М О Т
И В И
Към присъда по НЧХД № 68/2020 год.на АРС, ІІ н.с.
Наказателното производство е образувано по
тъжба на Т.А. П., с която той е
повдигнал обвинение срещу подсъдимия А.Г.П.,
за това че: На
07.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 37, е причинил на Т.А.П., с ЕГН ********** *** лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на
втори пръст на левия крак, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и в охлузване по
гърба на носа, охлузване по долната повърхност на брадичката, охлузване в поясната област, кръвонасядане по
външната повърхност на лява подбедрица, охлузване по
вътрешната повърхност на левия лакът, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. Престъпление
по чл. 130 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание частния тъжител чрез повереника си - адвокат Л.М., поддържа повдигнатото обвинение
със същата фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска се осъждането на
подсъдимия и налагане на справедливо наказание, както и уважаване в пълен
размер на предявения граждански иск. Пледира се по отношение на подсъдимия да
не се прилага процедурата по чл.78А от НК.
В наказателното производство бе предявен от частния
тъжител и приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия в общ размер на 6000 лв. представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
от същия болки, страдания и неудобства, накърняване на честта и достойнството
му в резултат на причинената му лека телесна повреда – съставомерен резултат от
престъплението, както и за сумата от 70 лева – представляващи обезщетение за
имуществени вреди причинени от престъплението, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане, като частният
тъжител Т.П. бе конституиран и като граждански ищец.
Подсъдимият А.П. не се признава за виновен и
дава обяснения, като излага защитна позиция, че той самият е бил обект на
провокация и нападение от страна на чичо
му – тъжителя Тъжителя Т.П., който му му причинил лека телесна повреда. Счита, че
цялото производство е инсценировка от страна на чичо му и трети лица по повод
на имотни спорове между тях с цел да го злепостави.
Защитникът
адв. К. също моли за оправдателен диспозитив, като излага тезата, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, и че подсъдимият не е извършил престъплението
предмет на обвинението.
Съдът след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Г.П. е роден на ***
***, българин, български гражданин, женен, със средно-специално образование,
неосъждан, работещ в КЦМ гр. Пловдив, с адрес – гр. Асеновград, ул. „***“, ЕГН **********.
Частният
тъжител Т.П. и подсъдимият А.П., който е негов племенник живеели в двуфамилна триетажна къща на адрес гр. Асеновград ул. „***“
№ 37. Тъжителят Т.П. на 65 г. живеел сам на първия етаж, а подсъдимият със
семейството си обитавал втория жилищен етаж.
Отношенията между тъжителя и подсъдимия, въпреки че били роднини били
силно влошени по повод на имотни спорове между тях във връзка с жилището на
частния тъжител, което той прехвърлил на трети лица. През 2015 г. претърпял
мозъчен инфаркт, имал и съпътстващо заболяване Захарен диабет с полиневропатия, вследствие на което бил инвалидизиран
с Решение на НЕЛК от 2019 г. Във връзка със заболяванията си имал затруднено
движене на горните и долните крайници, затруднение на говора и походката. Поради
състоянието си, тъжителят не можел да се справя сам с ежедневните си дейности и
търсел помощ от приятели, които го посещавали в дома му. Това още повече
дразнело подсъдимия и допълнително усложнявало и без това обтегнатите им отношения. На 07.10.2019 г. около 20.00ч. частният
тъжител Т.П. бил в дома си и почивал, когато от етажа на племенника му А.П.
започнал да се чува силен и непрекъснат шум под формата на чукане по пода. След
като се опитал да разговаря с племенника си А.П., но никой не му отворил, тъжителят
Т.П. се качил на тавана над апартамента на А.П. и на свой ред почукал по пода с
дърво, като приклекнал на земята. В този момент, подсъдимият А.П. се качил на
тавана и нанесъл побой на тъжителя, като му нанесъл няколко удари
с дърво по главата, гърба, ръцете и краката. Поради възрастта си и
ограничената си подвижност, тъжителят не успял да се защити. След появата на
свидетелката Х. П., подсъдимият спрял да удря чичо си и напуснал тавана. Тъжителят
Т.П. не се чувствал добре след побоя, имал кървящи рани на носа и по крака, но
въпреки болките успял сам да слезе от тавана и излязъл на улицата, за да
потърси помощ, като седнал на земята пред дома си. Свидетелят С.П., виждайки
състоянието на Т.П. се обадил на тел. 112 и поискал помощ, тъй като тъжителят
сам не бил в състояние да се обади. На место пристигнал полицейски патрул в
състав свидетелите Г.Б. и А.З., както и екип на Спешна медицинска помощ.
