РЕШЕНИЕ
№260003
гр.Д.,22.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №336
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№25864/16.12.2019г. на С.Ф.А. с ЕГН **********, Г.Ф.А. с ЕГН **********,
М.Х.П. с ЕГН **********, Х.М.П. с ЕГН **********, Г.М.П. с ЕГН **********,
всички чрез адв.А.А.-ДАК, въззивна жалба вх.№25969/16.12.2019г. от М.Л.В. с ЕГН
**********, чрез адв.А.А.-ДАК, и двете допълнени с молби/„допълнение“/
вх.№26115/17.12.2019г. и вх.№26370/19.12.2019г., срещу решение
№1339/06.12.2019г. по гр.д.№281/2019г. на Д.ки районен съд, с което се уважават
предявените срещу тях от М.А.К. с ЕГН ********** искове по чл.26, ал.2, предл.5
от ЗЗД, чл.17, ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС, като се ПРОГЛАСЯВА
обективирания в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ***г.
на *** Е. С. с район на действие - района на Д.кия районен съд, с № *** в регистъра на НК, вписан под акт № ***г.
в Служба по вписванията – гр. Д., договор за дарение, по силата на който С.Ф.А.
с ЕГН **********, Г.Ф.А., М.Х.П. с ЕГН **********, Х.М.П. с ЕГН ********** и Г.М.П.
с ЕГН ********** даряват на М.Л.В. с ЕГН ********** дворно място, незастроено,
с площ от 100 кв. м., представляващо идеална част от УПИ * /***/, целият с площ
от *** кв.м., пл. №** в квартал ** по
плана на село Д., общ. Д., обл. Д., при граници на УПИ * – от всички страни:
улици, ЗА ПРИВИДЕН, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, доколкото същият прикрива договор за покупко-продажба и се УСТАНОВЯВА, че
относно този договор се прилагат правилата и последиците на договор за
покупко-продажба, по силата на който С.Ф.А. с ЕГН **********, Г.Ф.А., М.Х.П. с
ЕГН **********, Х.М.П. с ЕГН ********** и Г.М.П. с ЕГН ********** са продали на М.Л.В. с ЕГН **********
описаните 100 кв. м. в идеални части за сумата от 1150 лева.;ДОПУСКА се М.А.К.
с ЕГН ********** ДА ИЗКУПИ, на основание чл.33, ал.2 от ЗС, продадените от С.Ф.А.
с ЕГН **********, Г.Ф.А., М.Х.П. с ЕГН **********, Х.М.П. с ЕГН ********** и Г.М.П.
с ЕГН ********** на М.Л.В. с ЕГН ********** части от следния недвижим имот:
дворно място, незастроено, с площ от 100 кв. м., представляващо идеална част от
УПИ ***, целият с площ от *** кв.м., пл. №* в квартал *** по плана на село Д.,
общ. Д., обл. Д., при граници на УПИ * – от всички страни: улици, подробно
описани в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ***г. на
*** Е. С. с район на действие - района на Д.кия районен съд, с № *** в регистъра на НК, вписан под акт № ***г.
в Служба по впиванията – Д., и дворно място, незастроено, с площ от *** кв. м.,
представляващо идеална част от УПИ ***, целият с площ от *** кв.м., пл. №* в
квартал *** по плана на село Д., общ. Д., обл. Д., при граници на УПИ * – от
всички страни: улици, подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим
имот № г. на *** Е. С. с район на действие - района на Д.кия районен съд,
с № *** в регистъра на НК, вписан под
акт № ***г. в Служба по вписанията – Д., ЗА СУМАТА ОБЩО ОТ 1150 /хиляда сто и
петдесет/ лева, която следва да бъде заплатена на купувача М.Л.В. с ЕГН **********
в едномесечен срок от влизане в сила на решението, и за осъдени за разноски.
Съединена за общо разглеждане е и жалба
вх.№3235/10.02.2020г. от С.Ф.А., Г.Ф.А., М.Х.П., Х.М.П., Г.М.П. и М.Л.В., чрез
адв.А.А.-ДАК, срещу решение по чл.251 от ГПК №114/28.01.2019г. по същото дело,
както и частна жалба вх.№3236/10.02.2020г. от същите срещу определение по
чл.248 от ГПК №341/28.01.2020г.
Въззивниците считат решението за
недопустимо, необосновано и неправилно, които пороци обосновават с твърдения ,
свеждащи се до неустановена от съда фактическа обстановка, неправилна преценка
на събрани гласни и писмени
доказателства, както и с излагане на собственото им виждане относно дължими от
съда процесуални действия на фона на собствена оценка за редовността на
исковата молба/в нея имало квалифицирана информация за кредитните отношения на
въззивника Г. А./, за приложимост на правни норми и институти, които считат да
регулират процесните отношения, излагане на становище за доказателствената
стойност на писмени документи, за произнасяне от съда по непредявен иск за
изкупуване на ***кв.м.при условие, че нотариалния акт не бил обявен за
недействителен, произнасяне при неконституиране на всички съсобственици.
Повторно излагат обстоятелства относно наследствения статут на имота,
придобиването от тях на вещното право на собственост, относно собствените им
извън съдебни действия във връзка с разпореждането със същото, относно липсата
на съсобственост между тях и ищцата по причина на ликвидирането и с договор за
доброволна делба от 1982г., относно последващо изкупуване от ищцата на дяловете
на други съсобственици без да представя декларация по чл.33, ал.2 от ЗС,
относно действителността на извършеното в полза на въззивника М.В. дарение.
