Решение по дело №1416/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, депозирана от Ж. Д. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, чрез адв. З. И. от АК-Варна, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0283-000024/30.04.2024 г. на ВПД Началник РУ-Каварна към ОДМВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП на Д. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед. Излага доводи, че дълги години е шофьор, като СУМПС никога не му е било отнемано по законов път. Счита, че неправилно с АУАН и ЗППАМ е приравнен на неправоспособен водач, тъй като при подаване на сигнал в полицията за извършената кражба на чантичката му, в която са били личната му карта и СУМПС, не е получил насрещен документ, с който да може да управлява МПС до издаване на ново СУМПС. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна ВПД Началник на РУ-Каварна при ОДМВР-Варна, не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 30.04.2024 г. около 18:57 часа в община Каварна, на главен път І-9 разклона за с. Раковски в посока гр. Шабла, Ж. Д. Д. управлява лек автомобил – „Рено Канго“ с рег. № [рег. номер] със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като изгубено, откраднато или повредено, като при направена справка в АИС-БДС е установено, че на 25.04.2024 г. Д. е обявил в СПП-Варна СУМПС № *********/01.11.2021 г. за невалидно поради причина – изгубено/откраднато. Водачът не носил свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал.

На Д. бил съставен АУАН № 1102461/30.04.2024 г., с който били иззети 2 бр. регистрационни табели на МПС.

На същата дата ВПД Началник РУ Каварна към ОДМВР-Добрич издал Заповед № 24-0283-000024/30.04.2024 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП наложил на Д. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца.

От представената в хода на съдебното производство справка за лице от АИС „Български документи за самоличност“ и справка за нарушител се установява, че на Д. е издадено СУМПС № ********* на 01.11.2021 г., което е със срок на валидност до 01.11.2026 г., което е отбелязано като невалидно. Установява се също, че на 25.04.2024 г. жалбоподателят е подал в сектор „Пътна полиция“ – Варна заявление рег.№ 5510 за издаване на дубликат на СУМПС.

Видно от сведение от 05.04.2024 г., дадено от Ж. Д., на 04.04.2024 г. след като е слязъл от автобус № 20 в ж.к. „Възраждане І“, около басейн „Делфин“, е установил, че чантичката му, която е носел през рамо, липсва, а в нея са били личната му карта, шофьорската му книжка и документи за ремарке. След проведено разследване по образуваната преписка УРИ439000-9540/2024 г. по описа на 03 РУ при ОДМВР-Варна, с Постановление № 6267/2024 г. на ВРС, е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед рег.№ 357з-924/07.04.2022 г., в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Добрич е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки чл. 171, т. 2а от ЗДвП с мотивирани заповеди, между които и тези по т.1.5 – началниците на РУ при ОДМВР-Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Добрич. Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед за налагане на ПАМ, като издадена от ВПД Началник РУ Каварна към ОДМВР-Добрич, е издадена от компетентен орган.

Като издадена при спазване на формата за действителност и от компетентен орган, обжалваната заповед представлява валиден административен акт, годен за съдебна проверка.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

В оспорения акт е посочено правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно този текст за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 30.04.2024 г. Д. е управлявал МПС, като към този момент свидетелството му за управление е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато. Административния орган е приел, че водачът е осъществил състав на нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, съответно, че е осъществена една от хипотезите на чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП. Изводът на административния орган, че е осъществена една от хипотезите на чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП не съответства на съдържанието на тази правна норма.

СУМПС удостоверява правоспособност, самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му. С изтичане на срока на валидност на СУМПС или след като бъде обявено за изгубено, водачът не губи правоспособността си, той не е неправоспособен. Нормата на чл. 150а от ЗДвП съдържа изброяване на няколко хипотези, но не всички изброени в чл.150а от ЗДвП хипотези са включени нормата на чл. 171, т.2а , б. “а“ от ЗДвП.

С оглед нормата чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, следва че предвидената в нея ПАМ се прилага на собственик, който управлява МПС в хипотезите, когато не е правоспособен водач, когато не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред и т.н., но не е предвидено приложението й при факти, като установените в настоящия случай - когато свидетелството за управление е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато. За пълнота на изложението следва да се посочи и, че нормата чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП не се прилага, когато СУМПС не е в срока на валидност. Законодателят е изключил от приложното поле на ПАМ прекратяването на регистрация на ППС в случай на СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено или откраднато. Деянията, свързани с управление на МПС от неправоспособно лице и тези, за управление на МПС при наличие на правоспособност, но СУМПС е обявено за невалидно, поради изгубване или кражба, не са идентични.

Волята на законодателя е ясна. Нормата на чл. 171, т.2 а, б. „а“ от ЗДвП не сочи като предпоставка за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на пътно превозно средство“ установяването, че собственикът на това превозно средство го управлява след като е обявил СУМПС за невалидно, поради това, че го е загубил или същото е било откраднато.

По изложените доводи не е налице правно основание за издаване на оспорената заповед и същата подлежи на отмяна като незаконосъобразна.

Още повече, че няколко дни преди да бъде спрян за проверка и да му бъдат издадени АУАН и заповедта за прилагане на ПАМ, Д. е подал заявление в с-р „Пътна полиция“ – Варна за издаване на дубликат на СУМПС. Освен, че не са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ, соченото нарушение на нормата на чл. 150а от ЗДвП също не е било извършено, тъй като Д. още на 25.04.2024 г. е направил постъпки да се снабди със СУМПС.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 1 010 лева, от които 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и 1 000 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ж. Д. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0283-000024/30.04.2024 г. на ВПД Началник РУ-Каварна към ОДМВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП на Д. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич, да заплати на Ж. Д. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, сумата в размер от 1010 (хиляда и десет) лв., представляваща разноски в производството.

Решението е окончателно.