РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Плевен, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430106209 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н. Е. П. от *** против „КРЕДИСИМО“
ЕАД гр. София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД гр. София. В молбата се твърди, че на
*** год. ищецът е сключил договор за паричен заем № *** с първия ответник
„Кредисимо“ ЕАД като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 500 лв., видът на вноската е месечна, броят на погасителните
вноски е 1, посочен е ГПР в размер на 10. 6 %, ГЛП в размер на 9. 98 %, а
размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Твърди се, че в чл. 4 от
процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните
се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно общите условия или да сключи договор за поръчителство с
одобрен от „Кредисимо“ ЕАД гарант- поръчител в срок 48 часа от подаване
на заявлението за отпускане на кредит. Твърди се, че в ал. 3 е посочено, че в
случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за
разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни, а
1
предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни. Твърди се, че на
датата на сключване на договора с „Кредисимо“ ЕАД ищецът и вторият
ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата
на който „Ай Тръст" ЕООД, чийто капитал е собственост на „Кредисимо"
ЕАД, е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали
по повод договор за потребителски кредит. Твърди се, че въз основа на
сключения договор за предоставяне на поръчителство ищецът се е задължил
да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 138, 53 лв., която
ищецът е заплатил. Твърди се, че възнаграждението за поръчителство се
изплаща директно на „Кредисимо“ ЕАД, като е разсрочено за изплащане,
заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на
договора от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен
план. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство ищецът е следвало да
предоставя дължимите парични думи на „Кредисимо“ ЕАД, което пък от своя
страна, съгласно договора, е упълномощено от „Ай Тръст“ ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди се, че към настоящия
момент ищецът е погасил изцяло както задълженията си към първия ответник,
така и към втория /по договора за поръчителство/. Твърди се, че между
„Кредисимо“ ЕАД като заемодател и ищеца като заемател е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лв.
Твърди се, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Твърди се, че ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че сключеният договор за паричен
заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са
регулирани и от ЗЗП. Твърди се, че изхождайки от това, то следва, че с
характеристики на потребителски договор е и договорът за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник. Твърди се, че
2
доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на
потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение. Твърди се, че предвид
това наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на
ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е обусловено от валидността на
договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради
тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения,
имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и в тази връзка
кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски
регистър към АВ. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Твърди се, че същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи (арг. от чл. 23 от ЗПК). Твърди се,
че клаузата на чл. 4 ал. 1 от договора за кредит възлага в тежест за заемателя
да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от
сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител). Твърди се, че прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Твърди се, че изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък
размер (500 лв.). Твърди се, че предвид това, не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за
което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или
поръчител или дружество, което да осигури поръчителство. Твърди се, че се
3
касае за кредит от типа „бързи кредити“. Твърди се, че „Кредисимо“ ЕАД е
посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъде
разгледан по- бързо. Твърди се, че поставяйки изначално изисквания, за които
е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да
си позволи да предостави- обезпечение от одобрено от заемодателя
„Кредисимо“ ЕАД дружество. Твърди се, че това дружество е именно вторият
ответник в настоящия процес- „Ай Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с
кредитора по договора за заем, като предвид това, то разходът за потребителя
по договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен- от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои
финансовия ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения (две
физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни
за осъществяване от длъжника. Твърди се, че същевременно кредиторът не
включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Твърди се, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Твърди се, че съобразно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, поради
4
което предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
ще дължи. Твърди се, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 2 т. 4 от ЗЗП, като в т. 9 от
приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 642, 69 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което
ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена
при изчисляване на посочения ГПР. Твърди се, че по този начин макар
формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на
договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с
принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация
относно общия размер на кредита на получателя. Твърди се, че по този начин
потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите
последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи
договора при тези условия. Твърди се, че едва след сключване на договора,
потребителят е получил обединен погасителен план в своя профил на онлайн
платформата на търговеца /credissimo.bg/, съгласно който е начислено и
допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди се,
че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 10. 60 %, но от съдържанието на
договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се, че предвид
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и
следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като
задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението на
потребителя като без значение дали същият погаси или не погаси
задължението си- то той дължи възнаграждение за потребител. Твърди се, че
доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от общите
условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за
потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната
сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на
подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното
от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на
договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД,
5
не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за
предоставяне на поръчителство. Твърди се, че посоченият от „Кредисимо“
АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция, вписана в
регистъра на финансовите институции по чл. 3 ал. 1 от ЗКИ при БНБ- с право
да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Твърди се, че е
установено от данните от ТР към АВ, че едноличен собственик на
дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за
потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че в общите условия за
предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл.