Искат отхвърляне на предявените искове като недопустими, неоснователни и
недоказани.
Доводи по същество на спора обосновават недоволството
им и от решението по чл.251 от ГПК и искат отмяната му и постановяване на акт с
точното и ясното му разтълкуване. С излагане на доводи за необоснованост на
платеното адвокатско възнаграждение от ищцата искат отмяна и на определението
по чл.248 от ГПК, и установяване, че ищцата дължи платеното адвокатско
възнаграждение на страните.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна М. А.К., чрез упълномощения
адвокат С.И., с доводи за неоснователност, като счита решението да е правилно и
обосновано, постановено след преценка на всички релевантни факти и
доказателства. Иска потвърждаването му. Необосновани намира и жалбите срещу
решението по чл.251 от ГПК и срещу определението по чл.248 от ГПК поради липса
на неяснота на решението и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, съответстващи на тежестта на възложената правна защита.
При данни обжалваното решение №1339/06.12.2019г. да е
връчено на въззивниците на 11.12.2019г., решението по чл.251 от ГПК
114/28.01.2019г. и определението по чл.248 от ГПК №341/28.01.2020г. на
30.01.2020г., всички жалби, вкл. допълненията се явяват подадени в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК.
По повод жалбите Д.кият окръжен съд разгледа
съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на
тях и събраните по делото доказателства, при проверката съобразно правомощията
си по чл. 269 от ГПК провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в
писмена форма, подписано. Правната воля на съда по предмета на спора /за
уважаване на трите предявени иска по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17 ал.1 от ЗЗД
и чл.33, ал.2 от ЗС/ е ясно изразена и
не се нуждае от тълкуване, което е приложимо към неясните решения и то следва
да изхожда от мотивите на същите, а не от субективната преценка на страната
относно крайния правен резултат. Възможността, предвидена в чл.251 ГПК за
тълкуване на влязлото в сила решение, е способ за изясняване на действителната
воля на съда, обективирана в диспозитива на съдебния акт, когато той е неясен
или непълен и поражда спор между страните относно вложения в него смисъл и за
изпълнение на неговите правни последици. Инициираното
от ответниците производство по чл.251 от ГПК за тълкуване в искания от тях
смисъл, би довело не до отстраняване неяснота във волята на съда, а до даване
на юридически съвети.
Атакуваното решение е постановено при надлежно
упражнено право на иск, като с искова молба вх.№1819/28.01.2019г. М.А.К. с ЕГН ********** ***, е предявила срещу
С.Ф.А. с ЕГН ********** ***, Г.Ф.А. с ЕГН ********** ***№*, М.Х.П. с ЕГН **********
***, an. **, Х.М.П. с ЕГН ********** *** **, Г.М.П. с ЕГН ********** ***** и М.Л.В.
с ЕГН ********** ***, искове с правно
основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17 ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС, за разкриване
симулативността на договор за дарение,
сключен на 19.01.2016г. с нот.акт № ***г.
на *** с рег.№*** Е. С. , с който С.Ф.А.
с ЕГН **********, Г.Ф.А., М.Х.П. с ЕГН **********, Х.М.П. с ЕГН ********** и Г.М.П.
с ЕГН **********, даряват на М.Л.В. с ЕГН ********** дворно място, незастроено,
с площ от 100 кв. м., представляващо идеална част от УПИ *, целият с площ от ***
кв.м., пл. №* в квартал *** по плана на село Д., общ. Д., обл. Д., като прикриващ договор за покупко-продажба ; за разкриване на действителната сделка
покупко-продажба на 100кв.м. в идеална част от
УПИ * по плана на село Д.; за признаване правото на М.А.К. да изкупи дела на С.Ф.А., Г.Ф.А., М.Х.П., Х.М.П. и Г.М.П. от
602кв.м.в идеална част от имота-продадените на 19.01.2016г. с нот.акт № ***г.
на *** с рег.№*** Е. С., 100кв.м.в идеална част и продадените на 19.01.2016г. с
№ ***г. на същия *** идеални части от ***кв.м. от същия имот.
Обосноваващите исковете обстоятелства се свеждат до
твърдения за наличие на съсобственост
между ищцата М.А.К. и ответниците С.Ф.А., Г.Ф.А., М.Х.П., Х.М.П. и Г.М.П., върху УПИ
* с площ от *** кв.м., пл. №* в квартал *** по плана на село Д., общ. Д., обл. Д.,
за извършено от ответниците-съсобственици привидно дарение на 100кв.м. в
идеална част от имота с единствената цел да направят ответника М.Л.В.
съсобственик за преодоляване забраната на чл.33, ал.1 ЗС за продажба да дела си
в съсобствеността и продажба на останалата част от дела им от ***кв.м.
Конкретно се излага, че ищцата е съсобственичка с права в обем на 1264/***
ид.части от имота по силата на договор за дарение, сключен с нот. акт № *** г.
на *** при ДРС и договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № *** г. на ***
Ю.Д., и на 346/***ид.части по наследство от баща и А. Н. Б., п.на ***г., един
от шестимата наследници на Н. Б. Н., п.на ***г. и М. А. Н., п.на ***г.
Ответниците С.Ф.А., Г.Ф.А., М.Х.П., Х.М.П. и Г.М.П. били собственици на 602/***кв.м. от имота по силата на правна
сделка-договор от 28.05.1987 г., сключен с нот. акт № *** г. на *** при ДРС. На
19.01.2016 г., с нот.акт № *** г. на *** с рег.№*** Е. същите даряват 100 кв. м.
идеални части от УПИ *** в кв.***, целия от *** кв. м. на ответника М.Л.В..
Същия ден, на 19.01.2016 г., с нот.акт № *** г. на същия ***, продават на М.Л.В.
още *** кв. м. в идеални части от дворното място от *** кв.м .от съсобствения
между страните УПИ *** в кв.*** по ПУП на с.Д., общ.Д. за сумата 1150 лева.
За извършените две разпоредителни сделки ищцата
разбрала на 03.01.2019г. след справка в Службата по вписванията.
Според ищцата действителната воля на ответниците била
да се сключи договор за покупко-продажба за да набавят средства за погасяване
дълг на един от тях – Г.А.. Дарението на идеалната част било привидно,
прикривало продажба, продажбата на дела на съсобствениците била извършена в
нарушението на чл.33, ал.1 от ЗС, изискващ
предлагането на съсобствена част от недвижимия имот за продажба първо на
съсобственика, не била поканена да изкупи дела, не е била уведомявана за
извършените сделки.
При тези фактически обстоятелства е заявено искане за
разкриване симулативността на договора за дарение като прикриващ продажба и
разкриване на действителната сделка-продажба, както и за изкупуване на
продадените общо идеални части от 602 кв.м. от съсобствения имот от ответниците-продавачи
по двете сделки на ответникът-купувач по тях, т.е. предявени са искове с правно
основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17 ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС .
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени
отговори на исковата молба от всички ответници.
С общ писмен отговор ответниците С.А. и Г.А. оспорват
исковете като неоснователни. Не оспорват, че
ищцата е наследник на Н. Б. Н.. Наследник на същия била и П. Н. Р.,
негова дъщеря. С договор, сключен с нот.акт №***г. П. Н. Р. продала на Ф. Т. А.
дворно място от 602кв.м. , представляващо 602/*** идеална част от парцел ***, пл.*, кв.* по плана на село Д.. В нотариалния акт
било записано, че същото място попада в парцел 4 по изготвения между
съсобствениците договор за доброволна делба. След смъртта на баща им били
собственици на така придобития имот по наследство. Договорът за доброволна
делба легитимирал продавача като единствен собственик на продаденото през 1987г. дворно място. Ако се приемело, че
имотът е съсобствен, атакуема по реда на чл.33 от ЗС била именно сделката от
1987г. Ищцата не оспорвала тази сделка, не твърдяла, че при сключването на тази
сделка е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС. След като наследодателите на ищцата към 1987г.са се
отказали от правото си на изкупуване, то за ищцата това право било преклудирано.
Неоснователни били твърденията в исковата молба, че ищцата узнала за
извършените разпоредителни сделки с имота на 03.01.2019г. Договорът за дарение
не бил привиден. Мотивът за извършване на дарението на 100кв.м. от дворното
място на техния баща бил благодарност към М.В.. През 2013г. С.А. претърпял операция-
***, не можел сам да се обслужва и да подържа домакинството. Ответникът М.В. бил познат на Г.А. и при посещенията в дома на
С.А. откликнал на нуждата от помощ - помагал на съпругата на С.А. при
тоалирането му, пренесъл и нацепил дърва за зимата, поддържал градината. Поради
това С.А. искал да го възнагради, а останалите се съгласили да дарят на М.
идеални части от имота.
Идентични по съдържание са отговорите на ответниците М.Х.П.,
Х.М.П. и Г. М. П.. Излагат, които аргументират становище за неоснователност на
исковете с твърдения, че наследниците на Н. Б. Н., починал на ***г. били признати
за собственици по наследство и давностно владение на дворно място с площ от ***кв.м.
с пл.№*, парцел *, кв.*** по плана на село Д., че с договор от 23.02.1982г. наследниците
на Н. Б. Н. разделили имота, при което П. Н. Р. получила в дял два парцела,
единия от които продала на техни наследодател с нот.акт №***г. на *** при ДРС.
Ответницата П. излага и, че първият ответник /С.А./посетил дома на ищцата и
предложил първо на нея да изкупи дела им, същата била уведомена, което значело,
че сделката не е относителна недействителна, не е налице заобикаляне на закона
с дарението на идеална част и последяващата продажба. Ответниците М.Х.П. и Х.М.П.
излагат и, че едва през 2018г. ищцата придобила 2/24 ид.ч. от гореописания имот
от съсобствениците Н. С. Б. и П. С. Б.. Към момента на разпореждането не
следвало да бъде поканена от съсобствениците-продавачи да изкупи дела им,
сделката не била относително недействителна спрямо нея.
Идентични
обстоятелства относно правата на наследниците на Н. Б. Н. върху имота,относно
поделянето му с договор от 23.02.1982г., относно разпореждането от П. Р. с притежавания от нея
дял в полза на Ф. А. се излагат и в отговора на ответника М.Л.В.. Неоснователни
същият намира твърденията на ищцата, че действителната воля на страните при
сключване на договора за дарение да е била да се сключи договор за покупко-продажба,
за да се заобиколи разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗС. Не било налице заобикаляне
на закона, не било налице прикрито съглашение. Конститутивният иск не бил
предявен в преклузивния срок по чл.33, ал.2 от ЗС - двумесечен срок от
продажбата. През 2016г. ответникът В. се срещнал с М. В. и нейния съпруг С. за
да се запознаят, разменят координати и за да сподели намерението си да трасира
имота. М.К. и съпругът й С. лично присъствали в момента на трасиране и
означаване на граничните точки на имота, което можело да бъде потвърдено от
геодезиста, съставил съответния протокол - инж. М. Д.. Ищцата оказвала системен
психически тормоз върху ответника В. и семейството му. Ответникът С.А. лично е
уведомил ищцата за намерението на останалите съсобственици и отправил към нея
предложение да закупи дела им. Едва след категоричния отказ на ищцата да изкупи
дела на останалите съсобственици, под предлог, че в момента не разполага с
финансови възможности, същият дял е продаден на трето лице, при същите условия
и цена, предложени на М. В..
Не е спорно между страните, установява се от писмените
доказателства по делото, че с нотариален акт №***г. на Д.ки/тогаваТолбухински/
районен съд, въз основа на обстоятелствена проверка, наследниците на Н. Б. Н.
са признати за собственици на имот, представляващ дворно място от ***кв.м.,
находящо се в с. Д., ведно с построена върху него къща от две стаи и салон, имот
с пл. №*, в кв. * по регулационния план на селото. По данни от удостоверение за наследници №40/08.06.2018г./ Н. Б. Н.,
починал на ***г., е оставил наследници съпруга М. А. Н., починала на ***г. и
шестима низходящи- дъщеря Й. К. Х., починала на ***г., син С. Н. Б., починал на
***г., син А. Н. Б., починал на ***г.,
син Б. Н. Б., починал на ***г., дъщеря Е. Н. Б., починала на ***г. и
дъщеря П. Н. Р./същите низходящи и на преживялата го съпруга М. А. Н./. Не е
спорно и, че на 23.02.1982г. наследниците на Н. Б. Н. и съпругата му М. А. Н. са сключили договор с нотариална заверка на
подписите, с който са се споразумели, “за улеснение при ползването на имота и
отчитайки приносът, който съсобствениците са имали при неговото поддържане и
гледане на родителите си“/т.3 от договора/, да го разделят на седем дяла,
отразени по скица-приложение с номера от 1 до 7 и с имената на собствениците,
които „получават за ползване“ съответния номер парцел. Съдържанието на договора
несъмнено сочи на неговата цел – разпределяне на ползването на съсобствения
имот, а данните по делото/скици- извлечения от ПУП на селото, справка от Община
Д. относно имота/, че съсобственото тогава на
наследниците на Н. Б. Н. дворно
място и понастоящем съществува като самостоятелен обособен имот, урегулиран в
УПИ *, целият с площ от *** кв.м., с пл. №* в квартал *** по плана на село Д..
Твърденията на ответниците за ликвидиране на
съсобствеността чрез делба при условията
на договора от 23.02.1982г. са неоснователни, тъй като същият не прехвърля
вещни права. С договора от 23.02.1982г.съсобствениците са реализирали правото си на управление на общия
имот, а не на разпореждане - да прекратят съсобствеността, т.е.да прекратят
правното си положение на съсобственици като трансформират притежаваното от тях
в съсобственост право в индивидуално, еднолично право на собственост върху
самостоятелно обособена вещ. В резултат на договора от 23.02.1982г. нови,
самостоятелни обекти на собственост при спазване на благоустройствените
изисквания, не са възникнали, т.е. никой от съсобствениците не е станал
изключителен собственик на самостоятелен поземлен имот в резултат на този
договор и съобразно „парцелирането“ на
имота по начина , указан в скицата към договора. Субективното виждане на
съсобствениците за самостоятелни права върху ползваната от всеки идеална част,
т.е. като принадлежаща им реална част от имота, е ирелевантно в случая.
Не е спорно по
делото, установява се от представеното удостоверение за наследници, че сред
наследниците по закон на Н. Б. Н. са А.
Н. Б., починал на ***г., и П. Н. Р., съответно негови син и дъщеря.
Ищцата е дъщеря на А. Н. Б.. С договор за дарение от
05 .06.1990г., сключен с нот. акт № *** г. на *** при ДРС, А. Н. Б. и съпругата
му М. Р. Б. са дарили на дъщеря си М.А.К. 572кв.м. в идеални части от дворно
място с площ от ***кв.м., имот с пл.№*, кв.* по плана на с.Д.. В последствие, с
договор от 13.12.2018г., сключен с нот акт № *** г. на *** Ю.Д.,
съсобствениците Н. С. Б. и П. С. Б., наследници на С. Н. Б., син на Н. Б. Н./удостоверение
за наследници №40/08.06.2018г./ са продали на съсобственика си М.А.К. общо
2/24ид.части от имота.
С договор от 28.05.1987г., сключен с нот. акт № *** г.
на *** при ДРС, съсобственика П. Н. Р. е продала на Ф. Т. А. идеална част от 602кв.м.,
която идеална част не надхвърля обема на наследствените и права от 1/6.
Не е спорно, че ответниците С.Ф.А., Г.Ф.А., М.Х.П., Х.М.П.
и Г.М.П. са наследници на Ф. Т. А., така и удостоверения за наследници
изх.№146/12.01.2016г. и №102/08.01.2016г. на Община гр.Д.. Установява се и, че
на 19.01.2016 г., с нот.акт № *** г. на *** с рег.№ *** Е.С. същите даряват 100
кв. м. идеални части от УПИ *, * в кв.***, целия от *** кв. м. на ответника М.Л.В..
Същият ден 19.01.2016 г., с нот.акт № *** г. на същия ***, те продават на М.Л.В.
още *** кв. м. в идеални части от същия имот за сумата 1150 лева. В
нотариалното производство М.В. е участвал чрез пълномощника си К. В. , негова
майка.
Следователно, налице е съсобственост, която към
2016г./и понастоящем/ не е била прекратена чрез делба или по друг начин. М.А.К.
се легитимира като съсобственик от датата 05.06.1990г., по силата на
извършеното в нейна полза от родителите и дарение с нот. акт № *** г. на ***
при ДРС на идеална част от имота. Има това качество и към датата 19.01.2016г., когато наследниците на
съсобственика Ф. Т. А., с права в имота от 28.05.1987г. по силата на договора,
сключен с нот. акт № ***г., отчуждават придобитите от тях по наследство от него
права чрез дарение на идеална част от 100кв.м и продажба на идеална част от ***кв.м
.
Независимо от начина на възникване на съсобствеността,
всеки от съсобствениците има право да извърши сделка на разпореждане със своята част от недвижимия
имот. Собственикът на идеална част от недвижим имот може да дари свободно своя
дял на 3-то лице без да предлага първо на останалите съсобственици, но той може
да продаде своя дял на трето лице, което не е съсобственик, само и при условие,
че първо предложи на другия съсобственик при същите условия, т.е. за същата
цена, на която ще продава на 3-то лице. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗС съсобственикът
може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като
представи пред ***а писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред
него, че никой от тях не е приел това предложение. Нарушаването на чл. 33, ал. 1 ЗС поражда правото на
заинтересования съсобственик да изкупи частта на съсобственика - продавач
съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС.
В случая това право е възникнало за ищцата М.А.К., тъй
като безвъзмездното разпореждането/дарението/ с притежаваните от наследниците
на Ф. Т. А. идеални части от 100кв.м в полза на М.Л.В. като нищожно поради симулативността
му не е придало на същия качеството на съсобственик, на който наследниците на Ф.
Т. А. са могли да продадат и идеалната си част от ***км.м без да са длъжни да я
предлагат на другия съсобственик.
Дарението прикрива продажба, сключена между
съсобствениците- наследниците на Ф. Т. А.
и третото за съсобствеността лице. За действителната им обща воля да се сключи
друг договор, различен от привидния (относителна симулация), а именно продажба
на идеалната част от 100кв.м., а не дарение, са изявленията на двамата ответника С.А. и
Г.А. . В първото
по делото съдебно заседание на 15.05.2019г. ответникът С.А. заявява пред съда,
че имали право да си продадат имота, че след смъртта на баща му Ф. Т. А. наследниците
взели решение да продадат наследническото си място, намерили купувач през 2015г. , лично той
отишъл при ищцата есента на 2015г. да изкара копия от документите за имота
защото ще извършват покупко-продажба, били принудени да го продадат, не можели да се грижат за него, ищцата
знаела, че искат да го продадат, за дарението се решило когато вече били
подготвени документите от ***а, така ги посъветвал ***а, отишли и се разписали.
В същото съдебно заседание ответникът Г.А. заявява пред съда, че като
собственик има право да си продаде имота, а за конкретното дарение и
последващата продажба трябва да се пита ***а. Изявления за закупуване на имота
си съдържат и в молбата с
вх.№10473/28.05.2019г.- „М. закупил двора“, и в молбата с
вх.№13796/08.07.2019г.-„след закупуване на имота“, „като закупих имота“, подадена
от името на ответника М.В., чрез пълномощника му К. В. , негова майка. По реда
на чл.176 от ГПК, на въпроса дали договорената цена за цялата идеална част от
602 кв.м. е 1150лева, ответникът Г.А. е
отговорил „мисля, че беше 1200лева“.
Изявленията на ответниците сочат да е липсвало
дарствено намерение, да е имало общо съзнание за продажба, изявената воля за дарение да е предназначена за трети лица,
а във вътрешните отношения целта да е била възмездно транслиране на права.
Изявленията им, ценени като признание за
симулативността не обвързват останалите ответници, които не са изложили твърдения относно същите факти, ако и да имат
качеството на необходими задължителни другари, но не могат и да бъдат
игнорирани при преценка относно волята на страните по договора, с оглед и на
всички установени по делото обстоятелства. Ответниците
–наследници на Ф. А., изначално са се
считали за собственици на самостоятелен обект, искали са да продадат имота, избрали
са купувач, не са се чувствали задължени да го предлагат на другите
съсобственици, не са разполагали с писмени доказателства, че са предложили на
другите съсобственици да купят дела им при същите условия и те са
отказали. Ответниците са желали да
настъпят правните последици на продажбата. Явната сделка е от естество да им
осигури възможност да продадат дела си на
избрания купувач и да се породят последиците на продажбата, без да е необхоД.
да изпълнят условията на чл.33, ал.1 от ЗЗД.
Липсва какъвто и да е времеви интервал между сключването на договора за
дарение и договора за продажба – нотариалните актове са с поредни номера
по регистъра на длъжностното лице-***. Според ответника Г.А. договорената цена
за целия дял била 1200лева /в договора за продажба е вписана цена от 1150лева
за идеална част от ***кв.м./, според ответника С.А. цената е 1150лева, както
пише в нотариалния акт. Според св.С. К., съпруг на ищцата, С.А. ги
посетил м.септември 2015г., казал, че искат да продават и ***а им искал
документа за доброволна делба. Попитали го за продажната цена и, искали/той и
съпругата му/ да го купят, казал, че
вече са се договорили, продава ли го за 1200лева. Съществен елемент на договора за продажба е цената, а
в процесния случай страните по сделката са имали намерение такава да бъде
заплатена за целия дял, не се разкрива каквото и да е дарствено намерение.