Тъжителят Т.П. бил прегледан на место, като прегледът бил обективиран
в издаден Фиш за спешна медицинска помощ и бил оставен на домашно лечение, тъй
като състоянието му не налагало приемане в болница. Като анамнеза във Фиша за
СМП било записано, че пострадалият се оплаква от нанесен побой от близък,
ударен нос, не е губил съзнание.
В резултат на нанесения му побой, тъжителят Т.П. имал кървящи рани по носа
и по втори пръст на левия крак, изпитвал болки по главата, тялото и крайниците.
На следващия ден, Т.П. *** и му било издадено съдебномедицинско удостоверение, отразяващо
причинените му телесни увреждания.
За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно
така описаната фактическа обстановка, която се установява от следните
доказателствени средства, които съдът кредитира, а именно: показанията на
свидетелите - С.П., полицейските служители Г.Б. и А.З., както на Д.Л. и Е.К.. Съдът кредитира показанията на
тези свидетели като логични, последователни и съответни помежду си и с
приложените по делото писмени доказателства и поради тези им характеристики
достоверни. При установяването на фактическата обстановка, съдът ползва
частично и показанията на втората група свидетели, посочени от подсъдимия - неговата
съпруга Христина Пешева, само в кредитираната от съда им част, както и
показанията на свидетелите -А. П., И. Сотиров, Д.И., И.Т.
и неговата майка М. К., но само доколкото същите са възприели акцесорни факти, косвено относими
към главния факт, тъй като същите не са очевидци на процесния
инцидент . По отношение на главния факт
с най-висока доказателствена стойност са показанията
на свидетелите С.П., който непосредствено след побоя е възприел състоянието на
пострадалия Т.П. и с който същият е споделил, че е бил пребит от племенника си А.П..
За обективно причиненото увреждане на Т.П. и влошеното му състояние след побоя свидетелства
и фактът, че същият не е бил в състояние сам да потърси помощ чрез ЕЕН 112 и виждайки
състоянието му, както и факта, че същият е бил окървавен, това е направил
именно свидетелят П.. Този факт се потвърждава и от приложеното по делото като
ВД запис на приетото повикване. Същото беше предявено по надлежния процесуален
ред с възпроизвеждане на аудиозаписа и беше приобщено към доказателствената
съвкупност. Именно по повод на подадения сигнал на мястото са се отзовали
полицейските служители Б. и З., които също са възприели следите от побоя върху
пострадалия, както и сравнително тежкото му състояние, което е наложило и последващите им действия по осигуряването на место на
медицински екип за преглед на тъжителя Т.П.. След изясняване на обстоятелствата
на место и снемане на обяснения, бил съставен протокол за предупреждение на
подсъдимия А.П. по ЗМВР. И двамата свидетели са категорични, че пострадал при
инцидента, като имал видими наранявания е бил само тъжителят Т.П.. Самият
подсъдим А.П. в нито един момент не е заявил пред полицейските служители, че самият
той е бил пострадал, или че е бил наранен при инцидента, нито е търсил
медицинска помощ от пристигналия на место медицински екип. От показанията на
свидетеля Д.Л. се установява, че същият се е срещнал с тъжителя Т.П. в момента,
в който се е връщал от град Пловдив за медицинско освидетелствуване
и също е възприел нараняванията му, както и разбрал от подсъдимия, че племенникът
му А.П. го е набил. От показанията на свидетелката Е.К. се установява, че
същата знае за два случая при които подсъдимият А.П. е бил чичо си Т.П., като
конкретно също е възприела нараняванията му след процесния
инцидент. Освен това, същата свидетелствува, че
самата тя е била жертва на побой, нанесен и от подсъдимия през 2017 г. когато
тя също по незначителен битов повод е била набита от него и й е причинена лека
телесна повреда, за който случай подсъдимият е бил признат за виновен по НЧХД №
331/2018 г. по описа на АРС. Съдът кредитира и приема за достоверни и вярно описващи фактическата обстановка показанията
на посочените свидетели, защото същите са логични, последователни, съответни
помежду си по отношение на съществените им елементи и кореспондират и с фактите,
описани в тъжбата. Съдът счита същите за достоверни и защото посочените
обстоятелства са възприети непосредствено от свидетелите и те са в синхрон и с
приложените по делото писмени доказателства и се потвърждават от обективните
находки, а именно констатираните телесни увреждания при прегледа на пострадалия
Т.П.. Същите са отразени в издаденото с тази цел медицинско свидетелство, въз
