№ 33
гр. Русе, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500742 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Русе, БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.
Русе, пл. „Свобода“ № 6, представлявана от кмета П. П. М. против решение №
1382/07.11.2022 г., постановено по гр. д. № 3988 по описа за 2022 г. на Русенския районен
съд, с което е уважен предявен иск за установяване недължимостта на публични вземания от
ЕТ „ П. П.“, ЕИК ******* с адрес: гр. Р., ж.к. З., бл. Ч., вх.*, представляван от П. Д. П., в
размер на 1282.18 лева, формирана от 1160 лева - патентен данък за 2013 г. и 121.18 лева -
лихви за забава към 26.06.2014 г., и се осъжда Община Русе да заплати на ЕТ „П. П.“
разноски по делото в размер на 381.25 лева.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради неправилно прилагане на материалния закон. По тези съображения се иска
отмяна на решението и постановяване на решение, с което да се отхвърли предявеният иск,
като неоснователен и недоказан.
В постъпилия отговор на въззивната жалба от ЕТ „ П. П.“, ЕИК ******* с адрес: гр.
Р., ж.к. З., бл. Ч., вх.*, представляван от П. Д. П., се поддържа, че решение №
1382/07.11.2022 г., постановено по гр. д. № 3988 по описа за 2022 г. на Русенския районен
съд, е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - отхвърлена като
неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
1
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона, поради което съдът след като разгледа доводите,
изложени във въззивната жалба във връзка с неговата правилност, препраща към мотивите
на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Окръжен съд Русе, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК давността при публични вземания се
прекъсва с акта за установяване на публичното вземане или с предприемане действия по
принудително изпълнение, а от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл.
172, ал. 3 ДОПК). При прилагане на тачи законова регламентация във връзка с възражението
за изтекла погасителна давност, следва изводът, че за публичните вземания за патентен
данък за 2013 г., погасителният петгодишен давностен срок е започнал да тече на 01.01.2014
г. и е прекъснат на 30.06.2014 г. с предприемане от кредитора - Община Русе на действия по
принудителното им събиране с образуване на ИД №20148320401554 по описа на ЧСИ с рег.
№ ***. След образуване на изпълнителното производство, при висящност на изпълнителния
процес, прекъснатата давност изобщо не започва да тече отново и не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземанията според
постановките на Постановление на Пленума на ВС № 3/18.11.1980 г., което е в сила и е
приложимо към момента на образуване на процесното изпълнително дело, до 26.06.2015 г.,
когато е постановено Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, даващо ново решение на въпроса за погасителната давност по
време на висящо изпълнително производство. Новото решение по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г. следва да намери приложение само за в бъдеще, считано от датата на постановяването му
и то само по висящи към този момент изпълнителни производства, какъвто е настоящият
случай. Изхождайки от изложеното следва, че до 26.06.2015 г. по ИД № 20148320401554
погасителна давност относно процесните вземания не е текла. Такава започва да тече едва от
26.06.2015 г. Съобразно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика трайно установено е разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
2
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
В случая на 25.09.2014 г., в резултат на запорно съобщение, по изпълнителното дело
е постъпила сумата 66.58 лева. На 17.07.2017 г. (след повече от две години) Община Русе е
поискала извършване на изпълнителни действия, т.е. изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона. Следващите действия на съдебния изпълнител, свързани с
проучване имущественото състояние на длъжника съгласно т. 10 от ТР №2/26.06.2015г не са
прекъснали давността.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, то погасителната давност за вземанията
на Община Русе е изтекла на 26.06. 2010 г.
Доводите, изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Жалбоподателят твърди, че
погасителната давност относно публичното вземане започва да тече от 26.06.2015 г.,
съгласно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Същият счита, че въпреки настъпване на
перемпция по отношение на ИД 1554/2014 г. по описа на ЧСИ И. Х. с район на действие
РОС, поисканото извършване на изпълнителни действия, респективно наложения запор
върху банкови сметки на длъжника на 31.08.2017 г. са годни изпълнителни действия,
прекъсващи давността, без значение дали съдебният изпълнител е образувал ново
изпълнително дело след настъпилата перемпция. Според жалбоподателя, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, давността започва отново да тече от 01.01.2018 г.,
но същата е прекъсвана многократно с поисканите изпълнителни действия през м. октомври
2018 г. , м. май 2019 г. , м. октомври 2020 г. , м. ноември 2021 г. и м. септември 2022 г. от
страна на взискателя по изпълнителното дело. Съдът приема, че образуването на ново
изпълнително дело е задължително условие за прекъсване на давността при настъпила по
закон перемпция. В тази връзка последващите я изпълнителни действия не прекъсват
погасителната давност.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1382/07.11.2022 г., постановено по гр. д. № 3988 по
описа за 2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на ЕТ „П. П.“ разноски по делото в размер на 430
лева - адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4