В този смисъл настоящата инстанция споделя извода на
районния съд, че при сключване на процесния договор за дарение действителната
воля на страните е била между тях да възникне продажбено правоотношение, респ. че
дарението от 19.01.2016 г. на идеална част от 100кв.м. е симулативен договор,
прикриващ продажба при обща цена с продажбата от 19.01.2016г. на идеалната част
от ***кв.м. от 1150лева, при което исковете
по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17 ал.1 от ЗЗД са правилно уважени,
респ.обжалваното в тази част решение следва да се потвърди.
Продажбата на дела си ответниците С.Ф.А., Г.Ф.А., М.Х.П.,
Х.М.П. и Г.М.П. са извършили без да са изпълнили задължението си към ищцата М.А.К.
по чл. 33, ал.1 от ЗС, да предложат
най-напред на нея дела си за изкупуване при условията, при които са ги продали
на ответника М.Л.В.. Липсва и декларация от продавачите, че са предложили на
съсобственика да изкупи дела им. Доведеното устно до знанието на ищцата
намерение да продадат дела си, в който смисъл са съвпадащите изявленията на
ответника С.А. и на ищцата, и
показанията на св.С. К., не съставлява покана по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗС, поради
което двумесечният срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от узнаване на
продажбата.
В случая искът по чл.33, ал.2 от ЗС не е предявен
в преклузивния двумесечен срок от момента на узнаване от ищцата на продажбата.
Продажбените сделки са извършени на 19.01.2016г., а конститутивният иск за
изкупуване е предявен на 28.01.2019 г. при твърдения на ищцата да е узнала за
продажбата на 03.01.2019г. след справка в Службата по вписванията, които
твърдения са опровергани от събраните по делото доказателства.
Съвпадащи са
търденията на ищцата и ответника С.А. в първото по делото съдебно заседание на
15.05.2019г., че С.А. е посетил дома и през 2015г., казал, че искат да продават
и му трябват документи. Според ищцата казал и, че ще продават за 1200лева,
предложили му 1500лева, но той не се съгласил, разсърдил се и изчезнал. Ищцата
излага в това заседание и, че от края на 2016г. в имота била К./майката на
ответника М.В./, казала им, че собственик. Първата им среща с нея била есента
на 2016г., но ищцата мислела, че още няма сделка.
Съвпадащи са показанията на св.С. К. с твърденията на
ищцата относно посещението на С.А. в дома им м.септември 2015г. Той им казал, че искат да
продават и ***а им искал документа за доброволна делба. Попитали го за
продажната цена, казали, че искат да го купят. С.А. казал, че вече са се
договорили, продава ли го за 1200лева. Свидетелят му предложил 1 500лева,
но той не можел да реши сам, бил обвързан с брат си Г., който имал обещан
кредит от някаква банкерка. Свидетелят му казал, че ако не им даде мястото,
няма да му дадат документа, той се разсърдил и казал, че ще го продаде и без
този документ. Повече не се обадил. През м.март 2016г. се появила К., казала
им, че е новия собственик . Свидетелят и поискал документ, на което му
отговорила „какъвто документ имаш ти, такъв имам и аз“. И до сега не била
показала документ, само демонстрирала собственост – правела огради, разчистила,
изкоренила лозето, построила стопанска сграда. От 2016г. започнали редовно да я
виждат, създавала проблеми. Свидетелят питал съседите каква е тази жена и Я., и
Д. и ** му казали, че тя е собственик .
През 2016г. свидетелят видял и колчета в мястото, искала да мести оградата. Свидетелят споделил със съпругата си , че има
нова собственичка, която не е представила документи. Свидетелят знаел, че К.
има син, но никога не го бил виждал. Едва през м. януари 2019г. след справка в
Служба по вписванията съпругата му разбрала, че имотът е продаден на М.В./син на К. В./. Направила справка през
2019г. защото преди това изкупувала земя от същия имот/представен е договор от
13.12.2018г. за придобиване на идеални части от ищцата/, като си получила
нотариалния акт се оказало, че е съсобствено всичко, консултирала се с адвокат.
Според св. М. К.Д.,
без родство със страните, по искане на К., чиято фамилия не помни, но знае като
майка на собственика, извършила в началото на 2016г. трасиране на имот в село Д..
К. и показала нотариален акт. Свидетелката извършила справка в общината и
разбрала, че имота е цял, не е разделен на парцели, тогава К. и показала
договор за доброволна делба и по скицата към него свидетелката трасирала. При
извършване на трасирането в имота била само К., отпред свидетелката видяла
някакво момче, но не знаела кое е то. В съседния имот били мъж и жена, но
свидетелката не може да разпознае жената в лицето на ищцата. Протоколът за
трасирането бил предаден на К., но бил на името на собственика.
По делото е представен протокол за трасиране от
11.03.2016г.
Свидетелят П. К.,
син на ищцата, знаел от родителите си , че една жена, чието име не може да си
спомни, ползва имота. Родителите му са се интересували на какво основание тази
жена ползва съседния имот, искали и документ, но тя отказала да им отговори,
нищо не им показала, не е казала кой е собственик.
Свидетелят Ю.Д.,
без родство със страните, в качеството
си на *** е извършил сделката от 13.12.2018г., с която ищцата е придобила
идеални части от имота. Споделя, че бил въвлечен в спор между ищцата и К. В.
кой повече идеални части ще придобие . Двете многократно посещавали кантората му, но не си
спомня кой кога. Планирана преди 1-2 години/разпита на с свидетеля е проведен
на 06.11.2019г./ от ищцата сделка-покупка на идеални части от съсобствения имот,
не се състояла. По сведения от пълномощника на продавачката, тя се отказала,
защото била подложена на натиск от страна на К. В..
