МОТИВИ по НОХД № 89/2019 година
Против подсъдимата А.Д.И. ***, е внесено
обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.183 ал.4, вр. с ал.1 от НК,
затова че след като с влязъл в сила съдебен акт – Протокол от 19.02.2013 г. за
одобряване на спогодба по гр.дело № 1369/2012 г. по описа на Районен съд гр.М.,
влязъл в сила на 27.02.2013 г., е осъдена да издържа свои низходящи – синът си Л.В.В.,
ЕГН ********** и дъщеря си Н.В.В., ЕГН **********, заплащайки по 80 лева
месечно за всяко дете, или общо по 160 лева месечно за двете деца, чрез
законния им представител - бащата В.М.В. ***, съзнателно не е изпълнила това
свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от 01.05.2018 г.
до 28.02.2019 г. включително - общо 10 месечни вноски на обща сума от 1 600
лева, като деянието е извършено при условията на повторност.
Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено
с обвинителния акт.
Подсъдимата в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. В.Ч.
от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимата взема становище при
признаване на подсъдимата за виновна да й бъде наложено наказание по
справедливост.
Ход на делото е даден по реда на
Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без
разпити на подсъдимата и свидетелите. На основание чл.372 от НПК при
пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им
разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието
си да не се провежда разпит на всички свидетели и са заявили, че при
постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на
съответните протоколи от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е
отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и
реда, предвиден в НПК.
Подсъдимата се признава за
виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дала своето съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
А.И. била осъдена с Присъда № 26/10.07.2018 г. по НОХД № 325/2018 г. по
описа на Районен съд гр.М. за престъпление, извършено за времето от м.септември
2017 г. до м.април 2018 г. в гр.М. по чл.183 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.58а
ал.1, вр. с чл.54 от НК на четири месеца Лишаване от свобода и „Обществено
порицание”. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието Лишаване
от свобода било отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 26.07.2018
г. Престъплението - предмет на настоящия обвинителен акт подсъдимата И. е
извършила, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление и преди да е изтекъл срока по чл.30 ал.2, вр. с ал.1 от НК – пет
години от изтърпяването на наказанието по нея. Налице са условията по чл.28 от НК - повторност.
Свидетелят В.М.В. и подсъдимата А.Д.И.
заживели на семейни начала от 2006 г. Съжителството им продължило до 2012 г.,
когато двамата се разделили. От това съжителство им се родили две деца – Л.В.В.
– роден на *** г. и Н.В.В. - родена на *** г. След раздялата двете деца
останали за отглеждане и грижи при бащата В.В.. Тъй като майката на децата не
давала никакви средства и не участвала по никакъв начин в отглеждането и
издръжката им, през 2012 г. В.В. завел Гражданско дело № 1369/2012 г. по описа
на Районен съд гр.М. за възлагане на родителски права и определяне на издръжка
на двете деца. В съдебно заседание на 19.02.2013 г. на Районен съд гр.М. по Гр.дело
№ 1369/2012 г. с Протокол била одобрена спогодба между родителите на двете
деца, като те били оставени при бащата В.В.. Съдебния акт влязъл в законна сила
на 27.02.2013 г. В акта си съдът одобрил заплащането по 80 лева месечно на
всяко едно от двете деца от страна на майка им А.И., чрез бащата на децата – В.В.. Бил издаден и Изпълнителен лист по Гражданското
дело на 16.04.2013 г., въз основа на който било образувано и ИД № 100/2013 г.
при ДСИ при Районен съд гр.М.. Тъй като осъдената не изплащала никакви суми за
издръжка, по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от Държавата
на присъдена издръжка, сумите са заплащани от Община М..
Заради системното неплащане на
присъдената от съда издръжка срещу А.И. било заведено и наказателно
производство. С Присъда № 37/26.09.2016 г. на Районен съд гр.М. по НОХД
257/2016 г. подсъдимата А.И. била призната за виновна, че съзнателно не е
плащала издръжките на двете си деца за срок повече от два месеца, а именно – 39
вноски за периода от месец февруари 2013
г. до месец април 2016 г. включително, в общ размер 6 240 лева и на
основание чл.183 ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от НК я осъдил на осем месеца „Пробация”
с двете задължителни мерки. Тъй като и след периода, за които била осъдена подсъдимата
И. не изпълнявала задълженията си, срещу нея били образувани още три
наказателни производства по чл.183 ал.4, вр. с ал.1 от НК - за неплащане на
определената й от съда издръжка, по които била осъдена. Последния период, за
който била осъдена обхваща времето от м.септември 2017 г. до м.април 2018 г.
