РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Ихтиман, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Адриана К. Хаджипеткова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200585 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба срещу Електронен фиш серия Г
№0007303 на ОДМВР София, с който на ЕТ „..... ...“, ЕИК . за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв. на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Твърди се, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като липсва описание на
нарушението, дадена е неправилна правна квалификация, има разминаване при
индивидуализация на АТСС, липсва дата на издаване на ЕФ.
Жалбоподателят изпраща представител в съдебно заседание, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмено становище излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт. В конкретния случай ЕФ е връчен на 12.09.2021г. (видно от справка на л.
23 от делото), а жалбата е депозирана на 23.09.2021г. (видно от отбелязване върху
1
същата), поради което е подадена в срок.
Имуществената санкция е наложена за това, че на 15.09.2019 г. в 10,55 ч. на в гр.
Костенец по път ПП I-8 на ул. .... до №. с посока към център, физическо лице, което
притежава МПС ПЕЖО ПАРТНЕР с рег. №С4612ХН, регистрирано в Република
България и неспряно от движение, не е сключило ЗЗ ГО. Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M508, квалифицирано е по чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, като на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв..
Съдът намира че атакуваният ЕФ следва да бъде отменен, като съображенията за
това са следните.
На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което : притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор.
Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ,
според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.
В случая с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на
чл.483, ал.1 т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на
договор за застраховка ГО на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна
норма. В този случай е следвало да бъде наложено наказание на основание чл. 638,
ал.1 т. 2 от КЗ, а не както е сторено в случая- на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал.
1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Посочената в ЕФ санкционна норма- чл.638, ал.4 от КЗ санкционира всяко
управление на МПС, за което няма сключена застраховка ГО. Същевременно при
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочено в ЕФ) „управлението“ не е част от
изпълнителното деяние. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е различно от
нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или от изтичането
валидността на предходната полица за застраховка ГО на автомобилистите. За
съставомерността по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът
се управлява. За съставомерността по чл. 638, ал. 4 от КЗ обаче е необходимо
2
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка ГО на автомобилистите. В обжалвания ЕФ обаче никъде не
е отразено, че е констатирано управление на процесния автомобил.
С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционната
норма остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно твърдяното
нарушение и се стига до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан -
дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма
сключена задължителна застраховка ГО или за това че е налице управление на МПС, за
което няма сключена задължителна застраховка ГО. Касае се за две различни
нарушения- в единия случай отговорността е за собственика на МПС, който няма
сключена задължителна застраховка на автомобилистите ГО, а в другия случай е за
лице, което управлява МПС без сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност. Горното е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
На второ място ангажирането на административнонаказателната отговорност
при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочена като нарушена в
процесния ЕФ) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по арг. от
чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ), а не чрез издаване на ЕФ. От друга страна, когато се касае
за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите се
прилага процедурата, регламентирана в чл. 647, ал. 3 от КЗ. Този ред е приложим само
по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от
общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. В издадения ЕФ никъде не се
посочва, че е налице управление на МПС и наред с това като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ, която не предполага управление на МПС.
Следователно в случая неправилно е издаден ЕФ вместо да бъде съставен АУАН, респ.
издадено НП.
В подкрепа на горните два извода са Решение № 168 от 12.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 181 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч, Решение № 1492 от 03.11.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1760 / 2020 г. на Административен съд – Бургас, Решение от
02.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 10214 / 2020 г. на Административен съд - Велико
Търново.
На последно място самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
постановление е неправилното приложение на санкционната разпоредба съобразно
субекта на административна отговорност. При описанието на нарушението е посочено,
че негов субект е „ФЛ, което притежава МПС...“, т.е. твърди се, че извършителят на
нарушението е физическо лице. От представената по делото справка за собственост на
МПС (л. 17 от делото) обаче се установява, че МПС не е собственост на физическо
лице, а на едноличен търговец- ЕТ „ВИЛИ- М- ВЕЛИЧКА САМАРОВА“, ЕИК
3
*********. С ЕФ е наложена имуществена санкция на едноличния търговец-
собственик на МПС (индивидуализиран чрез ЕИК). Подобна неяснота относно
субекта, чиято отговорност се ангажира (физическо лице според описанието на на
нарушението на ЕФ и едноличен търговец според наложената санкция), винаги
представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последица
незаконосъобразност на ЕФ. Индивидуализирането на нарушителя е особено
съществено с оглед обезпечаване правото на защита на санкционираното лице и всяко
двусмислие относно наказания субект безспорно представлява съществено
процесуално нарушение. Субектът на нарушението не може да бъде извеждан по
тълкувателен път.
За пълнота следва да бъде посочено, че останалите необсъдени по- горе
възражения на жалбоподателя са неоснователни. Неоснователно е възражението, че
липсата на дата на издаване на ЕФ води до неговата незаконосъобразност. В одобрения
от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш няма реквизит „дата
на издаване”, поради което не може да се приеме, че липсата на дата води до
незаконосъобразност, защото електронния фиш е надлежно утвърден и се издава по
образец, в който липсва дата на неговото издаване. Неоснователно е и възражението за
разминаване при индивидуализацията на АТСС. В ЕФ АТСС е посочен един път като
„TFR1“ и втори път като „TFR1-M508“, което според настоящия състав не води до
неяснота относно АТСС и не накърнява правото на защита на жалбоподателя.
Абревиатурата „ФЛ“ касае субекта на нарушението (физическо лице), а не е част от
наименованието на АТСС.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие (л. 9 от делото), в който е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, а от насрещната страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение (докладвана в с.з. от 16.12.2021г.
писмена защита). Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с интерес от 1000 до 5000 лв. - възнаграждението е 300 лв. + 7 % за
4
горницата над 1000 лв. От представеният договор за правна помощ и съдействие се
установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв..
Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е над законовия
минимум, като съдът намира възражението за прекомерност за основателно, поради
което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до
минимумът от 370лв..
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен, поради което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г №0007303 на ОДМВР София, с който на ЕТ
„....................“, ЕИК ......, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.638, ал.4, вр. чл.
638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ..
ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на ЕТ „....................“, ЕИК ., сумата от 370
лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5