Решение по дело №228/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на М. С. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1327206 от 20.04.2025 г., издадена от Ц. В. Б. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ (СПП) на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)“ с № *********, за срок до решаване на отговорността му, но за не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че на 20.04.2025 г. се е явил с малко закъснение в ЦСМП при МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], по причина, че придвижването му от мястото на проверката до болничното заведение е отнело много време. Заявява, че на процесната дата не е употребявал алкохол, както и че по това време е приемал медикаменти във връзка със заболяване. Представя резултат от кръвен тест за алкохол № 53190 от 20.04.2025 г., направен в клинична лаборатория на болница „Пирогов“, амбулаторен лист № 250918036С16 от 01.04.2025 г. и рецепти за изписвани лекарства. Иска отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата – Ц. В. Б. – младши автоконтрольор в СПП на ОДМВР – Перник, дава становище за неоснователност на жалбата, съдържащо се в придружителното писмо, по окомплектоване на административната преписка. Претендира присъждане на възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат В. от АК – Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата и излага допълнително съображения, свързани с недостатъчност на времето, определено за явяване и даване на кръвна проба от жалбоподателя, предвид затрудненията в движението в [населено място], към датата на извършената проверка на водача. Твърди, че след явяването, за изследване в медицинското заведение, на жалбоподателя се е наложило, да чака явяването на служителите на ОДМВР – Перник, които след пристигането си провели разговори по телефона и едва след това му е отказано вземането на кръвна проба.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – Ц. В. Б. – младши автоконтрольор в СПП на ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за валидност, процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство и издадената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, в случай че същото надхвърля минималния размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените до приключване на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

 

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 3882163 от 20.04.2025 г. (л. 11), съставен от Ц. В. Б. – младши автоконтрольор в СПП към ОДМВР – Перник, в присъствието на свидетеля Б. В. Б. – очевидец, на М. С. М. е предявено, че на 20.04.2025 г., около 11:24 часа, в [населено място], път I-6 (граница Македония – Гърляно – Кюстендил – Перник – София – Казанлък – Сливен – Лозенец – Бургас), км. 86.9, с посока на движение от [улица]към ПВ (пътен възел) „***“, на ПВ „***“, управлява автобус „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на „***“ ООД, с ЕИК: ***, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда. Нарушението е установено след спирането на водача във време на управление на посоченото МПС, за проверка от контролни органи на ОДМВР – Перник, с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7510 с фабричен № ARNA 0126, което отчита положителен резултата от 0.59 промила. Извършеното от водача е квалифицирано като административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на М. С. Б. и подписан от него на същата дата.

На водача е издаден талон за изследване с № 078216 от 20.04.2025 г. (л. 12), с който М. С. М. е насочен към СПО при МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], за даване на кръвна проба. В талона е указано на водача, че следва да се яви в СПО до 20 минути от връчването на талона. Талонът за медицинско изследване е връчен на М. М. в 11:40 часа и подписан от него.

Като доказателство по делото, част от административната преписка по издаване на оспорваната заповед, по делото се приобщи Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 13). В същия, първоначално е записано, че М. М. се е явявил в СПО при МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], на 20.04.2025 г. в 12:12 часа. В същото време, в частта на образеца „Медицинското изследване не се извърши по следните причини:…“, приемащият лекар вписва „….пристигане на лицето след законовия срок от 45 минути. Пристига в СПО в 12:45…..“. От съдържанието на протокола се установява още, че М. М. отказва да го подпише, като вписва причина „5 минути закъснях, отказвам да подпиша“.

По повод така извършената проверка на 20.04.2025 г., е изготвена докладна записка УРИ 1158р-3992/24.04.2025 г. (л. 14), в която актосъставителя сочи, че на жалбоподателя е дадено време за явяване за даване на кръвна проба, в СПО при МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], до 12:00 часа на дата 20.04.2025 г. Посочено е още, че веднага след връчването на талона за изследване, проверяващият екип на ОДМВР - Перник се е отправил към болничното заведение, където остава до 12:30 часа, до който момент М. не се явява. В докладната е записано също, че 12:37 часа, след получаване на сигнал от ОДЧ – 76, че М. М. е в болничното заведение, полицейският екип пристига на място, около 12:40 часа, като дежурния лекар попълва протокол за медицинско изследване, в който вписва, че водачът не се явява в законоустановения часови диапазон и отказва да вземе кръвна проба.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № GPAM-1327206 от 20.04.2025 г., Ц. В. Б. – младши автоконтрольор в сектор СПП към ОДМВР – Перник, прилага спрямо М. М. принудителна административна мярка – „Временно отнемане на притежаваното от него СУМПС [номер]“, за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите, обективирани в обстоятелствената част на съставения АУАН, а като правно основание за издаването й, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Заповедта е връчена на М. С. М. на 20.04.2025 г. (разписка на л. 10). Жалба срещу същата е подадена на 28.04.2025 г. чрез ОДМВР – Перник до Административен съд – Перник.

По делото като доказателства, относими към компетентността на издателя на оспорвания административен акт се приобщиха: Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 27), в която, в т. 1.3, са определени службите за контрол по ЗДвП - съответните ОДМВР, в рамките на обслужваната територия; Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник (л. 29), в която в, т. 1.8, са определени служителите в ОД на МВР – Перник, които могат да прилагат, с мотивирана заповед, ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП - включително младшите автоконтрольори от СПП в ООП при ОДМВР – Перник и Служебна бележка № 313р-10166 от 02.06.2025 г. (л. 30), издадена от директора на ОДМВР – Перник, в уверение на това, че към 20.04.2025 г., младши инспектор Ц. В. Б. изпълнява длъжността младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД (Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност) в СПП към ООП (Отдел „Охранителна полиция“) при ОДМВР – Перник. Част от административната преписка, по издаване на оспорваната заповед, е и пътен лист, серия ВА, № 538105 (л. 9), като от данните в същия се установява, че на 20.04.2025 г. М. М. е извършвал обществен превоз, с процесния автобус, по линията „Перник – София“.

За изясняване на спора от фактическа страна, по делото се изслуша свидетелят М. Е. Е. – управител на „***“ ЕООД, работодател на жалбоподателя, чиято собственост е превозното средство – автобус, управлявано от М. М. към момента на спирането му за процесната проверка. Свидетелят заявява пред съда, че на мястото на проверката е отишъл към 12:00 часа, след обаждане от жалбоподателя. Споделя, че първо е трябвало да предадат „буса“ на другия шофьор, който да поеме линията, след което е откарал жалбоподателя до болницата, за да даде кръвна проба. Заявява, че заварил жалбоподателя на колелото Драгичево и около 12:25 часа са пристигнали в болницата, като разстоянието от мястото на проверката, до СПО при МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място] са изминали за около 30 минути. Споделя също, че при пристигането им, в болничното заведение, не е имало полицаи на място, като същите са пристигнали 5-10 минути по – късно и след разговори по телефона с „някакъв шеф“, дали да бъде взета кръвна проба на жалбоподателя, такава му е отказано, поради просрочване на времето.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от дата на връчване на оспорения административен акт – 20.04.2025 г., съответно датата на постъпване на същата пред административния орган – 28.04.2025г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена е срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, не е спорно, което се установява и от приложените по делото доказателства, че атакуваният административен акт е издаден от Ц. В. Б., изпълняващ към датата на издаване на ЗППАМ – 20.04.2025 г., младша изпълнителска длъжност, с наименование „младши автоконтрольор“, със специфично наименование на длъжността „младши инспектор“, в група ОДПКПД в СПП към ООП при ОДМВР – Перник – служба, определена да осъществява контрол по ЗДвП, в рамките на обслужваната територия, оправомощен от директора на ОДМВР – Перник, по силата на изрична заповед. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 в вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК). С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание за отмяна на оспорвания акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена след извършена на жалбоподателя проверка, от компетентни контролни органи на ОДМВР – Перник, при която е установено посредством използването на техническо средство – АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР, че М. М. управлява процесното МПС, на процесните дата и място, към посочения час, с концентрация на алкохол в кръвта от 0.59 на хиляда. На база на констатациите, е съставен АУАН, серия GA, № 3882163 от 20.04.2025 г., с който на М. М. е предявено извършването на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, разпоредба забраняваща на водачите на МПС да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Според нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. първо. хипотеза първа на ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Според предл. второ, хипотеза първа на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите на МПС... и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г., Наредбата).

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, предл. първо от Наредбата, при извършване проверка на място от контролните органи, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Според ал. 2, предл. второ на същия чл., при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1. Видно от съдържанието на образеца на талона, по чл. 3, ал. 2 от Наредбата (Приложение № 1) е, че същият съдържа две части: талон за изследване и предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско и химическо изследване. Според чл. 3а, предл. първо от Наредбата, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор… или с медицинско и химическо лабораторно изследване, само в три хипотези: когато лицето откаже извършването на проверка с техническо средство (т. 1); когато лицето НЕ приема показанията на техническото средство (т. 2); когато физическото състояние на лицето не позволява извършването на проверка с техническо средство (по причината, посочена в чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредбата) (т. 3).

Следва да се посочи, че анализът на цитираните нормативни разпоредби, съпоставен с нормативно установеното съдържание на талона (Приложение № 1 от Наредбата), води на извод, независимо от липсата на подобно изрично нормативно правило, че попълване от контролния орган на част втора от образеца на талона (след мястото за полагане на подписи на служителя и проверяваното на място лице), явяваща се предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско и химическо изследване чрез насочване към съответно медицинско заведение, се дължи само при наличие на някоя от хипотезите на чл. 3а, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка и по силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата, контролният орган е задължен да отрази в талона за изследване някое от обстоятелствата по чл. 3а. Последното е намерило отражение и в указанията, съдържащи се в образеца на талона, в които се посочват „видът на техническото средство и/или едно от следните обстоятелства … (трите хипотези на чл. 3а от Наредбата).

Във връзка с горното и конкретно по делото:

Представеният талон за медицинско изследване, по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, е попълнен и в двете негови части, т.е издадено е и предписание за медицинско изследване, от което следва, че трябва да е била налице някоя от хипотезите на чл. 3а от Наредбата. Именно във връзка с така издаденото предписание за медицинско изследване, се установяват процесуални пороци на производството по издаване на оспорената заповед:

В чл. 6, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Наредбата е регламентирано, че в талона за изследване (предписанието) контролният орган отбелязва мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за извършване на медицинско изследване и до 120 минути – в останалите случаи. Съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата, крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на медицинско изследване … и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Според чл. 15, ал. 6, предл. първо от Наредбата, при неявяване на лицето за изследване в указания в талона срок, се приемат показанията на техническото средство, с което е установена концентрация на алкохол в кръвта.

Конкретно, във връзка с посочения в процесното предписание за медицинско изследване срок за явяване на жалбоподателя за даване на кръвна проба – до 20 минути, са и процесуалните пороци на производството по издаване на оспорената заповед.

Концентрацията на алкохол от 0.59 на хиляда, в кръвта на М. М., е установена в 11:19 часа на 20.04.2025 г. (неделя), с техническо средство, след спирането му за проверка в [населено място], на път I-6, км. 86.9, на ПВ „***“, с посока на движение от [улица]към ПВ „***“, във време на управление на автобус. В предписанието за медицинско изследване, на жалбоподателя е указано да се яви в СПО при МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], до 20 минути от връчването на талона. Талонът е връчен на М. М. в 11:40 часа на 20.04.2025 г. Т.е. указано му е време за явяване в СПО до 12:00 часа на 20.04.2025 г.

Независимо , че от доказателствата по делото не може да се установи с категоричност мястото на извършване на процесната проверка – ПВ „***“ или ПВ „***“, съдът ще анализира възможното придвижване на жалбоподателя, в рамките на предоставения му времеви интервал, алтернативно и в двете възможни хипотези.

Първо, ако се приеме, че мястото на извършване на нарушението е при ПВ „***“, на съда е известно, което се потвърждава и от обикновена справка в приложението Google maps, че приблизителното разстояние между ПВ „***“ и СПО при МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], е около 8 км през съществуващите пътища, отворени за обществено ползване. Възможни са два маршрута за придвижване, що се отнася до ползване на автомобилен транспорт (обществен или частен) – през [улица](т.нар. Околовръстен път) и през вътрешността на населеното място, през [улица], като времето на придвижване е между 10 и 15 минути в зависимост от избрания маршрут. Пешеходно придвижване би отнело около 1 час и 45 минути, а придвижването с ЖП транспорт, съчетано с пешеходен участък или с обществен транспорт, би отнело средно около 40 минути, но без да се включва времето за изчакване на транспортното средство съобразно съответния график.

При тези изчисления, вариантите за придвижване на жалбоподателя от ПВ „***“ до СПО при МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], предвид отдалечеността между двете точки, която изключва пешеходно придвижване, са: обществен транспорт (автобус и жп превоз), таксиметров автомобилен транспорт и частен автомобилен транспорт.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Наредбата, както вече се посочи, императивно вменява на контролния орган, в случай на издаване на предписание за медицинско изследване, да определи крайния срок за явяване в мястото за извършване на медицинско изследване в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение, съответно от възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.

Съдът намира, че определения в процесния случай, в предписанието за медицинско изследване, краен срок за явяване в СПО – 20 минути, категорично не е съобразено с редица обективни фактори.

Ако мястото на извършване на нарушението е при ПВ „***“, [населено място], не е налице възможност за ползване на автобусен обществен транспорт. Мястото попада в траекторията, обслужвана от автобусни линии на вътрешноградския транспорт с № 20 и № 44, но от справка на интернет страницата на Община Перник, [интернет адрес], се установява, че същите се движат в посока центъра на [населено място], през вътрешността на населеното място, през половин час, а линия № 44, дори не се обслужва в събота, неделя и празнични дни (датата на даване на предписанието е 20.04.2025 г., неделя – Великден). При това положение, придвижване с градския транспорт, в никаква хипотеза не може да обслужи 20 минутния интервал, даден на жалбоподателя за явяване в СПО.

В района на ПВ „***“ се намира железопътна спирка (Даскалово). Същата е на около 6 минути пешеходно разстояние от мястото на даване на предписанието. Честотата на обслужване и на тази транспортна алтернатива, което може да се установи при справка за ЖП разписанието, също не може да обслужи явяване в рамките на 20 минути между двете процесни локации.

Що се отнася до придвижването с автомобил, в ситуация на иззето – СУМПС, за М. М. съществуват два варианта – ползването на таксиметров или частен транспорт. Действително, времето за пристигане с автомобил, от мястото на даване на предписанието до СПО при МБАЛ „Рахила Ангелова“, [населено място], през [улица]е около 10 минути, а през [улица]около 15 минути, но само при нормален автомобилен трафик, като следва да се вземе предвид и времето за изчакване на съответния транспорт. В случая, дори и да се приеме хипотетично, че придвижване до СПО, принципно може да се осъществи по този начин в рамките на 20 минути, това със сигурност не е било обективно възможно към 20.04.2025 г. Местно общоизвестно обстоятелство е, че пътната инфраструктура, съответно нейната проходимост на територията на населеното място [населено място], са сериозно компрометирани от близо две години, по причина – изпълняван проект, свързан с изграждане на нова ВиК инфраструктура. По тази причина се извършват чести промени в организацията на движението на основните пътни артерии. В резултат на това, дори в частта на проходимите пътища, движението е силно затруднено, а всичко това се случва в условията на изключително интензивен автомобилен трафик. Тези обстоятелства би следвало да са известни, съответно съобразени от контролния орган при определяне срока на явяване в СПО, особено като се има предвид и характерът на контролната дейност, осъществявана в Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, СПП, ООП, при ОДМВР – Перник, част от която е издателят на процесната заповед, издал и предписанието за медицинско изследване. От изложеното следва, че нормативното установеното, в чл. 6, ал. 8, във вр. с ал. 6, т. 1 и т. 2 от Наредбата, правило не е съобразено от контролния орган.

Ако мястото на процесната проверка е било при ПВ „***“ (при АМ „С.“), близо до населеното място [населено място], в каквато посока са и свидетелските показания, възможностите за жалбоподателя да спази предписания му 20 минутен интервал, са още по-ограничени, тъй като придвижването от тази локация, се ограничава само до автомобилен транспорт. В тази връзка посочените в предходния абзац, на съдебния акт, причини за невъзможно изпълнение на даденото предписание, води на извод, че и в тази хипотеза, нормативното установеното в чл. 6, ал. 8, във вр. с ал. 6, т. 1 и т. 2 от Наредбата правило, не е съобразено от контролния орган.

Нарушението е съществено и рефлектира върху законосъобразността на процесното производство, тъй като силно ограничава правото на защита на адресата на заповедта, в частност адресат и на даденото предписание за медицинско изследване. Това е така, тъй като именно в резултат на определения срок за явяване в СПО – 20 минути, при наличието на очевидни обективни пречки, този срок да може да бъде спазен, на М. М. е отказано вземането на кръвна проба по установения ред. В резултат, на което жалбоподателя е лишен окончателно от гарантираното му от закона в чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП, във вр. с чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., право да докаже, че показанията на техническото средство – 0.59 промила, генерирани на 20.04.2025 г. в 11:19 часа, основание за издаване на процесната ЗППАМ, не са обективни, съответно да се възползва от нормативното приоритизиране на резултатите от кръвната проба.

Независимо, че провеждането на производство по даване на предписание за медицинско изследване, не рефлектира директно върху процеса по издаване на оспорената ЗППАМ, то неминуемо законосъобразността на същата, е обусловена от нормативно установения начин на изпълнението му. Извършването на това изследване съобразно регламентирания ред, е от значение за правото на защита на адресата на заповедта, тъй като обслужва гарантираната му от закона възможност да опровергае основанието за издаване на ЗППАМ, като представи резултат от кръвната проба, който не надвишава 0.5 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Поради изложеното, производството по издаване на предписание за извършване на медицинско изследване, също следва да е проведено при спазване на установените за това правила, включително при съобразяване на разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Наредбата, във вр. с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.

Определянето в процесния случай на краен срок за явяване на жалбоподателя, до 20 минути в лечебното заведение, за даване на кръвна проба, пряко е препятствало М. М. да изпълни даденото му предписание. С това окончателно е преградено, относимо към процесния случай, гарантираното му от закона право да обори показанията на техническото средство (арг. от чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП), включително в хода на настоящото съдебно производство, като докаже, в случай на наличие на готови резултати, че не са били налице основания за административния орган да приложи процесната ПАМ.

В такава ситуация, за обслужване целите на ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, в частност по прилагането на принудителни административни мерки – превантивни и преустановителни, за контролните органи са били налице две възможности, обслужващи пряко целите на ЗДвП – или да дадат на жалбоподателя срок, съответен на обективните обстоятелства или да придружат жалбоподателя до мястото за даване на кръвна проба, независимо че такова задължение е вменено на полицейския орган само в хипотеза, в която с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда.

От изложеното следва, че при издаване на процесната ЗППАМ, е допуснато съществено нарушение производствените правила, препятстващо и проверката за съответствието й с материалноправните разпоредби и целта на закона, което е самостоятелно основание за отмяната ѝ.

Относно разноските:

При този изход на спора, право на разноски, по силата на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, има жалбоподателят. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие (л. 25 гръб), но в същия се съдържа единствено отбелязване – Наредба № 1/09.07.2004г. без да е посочена договорена или изплатена сума. Липсва и изразена воля от страна на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1327206 от 20.04.2025 г., издадена от Ц. В. Б. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.