6 и чл. 4 т. 2 от сключения договор за предоставяне на поръчителство с
втория ответник „Ай тръст“ООД е посочена една и съща банкова сметка за
погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с
чл. 5 от договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е
овластен да получава плащане на възнаграждението по него. Твърди се, че
очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита
между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на
чл. 19 ал. 1 от ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се
включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасят. Твърди се, че в
случая акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя
се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му
бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той
би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Твърди се,
че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител,
то действителният ГПР би бил в размер на 1 934. 13 %, а ГЛП 342. 46 %.
Твърди се, че с оглед на това, че сумата по договор за възнаграждение е
следвало да се включи към ГПР е и анализ на клаузите относно обезпечението
на кредита като е видно, че избора на поръчител не е доброволен. Твърди се,
че от формулировката става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане
на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора
юридическо лице- поръчител. Твърди се, че гореизложеното води и до извода,
че в конкретния случай договора за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК
6
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Твърди се, че годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Твърди се, че след
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11 ал. 1 т.
10 от ЗПК. Твърди се, че самият договор за предоставяне на поръчителство е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга като
обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Кредисимо“ЕАД, за
което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Твърди се, че в случай,
че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника,
то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 4 от
договора за поръчителство). Твърди се, че срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не е получил
каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще
бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани. Твърди
се, че в случай, че поръчителят заплати задължение на потребителя, то
търговецът има право да претендира и допълнителни разноски, направено за
заплащане. Твърди се, че с договора не просто не се предоставя услуга, а се
влошава положението на потребителя като съгласно чл. 2 ал. 4 поръчителят
ще остане задължен и след падежа на задължението на потребителя по
договора за потребителски кредит независимо дали „Кредисимо“ ЕАД е
предявило иск срещу потребителя и/или поръчителя в срок от 6 /шест/ месеца
от падежа на задължението по кредита, т. е. излиза, че потребителят следва да
заплати възнаграждение, за което не просто няма да получи каквато и услуга,
а и ще обезпечи евентуалното бездействие на „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се,
че собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ЕООД е заемодателят по
договора за заем - „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че основен предмет на
дейност на ответника „Ай Тръст“ ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и
7
процесната. Твърди се, че печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършената от
него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния
собственик на капитала „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че в случая
търговецът- кредитор е обвързал по- слабата икономически страна с
допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на
договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.
Твърди се, че поради изложеното клаузата на чл 8 ал. 1 от договора за
предоставяне на поръчителство във вр. с чл. т. 1 от Раздел II от Приложение
№ 1 към договора за предоставяне на поръчителство, установяваща
задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения
за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Твърди се, че на практика със сключване на
договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19 ал.
4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което
впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ ЕАД.
Твърди се, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ ЕАД, кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Твърди се, че със сключването на
договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне
на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото
сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти сумата по
главница. Твърди се, че е безспорно, че така е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Твърди се,
че с решение №165/ 02. 12. 2016 год. на ВКС на РБ по т. д. № 1777/ 2015 год.,
I т. о., е разяснено, че добросъвестността по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен
в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване
на правата на членовете на общност. Твърди се, че в случая в разрез с
нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически
8
по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно
положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез
осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Твърди се, че е налице
правен интерес за ищеца от предявяване на настоящите кумулативно
обективно съединени искове срещу ответните дружества на основание чл. 26
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и на иск с правно основание чл. 55
ал. 1 от ЗЗД срещу втория ответник за платени при изначална липса на
основание суми. В заключение ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните Н. Е. П. от *** и „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр.
София, че сключеният между тях договор за паричен заем № ***/ *** год. е
нищожен, а при условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна
клаузата на чл. 4 ал. 1 от договора. Отделно от това ищецът моли съда да бъде
признато за установено в отношенията между страните Н. Е. П. от *** и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД гр. София, че сключеният между тях договор за предоставяне
на поръчителство от *** год. към паричен заем № *** е нищожен, като бъде
осъдено „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД гр. София да заплати на ищеца сума в размер на
138, 53 лв., платена без основание. Претендира се присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26
от ЗЗД.
