РЕШЕНИЕ
№ 4000
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110143062 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма) против К. К. М. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
941,88 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес) аб. № ****, за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 181,13 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 11.12.2023 г., сумата в размер
на 37,08 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2021г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 8,94 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до
11.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2540/22.01.2024 г. по ч. гр.
д. № 71248/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
1
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат А. И.
оспорва предявения иск по основание и размер. В депозирания отговор са изложени
твърдения, че К. М. притежава право на собственост върху 5/8 ид.ч. от имота, а останалите
3/8 ид.ч. от жилището принадлежат на трето неучастващо по делото лице – И.С.К, поради
което претенцията за заплащане на пълната цена на доставена до имота топлинна енергия се
явява неоснователна. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде
отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения с доклада е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че процесният имот е топлоснабден,
като ищцовото дружество е доставило топлинна енергия за исковия период на посочена в
исковата молба стойност, че за периода е предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, както и че върху главницата е начислено обезщетение за забава в размер
на законната лихва
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е представен договор за продажба на държавен имот по
реда на Наредбата за държавни имоти от 05.11.1990 г., по силата на който Й К.ова М.а и К
К.ов М. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от
удостоверение за наследници, издадено от Столична община, Район „Младост“,
2
приобретателят К. М. е починал на 15.05.2011 г., като след смъртта си е оставил за законни
наследници приобретателката Й К.ова М.а ( съпруга) и ответника К. М. ( син). Съгласно
удостоверение за наследници № УН 17416/20.08.2019/20.04.2023 г. приобретателката Й М.а е
починала на 15.08.2019 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници ответника
К. М. ( син) и трето за спора лице – И.С.К ( син). От събраните доказателства касателно
правото на собственост върху процесния недвижим имот следва, че след смъртта на Й М. по
силата на наследствено правоприемство ответникът е придобил право на собственост върху
общо 5/8 ид.ч. от недвижимия имот, респ. същият се явява материално легитимиран да
отговаря за задълженията за имота съразмерно дела си в съсобствеността. Когато
топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова
тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото
на собственост върху имота преди процесния период, респ., че партидата за имота е открита
на друго лице. Такива твърдения не са наведени от ответника, респ. не са ангажирани
доказателства.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
3
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на
мнозинството.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Предвид изложеното и доколкото по делото не е спорно, че ищецът е доставил
топлинна енергия за процесните имот и период на стойност 941,88 лева, както и че за имота
е предоставена услуга дялово разпределение за процесния период на стойност 37,08 лева,
при съобразяване на частта от имота, която притежава ответника, предявеният иск за
незаплатена цена на доставена топлинна енергия се явява основателен за сумата в размер на
588, 67 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 941,88 искът следва да бъде
отхвърлен, а претенцията за незаплатена услуга дялово разпределение се явява основателна
за сумата в размер на 23,17 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 37,08 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че (фирма) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022
г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС и др.
При съобразяване на частта от предявения иск за главница за топлинна енергия, за
която предявеният иск е основателен, предявената претенция с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД се явява основателна за сумата в размер на 113,20 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 181,13 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
4
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове. Общо направените в заповедното
производство разноски възлизат на Направените от дружеството разноски възлизат на
сумата общо в размер на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна
такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По
съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 46,52 лева. Направените от
ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер общо на
125 лева, от които сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на
спора и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената
част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати
сумата в размер на 77,54 лева.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Сторените от К. К. М.
разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 420 лева,
представляваща заплатено в брой съгласно договор за правна помощ и съдействие
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната, като по
съразмерност на страната се следва сумата 159,44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (фирма), ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу К. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр.(АДРЕС),
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на сумата в размер на 588, 67 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес)
аб. № ****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
22.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 113,20 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до
11.12.2023 г. и сумата в размер на 23,17 лева, представляваща незаплатена цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 2540/22.01.2024 г. по ч. гр. д. № 71248/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 941,88 лева, предявеният иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 181,13 лева, предявеният иск за
5
незаплатена цена на услуга дялово разпределение за разликата над уважената част от пълния
заявен размер от 37,08 лева и предявеният иск за сумата в размер на 8,94 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от
15.01.2021 г. до 11.12.2023г.
ОСЪЖДА К. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (фирма),
ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 46,52 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА К. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на (фирма), ЕИК
**** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 77,54 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), да
заплати на К. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 159,44 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(фирма), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 71248/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6