Р Е Ш Е Н И Е
№ 260224/18.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА Н.
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4244 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Ц.П. срещу
Наказателно постановление № РЗ - 007 от 29.09.2020 г., издадено от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с което на
жалбоподателката са наложени следните административни наказания: на основание
чл. 155, ал. 1 ЗЗР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лв. за нарушение на чл. 107, т. 1 ЗЗР и на основание чл. 165, ал. 1 ЗЗР е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на
чл. 107, т. 2 ЗЗР.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъборазност
на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната страна чрез процесуалния си
представител адв. К.Б. излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ОДБХ – Варна, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт Е. Р. , която излага съображения за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите,
изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.08.2020 г. екип от инспектори от Областна дирекция
по безопасност на храните – Варна, измежду които е била св. В.Н.Г., извършили
проверка на обект, находящ се в землището на гр.
Игнатиево, местност „Саячала“, област Варна,
представляващ оранжерия с пипер с площ от 279,1 м2, собственост на
земеделския стопанин Д.Ц.П..
При проверката контролните органи взели растителна проба от пипер (листа)
за идентификация на употребените препарати за растителна защита. Взетата проба
била изпратена в лаборатория "Приморис
България" АД в гр. Пловдив. При анализа се установило, че във взетите
растителни проби се откриват активните вещества фенамидон,
флоникамид и триадименол.
Приемайки, че Д.Ц.П. в качеството си на земеделски стопанин е употребила
продукти за растителна защита, съдържащи едно забранено (фенамидон)
и две неразрешени (флоникамид и триадименол)
активни вещества св. В.Н.Г. съставила акт за установяване на административно
нарушение по чл. 107, т. 1 от Закона за защита на растенията и административно
нарушение по чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията. АУАН бил връчен
на жалбоподателката, която посочила, че към момента няма възражения.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок жалбоподателката не е
депозирала писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 29.09.2020 г.
директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издала обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. В.Н.Г., св. Д.Б.П. (частично)
и св. Д. И. Р. (частично) и писмени доказателства: протокол за вземане на проби
от растения и растителни продукти за идентификация на употребените ПРЗ;
констативен протокол № 002982 от 11.08.2020 г. от ОДБХ - Варна; констативен
протокол № 002798 от 27.08.2020 г. на ОДБХ – Варна; сертификат от анализ;
нотариален акт за извършване на доброволна делба № 33, том I, рег. № 537, дело
№ 32 от 2016 г. от 11.05.2016 г. по описа на нотариус Ю.К.–К.,
вписана в НК с рег. № 343; скица № Ф04236/04.05.2016 г., заверена от ОСЗ – гр.
Аксаково; проект за делба № Ф04233/04.05.2016 г., заверен от ОСЗ – гр.
Аксаково; скица – проект № Ф04235/04.05.2016 г., заверена от ОСЗ – гр.
Аксаково; скица – проект № Ф04234/04.05.2016 г., заверена от ОСЗ – гр. Аксаково;
2 бр. списъци, съдържащи разрешени за употреба продукти за растителна защита;
изпитвателен протокол № 1387/08.09.2020 г.;
констативен протокол № 003003/01.09.2020 г.; констативен протокол №
002999/14.09.2020 г.; копие от дневник за проведените растително защитни
мероприятия и торове; 1 бр. геодезична снимка от 2020 г. и договор за
разпределение на ползването на съсобствен имот.
Съдът
кредитира свидетелските показания св. В.Н.Г. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и
по-конкретно на изготвените констативни протоколи и сертификат от анализ,
издаден от лабораторията, извършила анализ на взетите от контролните органи
проби. Относно факта на извършването на проверка и вземането на проби
показанията на св. Г. се подкрепят от показанията и на другите двама разпитани
по делото свидетели – св. Д.П. и св. Д.Р., които съдът кредитира в посочените
части.
Съдът не
кредитира показанията на св. П. и св. Р. в частите, в които заявяват, че
пробата е взета от друга оранжерия, а именно оранжерия № 3, която е с различна
площ и местоположение от оранжерия № 4, доколкото от представената по делото
геодезична снимка се установява, че оранжерията с площ от 279,1 м2 е с № 4. В
подкрепа на извода на съда, че
проверката е извършена в оранжерия с площ № 279,1 м2 е съставеният от
контролните органи по време на извършената проверка протокол за вземане на
проби от растения и растителни продукти за идентификация на употребените ПРЗ. В
същия е удостоверено, че пробите се вземат от оранжерия с площ от 279,1 м2,
като в проведения в съдебно заседание разпит св. Г. изрично посочи, че данните
за проверявания обект са предоставяни от проверяваното лице. На следващо място
протоколът за вземане на проби е подписан от проверяваното лице Д.П., която би
могла да откаже да го подпише при констатирано от нея несъответствие в
отразените в протокола данни. В допълнение на извода на съда, че е проверена
оранжерията с площ от 279,1 м2 е и представеното копие на дневник за проведени
растително защитни мероприятия и торове в оранжерия със засята площ 279,1 м2, в
който дневник е удостоверено, че в същата оранжерия се отглежда пипер.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите
поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка констатира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
АУАН и НП са
изготвени от длъжностно лице със съответната компетентност, но не съдържат
задължителен реквизит по чл. 42, т. 2 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото липсва дата на извършване на нарушението. В същите е посочено, че на
11.08.2020 г. е извършена проверка, но липсва дата или период, в който е
извършено нарушението.
Административнонаказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.
Датата на
деянието е задължителен реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 2 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, наред с описанието на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и мястото, на което е извършено. Тези задължителни реквизити
индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
наказаното лице.
Липсата на
индивидуализация на нарушението в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото
на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу
нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание.
В допълнение
съдът следва да отбележи, че датата на деянието е от значение не само за
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, но лишава и съда от
възможност за преценка на давностните срокове в административнонаказателното производство.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Въпреки тези изводи съдът
намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно
постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД
№ 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна).
По отношение нарушението на
разпоредбата на чл. 107, т. 1 ЗЗР (пункт 1. от НП):
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1
ЗЗР разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита
се издава от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено
от него длъжностно лице на лице, установено на територията на държава членка,
при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието, храните
и горите. Разпоредбата на чл. 107, т. 1 ЗЗР забранява съхранението с цел
употреба и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита.
В конкретния случай продуктът фенамидон е забранен за
употреба предвид липсата на разрешение за неговото използване. Въпреки това
съдът намира, че липсват доказателства за субекта на нарушението. От
показанията на св. П. и св. Р. се установява, че и двамата свидетели са
ангажирани в дейността, упражнявана от жалбоподателката, свързана с отглеждане
на земеделски продукти. Следователно жалбоподателката не е единственото лице,
което е участвало в дейността по отглеждане и обработване на културата „пипер“
в проверявания обект. Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. В конкретния случай е наказано
физическо лице за извършено административно нарушение. По делото не се
установява жалбоподателката П. да е използвала
продукт за растителна защита, съдържащ активно вещество фенамидон.
В случая не се касае са обективна, безвиновна отговорност на юридическо лице
или едноличен търговец, при която без значение са конкретните субективни
причини, довели до извършването на нарушението, предвидена в чл. 83 ЗАНН.
Поради това, че липсват доказателства за извършено нарушение по чл. 107, т. 1
ЗЗР от страна на жалбоподателката, наказателно постановление по пункт 1. е
издадено и в противоречие с материалния закон.
По отношение нарушението на разпоредбата на
чл. 107, т.2 ЗЗР (пункт 2. от НП):
Разпоредбата
на чл. 107, т.2 ЗЗР забранява употребата на продукти за растителна защита извън
обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната
разрешена доза на единица площ. От доказателствата по делото и по-конкретно
свидетелските показания на св. В.Н.Г. и 2 бр. списъци, съдържащи разрешени за
употреба продукти за растителна защита се установява, че продуктите флоникамид и триадименол не са
разрешени за употреба при културата „пипер“. Въпреки това съдът намира, че
липсват доказателства за субекта на нарушението. По делото са разпитани св. П.
и св. Р., от чиито показания се установява тяхната съпричастност в дейността,
упражнявана от жалбоподателката, свързана с отглеждане на земеделски продукти.
Следователно е напълно възможно и някое друго лице да е провело някоя от
химичните обработки на земеделската продукция. Съгласно чл. 6 ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В
конкретния случай е наказано физическо лице за извършено административно
нарушение. По делото не се установява жалбоподателката
П. да е използвала продукт за растителна защита, съдържащ веществата флоникамид и триадименол. В случая не се касае са
обективна, безвиновна отговорност на юридическо лице или едноличен търговец,
при която без значение са конкретните субективни причини, довели до
извършването на нарушението, предвидена в чл. 83 ЗАНН. Поради това, че липсват
доказателства за извършено нарушение по чл. 107, т. 2 ЗЗР от страна на
жалбоподателката, наказателно постановление по пункт 2. е издадено и в
противоречие с материалния закон.
Предвид изводите за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради допуснато съществено процесуално
нарушение и нарушение на материалния закон и по двата пункта, съдът намира, че
същото следва да бъде отменено изцяло.
По
разноските:
На основание чл.63,
ал. 3 ЗАНН и направеното искане въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката направените
по делото разноски в общ размер на 405 лв. за адвокатско възнаграждение
Доколкото ОДБХ - Варна е териториално поделение на на
БАБХ, а не самостоятелно юридическо лице – по арг.
чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните и
предвид разпоредбата от чл. 1, ал. 2 от същия закон, съгласно която Българската
агенция по безопасност на храните е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
град София, съдът намира, че Българската агенция по безопасност на храните
следва да бъде осъдена да заплати разноските на въззивната страна.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № РЗ - 007 от 29.09.2020
г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
Варна, с което на Д.Ц.П. са наложени следните административни наказания: на
основание чл. 155, ал. 1 ЗЗР е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 107, т. 1 ЗЗР и на основание чл. 165,
ал. 1 ЗЗР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 107, т. 2 ЗЗР.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ц.П., ЕГН **********, с адрес
***
сумата от 405,00 лв. (четиристотин и пет лева), представляваща разноски за
въззивното производство, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: