№ 1379
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20231100514039 по описа за 2023 година
ЗА ДА ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ И СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Първоинстанционното решение е правилно. Настоящият съд споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите
на обжалваното решение (чл. 272 ГПК). Неоснователни са наведените доводи
в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички
ангажирани доказателства – декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, приложени
разпечатки от електронна кореспонденция и изслушаната СТЕ, чието
заключение не е оспорено от страните и правилно е кредитирано от
първоинстанционния съд. Въззивниците – молители не са доказали
твърденията им за извършени актове на домашно насилие (психическо
насилие) от страна на въззиваемия (по техни твърдения изразяващо се
постоянни телефонни обаждания с повод и без повод, без значение на часа,
текстови съобщения, съдържащи заплахи, обиди и безпочвени критики за
начина, по който молителката отглеждала детето и нецензурни квалификации
1
и заплахи по отношение на детето). В тази връзка следва да се има предвид, че
релевантният период е от 28.01. до 28.02.2022 г. Правилно декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е кредитирана от първостепенния съд. Като допълнение
към тези мотиви относно декларацията следва да се посочи, че в нея се сочи и
дата извън процесния период (така напр. 09.01.2022 г.). Също така посочените
конкретни дати и часове на комуникациите не съдържат конкретни изрази и
телефонния номер и имейл адреса, от който същите са изпратени. Видно от
приетата СТЕ в първата инстанция в процесния период съдържанието на
комуникацията не може да бъде квалифицирано като унизително, обидно или
заплашително, съответно и не може да бъде прието от съда като форма на
домашно насилие, по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В тази връзка въззивният съд не
споделя довода в жалбата, че ответникът направил признание на твърденията
на молителите в хода по същество, тъй като направеното от страна признание
на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, а не
изолирано изявление, както е в процесния случай. Неоснователни се явяват и
доводите, че следвало да се вземат предвид социалните, морални и етически
качества, които притежавал ответникът. Действително, те биха били
относими, но само ако е доказано домашното насилие и при
индивидуализацията на конкретните мерки за защита, които съдът следва да
наложи на насилника, а не с оглед преценката дали е осъществено такова
насилие. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се
касае за влошена комуникация между родителите и недобър родителски
капацитет, но те имат значение в други производства.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение е правилно,
постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, въззивницата Е. В. В. дължи на СГС
държавна такса за въззивната й жалба в размер на 12.50 лева. Въпреки изхода
на въззивното дело, въззивникът Т. Н. М. не дължи на СГС държавна такса за
въззивната му жалба – този въззивник не е навършил 18 - годишна възраст,
поради което държавната такса за жалбата му трябва да остане в тежест на
бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Въззивниците заявяват искане за разноски за двете съдебни инстанции,
но с оглед изхода от спора такива не следва да им бъдат присъдени.
2
Въззиваемият не заявява искане за разноски, поради което въззивният
съд не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран и в името на народа, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр. дело № 10460 по описа за 2022 г.
-ми
на Софийския районен съд, 37 състав.
ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и
петдесет стотинки).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. В. В. и Т. Н. М. за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3