РЕШЕНИЕ
№ 11763
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.......................
при участието на секретаря ..................
като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело №
20221110139841 по описа за 2022 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба ......................, представлявано от председателя на управителния съвет
................... А. и с пълномощник юрисконсултът ......................, с трето лице – помагач .......................
със седалище и адрес на управление в гр. ......................, иска да бъде установено по отношение на
ответниците Р. Г. П. с ЕГН********** и Т. Р. Б. с ЕГН**********, и двамата живеещи в гр.
................... и с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ...................... чрез
пълномощника адвокат В. А. Я., че същите му дължат следните суми:
9 833.14 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
2020 година;
1 294.85 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 11. V. 2021 година включително;
37.92 лева за услугата дялово разпределение за времето от 30. IV. 2018 година до 30. IV. 2020
година;
08.01 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. V. 2018 година до
11. V. 2021 година включително;
1
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 27. V. 2021 година до окончателното плащане
при условията на разделност – по ½ за всеки от тях.
С отговора на исковата молба ответната страна навежда доводи, че ищецът не е представил
доказателства за част от твърденията в исковата молба. Не са направени обаче изрични възражения
срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да
бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е предположенията на
съда да заместват волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът при
постановяването на решението взема предвид само твърденията и възраженията, направени
изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства
за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид при постановяване
на съдебния акт по същество.
Ответниците чрез пълномощника си оспорват иска, като твърдят, че ищецът не доставил
топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност. Вземането на
ищеца било погасено по давност. Излагат правни доводи, според които между страните не
съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане.
Производството било недопустимо, защото не бил направен опит за доброволно уреждане на
спора.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На ................................. съставя представен по делото с исковата молба констативен
нотариален акт №........................, с който признава правото на собственост на ответника върху
процесния топлоснабден имот. По делото не е представен оригинал на нотариалния акт, но съдът
установява обстоятелството от справка от ....................... 2024 година. Според извършеното
вписване, ответникът все още е бил собственик на имот към 2020 година.
В открито съдебно заседание, проведено на .................... Същият брак бил прекратен през
2006 година. От изложеното съдът стига до извод, че ответникът е придобил процесния
топлоснабден имот по време на брака си с ответницата.
2. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 03.
VI. 2024 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по
00
електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя
между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето след 27. V. 2018 година са начислени 4
350.96 лева, цялата сума за битова гореща вода. Сумите са изчислени без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са
определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово
2
разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване
между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334
от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията
му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно
общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна
енергия в абонатната станция са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през
метрологична проверка. При проверката не са установени отклонения извън допустимите
стойности.
На 03. VI. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. ....................., представя в съда
заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към 13. V. 2024 година
няма данни за доброволни плащания, погасяващи задължения от процесния период. Непогасените
задължения за времето след 27. V. 2018 година възлизат общо на 9 088.15 лева, от които 9 050.23
лева за топлинна енергия и 37.92 лева за дяловото разпределение. Лихвата върху главниците с
падеж, настъпил след 27. V. 2018 година възлиза на 1 162.10 лева върху главницата за топлинна
енергия и 08.03 лева върху главницата за дяловото разпределение.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 27. V. 2021 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на 31. VIII. 2021 година по частно гражданско дело №29893 по описа на съда за 2021
година. Ответниците възразяват срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в
срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 12. IV. 2022 година съдът
постановява Разпореждане №32856, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск
относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното
гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на 23. VI. 2022 година. Искът по настоящото дело е
подаден на ....................... т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответниците;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в тяхна тежест е да установят, че са предявили рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
Видно от представените по делото писмени доказателства, ответникът е бил собственик на
процесния топлоснабден имот през процесния период. Съдът стига до такъв извод, защото приема,
че ответникът е придобил имота по време на брака си, но като обезщетение срещу отчуждаването
3
на друг негов имот. Придобиването е станало по време на действието на отменения Семеен кодекс
от 1985 година. По делото няма данни отчужденият имот да е бил съпружеска имуществена
общност, затова съдът намира, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от
отменения Семеен кодекс от 1985 година. Според посочената разпоредба лични са вещите,
придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 от същия кодекс или с
друго лично имущество, придобито преди брака.
Дори да се приеме, че ищецът е плащал сума за уравнение и затова част от имота е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност, по делото няма данни, от които да се
установи какъв е размерът на тази част. Правото на собственост като правопораждаща
предпоставка за възникването на облигационно правоотношение между страните се твърди от
ищеца, затова и доказването му е в негова тежест по силата на чл. 154 от Гражданския процесуален
кодекс. Ищецът не представя доказателства, от които да се установи какъв е делът на ответницата в
съсобствеността, затова съдът счита обстоятелството за недоказано.
Съдът намира, че горното е основание за отхвърляне на иска по отношение на ответницата.
Установи се още, че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между ищеца и ответника облигационно
отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие
на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена
форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за
енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между
страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а
става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към
ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.
По силата на това облигационно правоотношение ответникът е задължен към ищеца да
заплаща цената на доставената му топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за
начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответника, е начислена топлоенергия,
намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия за отопление на
имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.
Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.
4
Не на последно място, по делото не се доказа ответникът да е заявил рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за времето след 27. V. 2018 година стойността
на потребената топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 4
350.96 лева, формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки.
От посочената сума съдът изважда половината от 2 175.48 лева: ответникът е собственик на цялата
вещ, но ищецът претендира от него само ½ от стойността на потребената топлинна енергия.
Ответникът не твърди в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване
на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено.
Ответниците поддържат, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с
предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Съдът не счита, че давността започва да тече в по-късен момент, защото
фактурите за текущите месеци са сторнирани и на тяхно място е издадена друга фактура за
изравнителните сметки. Ако този извод се приеме за верен, то на ищеца следва да се дължи и
плащане от по-късен момент, а това противоречи на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и дори
на общите условия на самия ищец. Следва да се има предвид още, че ищецът търси обезщетение за
забава от настъпването на падежа на сторнираните фактури, а не от настъпването на падежа на
фактурата за изравнителните сметки. Следователно, ищецът сам приема, че падежът настъпва след
издаване на фактурите за текущите месеци. Давността е прекъсната с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в съда на 27. V. 2021 година. Ето защо съдът счита, че всички
вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 27. V. 2018 година, са погасени по давност. В
настоящия случай погасени по давност са вземанията на ищеца за 4 350.96 лева главница.
Затова съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което
е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс е частично основателен по отношение на ответника и следва да бъде уважен
спрямо него за сумата от 2 175.48 лева главница за доставена топлинна енергия, а за горницата до 4
916.57 лева – да бъде отхвърлен, а по отношение на ответницата следва да бъде отхвърлен
изцяло.
3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
5
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Тази стойността не се отчита от уредите,
изследвани от вещото лице, изготвило заключението на техническата експертиза. Ето защо за тези
вземания съдът взема предвид изцяло стойностите, посочени от вещото лице, изготвило
счетоводната експертиза – 37.92 лева за времето след 27. V. 2018 година. Ищецът претендира от
ответника половината от посочената сума – 18.96 лева, която сума следва да му се присъди.
Преценявайки заключението на вещото лице съобразно чл. 202 от Гражданския процесуален
кодекс, съдът намира, че следва да уважи иска по отношение на ответника, а по отношение на
ответницата – да го отхвърли.
4. По исковете за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001
на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
6
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Съдът приема за верни изчисленията за обезщетение за забава върху главниците, направени
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Счита обаче, че следва да намали
посоченото в счетоводното заключение обезщетение за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия съразмерно със стойността на същата енергия, посочената от вещото лице,
изготвило заключението на техническата експертиза. Според вещото лице, изготвило счетоводната
експертиза, обезщетението за забава върху главница за топлинна енергия за времето след 27. V.
2018 година от 9 088.15 лева възлиза на 1 162.10 лева. Според техническата експертиза доставената
топлинна енергия за същия период от време е на стойност от 4 350.96 лева. Намалявайки
обезщетението за забава върху тази сума съразмерно с обезщетението за забава върху търсената с
исковата молба сума, съдът намира, че то възлиза на 514.20 лева. Вещото лице, изготвило съдебно-
счетоводната експертиза определя стойността на обезщетението за забава върху главницата за
услугата „дялово разпределение“ на 08.03 лева, като съдът приема, че на присъждане подлежи
претендираната от ищеца сума в по-нисък размер от 08.01 лева. Половината от посочените суми
следва да се присъдят в тежест на ответника.
Водим от изложеното, съдът присъжда лихва съразмерно с уважената част на исковете за
главниците в тежест на ответника, а именно: 257.10 лева върху главницата за топлинна енергия и
40.00 лева върху главницата за услугата „дялово разпределение“. Искът следва да бъде отхвърлен
за горницата до 647.42 лева върху главницата за топлинна енергия по отношение на ответника, а по
отношение на ответницата – изцяло.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ И ОСОБЕНОТО ИСКАНЕ НА ОТВЕТНИЦИТЕ ПО ЧЛ. 241 ОТ
ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС:
Срещу ответницата са предявени искове за общо 5 586.96 лева, отхвърлени изцяло. Срещу
ответника са предявени искове за общо 5 586.96 лева, уважени за общо 2 455.54 лева и отхвърлени
за 3 131.42 лева. Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 1 269.85
лева, от които 469.85 лева за държавна такса, 700.00 лева за възнаграждение на вещите лица и
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер се определя от съда по силата на чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, а в заповедното производство – в размер на 273.48
лева. половината от посочените разноски, а именно 634.93 лева и 136.74 лева са направени по
исковете срещу ответника. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноските по
водене на делото в размер съобразно уважената част на исковете: 279.06 лева за исковото
производство и 60.10 лева за заповедното производство.
Ищецът следва да заплати на ответниците разноски съобразно отхвърлената част на иска по
силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По делото обаче не са представени
никакви доказателства за извършване на разноски от ответниците, затова съдът не им присъжда
такива.
В съдебно заседание се явява ответникът, който не оспорва исковите претенции, но заявява
желание за тяхното погасяване разсрочено.
Ответната страна прави искане по чл. 241 от Гражданския процесуален кодекс.
Пълномощницата на ищцовото дружество не оспорва искането и не възразява за решение в
следния смисъл: сумата за главница, лихви, разноски по делата е в общ размер от 3 227.21 лева да
7
бъде платена на 12 месечни вноски от по 268.94 лева. с които ще бъде изплатен целия дълг на
ответника.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от .................. със седалище и адрес на
управление в град ....................., представлявано от изпълнителния директор ................... А. и
с пълномощник юрисконсулт ......................, вземане за следните суми:
2 175.48 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
2020 година,
257.10 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 11. V. 2021 година включително,
18.96 лева за услугата дялово разпределение за времето от 30. IV. 2018 година до 30. IV. 2020
година,
04.00 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. V. 2018 година до
11. V. 2021 година включително и
законната лихва върху главниците за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 27. V. 2021 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31. VIII. 2021 година
по частно гражданско дело №29893 по описа на Софийския районен съд за 2021 година против Т.
Р. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. ..................., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ...................... чрез пълномощника адвокат В. А. Я. съществува, като
за горницата до 4 916.57 лева главница за топлинна енергия и 647.42 лева лихва върху същата сума
ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ..................
б
със седалище и адрес на управление в град ....................., представлявано от изпълнителния
директор ................... А. и с пълномощник юрисконсулт ......................, вземане за следните
суми:
4 916.57 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
2020 година,
647.42 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 11. V. 2021 година включително,
18.96 лева за услугата дялово разпределение за времето от 30. IV. 2018 година до 30. IV. 2020
година,
04.00 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. V. 2018 година до
11. V. 2021 година включително и
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 27. V. 2021 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31. VIII. 2021 година
по частно гражданско дело №29893 по описа на Софийския районен съд за 2021 година против Р.
Г. П. с ЕГН**********, живееща в гр. ..................., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ...................... чрез пълномощника адвокат В. А. Я. съществува.
8
3. ОСЪЖДА Т. Р. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. ..................., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ...................... чрез пълномощника адвокат В. А. Я.
да плати на .................. със седалище и адрес на управление в град .....................,
представлявано от изпълнителния директор ................... А. и с пълномощник юрисконсулт
......................, разноски, както следва:
60.10 лева по водене на заповедното производство;
279.06 лева по водене на исковото производство.
4. На основание на чл. 241, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ПОСТАНОВЯВА
разсрочено изпълнение на сумите от Т. Р. Б. с ЕГН**********, живеещ в гр. ..................., с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ...................... чрез
пълномощника адвокат В. А. Я. към .................. със седалище и адрес на управление в град
....................., представлявано от изпълнителния директор ................... А. и с пълномощник
юрисконсулт ......................, в следния смисъл: сумата за главница, лихви, разноски по делото
в общ размер от 3 227.21 лева следва да бъде платена на 12 месечни вноски, считано от
влизане в сила на настоящото решение, всяка вноска в размер на 268.94 лева.
5. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА
СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
7. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ по общия ред на всеки от ответниците по следния начин:
Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ най-напред чрез пълномощника адвокат В. А. Я. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощникът не живее или не пребивава на адреса след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в
разписката;
Ако пълномощникът не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не
пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко
9
три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи някое от съобщенията, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на
съответния ответник.
Ако се наложи връчване на съобщение на физическия адрес на някой от ответниците, то ДА
СЕ ИЗВЪРШИ на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една
седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират в
канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
8. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на третото лице – помагач по следния начин:
ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическото лице от
Търговския регистър.
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, на който е получена призовка за открито съдебно заседание;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА СЕ
ВПИШЕ в разписката.
Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
И в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират в
канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на ....................... със
седалище и адрес на управление в гр. ......................, като трето лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11