Безспорно по делото е, че на *** год. между Н. Е. П. от ***, в
качеството му на кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр. София, в
качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставило на
ищеца сумата в размер на 500 лв., които ищецът се задължил да върне в
едномесечен срок, заедно с възнаградителна лихва при лихвен процент в
размер на 9. 98 % и годишен процент на разходите в размер на 10. 60 %.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита същият следва, в
зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да
предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите
9
условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“
ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в
хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на
обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор
се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно
обезпечението. Отразено е в ал. 2, че в случай, че в посочения в ал. 1 изр. 1
срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита,
ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
съответно този договор не поражда действие между страните. В чл. 4 ал. 3 от
договора е уговорено, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването
му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не
поражда действие. Видно от инкорпорирания в приложение № 1 към
договора погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на
три месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва. Не се спори
между страните, че между Н. Е. П. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз
основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия
съгласно приложение № 1. От заключението на назначената в хода на
съдебното дирене съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по
договора с "Кредисимо" ЕАД ищецът е заплатил сумата от 503, 19 лв., а по
договора с „Ай Тръст“ ЕООД- сумата от 138, 53 лв. Вещото лице е посочило,
че ако към сумата от 500 лв., дължима по договора за потребителски кредит,
бъде включена и сумата за възнаграждение по договора за поръчителство,
ГПР ще бъде над 50 %, т. е. ще надвишава нормативно определения процент в
ЗПК.
При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
10
Сключеният между Н. Е. П. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр. София договор е
потребителски, поради което намира своята регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно
действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор
за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие
с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Договорът за кредит е сключен
при спазване нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, при съобразяване на
обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между
тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По силата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 43. 27 %, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл.
19 ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв,
11
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно:
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1 т. 1 от ДР на
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в
полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. От данните по делото се установява, че "Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. Същевременно съгласно чл. 8 ал. 5
от договора за предоставяне на поръчителство "Кредисимо" ЕАД е овластено
да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит- чл. 4 ал. 1- 3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя "Кредисимо" юридическо лице- поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото
обезпечение заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
14- дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да
получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в
срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора
за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на
12
кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с
оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице-
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От
анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице- поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки,
че всеки един от представените договори- този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство- формално представляват самостоятелни
договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за
предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-
поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е
сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8 ал. 5 от договор за
предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът намира, че
разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
"Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи,
че реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и
разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, надвишава значително нормативно установения. При това
положение съдът счита, че макар формално процесният договор за
потребителски кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11 ал. 1 от
ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по
13
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
поотребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето- чл. 22 от ЗПК. В този
смисъл като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора
за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията
на чл. 11 т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Тук е мястото да се
отбележи, че договорът, сключен между потребителя и "Кредисимо" ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и "Ай Тръст" ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от прогласяване недействителността на договора
за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора
за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Ето защо следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на
поръчителство е недействителен. Предвид гореизложеното предявените от Н.
Е. П. от *** против „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр. София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД гр.
София отрицателни установителни искове по чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка
с чл. 26 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени. С оглед
уважаването на главните искове предявеният в условията на евентуалност иск
за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4 ал. 1 от процесния
договор за потребителски кредит не следва да бъде разгледан.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Както се посочи по- горе, процесните договори за потребителски кредит
и за предоставяне на поръчителство са нищожни, а нищожното правно
14
основание се приравнява на липса на основание. Оттам платени без основание
се явяват внесените от ищеца суми за възнаграждение по договора за
поръчителство, които съгласно заключението на вещото лице Т. И. са в
размер на 138, 53 лв. С оглед на това исковата претенция по чл. 55 ал. 1 пр. 1
от ЗЗД се явява основателна и доказана до предявения размер и следва да
бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответните
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 475 лв.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение
както следва: „КРЕДИСИМО“ ЕАД- сумата от 480, 00 лв. с ДДС, „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД- сумата от 960, 00 лв. с ДДС.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е.
П. от ***, ЕГН **********, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №
***/ *** год. е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е.
П. от ***, ЕГН **********, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД гр. София, ЕИК
*********, че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство от *** год. към потребителски кредит № *** е нищожен.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от ***, да заплати на Н. Е. П. от ***, ЕГН
**********, сумата от 138, 53 лв., представляваща недължимо платени суми
по договор за предоставяне на поръчителство от *** год. към потребителски
кредит № ***.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от ***, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
15
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от ***, да
заплатят на Н. Е. П. от ***, ЕГН **********, сумата от 475, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от ***, да заплати на ЕДНОЛИЧНО
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „***“ гр. София, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, представлявано от ***, адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 480, 00 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от ***, да заплати на ЕДНОЛИЧНО
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „***“ гр. София, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, представлявано от ***, адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 960, 00 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16