процесният л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. № ......
е с РАМА № .............., и същият към инкриминираната дата – 01.04.2015 г. е
бил собственост на въззивника Ю.С., като и, че номерът на рамата посочен в
огледния протокол и фиксиран във фотоалбума е изцяло идентичен с данните
на автомобила фигуриращи в регистрите на ОД на МВР – Ловеч, сектор ПП -
КАТ.
Обстоятелствата, че при извършването на огледа, процесният лек
автомобил се е намирал не пред дом № 7 на ул. „Лале“, а пред дом № 11на
същата улица и то в обратна посока, по никакъв начин не могат да
елеминират установените обективни находки, а именно констатираните при
огледа увреждания върху инкриминираната вещ, нито авторството на
деянието.
Също така, съобразявайки гореизложените доводи, следва да се
оставят без уважение, като неоснователни възраженията на защитата във
връзка с това, че при съдебнотехническата експертиза и представянето на
разпечатката от сведенията събрани на момента от поредица обаждания от
лица, близки или роднини, както на пострадалия, така и на подсъдимите,
никой не е съобщил за посегателство на МПС, а се казва единствено за тип
свада, скандал, за някакво физическо нападение, но в не и за увреждане на лек
автомобил.
По протеста и жалбата на въззивника ЮЛ. В. СЛ.
Въззивната инстанция не приема аргументите на РП Ловеч, ТО – Л.
както и на повереника на въззивника ЮЛ. В. СЛ. касаещи
незаконосъобразност и неправилност на присъдата в обжалваната й част. От
друга страна, обосновани и правилни се явяват изводите на първостепенния
съд по отношение недоказаността по един категоричен и несъмнен начин на
обвинението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК,
вследствие на което въззивниците ЕМ. Д. ЕМ. и СЛ. ЕМ. Д. са били
оправдани по горецитираното обвинение.
Действително, по делото е приложено медицинско свидетелство с
изх. № 263 от 03.04.2015 г. издадено от МБАЛ Л., описващо конкретни
21
телесни увреждания причинени на въззивника Ю.С., на следващо място като
свидетел по делото е бил разпитан д-р Д. Д., извършил прегледа на
пострадалия С.. Следва обаче да се има предвид, че прегледът е бил извършен
на 03.04.2015 г. – т.е. два дни след твърдяното в обв. акт нанасяне на
процесните увреждания. Също така, по делото са налице показанията на
полицейските служители – свидетелите Д.Т., Р.Ц. и Л.Й., осъществили
задържането на Ю.С. за срок от 24 часа, в 19.35 часа на дата 01.04.2015 г.
(след втория инцидент). Изискана е и е приложени от РУ - Л. съставената
документация по повод задържането на С.. Никъде в показанията на
горецитираните свидетели, които са абсолютно незаинтересовани от хода на
делото, нито във въпросната документация няма данни за това по отношение
на въззивника С. на процесната дата - 01.04.2015 г., при задържането му в
19.35 часа, да са били констатирани телесни увреждания, нито пък Ю.С. да се
е оплаквал от нанесени му такива. В тази връзка, при задържането си С. е
попълнил декларация, в която удостоверил, че по повод задържането е
запознат с правата си и декларирал, че : „Не желая медицински преглед от
лекар по мой избор и за моя сметка“, както и „Не желая медицински преглед
от лекар“, а при освобождаването му С. съставил декларация от 02.04.2015 г.,
в която декларирал, че няма здравословни проблеми, които налагат
консултация с лекар (л.л836 – 840 от НОХД № 7/2017 г. на ЛРС).
В подкрепа на гореизложеното са и установените по делото
обстоятелства , че няколко часа след инцидента настъпил около 15.30 часа,
Ю.С. заедно със своите братя и близки, около 18.40 часа пристигнали пред
дома на двамата подсъдими на ул. „Лале“ № 7, влезли в двора през външната
порта, която не била заключена и започнали да нанасят удари с дървени
колове и брадва, които носели със себе си, по паркирания там лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с peг. № ....., за което са осъдени с влязла в сила присъда
по НОХД № 203/ 2016 г. на PC Л.. Изложеното е индиция, че самият
пострадал е бил в добро физическо състояние, както и, че не е имал нужда от
медицинска помощ (от каквато несъмнено би имал нужда при описаните в
медицинско свидетелство телесни увреждания).
Ето защо, с оглед и на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК,
според която присъдата не може да почива на предположения, изводът на
решаващия съд за недоказаност по категоричен и несъмнен начин на
обвинението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, се
22
явява обоснован и правилен.
Настоящият състав не приема възражението на защитата за
вътрешна противоречивост на мотивите на първоинстанционният съд, тъй
като изложените от решаващия съд мотиви са ясни, точни и логични,
основаващи се на събрания по делото доказателствен материал и отговарящи
на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата
инстанция не открива допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
По отношение на наложените наказания, въззивният съд счита, че
същите с оглед на конкретното деяние, обществената опасност на дейците и
причинените съставомерни последици се явяват завишени. За престъплението
по чл.216, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, ЛРС е наложил на въззивниците Е.Е. и
С.Д. наказания по 6 (шест) месеца лишаване от свобода. Към
инкриминираната дата 01.04.2015 г. минималната работна заплата за страната
е била 360 лева, като причинените вреди са в размер на на 204,60 лева.
Двамата подсъдими са неосъждани, с добри характеристични данни, нямат
регистрирани противообществени прояви. Следва да се съобрази и дългия
срок на настоящото наказателно производство до момента – повече от 7
(седем) години, като делото е постъпило за разглеждане в РС – Л. на
10.01.2017 г., което не може да бъде определено като разумен срок за
разглеждането му.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде намален размера на
наказанията лишаване от свобода по отношение на подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ. и
СЛ. ЕМ. Д. на по 3 (три) месеца лишаване от свобода, като съдът счита, че по
този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната
превенция предвидени в чл.36 от НК.
С оглед претендираните по делото разноски от повереника на
въззивника ЮЛ. В. СЛ. – адв. Ц., касаещи първата и втората инстанция, пред
настоящата въззивна инстанция такива не са сторени (няма доказателства в
тази връзка). Видно от приложените по НОХД № 7/2017 г. по описа на Л.ския
районен съд – адвокатско пълномощно (л.156) и по ДП № 73/2015 г. по описа
на РУ – Л. – адвокатско пълномощно (л.111), налице са данни за сторени от
23
Ю.С. разноски за повереник. Същите са били претендирани пред
първостепенния съд, като последният не се е произнесъл в тази връзка. Това
следва да се осъществи от РС – Л. по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1, във вр. с
чл.334, т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 2600006/10.03.2021 г., постановена по НОХД
№ 7/2017 г. от Л.ския районен съд, като НАМАЛЯ размера на наказанията
лишаване от свобода по отношение на подсъдимите ЕМ. Д. ЕМ., с ЕГН
********** и СЛ. ЕМ. Д., с ЕГН ********** от по 6 (шест) месеца
лишаване от свобода на по 3 (три) месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24