И след поредното и последно към
момента осъждане, подсъдимата А.И. продължила да не изплаща определената й от
съда месечна издръжка за двете си деца. Затова по жалба на бащата В.В. било
образувано и настоящето наказателно производство. От приложените по делото
доказателства е видно, че от началото на месец май 2018 г. до края на месец
февруари 2019 г. – общо 10 месеца, подсъдимата не е плащала никаква парична
сума и дължи за издръжка общо за двете деца сума, в размер на 1 600 лева.
Подсъдимата е дала обяснения, че
е трайно безработна и се смята за невинна, защото Община М. плаща дължимите за
издръжката суми за децата й на баща им. От приложените по делото доказателства
се вижда, че няма регистрация на трудови договори с нея, няма и регистрирани
сделки с недвижими имоти на нейно име, но и в момента е с активна регистрация
като безработна в „Бюро по труда“ гр.М. с дата 11.01.2019 г. Има и четири
предишни регистрации в Бюрото.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата,
дадени на досъдебното производство, от показания на свидетеля В.В.
/л.19/; заверен препис от Определение по
Гр.дело № 1369/2012 г. по описа на Районен съд гр.М. /л.22-23/;
писмо от ДСИ при Районен съд гр.М. /л.25/; писма и справки от Служба по вписванията гр.М.,
ТД на НАП гр.В.Т.– офис В., Бюро по труда гр.М. и Община М., /л.26-37/; Справка за съдимост на подсъдимата А.И. /л.47-48/; Характеристика на подсъдимата И. /л.51/; Декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимата
И. /л.52/, Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимата и заверен препис
от Протокол от проведено съдебно заседание по НОХД № 524/2018 г. по описа на
МРС, с което е одобрено постигнато споразумение между Районна прокуратура гр.М.,
адв. В. Ч. от ВАК и обвиняемия В.В., имащо последиците на влязла в сила присъда
от 24.10.2018 г.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимата А.И. е извършила престъпление
против брака и семейството. След като с влязъл в сила съдебен акт – Протокол от
19.02.2013 г. за одобряване на спогодба по Гр.дело № 1369/2012 г. по описа на Районен
съд гр.М., влязъл в сила на 27.02.2013 г., е осъдена да издържа свои низходящи
– синът си Л.В.В., ЕГН ********** и дъщеря си Н.В.В., ЕГН **********,
заплащайки по 80 лева месечно за всяко дете, или общо по 160 лева месечно за
двете деца, чрез законния им представител - бащата В.М.В. ***, съзнателно не е
изпълнила това свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от
01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. включително - общо 10 месечни вноски на обща
сума от 1 600 лева, като деянието е извършено при условията на повторност.
От обективна и субективна страна е осъществила състава на чл.183 ал.4, вр.
с ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
умишлено, като формата на вината е пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, но поради затруднението си, дължащо
се на финансова необезпеченост – безработна, не е могла да изпълнява това си
задължение. Същата обаче е била длъжна да изпълни задължението си. Задължението
за издръжка цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си. Тя трябва да се
доставя периодично, за да се избегне неблагоприятната последица на едно
продължително забавяне на издръжката, при което нуждаещият се би останал без
средства, които да задоволяват нуждите му. Ето защо, законът посочва, че
издръжката следва да се плаща ежемесечно.
Причини за извършване на престъплението от страна
на подсъдимата са ниското обществено и правно съзнание и безотговорното й
отношение към родителските задължения.
Подсъдимата
е с начално образование, неомъжена, безработна и осъждана.
Съгласно
разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК не се прилагат правилата по ал.1-4 за
предвидените в особената част на НК наказания по чл.37 ал.1 т.2-11. В
настоящият случай съдебния състав прецени, че следва да бъде приложено
алтернативно предвиденото наказание при разпоредбите на чл.54 ал.1, вр. с
чл.183 ал.4, вр. с ал.1 от НК, като на подсъдимата бъде определено наказание
“ПРОБАЦИЯ” и “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, изразяващи се в следните пробационни
мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ТРИ ГОДИНИ, три
пъти седмично, съгласно чл.42а ал.2 т.1 НК, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ, съгласно чл.42а ал.2 т.2 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД
В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на 320 часа, в рамките на ДВЕ ПОРЕДНИ ГОДИНИ,
съгласно чл.42а ал.2 т.6 от НК. Съответните пробационни мерки бяха определени към
максималния размер, тъй като за подсъдимата от една страна бяха събрани данни
за лошо финансово състояние, а именно безработна, без средства, доходи и имущество,
младостта й, както и обстоятелството, че същата е била зависима от В.В., като
последният е използвал подсъдимата за развратни действия, а именно да
проституира на територията на гр.М. и около гр.В., независимо от съгласието й и
безспорно това е ставало, чрез принуда, физическо насилие /бой/, както и чрез
обещаване на облаги. Този факт се установява от приложения заверен препис от
проведено съдебно заседание по НОХД № 524/2018 г. по описа на МРС, с което е
одобрено постигнато споразумение между Районна прокуратура гр.М., обвиняемия В.В.
и неговия процесуален представител, като същото има последицата на влязла в
сила присъда от 24.10.2018 г.. Към отегчаващите отговорността обстоятелства бе
присъединено обстоятелството, че е осъждана за престъпление по чл.183 от НК и
има лоши характеристични данни, както и изключително големия размер на
издръжката, която дължи на малолетните си деца. Кумулативно към наказанието
“ПРОБАЦИЯ” се наложи и наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.
Същото наказание бе постановено на основание чл.52 от НК да се изпълни, чрез
обявяване на настоящата присъда в рубриката „Компютърен справочник” на ТВ „В.”.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно да отбележи, че е без значение за
съставомерността на деянието обстоятелството, че Община М. по реда на Наредбата
за изплащане от Държавата на присъдена издръжка е изплатила на бащата на децата,
дължимата от майката издръжка. В случая, Общината е изпълнила
гражданско-правното задължение на подсъдимата, което не се отразява на
съставомерността на осъщественото от нея престъпление по чл.183 от НК. Съгласно
съдебната практика липсата на работа и нереализирането на доходи не е
деквалифициращо престъплението обстоятелство. Независимо дали за инкриминирания
период не е имал доказани доходи, той не е освободен от задължението да доставя
издръжка. Законодателят в чл.150 от Семейния кодек е предвидил, че възникване
на обстоятелства като затруднено материално положение могат да имат за последица
изменение или прекратяване на присъдената издръжка. Тези обстоятелства сами по
себе си обаче не освобождават дееца от задължението да дава издръжка на
нуждаещи се от нея близки, включително малолетните, респективно непълнолетните
си деца, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Влязлото
в сила съдебно решение декларира действително положение, с който всеки субект, към
който е насочено е задължен да се
съобрази. Именно заради това докато не бъде постановен нов влязъл в сила
съдебен акт, който променя режима на родителските права, изменя или прекратява
размера на дължимата от напред издръжка, подсъдимата е задължена да се съобрази
с първоначалното решение. Задължението за плащане на издръжка на низходящ е
безусловно, особено след като е постановено с влязло в сила съдебно решение,
като за съставомерността на деянието е без значение, че издръжката може да се
заплаща от Общината, както е в конкретния случай. По делото е установено, че
подсъдимата е в работоспособна възраст и въпреки постановените спрямо нея
присъди не е променила отношението си към своето задължение да издържа своите
низходящи, като не е положила усилие да си осигури доходи за това, след като
очевидно успешно издържа себе си. В конкретния случай, въпреки многократните
осъждания на подсъдимата, настоящия съдебен състав намира, че много по целесъобразна
се явява алтернативната санкция, а именно „Пробация”. В тази насока следва да
се подчертае, че поначало неподходящо като вид наказание за престъпното
неплащане на издръжка е наказанието Лишаване от свобода. Интересът на
издържания по-скоро страда от престоя в затвора на задължения и затова в случай
като настоящия отговорност за плащането на относително малкото месечни вноски,
а именно 10, както и не на последно място решаващият аргумент на настоящия съдебен
състав да не приложи наказание Лишаване от свобода, е именно факта на
установената зависимост на подсъдимата от пострадалия свидетел, в лицето на В.В..
Отново следва да се подчертае, че за периода от 2009 г. до 28.04.2018 г. т.е.
малко преди настоящия инкриминиран период подсъдимата е живеела на съпружески
начала с пострадалия свидетел и е била използвана за развратни действия, като е
проституирала на територията на гр.М. и около гр.В. и това деяние е било
извършено чрез принуда, каквото представлява физическото насилие, а именно бой,
както и обещаването на облаги, т.е. подсъдимата е била поставена в състояние, с
което е смятала, че като изкарва пари от проституция поема ангажимента за
заплащане на издръжка спрямо децата си. Разбира се, към настоящия момент такива
данни няма, поради което и подсъдимата бе осъдена по по-горе описания начин.
С така
определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в
чл.36 НК по вече гореизложените съображения.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: