Р Е Ш Е Н И Е
№ / .03.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в закрито заседание,
проведено на 16 март през 2020г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлия БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Татяна МАКАРИЕВА
Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева
в. гр.
дело №557 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. №01451/23.01.2020г. на К.Х. срещу ненадлежното уведомяване с ПДИ изх.
№21808/25.11.2019 по изп. дело №20198950402746 и разноските по изп. дело №20198950402746
на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895, с район на действие ОС Варна. Жалбоподателят
твърди, че на 7-ми или 8-ми януари 2020г. получил Покана за доброволно
изпълнение по изп. Дело №20198950402746, в която било посочено, че дължи
9514,08 лв. разноски по гр. дело във ВРС, както и разноски и такси по
изпълнителното дело. В същата ПДИ бил посочен и другия изпълнителен лист по
същото гражданско дело №16630/2015 г. на ВРС, касаещ задължението му да предаде
владението на апартамент №189, находящ
се в Парадайз Парк Варна кк Златни пясъци, като самото принудително изпълнение
се провело на 16.01.2020г. Излага, че с настоящата жалба обжалва действията на
ЧСИ по процесното дело, изразяващи се в
отстраняването му от имота при
ненадлежно уведомяване, както и разноските по същото дело, които му били
съобщени с получаването на ПДИ, с оглед на което моли обжалваните действия да
бъдат отменени, и да му бъдат присъдени направените разноски. На първо място
излага, че исканията за образуване на изп. Дело и за присъединяване на
взискателите не са подписани от пълномощника на същите взискатели, т.е. изп.
Дело е образувано по нищожни, като неподписани искания. Жалбоподателят счита,
че е налице нередовно връчена ПДИ поради обстоятелството, че е неправилно изчислена сумата, която дължи по
изп. Лист. На следващо място счита, че извършеното присъединяване на взискатели
към изп. Дело е лишено от основание. Твърди също и прекомерност на
обезпечението като самостоятелно основание. Моли да бъде открито производство
по чл. 193 ГПК относно описаните в жалбата документи, находящи се по изп. Дело,
като оспорва същите като такива с невярно съдържание. По изложените съображения
моли жалбата му да бъде уважена, както и да му бъдат присъдени разноски.
Ответниците по жалбата и взискатели
по изпълнителното дело –Д.Д.Х. и С.Д.Х. оспорват същата като недопустима и
неоснователна. Молят същата да бъде оставена без уважение, като им бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е и жалба вх. №2471/07.02.2020г
от К.Х. срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в нередовно уведомяване за въвода
от 16.01.2020г. по изп. Дело №20198950402746. Оспорват се подписите на искането
за образуване на изп. Дело. Жалбоподателят счита, че предвид нередовния
характер на искането за образуване на
изп. Дело и насрочването и провеждането на въвода, то той е бил нередовно
уведомен за изп. Действия срещу него. Моли въводът да бъде отменен, като му
бъдат присъдени разноски.
Ответниците по жалбата и взискатели
по изпълнителното дело –Д.Д.Х. и С.Д.Х. оспорват същата като недопустима и
неоснователна. Молят същата да бъде оставена без уважение, като им бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски
Постъпила е и жалба вх. №02736/10.02.2020г. срещу
Постановление от 17.01.2020г. на ЧСИ по изп. Дело №2746/2019г., с което е
определен размерът на дължимите по изп. Дело разноски. Жалбоподателят счита
постановлението за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, предвид което
моли да бъде отменено.
Ответниците по жалбата и взискатели по
изпълнителното дело –Д.Д.Х. и С.Д.Х., чрез депозираните писмени становища оспорват същата като неоснователна. Молята да
бъде оставена без уважение, като им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
По делото са приложени мотивите на частния съдебен
изпълнител Л. Станев във връзка с
подадените жалби, в които се излагат доводи за тяхната недопустимост /в
по-голямата им част/ и неоснователност. ЧСИ счита, че при насрочване на въвода
е спазил законовата процедура, предвид което моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Счита, че при образуване на изп. Дело и извършване
на изп. Действия не е допуснал твърдяните от жалбоподателя нарушения. Излага,
че правилно е определил размерът на дължимите разноски, поради което счита, че
обжалваното постановление за разноските следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като взе предвид
становището на страните, доказателствата приложени по делото, както и писмените
обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от фактическа и правна
следното:
Изпълнително дело №2746/2019г. е образувано в кантората на ЧСИ Людмил Станев, peг. №895 на 29.11.2019г. по
молба на Д.Д.Х. и С.Д.Х., чрез адв. Д. К. срещу К.Х. въз основа на изпълнителен
лист, с който длъжникът е осъден да предаде владението върху апартамент с
идентификатор 10135.513.520.2.60.
На 20.11.2019г. е
присъединено и вземане на двамата взискатели срещу същия длъжник за парични
суми въз основа на изп. Лист от 29.10.2019г., изд. по гр. Дело №16630/2015г. по
описа на ВРС.
Видно от материалите по
изпълнителното дело, въводът във владение е насрочен за 16.01.2020г., като ПДИ
е бил редовно получена на 28.11.2020г. от роднина на длъжника, живуща на
посочения в изп.лист адрес.
От съставения протокол,
се установява, че въводът в процесния апартамент е извършен на 16.01.2020г. в
присъствието на адвокатите на взискателите и длъжника.
С Постановление от
17.01.2020г. ЧСИ се е произнесъл на осн. Чл. 78, ал. 5 ГПК като е определил
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3040лв., от които
200лв.-за образуване на изп. Дело и 2840лв.- за представителство, защита и
съдействие по изп.дело за извършване на действия за удовлетворяване на парично
вземане и въвод във владение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Няма спор, че жалбоподателят Х. е
длъжник по образуваното от взискателите Д. и Санта Х. изп. Дело №
2746/2016г.
По жалба
вх. №01451/23.01.2020г. срещу ненадлежното уведомяване с ПДИ изх.
№21808/25.11.2019 и разноските по изп. дело №20198950402746, съдът съобрази
следното:
С тази жалба се обжалва действието на ЧСИ, изразяващо се в
отстраняването на жалбоподателя от имота поради ненадлежното му уведомяване,
както и размерът на разноските, посочен в ПДИ.
Жалбата в първата част е допустима, тъй като е срещу действие, попадащо
в разпоредбата ан чл. 435, ал.2, т. 3 ГПК, но е неоснователна по следните
съображения:
ПДИ изх. №21534/20.11.2019г., в която е посочено, че въводът е насрочен
на 16.01.2020г. е изпратена на адреса,
посочен в ИЛ, а именно: гр. София, ЖК Овча купел бл.3, вх.1, ап.100, където е
получена на 28.11.2019г., от Христина Кирчева – роднина на К.Х..
Следователно, длъжникът редовно и своевременно е бил уведомен за насрочения въвод. В подкрепа на
горния извод е и обстоятелството, че на 09.01.2020г. по изп. Дело е бил
депозирана молба от адв. М. Д., с приложено пълномощно, подписано от К.Х.,
както и факта, че на извършения въвод, последният е бил представляван от
упълномощения от него адвокат.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата, съдържаща
твърдения за отстраняване от имота при ненадлежно уведомяване за изпълнението,
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата, в частта ѝ касаеща размерът на разноските, определен в
ПДИ е недопустима, тъй като дължимостта и размерът на разноските извършени в
хода на изпълнителното производство, които приема и признава на взискателя и
които подлежат на заплащане от длъжника, ЧСИ следва да определи с нарочен акт,
който подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал.2, изречение последно от ГПК.
Доколкото искането за намаляване на разноските първо следва да се адресира до ДСИ, и едва след неговото произнасяне, актът, с който отказва да редуцира същите ще подлежи на самостоятелно обжалване от длъжника, съдът намира, че жалбата срещу разноските, определени в ПДИ е недопустима, още повече, че в настоящия случай, ДСИ се е произнесъл с последващо постановление от 17.01.2020г., с което е намалил същите, и срещу което жалбоподателят е депозирал жалба.
По жалба
вх. №2471/07.02.2020г. от К.Х. срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в нередовно
уведомяване за въвода от 16.01.2020г. по изп. Дело №20198950402746, съдът
съобрази следното:
Както беше посочено по-горе, длъжникът е бил надлежно уведомен,
съответно надлежно представляван при извършения срещу него въвод.
Жалба срещу самия въвод-като изпълнително действие е недопустима, тъй като
насрочването, съответно извършването на въвод във владение на имота, по
отношение на който се провежда принудително изпълнение не е сред действията и
актовете на ЧСИ, посочени в разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК, съответно
такива, които длъжникът би могъл да обжалва. Жалбоподателят няма качеството на
трето лице, предвид което и не може да обжалва въвода съобразно разпоредбата на
чл. 435, ал. 5 ГПК или да се брани по реда на чл. 498 или 523 ГПК.
По жалба
вх. №02736/10.02.2020г. срещу Постановление от 17.01.2020г. на ЧСИ по изп. Дело
№2746/2019г., съдът съобрази следното:
С обжалваното постановление, ЧСИ е намалил размерът на претендираните
от взискателите разноски, като е намалил същите от 3920 лв. на 3040лв., от
които: 200лв. за образуване и 2840 лв. –за представителство, защита и
съдействие по изп. Дело за удовлетворяване на парично вземане и въвод във владение.
С искането за образуване на изп. Дело са представени пълномощни и
договори за правна помощ, видно от които за извършване на процесуално
представителство, включително проучване на длъжника, образуване и водене на
изп. Дело въз основа на изп. Изп. Лист за предаване на имота, е договорено
възнаграждение в полза на всеки от взискателите: за образуване на изп.
Производство-по 257лв. и за водене на изп. Дело –по 870 лв.
С искането за присъединяване също са представени 2 бр.пълномощни и 2
бр. договори за правна помощ, видно от които за извършване на процесуално
представителство, включително проучване на длъжника, образуване и водене на
изп. Дело въз основа на изп. Лист за събиране на сумите на присъдените разноски,
е договорено възнаграждение в полза на всеки от взискателите: за образуване на
изп. Производство-по 252лв. и за водене на изп. Дело –по 850.00 лв.
Настоящият състав счита, че няма пречка по едно изп. Дело да се
осъществява изпълнение по два изпълнителни листа, издадени в полза на същите
взискатели срещу същия длъжник, като те могат да бъдат представени
първоначално-при образуване на делото, или в последствие-както е в настоящия
случай.
Съдът, като съобрази НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, изчисли, че при цена/материален интерес/
на имота, по отношение на който се
извършва въвода в размер на 35 597лв., дължимото възнаграждение в минимален
размер, изчислено по реда на по чл.7, ал.2, т.4 възлиза на 1597.91 лв., и при
общ размер на паричното вземане /по
втория изп.лист 9515.08лв./, мин. Размер
изчислен на осн. Чл. 7, ал.2, т. 3 възлиза на 805 лв. Горните възнаграждения,
редуцирани с оглед разпоредбата на чл. 10 от същата Наредба възлизат на 798.96 лв.
по първия ИЛ и 402.50 лв. –по втория, или 1201.46 лв. общо.
Следва да се отбележи обаче, че
делото не е с ниска фактическа и правна сложност. Въводът е извършен, но сумите
по изп.лист все още не са събрани, наложени са обезпечителни мерки, но
предстоят и други изпълнителни действия, предвид което са налице основания за
определяне на адвокатско възнаграждение над минималния към средния. В тази
връзка следва да се съобрази още, че длъжникът, чрез своя пълномощник депозира
множество жалби срещу изп, действия, както пред ЧСИ, така и пред съда, които
допълнително усложняват изпълнителния процес.
Съдът счита, че освен сумата от 200лв. за образуване на изпълнителното
дело, се дължи и възнаграждение за процесуално представителство, тъй като в срока за доброволно изпълнение на е
постъпило плащане на дължимата сума, а взискателите са предприели действия по проучване
на имуществото на длъжника, налагане на възбрана на недвижим имот и запор на
вземания.