основа на което е построено и заключението на съдебно-медицинската експертиза. От
заключението на изготвената СМЕ-за е видно, че при инцидента на 07.10.2019 г. на
Т.П. са били причинени травматични увреждания, представляващи лека телесна повреда, а именно разкъсно-контузна рана в областта на втори пръст на левия крак, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, както и в охлузване по гърба на носа, охлузване по долната повърхност на брадичката,
охлузване в поясната област, кръвонасядане
по външната повърхност на лява подбедрица, охлузване
по вътрешната повърхност на левия лакът, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. Според заключението на вещото лице
констатираните увреждания добре отговарят по механизма и морфологията си да са
причинени по начина, твърдян от пострадалия в тъжбата, а именно чрез нанасянето
на удари с дървен предмет, като кол или дърво. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като пълно и обосновано и изготвено от вещо лице – доказан експерт
в съответната област на специални познания. Изложените доказателства, подложени на самостоятелен анализ и разгледани в
съвкупност водят до несъмнен извод за
авторството и вината на подсъдимия А.П. в извършването на престъплението. Подсъдимият
А.П. не се признава за виновен и дава обяснения, в които заема защитна позиция,
че при инцидента сам е бил нападнат от чичо му Т.П., който го е хванал за врата
и започнал да го души, след което го хванал за палеца на дясната ръка и му го
извил, като му причинил контузия на пръста. По отношение на нараняванията на
частния тъжител, твърди че той си ги е самопричинил,
като след като го изблъскал назад се спънал и паднал на земята, а след това си
ударил главата в греда на тавана, докато го нападал. Тези обяснения се
подкрепят и от показанията на съпругата на подсъдимия – Х. П.. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Пешева в това отношение, тъй като те са дадени от
лице, което се явява заинтересовано на
няколко отделни основания, поради което не може да се възприеме като обективен и непредубеден свидетел. На
първо място, същата е съпруга на подсъдимия
А.П. и на второ място, самата тя е в изключителни влошени отношения с
частния тъжител Т.П., станали причина за завеждането на дело по ЗЗСДН и
съответно за издаване на заповед за защита.Същото се отнася и за показанията на
свидетеля И. Сотиров, който свидетелствува, че след
инцидента, подсъдимият е търсил помощ от него за изкълчения си палец, но който
отново е в приятелски отношения с подсъдимия. Обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелката Пешева и свидетеля И. Сотиров са в остро
противоречие с показанията на непредубедените свидетели – полицаите Г.Б. и А.З.,
които са отработили подадения сигнал и са провели беседа с подсъдимия, както и са
му снели обяснения непосредствено след инцидента. Проследявайки хронологията на
събитията в аспекта на гласните доказателства, следва че подсъдимият А.П. се е
върнал на адреса, след като е бил при свидетеля Сотиров, за да му намества
пръста. По това време, вече на място е бил автопатрула
в състав свидетелите Б. и З., които веднага са разговаряли с подсъдимия. И
двамата свидетели обаче са категорични, че
същият не е имал никакви наранявания по себе си и при изясняването на случая в
нито един момент не се оплакал, че самият той има нараняване, нито е заявил
такова на пръста на дясната ръка, още повече, че на място е идвал и медицински
екип, а и със същата ръка подсъдимият е написал саморъчни обяснения. Това
дискредитира в значителна степен обясненията на подсъдимия в тази насока, защото
няма никаква житейска логика, ако същият действително е получил нараняване от
чичо си при инцидента и е търсил помощ
при свидетеля Сотиров за него, броени минути след това пред полицейските
служители, които са обследвали именно процесния
инцидент, да не го заяви и да го изтъкне като обстоятелство. Най–съществен
обаче е анализът на последващите събития след
инцидента от гледна точка на конкретните действия провокирани от него на всяка
от страните. Видно от доказателствата още на следващия ден след инцидента, частният
тъжител Т.П. е посетил ОСМ при „УМБАЛ“ „Св. Г.“*** и се е сдобил със съдебно
медицинско свидетелство. Веднага след това е подал и молба в РУ-Асеновград за
нанесения му побой, като изложил същите обстоятелства в тъжбата, по повод на
която била образувана прокурорска преписка. Същият подал молба и за незабавна
защита по ЗЗСН. На следващия ден 08.10.2019 г. подсъдимият А.П. след отиването
му на работа посетил медицинско заведение – УМБАЛ “Св.Г.“, където му била направена
снимка на палеца на дясната ръка и предписана имобилизация
с оретеза от личния лекар. Като анамнеза в Листа за
преглед на пациент е записано, че по данни на пациента, същият е засрещнал пръста на дясната си ръка. На следващия ден
09.10.2019 г. по молба на Х. П. и А.П. също било образувано гр.дело № 2099/2019 г. по ЗЗСДН срещу Т.П.. В молбата
за незабавна защита като акт на домашно насилие при процесния
инцидент на 07.10.2019 г. се твърди само, че тъжителят Т.П. е сграбчил А.П. за
шията и започнал да го души, а последният го отблъснал. В Декларацията по чл. 9
от ЗЗСДН, подадена от А.П. също като акт
на домашно насилие е посочено само това обстоятелство. Никъде в тези документи,
които са подадени само ден след инцидента и на следващия ден след като
подсъдимият А.П. твърди, че търсил медицинска помощ за навехнатия си палец, не
се твърди и не е описано такова обстоятелство, а именно причинена контузия на
палеца на дясната ръка от Т.П. чрез хващане и извиване на пръста,
представляващо лека телесна повреда. Всичко това категорично обуславя извода,
че причинената травма на палеца на дясната ръка на А.П. няма причинна връзка с процесния инцидент, а още по-малко пък увреждането е
причинено от Т.П. по твърдения от подсъдимия механизъм. Ако беше вярно това
обстоятелство, няма никаква житейска и правна логика, при водене на дело със
специален предмет по ЗЗСДН, същият да не го заяви като основно обстоятелство, с
което е реализиран актът на домашно насилие. Според настоящия състав на съда
това категорично опровергава твърдението на подсъдимия Т.П. за насрещно
причинена му телесна повреда от чичо му Т.П.. Нещо повече, проследявайки
хронологията на развитието на производството по гражданското дело и по
настоящото производство става ясно, че това обстоятелство, а именно нараняване
на палеца при инцидента е въведено в процеса на много по-късен етап, едва след
образуването на настоящото НЧХД, когато това обстоятелство се сочи в отговора
на частната тъжба от 07.02.2019 г. Т.е. същото не е било твърдяно в хода на
цялото първоинстанционно производство по гражданското
дело по ЗЗСДН, а е въведено след
призоваването на подсъдимия в настоящото производство, повече от три месеца
след инцидента. Именно чак тогава на предходния ден, същият се е снабдил и със
Медицинско направление от 06.02.2020 г. издадено от д-р П. А. с посочената дата
именно за удостоверяване на това обстоятелство в него обаче е отразено, че
15.10.2019 г. А.П. е бил с наложена гипсова имобилизация
на 08.10.2019 г в УМБАЛ „Св.Г.“***, която е била свалена. От доказателствата по
делото обаче – показанията на свидетелите и приложените медицински документи от
УМБАЛ „Св.Г.“*** обаче се установява, че в крайна сметка гипсова шина не е
поставяна на подсъдимия в ортопедичния кабинет в УМБАЛ “Св.Г.“, което
компрометира достоверността на отразяването в издаденото повече от три месеца
след инцидента медицинско направление. По отношение на показанията на
свидетелите А. П., Д. К., И.Т. и М. К.,
същите не са директно относими към главния факт, тъй като никой от тях не е очевидец
на процесните събития, а всички те само възпроизвежат това,
което им е споделил подсъдимият, както и фактът, че същият е имал поставена
шина на дясната ръка. Всички тези свидетели са в близки приятелски отношения с
подсъдимия, а свидетелката М.К. е негова майка, поради което и не могат да се
възприемат като непредубедени и свидетели, а и показанията им доколкото
представляват производни доказателства по отношение на главния факт, сведени им
от подсъдимия на практика не съдържат конкретна информативност
по отношение на него, поради което и не са годни да го удостоверят.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си подсъдимият А.Г.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
131 ал.1 от НК, тъй като на 07.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 37, е
причинил на Т.А.П., с
ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в областта на втори пръст на левия крак, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, както и в охлузване по гърба на носа, охлузване по долната повърхност на брадичката,
охлузване в поясната област, кръвонасядане
по външната повърхност на лява подбедрица, охлузване
по вътрешната повърхност на левия лакът, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е настъпването
на обществено-опасните му последици и е желаел настъпването им.