Моментът на узнаването по смисъла на чл.33, ал.2 от ЗС
е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаване
на всички условия на сключената сделка. Това е моментът, от който обективно за
съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ал.2 от ЗС, съществува възможност да узнае и всички
условия на сключения договор за покупко-продажба, тъй като последният е от
категорията на сделките, подлежащи на вписване, а самото вписване има
оповестително действие /решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на
ВКС, II-ро г. о. , решение № 72 от
2.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3478/2020 г., I г. о., ГК /.
Фактическо узнаване от страна на ищцата за промяна на
собственика на претендираната за изкупуване идеална част в случая датира от
м.март 2016г., когато в ползваната от
наследниците на Ф. А. част, трето за
съсобствеността лице -К. В., е започнала извършването на действия по очертаване
на частта от съсобствения имот, поставяне на ограда, почистване на мястото и
неговото застрояване, „демонстрирала собственост“ според св.С. К., и тези
действия са били възприети от съсобственика М.К.. Без значение е знанието
относно личността на новия собственик, т.е.дали ищцата е знаела, че новия
собственик всъщност е синът на К. В., ответникът М.В., тогава непълнолетен. Още
тогава ищцата е следвало да предприеме действията, които е предприела на
03.01.2019г. да се снабди със справка от СлВп. Книгите на службата по вписване -
азбучници, входящ регистър и т. н., са публични и справка винаги е възможна и
може да се извършва многократно във времето. При установяване на предходно узнаване
за продажбата назад във времето -през месец март 2016г., доказателствената сила на справката от
СлВп се изчерпва с това, че на посочената дата 03.01.2019г. е извършена такава,
но не установява, че на тази дата за първи път ищцата е узнала за сделката,
както твърди в исковата молба. Потестативното
право на изкупуване на ищцата е възникнало м.март 2016г. и от тогава е започнал
да тече срокът за неговото предявяване в съда, респ. е изтекъл много преди
предявяване на настоящия иск на 28.01.2019г.. В този смисъл настоящата
инстанция приема, че искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2
ЗС и правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е
неоснователна. Съдът следва да се
произнесе с решение независимо дали иска е предявен преди или след изтичане на
двумесечния срок, тъй като изтичането на срока погасява материалното право на
изкупуване по чл. 33 ЗС, а преценката дали ищецът е носител на претендираното
материално право, в чиято защита е предявен иска, е част от спорния предмет, се
прави от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с
доводите на страните и се обективира в съдебното решения/решение № 121 от
21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о./.
Следователно, решението в част на иска по чл.33, ал.2
от ЗС следва да бъде отменено и постановено ново за отхвърлянето му съобразно
установеното по-горе.
При този изход
от спора право на разноски имат и двете страни. М.К. е сторила разходи за
първоинстанционното производство от 150лева за държавна такса, 10лева за
вписване на искова молба , 10лева за свидетел, 3.30лева за справка в СлВп,
1200лева за адвокатска защита. Постигнала е положителен резултат по два от
трите иска, а именно уважаване на исковете
по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17 ал.1 от ЗЗД. На база на този обем на
постигнат положителен резултат има право на разноските, сторени във връзка с
тези искове, а именно 100лева държавна такса, 6.66лева държавна такса за
вписване /2/3 от платените 10лева, тъй като действието ползва и трите иска/,
6.66лева разноски за свидетели /2/3 от платените 10лева, тъй като гласните
доказателства са за факти по трите иска/, 800лева адвокатско възнаграждение
/2/3 от платеното, тъй като не е указано за кой иск какво възнаграждение е
платено/. При минимум дължимо
възнаграждение съобразно цената на всеки
от предявените искове от 300лева/чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, липсва основание за
намаляване на платеното и надлежно удостоверено от ищцата плащане на адвокатско
възнаграждение, равняващо се на по 400лева за защита по всеки един от трите
предявени иска. Сумата от 3.30лева такса за снабдяване със справка от СлВп не и
се следва, тъй като са разноски, относими към иска по чл.33, ал.2 от ЗС, които
се отхвърля. Следователно за първоинстанционното производство и се дължат
разноски от общо 913.32лева.
За въззивната инстанция М.К. е сторила разходи за
адвокатско възнагаждение от 650лева, от които съобразно изхода и съразмерно на
постигнатия резултат и се следва част от 2/3, равняваща се на сумата от 216.67лева.
Представила е по делото доказателства за платено от нея адвокатско
възнаграждение от 300лева/договор на л.297/“ за изготвяне на отговор на частна
жалба вх.№260374/20.01.2021г. по в.гр.д.№336/2020г.на ДОС и защита пред
АпС-гр.Варна. Данни за инициирано частно обжалване с частна жалба
вх.№260374/20.01.2021г. и протекло по нея производство пред АпС-Варна по делото
няма, не е възможна преценката дали правото си на разноски е следвало да
реализира в производството по частно обжалване или в настоящото . Тези разноски
не и се следват.
От всички
ответници, разноски за първоинстанционното производство са сторили ответника М.В.,
платил адвокатско възнаграждение на първначално упълномощения адв.В. Г. от
350лева, а след оттегляне на пълномощията и, платил адвокатско възнаграждение
от 800лева на упълномощения адв.А., и ответника С.А., платил адвокатско
възнаграждение за пълвоинстанционното производство от 300лева. Съразмерно на
постигнатия от ответниците резултат / отхвърляне
на предявения срещу тях иск по чл.33, ал.2 от ЗС/ и при липса на указания каква
част от възнаграждението за защита срещу кой иск е платена, на ответника М.В.
се дължи 1/3част от платеното по-високо възнаграждение/дължат се разноски за
възнаграждение за един адвокат-чл.78, ал.1 от ГПК/ или сумата от 266.67лева, на
ответника С.А.- 100лева за адвокатско възнаграждение. Във възивното
производство ответниците са сторили разходи за държавна такса от 75лева. По
данни от вносния документ сумата е внесена от упълномощения от тях адвокат А. ,
при което следва да се приеме, че е изпълнено задължение от името на всички
ответници без оглед на това кой е предоставил средствата. С оглед постигнатия
от тях резултат им се дължи частта, съразмерна на него-25лева /държавната такса
за разглеждане на жалбата по иска по чл.33, ал.2 от ЗС, по който са постигнали
положителен за тях резултат/. Разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение са сторили ответниците С.А.-300лева, М.Х.-300лева и М.В.
-600лева, платени на адвокат А. и 1400лева платени на адв.Ю.М.. По
съображенията по-горе, съразмерно на постигнатия резултат им се дължи част от
1/3 от разходите за адвокат, а именно:
на С.А. 100лева, на М.Х.- 100лева, на М.В.-1/3 част от по-високото
адвокатско възнаграждение -466.67лева. В списъка по чл.80 от ГПК са включени и
разноски от ответника Г.А. от 50лева адвокатско възнаграждение, но няма
доказателства за това.
По тия съображения , Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1339/06.12.2019г. по гр.д.№281/2019г. на Д.ки районен съд, в частта, в която се ДОПУСКА М.А.К. с
ЕГН ********** ДА ИЗКУПИ, на основание чл.33, ал.2 от ЗС, продадените от С.Ф.А.
с ЕГН **********, Г.Ф.А., М.Х.П. с ЕГН **********, Х.М.П. с ЕГН ********** и Г.М.П.
с ЕГН **********, на М.Л.В. с ЕГН **********, части от следния недвижим имот:
дворно място, незастроено, с площ от 100 кв. м., представляващо идеална част от
УПИ **/, целият с площ от *** кв.м., пл. №* в квартал *** по плана на село Д.,
общ. Д., обл. Д., при граници на УПИ* – от всички страни: улици, подробно
описани в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ***г. на
*** Е. С. с район на действие - района на Д.кия районен съд, с № *** в регистъра на НК, вписан под акт № ***г.
в Служба по вписанията – Д., и дворно място, незастроено, с площ от *** кв. м.,
представляващо идеална част от УПИ **/, целият с площ от *** кв.м., пл. №* в
квартал *** по плана на село Д., общ. Д., обл. Д., при граници на УПИ* – от
всички страни: улици, подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***г. на *** Е. С. с район на действие - района на Д.кия районен съд,
с № *** в регистъра на НК, вписан под
акт № ***г. в Служба по вписанията – Д., ЗА СУМАТА ОБЩО ОТ 1150 /хиляда сто и
петдесет/ лева, която следва да бъде заплатена на купувача М.Л.В. с ЕГН **********
в едномесечен срок от влизане в сила на решението, и в частта на разноските,
както и определение по чл.248 от ГПК №341/28.01.2020г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.К. с ЕГН **********
***, срещу С.Ф.А. с ЕГН ********** ***, Г.Ф.А. с ЕГН ********** *****, М.Х.П. с
ЕГН ********** ***, an. **, Х.М.П. с ЕГН ********** *****, Г.М.П. с ЕГН **********
***** и М.Л.В. с ЕГН ********** ***, иск
с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, за изкупуване дела на С.Ф.А., Г.Ф.А.,
М.Х.П., Х.М.П. и Г.М.П. от 602кв.м. в идеална част от дворно място- УПИ * , с
площ от *** кв.м., пл. №* в квартал *** по плана на село Д., общ. Д., обл. Д.,
от които 100кв.м.идеални части продадените на 19.01.2016г. с нот.акт № ***г. на
*** с рег.№*** Е. С., и ***кв.м идеални части продадени на 19.01.2016г. с № ***г.
на същия ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1339/06.12.2019г.
по гр.д.№281/2019г. на Д.ки районен съд в останалата му част /по исковете с
правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17 ал.1 от ЗЗД/и решението по
чл.251 от ГПК №114/28.01.2019г. по същото дело.
ОСЪЖДА С.Ф.А. с ЕГН ********** ***, Г.Ф.А.
с ЕГН ********** *****, М.Х.П. с ЕГН ********** ***, an. **, Х.М.П. с ЕГН **********
*****, Г.М.П. с ЕГН ********** ***** и М.Л.В. с ЕГН ********** ***, да заплатят на М.А.К. с ЕГН **********
***, съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на
913.32лева и съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на
216.67лева.
ОСЪЖДА на М.А.К. с ЕГН ********** ***,
да заплати на С.Ф.А. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски от 100лева
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и от 100лева
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.А.К. с ЕГН ********** ***, да
заплати на М.Х.П. с ЕГН ********** ***, an. **, съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 100лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.А.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Л.В. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни
разноски от 266.67лева адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и 466.67лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.А.К. с ЕГН ********** ***, да
заплати на
С.Ф.А. с ЕГН ********** ***, Г.Ф.А. с ЕГН **********
*****, М.Х.П. с ЕГН ********** ***, an. **, Х.М.П. с ЕГН ********** *****, Г.М.П.
с ЕГН ********** ***** и М.Л.В. с ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски
за въззивното производство в размер на 25лева държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по смисъла на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.