Предвид изложеното, съдът намира, че определеното от ЧСИ възнаграждение
в размер на 200лв. за образуване на изп. дело, и по 1420 лв. в полза на всеки
от взискателите е правилно и
законосъобразно, предвид което не са налице основания за отмяна или изменение
на обжалваното постановление за разноските.
Следва да се отбележи, че подробно развитите и в трите жалби
възражения, касаещи твърдения за неавтентичността и неистинността на
пълномощните и договорите за правна помощ не могат да се разгледат в настоящото
производство, тъй като не попадат в нито една от хипотезите, изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК.
В разпоредбата на чл. 435 ГПК лимитативно са посочени кои действия на
съдия-изпълнителя, участниците в изпълнителния процес са легитимирани да
обжалват. Длъжникът в изпълнителното производство може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението към имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказ на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 и чл. 485 ГПК,
определянето на пазач на имота, отказ на съдебния изпълнител да спре, прекрати
или приключи принудителното изпълнение, както и постановлението за разноски.
Безспорно в случая жалбоподателят е длъжник в производството, но длъжникът не
може да обжалва образуваното срещу него
на изпълнително дело/при твърдяна неавтентичност на искането/, тъй като
това действие не попада в изчерпателно изброените такива по чл. 435, ал. 2 ГПК
и не подлежат на съдебен контрол.
По изложените съображения и трите жалби се явяват неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид неоснователността на трите жалби, ответната страна има право да
ѝ бъдат присъдени разноски за настоящото производство. С писмените
възражения на всеки от жалбоподателите срещу жалба вх. № 1451/23.01.2020г. са
представени пълномощни и договори за правна помощ, обективиращи получаването на
сумата от по 400лв. към момента на подписването. С писмените възражения на
всеки от жалбоподателите срещу жалба вх. № 2471/07.02.2020г. са представени
пълномощни и договори за правна помощ, обективиращи получаването на сумата от
по 400лв. към момента на подписването. С писмените възражения на
всеки от жалбоподателите срещу жалба вх. № 2736/10.02.2020г. са представени
пълномощни и договори за правна помощ, обективиращи получаването на сумата от
по 400лв. към момента на подписването.
Предвид липсата на възражение за прекомерност на претендираното адв.
Възнаграждение, и с оглед представените доказателства за заплащането му,
въззивникът следва да заплати в полза на всеки от въззиваемите сумата от по
1200лв. за осъществената правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №01451/23.01.2020г. на К.Х.
срещу ненадлежното уведомяване с ПДИ изх. №21808/25.11.2019 и разноските,
посочени в същата ПДИ по изп. дело №20198950402746.
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. №02471/07.02.2020г. на К.Х.
срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в нередовно уведомяване за въвода от
16.01.2020г. по изп. Дело №20198950402746.
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. №02736/10.02.2020г.
на К.Х. срещу Постановление от 17.01.2020г. на ЧСИ по изп. Дело №20198950402746
за определяне на разноските.
ОСЪЖДА К.Х., роден на ***г. в Германия, с адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на Д.Д.Х., роден на ***г. в гр. Бристол, гражданин на Великобритания
сумата от 1200.00 /хиляда и двеста/ лв., представляваща адв. възнаграждение за
осъществена правна защита срещу жалби № 01451/23.01.2020г., №02471/07.02.2020 и
№02736/10.02.2020г., на осн. Чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА К.Х., роден на ***г. в
Германия, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на С.Д.Л.Х., родена на ***г. в гр. Бристол,
гражданин на Великобритания сумата от 1200.00 /хиляда и двеста/ лв., представляваща адв. възнаграждение за
осъществена правна защита срещу жалби № 01451/23.01.2020г., №02471/07.02.2020 и
№02736/10.02.2020г., на осн. Чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се изпрати на ЧСИ Л. Станев,
рег. № 895.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.