При решаване на въпроса за отговорността, съдът намери, че по отношение на
подсъдимия не са налице положителните предпоставки, заложени в разпоредбата на
чл. 78А ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба, а действа рестрикцията по чл.78а ал.1 б. Б
от НК, тъй като спрямо същия вече е прилаган този институт по НЧХД № 331/2018
г. Видно от справката за съдимост решението по това дело е влязло в сила на
25.10 2018 г. Глобата е платена на 29.10.2018 г., с което административното
наказание е изпълнено. Правилото на чл. 86 ал.1 т.3 от НК въвежда две
кумулативни условия за да се счита, че по отношение на това административно
наказване е настъпила реабилитация по право, а именно да е изтекъл едногодишен
срок от изпълнение на наказанието и в този срок подсъдимият да не е извършил
друго престъпление от общ характер. В случая базовото условие обаче не е
налице, тъй като към момента на извършване на настоящото престъпление на
07.10.2019 г., което въпреки, че е от частен характер, не е бил изтекъл
едногодишния реабилитиращ срок, поради което и съдът намира, че към момента на
деянието, същият не е бил реабилитиран по отношение на предходното си
административно наказване. Поради тези
съображения, съдът намира, че институтът по 78А ал.1 от НК е неприложим по
отношение на подсъдимия и на същият следва да бъде наложено наказание
предвидено в нормата от особената част на НК. При индивидуализиране на наказанието и
определяне на размера на глобата, Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства липсата на предишни осъждания, както и добрите характеристични
данни от гледна точка на семейното му положение и трудовата му ангажираност. Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът прецени факта, че пострадалият е
възрастен човек с влошено по принцип здравословно състояние, поради които обстоятелства
е бил сравнително беззащитен, а причинените върху здравето му неблагоприятни
последици надхвърлят съставомерния резултат по
конкретното обвинение. При определяне на степента на обществена опасност на
дееца, съдът прецени и наличието на лоши характеристични данни, каквито са
предходното му административно наказване отново за престъпление от частен
характер, като показателно за личността на дееца е фактът, че по това дело
същият отново при сходен незначителен битов
инцидент е нанесъл жесток побой и е причинил лека телесна повреда на възрастна
жена. В тази насока се прецениха и представените от пострадалия писмени
доказателства – съдебно медицинско удостоверение от 09.05.2017г. удостоверяващо
причинени телесни повреди на същия пострадал Т.П. наложили прием в неврологично
отделение от подсъдимия А.П., които въпреки, че не са предмет на настоящото
обвинение са удостоверени в достатъчна
степен с оглед преценката за лоши характеристични данни и завишена степен на
обществена опасност на дееца. Ето защо с оглед изложените индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, съдът наложи по–тежкото от двете алтернативно предвидени
наказания, а именно лишаване от свобода, което обаче определи в минималния
размер на предвидения в закона диапазон от три месеца Според преценката на Съда,
именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и най–добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК. Заедно с това, съдът прецени, че за постигане на целите на
наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия А.П.,
както и че по отношение на него са налице останалите кумулативни предпоставки
по чл. 66 ал.1 от НК, поради което отложи изпълнението на наказанието за срок
от три години считано от влизане на присъдата в сила.
Предявеният от пострадалия граждански иск за причинените му от
престъплението неимуществени вреди в размер на 6000 лв. и в размер на 70 лв. за
имуществени вреди е доказан по основание.Основанието на предявения граждански
иск е виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление,
пострадалият Т.П. е претърпял неимуществени
вреди - болка, страдание, стрес и психическо напрежение, които са
непосредствена последица от деянието, както и имуществени вреди –представляващи
разходи за освидетелстването му. С оглед на изложеното, съдът счете, че
предявеният граждански иск е основателен, но завишен по размер досежно претенцията за неимуществени вреди. Досежно неговия размер, според разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди, същият следва да се определи по
справедливост. За справедлива, Съдът намери сумата от 1000 лв. като оптимален
паричен еквивалент на претърпените от пострадалия болка и страдание, ведно със
законната лихва считано от датата на извършване на престъплението, а именно 07.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до
пълният претендиран размер от 6000 лв. за неимуществени
вреди съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен. Подсъдимият бе осъден
да заплати пълния претендиран размер от 70 лв. по
гражданският иск за имуществени вреди също със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. върху
уважения размер на гражданският иск. Причините за извършване на престъплението
са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимия по отношение на
собствените му действия и постъпки и незачитане на телесната неприкосновеност
на личността.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, Съдът осъди подсъдимия А.Г.П. да заплати на частния
тъжител и граждански ищец Т.А.П. направените по делото от него разноски в
размер на 1192 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице и заплатена държавна такса за завеждането на делото.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: