Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІVа въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Дончева в. гр. дело 5189 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба,
подадена от пълномощник на ищеца „Т.С.“ ЕАД, срещу решение № 332526 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 55553/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 128-ми състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от името на ищцовото дружество установителни искове срещу ответниците Е.Д.Г. и С.М.Г..
В жалбата са наведени доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт, в подкрепа на което се твърди, че заключението
на вещото лице по назначената и приета в хода на производството
съдебно-техническа експертиза (СТЕ) не следва да се кредитира от съда. Сочи се,
че съгласно чл. 76, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването, клиентите в сграда –
етажна собственост могат да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или битово горещо водоснабдяване, при условията на чл. 153, ал. 2
от Закона за енергетиката, съгласно който е необходимо мнозинство най-малко на
2/3 от собствениците в сграда етажна собственост, за да се преустанови
топлоподаването до съответната абонатна станция. Освен това, тези клиенти са
длъжни да декларират писмено пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването писмено, каквото в случая не било сторено.
Според жалбоподателя, решението районния съд съдържа вътрешно противоречие в
мотивната част, тъй като съдът от една страна приел, че до топлоснабдените
имоти е доставяна топлинна енергия, а от друга страна, че топлоснабдяване не е
осъществявано. Твърди се, че в доказателствената дейност на първоинстанционния
съд са допуснати процесуални нарушения, които станали повод за формиране на
неправилни изводи по фактите. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на решение, с което предявените срещу ответниците искове да бъдат
в цялост уважени и в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на въззивната жалба от пълномощник на ответниците, с който
доводите на жалбоподателя изцяло се оспорват. Твърди се, че анализът на
събраните по делото доказателства разкрива, че за ответниците не съществува
техническа възможност да ползват топлинна енергия, тъй като топлоснабдяването
до имота е прекъснато. Твърди се, че заключението на СТЕ не опровергава този
извод. Иска се присъждане на разноски.
С молба от 21.05.2018 г. от страна
на ищцовото дружество е направено уточнение на исковата молба, като е
конкретизирано, че претендираната като лихва за забава сума е в размер на
148.96 лева и е за периода от 15.10.2015 г. до 31.05.2017 г., като същата се
претендира при разделност от ответниците, т. е. по ½ от тази сума от
всеки.
Софийски градски съд, като взе
предвид доводите на жалбоподателя, становището на насрещните страни и
доказателствата по делото, въз основа на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
По повод заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „Т.С.“ ЕАД, срещу Е.Д.Г. и С.М.Г. е образувано ч. гр. дело №
37561/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 128-ми състав.
На 13.06.2017 г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено
всеки от длъжниците да заплати на топлофикационното дружество по ½ от
сумата от 1175.99 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от
08.06.2017 г.; сумата от 28.49 лева, представляваща стойност на услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва от 08.06.2017 г.; сумата от 144.00
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2015 г. –
31.05.2017 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата от 4.96 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2015 г. – 31.05.2017
г. върху главницата за дялово разпределение. В тежест на длъжниците са
възложени и разноски за заповедното производство, направени от страна на
заявителя в общ размер от 77.07 лева.
Срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение от длъжниците по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, поради
което на заявителя са дадени указания за предяваване на установителни искове за
претендираните вземания.
В указания едномесечен срок от
страна на „Т.С.“ ЕАД е депозирана искова молба срещу Е.Д.Г. и С.М.Г., въз
основа на която е образувано гр. дело № 55553/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 128-ми състав.
Ищецът твърди, че като собственици
на топлоснабден имот, а именно на апартамент № 85, находящ се в гр. София, ж.
к. „*********, Е.Д.Г. и С.М.Г. са потребители на топлинна енергия, доставена до
имота в периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., възлизаща на обща стойност
от 1204.48 лева и като такива дължат нейното заплащане, но не са изпълнили това
свое задължение. Твърди се, че ответниците дължат на топлофикационното
дружество по ½ от горепосочената сума и по ½ от обезщетение за
забава в размер на 148.96 лева за
периода от 15.10.2015 г. до 31.05.2017 г. върху главницата за топлинна енергия.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на исковата молба от пълномощник на ответниците, с който
твърденията на ищеца изцяло се оспорват. Твърди се, че водоподаването до
апартамент 85 в бл. 711, находящ се в ж. к. „Люлин“ е преустановено от
01.05.2010 г. и не е било възстановявано. С оглед на това и предвид
обстоятелството, че ищцовото дружество е начислявало суми на ответниците за
топла вода, се твърди, че такива вземания изобщо не са възниквали. Изложени са
подробни съображения срещу основателността на исковите претенции.
По делото са приети следните писмени
доказателства, които се кредитират от съда: договор от 01.11.2007 за извършване
на услуга дялово разпределение /л. 11-13/; договор от 03.10.2002 г. за
извършване на услуга топлинно счетоводство /л. 18-19/; протокол от ОС на ЕС от
26.08.2002 г. /л. 20-26/; писмо от Столична община /л. 27/; счетоводно
извлечение /л. 28/; съобщения към фактури /л. 29-30/; заявление-молба /л.
54-55/; договор от 01.05.2010 г. за подмяна на хоризонтални и вертикални
щрангове в бл. 711 в ж. к. „Люлин“ /л. 56-58/; служебна бележка от „А. 81“ ООД
/л. 59/; протокол от домсъвет за преустановяване водоподаване към ап. 85 /л.
60/; контролен лист от „Софийски вода“ АД /л. 61/; писмо-отговор от „Софийска
вода“ АД до Е.Г. /л. 77/.
От тези доказателства се установява,
че процесният апартамент е собственост на ответниците и че същият се намира в
топлоснабдена сграда, по отношение на която се извършва услуга дялово
разпределение от страна на „Т.с.“ ЕООД. Установява се, че на 01.05.2010 г. е
извършен ремонт и подмяна на щранговете за студена и топла вода в сградата, при
който водоподаването е апартамент 85 на ет. 13 е преустановено и няма данни
същото да е било възстановено.
Приета е съдебно-техническа експертиза
/л. 78-82/, която се възприема за обективно изследване, даващо достоверен
отговор на поставените въпроси. От заключението на експерта се установява, че
за процесния период по партидата на имота са начислени суми единствено за битова
гореща вода по прогнозни данни съобразно Наредбата за топлоснабдяването, т.е.
по 140 литра на денонощие. Вещото лице е взело предвид, че реален отчет в имота
не е извършван, като посочва, че на 11.05.2015 г. в имота е осигурен достъп за
извършване оглед на топлоснабдителната инсталация, при който е констатирано, че
отклоненията към СИ за БГВ са затапени без на ФДР да е представен протокол с
точна дата. Общо за процесния период начислените като задължения суми за битова гореща вода и за извършване на услуга
дялово разпределение са в размер на 1202.47 лева.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от въззивния съд. От това
заключение се установява, че стойността на начислената топлинна енергия за
процесния период по отношение имота на ответниците е в размер на 1023.28 лева,
като няма заплатени суми. Размерът на законната лихва върху тази сума за
периода от датата на забава на всяко задължение до 31.05.2017 г. възлиза в
размер на 148.56 лева, или всички задължения общо възлизат в размер на 1351.00
лева.
При изводимата от събраните по делото
доказателства фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено от
правна страна следното:
Предявени са искове по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото се установява по несъмнен
начин, че именно ответниците Е.Г. и С.Г. са собственици на апартамент № 85,
находящ се в гр. София, ж. к. „*********, но въпреки това, не може да се
формира обоснован извод за това, че ответниците са потребители на топлинна
енергия и че между тях и ищцовото дружество е налице договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно приложимата през процесния
период норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот, което ще рече, че
определящо е притежанието на собственост или вещно право на ползване
върху имота. Съгласно § 1, т.42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на
топлинна енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си,
то потребител на топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот или
третото лице – ползвател. Независимо от това, че собствеността върху имота е
установена, по делото са налице множество писмени доказателства сочещи, че
считано от 01.05.2010 г. е извършен ремонт и подмяна на щранговете за студена и
топла вода в сградата, при който водоподаването в процесния апартамент № 85 на
ет. 13 е преустановено. При положение, че няма данни водоподаването да е било
възстановено в последващ момент, както и предвид обстоятелството, че на
ответниците е била начислявана топлинна енергия единствено за битова гореща
вода, каквато до имота не се подава, то и предявените от топлофикационното
дружество искове се явяват недоказани, тъй като качеството потребител е
свързано не само с вещните права върху намиращия се в топлоснабдена сграда
имот, но и с действителната доставка на топлинна енергия до този имот. В случая
се установява, че до апартамента няма водоподаване, както на студена, така и на
топла вода, поради което е невъзможно в тежест на ответниците да е възникнало
задължение за заплащане на битова гореща вода. С оглед на това, решението на
районния съд, с което предявените искове са отхвърлени като неоснователни следва
да се потвърди като правилно. Твърдението на жалбоподателя, че за прекратяване
на топлоснабдяването в сграда – етажна собственост е необходимо решение на ОС
на ЕС, което да е взето със съответно за това мнозинство принципно се споделя,
но отнесено към настоящия случай същото е неоснователно, тъй като става въпрос
за прекъснато цялостно водоподаване до отделен имот, намиращ се на ет. 13 в
иначе топлоснабдената сграда, а не за прекъсване топлоснабдяването на сградата.
Неоснователни са и направените от въззивника възражения срещу доказателствената
дейност на районния съд, доколкото същият е взел предвид всички събрани по
делото доказателства и е извършил законосъобразно преценка, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на твърденията си съобразно изискването на чл.
154, ал. 1 от ГПК.
При този изход на спора във въззивното
производство, право на разноски съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК имат
въззиваемите, от процесуалния представител на които е направено съответно за
присъждането на разноски искане и са представени доказателства за това, че във
връзка с въззивното произовдство действително са били заплатени 300 лева за
адвокатско възнаграждение. Поради това, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемите сумата от 300 лева разноски във въззивното
производство. От процесуалния представител на въззиваемите е направено искане и
за присъждане на сумата от 900 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, по което въззивният съд не разполага
с възможност да се произнесе, доколкото това искане е направено за първи път
пред въззивния съд и се явява преклудирано. Поради това с въззивното решение не
следва да се присъждат разноски на ответниците за първоинстанционното
производство по делото.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332526 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 55553/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 128-ми състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Е.Д.Г., ЕГН: ********** и на С.М.Г.,
ЕГН: **********, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.