№ 40232
гр. С., 15.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110167654 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 и е инициирано със заявление на „Д.З.“ АД, ЕИК .......,
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „К.Д.“ № 68, представлявано от законните
представители Д.Х.Д. и Р.Ц.Д., чрез пълномощника им юр. ВЛ. Б. С.. Заявителят иска да
бъде издадена заповед за изпълнение против АС. ЕВГ. ЕВГ., ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. В., Община С., ул. „Л.М.“ № 52 и с настоящ адрес в с. В., ул. „В.В.“ № 87 за сумата
от 1 068,61 лв. (хиляда шестдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), от която а)
1 030,81 лв. (хиляда и тридесет лева и осемдесет и една стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от 25.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и б)
37,80 лв. (тридесет и седем лева и осемдесет стотинки) – лихва за периода от 17.07.2021 г.
до 25.11.2021 г., както и направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 175 лв. (сто седемдесет и пет лева).
Пълномощникът на дружеството заявител твърди, че паричното вземане
представлява дължимо от А.Е. застрахователно обезщетение, което „Д.З.“ АД е заплатило на
ЗАД „Б. В.И.Г“ – застраховател по договор за застраховка „Каско“ за възстановяване на
имуществени вреди, причинени от А.Е. при пътно – транспортно произшествие на
24.07.2020 г. Към датата на пътния инцидент длъжник е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – заявител, на което основание
последното е репарирало обезщетение на застрахователя по договора за застраховка
„Каско“. А.Е. е напуснал мястото на произшествие, поради което застрахователят има право
да получи платеното обезщетението.
Със заявлението са представени квитанция за платена държавна такса и пълномощно.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
1
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „Д.З.“ АД - С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 от ГПК – според твърденията в заявлението и справката от НБД „Население“
адресът на длъжника е в с. В., С. община, т.е. на територията на съдебния район на
Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. В.С., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Длъжникът има
постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да
се направи извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Д.З.„ АД – С.
против А.Е., както и да бъдат присъдени на застрахователната компания направените
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите
лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е
определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв.
Предвид ниския материален интерес не настоящето производство, съдът намира, че на
заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
нормативно установения минимум от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „Д.З.“ АД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „К.Д.“ № 68, представлявано от законните представители Д.Х.Д. и Р.Ц.Д., за
издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК против АС.
ЕВГ. ЕВГ., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. В., Община С., ул. „Л.М.“ № 52 и с
настоящ адрес в с. В., ул. „В.В.“ № 87 за сумата от 1 068,61 лв. (хиляда шестдесет и осем
лева и шестдесет и една стотинки), от която а) 1 030,81 лв. (хиляда и тридесет лева и
2
осемдесет и една стотинки) – главница, представляваща застрахователно обезщетение
изплатено въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със
застрахователна полица № BG/08/120000101962, ведно със законната лихва върху нея от
датата на постъпване на заявлението в съда – 26.11.2021 г., до окончателното изплащане и
б) 37,80 лв. (тридесет и седем лева и осемдесет стотинки) – лихва за периода от 17.07.2021 г.
до 25.11.2021 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3