РЕШЕНИЕ
№ 6801
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110164776 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от В. М.А М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, чрез адв. Н., за
признаване за установено по отношение на ответника “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, че не дължи на ответника сумата от 1061,00 лв.,
представляваща задължение по Договор за кредитна карта № BG-АС2****/05.01.2009г.,
сключен между "Ю.Б." АД и В. М.а М., като вземането по договора е прехвърлено от "Ю.Б."
АД в полза на „Е.М.” ЕООД, с Договор за цесия от 18.01.2016 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че при спрвка в ЦКР към БНБ, на името на ищеца се
установява съществуването на парично вземане към ответника по сключен с "Ю.Б." АД
Договор за кредитна карта № BG-АС2****/05.01.2009г. Твърди се, че вземането било
прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 18.01.2016 г., както и че същото било
погасено по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който излага
съображения за недопустимост на иска. По същество признава изцяло иска по основание и
размер. Моли съда да възложи разноските на ищеца, тъй като ответника не е дал повод за
завеждане на делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Представят
писмени становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл. 124 ГПК.
Иска е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма, при наличие на правен
интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска,
1
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното
от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато
от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват,
то съдът следва да го зачете.
С оглед така представените доказателства и извършеното от ответника признание,
съдът намира иска за основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
делото няма ангажирани доказателства ответника да е предприел каквито и да действия за
принудително изпълнение срещу длъжника. Съществуването на вземането в ЦКР към БНБ,
само по дебе си не е основание за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК,
доколкото вземането към длъжника съществува, незвисимо, че същото е погасено по
давност, още повече, че съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно и длъжника
може да извърши плащане по всяко време. Позоваването на изтекла погасителна давност
съставлява законно признат на длъжника способ за защита, който същият може да упражни
пред съда, както под формата на правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск
за вземането, така и чрез завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на
вземането. Изтичането на погасителната давност и позоваването от страна на нея на
длъжника погасяват правото на кредитора на принудително осъществяване на
притезателното право, но естественото право продължава да съществува и платеното след
изтичане на давностния срок не е недължимо платено и не подлежи на връщане (арг. Чл. 118
ЗЗД). Съгласно чл. 120 ЗЗД давността, като правен институт, не се прилага служебно, а само
при позоваване от страна на длъжника. В този смисъл, право на кредитора е да претендира
погасените си по давност вземания, доколкото от една страна, задължението продължава да
съществува, а от друга, възражението за изтекла погасителна давност е право на длъжника,
което същият може да не упражни и да предпочете да изпълни. Доколкото кредиторът има
право да иска плащане на задължението си, при това без да е задължен да съобразява
същото с изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по
себе си не могат да обосноват отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за
недължимост на вземането. Отговорността на кредитора за извършените от длъжника
съдебни и деловодни разноски ще възникне, в случай че той предяви иск или се снабди с
изпълнителен титул за вземането си, като оспорва направеното от длъжника основателно
възражение за изтекла погасителна давност или пък оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност /в този см. Определение №
338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, Определение №
474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК/. определение №
75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г., І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.
№ 510/2018 г., ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о.,
определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение №
468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о. В настоящия случай това не е сторено,
няма данни ответника да е предприел каквито и да е действия за събиране на процесните
суми. поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноски на ищеца не следва да бъдат
присъждани. Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
2
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление /адрес/, че В. М.А М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
не му дължи сумата от 1061,00 лв., представляваща задължение по Договор за кредитна
карта № BG-АС2****/05.01.2009г., сключен между "Ю.Б." АД и В. М.а М., като вземането
по договора е прехвърлено от "Ю.Б." АД в полза на „Е.М.” ЕООД, с Договор за цесия от
18.01.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, да бъде осъден ответника, да му
заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3