Решение по дело №8265/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4434
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20221110208265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4434
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110208265 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 42-0001280/16.05.2022 г., издадено от *** - директор на РД „АА”, гр.София,
на „***, ЕИК *********,
за това, че на 21.03.2022 г. около 14:40 часа в гр. София, ул. Витиня № 1 в сградата на
РД „АА“ София, след извършена комплексна проверка с известие № 82-00-56-209/22.02.2022
г. и заповед № РД-12-991/21.03.2022 г., извършващо международен превоз на пътници с
лиценз № 10643 на общността, валиден до 28.08.2028 г. се констатирало, че превозвача е
допуснал МПС марка Мерцедес от кат. N3 с рег. № *** КХ, собственост на фирмата, да
извършва обществен превоз на пътници, за което към момента на превоза от 25.05.2021 г. не
е вписан към л. о. № 10643 на фирмата „*** и за товарния автомобил няма издадено
заверено копие на общността видно от пътен лист № 204105 от 25.05.2021 г. и справка от
инф. с-ма на ИА „АА“ отдел лицензи. С горното „*** нарушил чл. 7а, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1,
изр. 2 от ЗАвП, поради което, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвП, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „***, чрез процесуален представител, който в
подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата и в с. з. се изтъква, че дружеството не било извършвало на 25.05.2021 г. с МПС с
рег. № *** КХ обществен превоз на пътници като се цитират разпоредбите на § 1, т. 1 и т. 2
от ДР на ЗАвП. В с. з. се допълва, че на база допуснатите и разпитани свидетели се
доказвало, че превозът не бил срещу заплащане и не бил предназначен за хора извън
фирмата, поради което същите не били пътници. Претендират се разноски в размер на 1104
1
лева за адвокатско възнаграждение, за което се представя договор за правна помощ, списък
за разноски и фактура.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни
описания на нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички
реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията
съответни органи (съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП и видно от
наличните по преписката заверени копия на Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г. на
министъра на транспорта, относно компетентността на *** като АНО – т. I. 6. от заповедта,
както и Заповед № 110/01.04.2022 г. за временно преназначаване на *** за директор на РД
„АА”, гр. София за срок до една година, и длъжностна характеристика на актосъставителя
И. Сергиев); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и НП; посочени са по
достатъчно ясен начин мястото и датата на извършване на нарушението; нарушените
законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин; спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, т.е. не се констатират нарушения по чл. 34, 42 и
57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
Въз основа на заповед № РД-12-991/21.03.2022 г. на директора на РД „АА“, гр. София,
била възложена комплексна проверка на фирма „***, ЕИК *********, извършваща
международен превоз на пътници с лиценз № 10643 на общността, валиден до 28.08.2028 г.
При проверката, осъществена от свидетелите И. Сергиев и Д. Б., било констатирано, че на
25.05.2021 г. проверяваното дружество използвало автобус марка Мерцедес от кат. N3 с рег.
№ ***, собственост на „ТРАНС 6“ ЕООД. Съгласно изготвения пътен лист № 204105 от
25.05.2021 г. автобусът се управлявал от Любен Кьосев, а пътният лист бил проверен от св.
Цветко Цветков. В пътния лист било посочено, че се превозват работници по маршрут от
Видин до селата Новоселци, Покрайна, Гомоторци, лозов масив Гомоторци, Капитановци и
обратно.
Съгласно показанията на свидетелите Цветков и Златко Калотов, фирма „*** се
занимавала с производство на грозде и вино. На датата 25.05.2021 г., както и на много други
дати, посоченият в пътния лист автобус Мерцедес с рег. № *** превозвал единствено
работници, които работили на договори за „*** в лозовите масиви. На шофьора се давал
предварително списък с имената им и той ги събирал от селата до работното им място и
2
после ги откарвал обратно. Маршрутът също бил предварително определен, като превозът
бил безплатен за работниците и изцяло за сметка на фирмата. Други превози с този автобус
не се осъществявали.
След изготвената документална проверка в издадения АУАН № 318092/21.03.2022
г. актосъставителят Сергиев записал, че „превозвача е допуснал МПС марка Мерцедес от
кат. N3 с рег. № *** КХ, собственост на фирмата, да извършва обществен превоз на
пътници, за което към момента на превоза от 25.05.2021 г. не е вписан към л. о. № 10643 на
фирмата „*** и за товарния автомобил няма издадено заверено копие на общността видно от
пътен лист № 204105 от 25.05.2021 г. и справка от инф. с-ма на ИА „АА“ отдел лицензи“.
По доказателствата и от правна страна
Гореустановената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие гласни доказателства – показанията на актосъставителя И. Сергиев, свидетеля по
акта Дениз Б., допълнително допуснатите свидетели *** и *** както и от приобщените
писмени доказателства, под формата на заверени копия: заповед № РД-12-991/21.03.2022 г.
на директора на РД „АА“, гр. София; констативен протокол; голям регистрационен талон за
автобус Мерцедес с рег. № ***; пътен лист № 204105 от 25.05.2021 г. и извлечения от инф.
с-ма на ИА „АА“ отдел лицензи. Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни,
хронологично подредени и вътрешно непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Показанията на допълнително допуснатите свидетели Цветков и Калотов също се
явяват неопровергани и житейски логични и последователни. Съдът кредитира и
неоспорените писмени доказателства, които кореспондират на гласните такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът не счита, че в случая „*** е
осъществило нарушение на чл. 7а, ал. 1 („Лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с
моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на
пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.“), вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2
(„За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на
Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство“) от
ЗАвП.
На първо място, в АУАН и НП се сочи МПС, различно от това, което е
обективирано в писмените доказателства по делото. В пътен лист № 204105 от 25.05.2021 г.
и големия регистрационен талон е посочено МПС Мерцедес с рег. № ***, докато в АУАН и
НП се твърди за Мерцедес от кат. N3 с рег. № СВ 8206 КХ, за какъвто няма писмени данни
да е ползван или притежаван от наказаното дружество. Следва да се има предвид, рег. № е
основен индивидуализиращ признак на всяко МПС и горепосоченото разминаване между
твърдения и факти определено правят недоказано дружеството да е осъществило
твърдяното нарушение посредством МПС Мерцедес от кат. N3 с рег. № СВ 8206 КХ,
3
каквото МПС реално въобще не е ползвано от фирмата.
На второ място, което е и по-съществено, легалната дефиниция на понятието
„обществен превоз“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван
за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се
извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на пътници за собствена сметка“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане с
нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. В съдебната
практика няма спор, че това, по което се различават „общественият превоз“ и „превозът за
собствена сметка“ е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане,
с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
Събраните по делото допълнителни гласни доказателства от свидетелите Цветков и Калотов,
в съвкупност с фактите, обективирани в пътен лист № 204105 от 25.05.2021 г., безспорно
сочат, че на дата 25.05.2021 г. „*** е осъществявала не обществен превоз на пътници по
смисъла на съставомерната в случая дефинитивна разпоредба на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на
ЗАвП, а превоз на пътници за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4, б. „б“ от ДР на ЗАвП,
доколкото превозваните лица в случая са били работници в лозовите масиви на фирмата и за
превоза им до местоработата и обратно същите не са заплащали нищо, като превозът е бил
изцяло за сметка на фирмата-работодател. В този смисъл, липсва осъществено нарушение на
чл. 7а, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвП.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към момента на изготвяне
на съдебния акт разпоредба на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН. Видно от приложени договор за
правна защита, списък с разноски, платежно нареждане и фактура, на адв. Д. е заплатен
хонорар в размер на 1104 лева с включено ДДС. Посочената сума обаче се явява
прекомерна, предвид липсата на каквато и да е фактическа или правна сложност и
обстоятелството, че съдебното производство приключи в рамките на едно заседание.
Съобразно горното, както и разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН и чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на „*** следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева, с включено ДДС, платими от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НП № 42-0001280/16.05.2022 г., издадено от *** - директор на РД
„АА”, гр.София, на „***, ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на „*** сумата от 720 (седемстотин и двадесет)
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5