ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419, ал. 1 от ГПК и е
образувано по частна жалба с вх. № 2603/26.01.2023 г., подадена от М. П. Е., ЕГН:
**********, от село ********, община Раковски, област******, ул. „*******” № *,
срещу разпореждане за незабавно изпълнение, включено в Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 6706 от 30.09.2022 г.
по ч. гр. д. № 13867/2022 г. по описа на Районен съд- Пловдив, XІ-ти гр. с., с което е
постановено незабавно изпълнение на заповедта и издаване в полза на „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД, ЕИК: ********* на изпълнителен лист против жалбоподателя за следните
суми- сумата в размер на 302, 22 лева (триста и два лева и двадесет и две стотинки)-
главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № **********/ 06.08.2021
г., договорна лихва в размер на 5, 52 лева (пет лева и петдесет и две стотинки) за
периода 15.04.2022 г.- 15.06.2022 г., обезщетение за забава в размер на 39, 14 лева
(тридесет и девет лева и четиринадесет стотинки) за периода от 15.04.2022 г.-
08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда- 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по
делото за държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева).
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното разпореждане, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, като
се иска отмяната му. Твърди, че редовно е плащала задълженията си по кредита.
В законоустановения срок ответната страна по частната жалба „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
1
„Димитър Хаджикоцев” № 53- 54, представлявана от изпълнителните директори А. Ч. .
и . Г. С., чрез пълномощника си юрисконсулт Н., е подала отговор, в който се излагат
съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното
разпореждане.
Пловдивският окръжен съд при извършена служебна проверка за
допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД против
жалбоподателя М. П. Е., в качеството й на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № **********/ 06.08.2021 г., за вземания, произтичащи от
посочения договор, подробно описани в представено извлечение от счетоводните
книги на банката.
За да бъде постановено от съда незабавно изпълнение и издаден изпълнителен
лист, съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК е необходимо вземането на
кредитора да произтича от документ, посочен в чл. 417 от ГПК, документът да е
редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
Предметът на производството по чл. 419 от ГПК е строго ограничен до
проверка предпоставките за допускане на незабавно изпълнение – дали вземането на
кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 от ГПК и на следващо място дали
актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на
длъжника. Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК, съдът издава заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както
и на обстоятелството, дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея
следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите
нормативни изисквания за неговото издаване. Жалбата срещу разпореждането за
незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по
чл. 417 от ГПК, като в случая това е извлечението от счетоводните книги на банката.
Проверката на съда също е ограничена единствено до това, дали документът е сред
изчерпателно посочените в чл. 417 от ГПК и дали е редовен от външна страна,
респективно, дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
От това следва, че оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да произтичат
единствено от редовността на акта от външна страна.
В настоящия случай, процесното вземане се основава на извлечение от
счетоводните книги на банката - заявител, което е от категорията на посочените в чл.
417, т. 2 от ГПК документи, установяващи вземания на банки, въз основа на които е
допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение. Извлечението е надлежно
оформено с всички изискуеми реквизити, като съдържа достатъчно данни за пълната
индивидуализация на вземането, съответни на изложените в заявлението твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, представеното извлечение от
счетоводните книги съдържа информация за броя на вноските, които не са издължени
на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на
просрочената сума, общият размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума, включваща главница и непогасена договорна лихва, както и размерът
2
на обезщетението за забава за просрочените плащания. Процесното извлечение
съдържа договора за банков кредит, както и размерът на отпусната сума.
Така в извлечението от счетоводните книги е отразено, че длъжника М. П. Е. е
кредитополучател по договор за потребителски кредит № **********/ 06.08.2021 г.,
размерът на отпуснатия кредит; крайният срок за погасяване, както и че имат 3
непогасени вноски за главница; общ размер на непогасената по договора за кредит
сума към 08.09.2022 г. Счетоводното извлечение отразява претендираните суми, за
които е поискано със заявлението издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Ето
защо, настоящият въззивен състав намира, че представеното извлечение от
счетоводните книги относно вземанията на банката по договор за потребителски
кредит № **********/ 06.08.2021 г. представлява редовен от външна страна документ
по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Същият съдържа данни относно основанието и
датата на настъпване на твърдяната от банката изискуемост на вземанията- 15.06.2022
г., както и относно съответните размери и периоди на дължимост за претендираните
главница, лихви и разноски.
Следва да се има предвид, че в заповедното производство, съдът няма право
да проверява дали вземането действително съществува. За производството по чл. 418
от ГПК, документът по чл. 417 от ГПК има обвързваща съда доказателствена сила
относно удостовереното в него изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа,
могат да се ползват само при условията на чл. 418, ал. 3 от ГПК, и то само относно
изискуемостта на вземането, а в случая безспорно се удостоверява, че изискуемостта
на вземането е настъпила преди подаване на заявлението.
По изложените съображения, настоящият състав намира за неотносими в
настоящото производство релевираните в жалбата доводи за недължимост на
вземането поради неговото погасяване чрез плащане, доколкото съдът не изследва
действителното съществуване на вземането и основателното начисляване на сумите.
Така изложените възражения на длъжника не подлежат на разглеждане в заповедното
производство, тъй като касаят факти и обстоятелства, които стоят извън документа по
чл. 417 от ГПК и извън проверката, която се извършва от съда по чл. 418, ал. 1 от ГПК,
същите представляват материалноправни възражения и следва да бъдат наведени в
исковото производство по чл. 422 от ГПК, при образуване на същото.
С оглед на така установеното, настоящият състав приема, че представеният
документ- извлечение от счетоводните книги на банка, въз основа на който е
допуснато незабавно изпълнение, удостоверява годно за принудително изпълнение
притезание, поради което разпореждането на първоинстанционния съд за допускане на
незабавно изпълнение срещу длъжника следва да бъде потвърдено.
Искането на жалбоподателя за спиране, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, е
от компетентността на ПдРС, а не на въззивната инстанция, поради което настоящият
състав не дължи произнасяне по него, като делото следва служебно да се изпрати за
произнасяне на първоинстанционния съд, чиито определение ще подлежи на
обжалване пред ПдОС.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, включено в
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК № 6706 от 30.09.2022 г. по ч. гр. д. № 13867/2022 г. по описа на Районен съд-
Пловдив, XІ-ти гр. с., с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта и
издаване в полза на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: ********* на изпълнителен лист
против М. П. Е., ЕГН: ********** за следните суми: 302, 22 лева (триста и два лева и
двадесет и две стотинки)- главница, произтичаща от договор за потребителски кредит
№ **********/ 06.08.2021 г., договорна лихва в размер на 5, 52 лева (пет лева и
петдесет и две стотинки) за периода 15.04.2022 г.- 15.06.2022 г., обезщетение за забава
в размер на 39, 14 лева (тридесет и девет лева и четиринадесет стотинки) за периода от
15.04.2022 г.- 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда- 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева).
ВРЪЩА ч.гр.д. № 13867/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, за
произнасяне по искането за спиране по реда на чл. 420 ГПК, инкорпорирано в частната
жалба с вх. №2603/26.01.2023 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4