№………………………….../29.06.2021 г.
гр. ***
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар Димитричка
Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1050
по описа за 2020
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2а от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба В.Г.В.
и М.А.В. твърдят, че ответникът Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/ следва
да бъде осъдена да заплати сумата от по 40 000 лева на всеки един
от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи
се в причинен стрес, страх, дискомфорт, влошаване на
здравословното състояние, семейните отношения и отношения с близки и приятели, накърняване
на честта и достойнството в резултат от водено срещу тях
производство по ЗОПДИППД /отм./, образувано с решение на КУИППД /сега
КПКОНПИ/ № 379/19.11.2013 г. и внесено мотивирано искане от 15.01.2014 г. за
отнемане на имущества на обща стойност 205 367.57 лева, по което е
образувано гр.д. № 107/2014 г. по описа на ВОС, VІ състав, продължило до 18.01.2018
г., когато е обезсилено решението на Варненски апелативен съд, в частта, с
която е допуснато отнемане на имущество и производството е прекратено в тази му
част,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.12.2013 г. до
окончателното им изплащане. Претендират се направените по делото разноски.
Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/ депозира отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва изцяло исковете като неоснователни.
Твърди се, че водената срещу ищците процедура по ЗОПДИППД
/отм./, актовете и действията на комисията са били изцяло
законосъобразни и от тях не са произлезли вреди. Оспорва се размерът на
претендираните обезщетения. Излага се, че неимуществените вреди са в следствие
поведението на самите ищци и воденото срещу В. наказателно производство,
завършило с осъдителна присъда. Твърди се, че не е доказана
причинно-следствената връзка на вредите с воденото производство по ЗОПДИППД /отм./. Твърди наличие на
предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ в случай, че е търпяна от ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Оспорва се връзката с обявяване на Г. за
общодържавно издирване и воденото срещу него конкретно наказателно
производство. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С присъда № 38/30.06.2009 г. по НОХД № 147/2008 г. по описа на РС – ****
/листи 16 и 17/ В.Г.В. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1
от НК, като му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
изпълнението на което отлага с пет години изпитателен срок. С решение №
355/25.11.2009 г. по ВНОХД № 1231/2009 г. по описа на ВОС, н.о. е потвърдена
изцяло присъда № 38/30.06.2009 г. по НОХД № 147/2008 г. по описа на РС – ****
/листи 17-20/.
С определение от 16.12.2013 г. по ч.гр.д. № 3604/2013 г. по описа на ВОС е
допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията против В.Г.В. и М.А.В. с правно основание чл. 28 от ЗОПДНПИ /отм./.
От приложеното в настоящото производство гр.д. № 107/2014 г. по описа на
ВОС, VІ състав се установява следното: Комисията сезира съда с мотивирано
искане с вх. № 1320/16.01.2014 г. за отнемане на незаконно придобито имущество
от **** в общ размер на 205 367.57 лева с правно основание чл. § 5 от ПЗР
на ЗОПДНПИ /отм./, във вр. с чл. 28 от ЗОПДНПИ
/отм./. С Решение № 204/19.02.2016 г. по гр.д. № 107/2014 г. по описа на ВОС,
VІ състав са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на Комисията
против В.Г.В.
и М.А.В. с правно основание чл. § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ /отм./, във
вр. с чл. 28 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на
Държавата на имущество в общ размер на 205 367.57 лева. С Решение № 101/17.06.2016
г. по в.гр.д. № 247/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд частично е
отменено решение № 204/19.02.2016 г. по описа на гр.д. № 107/2014 г. по описа
на ВОС, VІ състав, като е постановено отнемане на част от имуществото на ****.
С Решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
е обезсилено решение № 101/17.06.2016 г. по в.гр.д. № 247/2016 г. по описа на
Варненски апелативен съд в частта, с която е частично отменено решение №
204/19.02.2016 г. по описа на гр.д. № 107/2014 г. по описа на ВОС, VІ състав и
е производството по делото е прекратено.
Представена е медицинска документация на ищците от 2008 г. до настоящия
момент /листи 169 – 214, 259 – 366 и 403 – 501/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ,
кредитирано като обективно и компетентно дадено и разясненията на експерта в
съдебно заседание, се установява, че при **** има данни за изразени негативни
емоционални преживявания свързани с водените срещу тях съдебни процедури, като
и двамата са имали преживявания свързани с нарушено социално функциониране и
наличието на мъчителни мисли и чувства за повишени изисквания за справяне, на
които не са могли да отговорят. Доминирали са остри и хронични негативни емоции
като тревожност, страх, депресия, агресия, дисфория. Възникналите в миналото
емоции са с повишен интензитет и затрудняват цялостната когнитивна дейност с
усещане за загуба на контрол над случващото се. При В.Г.В. тези преживявания са довели до развитие на психоматичен
тип реакции, като поради липса на фамилна обремененост, са предразположили към
соматични заболявания. Нарушили са социалното функциониране, влошили са
отношенията между партньорите. При М.А.В. тези
преживявания са хронифицирани, довели са до това, че
същата покрива критериите за посттравматично стресово разстройство, т.е. все
още влиянието на негативните емоционални преживявания свързани с водените
процедури персистират. Към настоящия момент след
разрешаване на проблема, интензивността на преживяванията е снижена, но все още
има данни за неотработени емоционално интензивни негативни преживявания, които
се обострят от незначителни стимули, поради което е добре **** да бъдат
насочени за лечение, както на соматичните корелати на тревожността, така и за
психотерапевтично лечение. Не може да се каже, кое от водените срещу ищците
производства е довело до интензивните им негативни преживявания, като по всяка
вероятност се е получило наслагване. Няма данни лицата да са посещавали психиатър.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СМЕ,
кредитирано като обективно и компетентно дадено и разясненията на експерта в
съдебно заседание, се установява, че В.Г.В. страда от
хипертонична болест ІІ стадий, неинсулинозависим
захарен диабет. За същите провежда лечение с антихипертензивни
лекарствени средства и лекарствени средства, намаляващи стойностите на кръвната
захар. Хипертоничната болест е установена през 2008 г., за което ищецът е
започнал лечение довело до добър контрол на стойностите на кръвното налягане,
провежда се лечение по отношение и на неинсулинозависимия
захарен диабет. М.А.В. страда от тиреотоксикоза,
хипертонична болест І-ІІ стадий, желязодефицитна
анемия, дължаща се на хронична кръвозагуба. През 2008 г. са установени високи
стойности на кръвното налягане след психичен стрес, като е прилагана терапия с антихипертензивни лекарствени средства, довела до добри
стойности на кръвното налягане. В. провежда лечение по отношение на тиреотоксикозата, която е в клинична ремисия.
Провежда лечение по отношение на желязодефицитната
анемия, която се дължи на обилен менструален цикъл и установен аденоматозен полип на матката. По отношение на всяко едно от заболяванията
ищцата провежда консервативно лечение с добър клиничен отговор. Описаните
заболявания при **** са с хроничен прогресиращ ход, налагат системно
консервативно лечение, което ще бъде постоянно. Всеки един преживян стрес би
могъл да провокира високи стойности на кръвното налягане и на кръвната захар. Стресът обаче не определя
развитието на хипертонична болест, той провокира откриването й, но не може да
причини развитие на заболяването.
По искане на страните,
с оглед доказване на твърденията им, са разпитани
свидетелите ***. /без родство и дела
със страните/, ***
/без родство и дела със страните/,
чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени
и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ,
Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод
изпълнение на правомощията или службата им.
В настоящия случай
твърденията на ищците са за претърпени неимуществени вреди в следствие на това,
че срещу тях е водено производство по реда на чл. 28 от ЗОДПИППД /отм./,
завършило с частично отхвърляне на иска като неоснователен и частично
прекратяване на същия като недопустим.
Съдът намира, че са
налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно
– водено производство по реда на ЗОДПИППД /отм./, образувано
с решение на КУИППД /сега КПКОНПИ/ № 379/19.11.2013 г. и внесено мотивирано
искане в съда с вх. № 1320/16.01.2014
г. за
отнемане на имущества на обща стойност 205 367.57 лева. С Решение №
204/19.02.2016 г. по гр.д. № 107/2014 г. по описа на ВОС, VІ състав са
отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на Комисията против В.Г.В.
и М.А.В. с правно основание чл. § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ /отм./, във вр. с чл. 28 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на
Държавата на имущество в общ размер на 205 367.57 лева. С Решение №
101/17.06.2016 г. по в.гр.д. № 247/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд
частично е отменено решение № 204/19.02.2016 г. по описа на гр.д. № 107/2014 г.
по описа на ВОС, VІ състав, като е постановено отнемане на част от имуществото
на ****. С Решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г. по описа на ВКС,
ІV г.о. е обезсилено решение № 101/17.06.2016 г. по в.гр.д. № 247/2016 г. по
описа на Варненски апелативен съд в частта, с която е частично отменено решение
№ 204/19.02.2016 г. по описа на гр.д. № 107/2014 г. по описа на ВОС, VІ състав
и е производството по делото е прекратено. Т.е. искът на Комисията с правно
основание чл. 28 от ЗОПДНПИ /отм./ против В. и М. **** частично е отхвърлен като
неоснователен, а в останалата му част производството е прекратено като
недопустимо с влязло в законна сила решение.
Предявяването на иск
по чл. 28 от ЗОДПИППД /отм./ от Комисията е действие при или по повод
на изпълнение на правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен с
влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е
установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма
придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е
осъдено. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е
послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28
от ЗОДПИППД /отм./ се явява неоснователно и като такова е
незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ. Съответно -
всички причинени на посоченото лице вреди, които са в резултат на воденото
производство - подлежат на обезщетение. Доколкото се касае за отговорност по
реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират
приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005
г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя
глобално, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла разяснен
с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е индивидуален и
относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът
дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на справедливост изисква в
най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на
размера на обезщетението по чл. 2а от ЗОДОВ, следва да се съобразят освен
релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и
интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от
същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното
лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение,
отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето,
засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната
реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и
особеностите на производство по ЗОПДИППД /отм./. В тази връзка, следва да се
отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се
носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД /отм./ - проверяваното лице
следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи
права - например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на
имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение
на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумцията за принос на съпруга при придобиване на
имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на
имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и доходите. Предмет на
производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и
края на изследвания период, който обикновено е 25 години, увеличението на
имуществото през същия период от законни източници /трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време
разходи и възникналите задължения. При това Комисията не се ограничава до
проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата
стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите
му, но проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за
изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му.
Следователно - обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и
няма как да не се съобрази, че особеностите, предмета и правилата за доказване
в производството по ЗОПДИППД /отм./ изискват много по-големи процесуални лични
усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на
проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство. Конкретното производството по ЗОПДИППД /отм./ е
продължило четири години. По делото са събрани голям обем писмени
доказателства, проведени са седем съдебни заседания, в които са допуснати и
приети СТЕ, повторна СТЕ, САЕ, повторна САЕ, СИЕ, допълнителна СИЕ и са
разпитани петима свидетели, оспорвани са и документи.
Освен това
производството по ЗОПДИППД /отм./ засяга с по-голям интензитет и в по-голям
обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата
на личността. Доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки - възбрани и
запори върху цялото имущество на проверяваното лице, какъвто е и конкретния
случай, по време на висящността му, проверяваните лица за продължителен период
от време са в невъзможност да се ползват от притежаваните средства, да водят
спокоен начин на живот и да обезпечават своите и на близките си нужди. В тази
връзка - релевантно при определяне на размера на дължимото обезщетение е и
обстоятелството как воденото производство се е отразило /е променило/ начина на
живот на проверяваните лица. С определение от 16.12.2013 г. по ч.гр.д. № 3604/2013 г.
по описа на ВОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията против В.Г.В. и М.А.В. с правно основание чл. 28 от ЗОПДНПИ /отм./, като са възбранени
собствени на ответниците имоти, запорирани са
притежаваните от тях банкови сметки и съдържанието на банков сейф.
Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на
ответната страна и увреждането на ищците, която се извежда от общите правила на
чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. В настоящото производство от приетите СПЕ и СМЕ и разпита на
свидетелите се установява, че при **** има данни за изразени негативни
емоционални преживявания свързани с водените срещу тях съдебни производства,
като и двамата са имали преживявания свързани с нарушено социално функциониране
и наличието на мъчителни мисли и чувства за повишени изисквания за справяне, на
които не са могли да отговорят. Доминирали са остри и хронични негативни емоции
като тревожност, страх, депресия, агресия, дисфория. Възникналите в миналото емоции
са с повишен интензитет и затрудняват цялостната когнитивна дейност с усещане
за загуба на контрол над случващото се. При В.Г.В. тези преживявания са довели
до развитие на психоматичен тип реакции, като поради
липса на фамилна обремененост, са предразположили към соматични заболявания.
Нарушили са социалното функциониране, влошили са отношенията между партньорите.
При М.А.В. тези преживявания са хронифицирани, довели
са до това, че същата покрива критериите за посттравматично стресово
разстройство, т.е. все още влиянието на негативните емоционални преживявания
свързани с водените процедури персистират. Към
настоящия момент след разрешаване на проблема, интензивността на преживяванията
е снижена, но все още има данни за неотработени емоционално интензивни
негативни преживявания, които се обострят от незначителни стимули. Не може да
се каже, кое от водените срещу ищците производства е довело до интензивните им
негативни преживявания, като по всяка вероятност се е получило наслагване.
Със събраните гласни
доказателства се доказа претърпяването на неимуществени вреди от ищците.
Свидетелите П. и **** установяват настъпили неблагоприятни последици в
емоционалното състояние на **** в следствие на образуваното спрямо тях
производство от Комисията, а именно: отрицателна промяна в характерите им,
изразяваща се в затваряне в себе си, отчужденост от околните, влошаване на семейния
микроклимат и на психическото им състояние, преживяно чувство на притеснение в отношенията с близки и
познати и най-вече страх да не изгубят имуществото си и да не „останат на
улицата“.
Свидетелите свързват
същите с воденото срещу ищеца производство по реда на ЗОПДНПИ /отм./. В тази
насока съдът обаче не може да цени без ограничения тези показания, доколкото от
тях и от останалия събран доказателствен материал по делото е видно, че В.В. е привлечен като обвиняем по ДП № 3084/2004 г. по описа
на ОСлС – *** с постановление от 12.11.2004 г. В
последствие престъплението е преквалифицирано и ищецът е осъден за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1
от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години, изпълнението на което отлага с пет години изпитателен срок с влязла в
законна сила присъда № 38/30.06.2009 г. по НОХД № 147/2008 г. по описа на РС – ****. От
приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните, се установява, че
хипертоничната болест и при двамата ищци е установена именно през 2008 г.,
когато наказателното преследване по отношение на В. за извършено престъпление
по чл. 209 от НК преминава в съдебна фаза. Към този момент въпреки
уведомлението изпратено от ОСлС – *** до Комисията с
изх. № 759/05.06.2006 г. за повдигнато обвинение срещу В., освен справка от
Агенция по вписванията за вписванията по партидата на ищците през 2007 г. няма
доказателства за реално извършени други действия от последната по отношение на
тях за периода от 2007 г. – до 2010 г. От показанията на свидетеля П. е видно,
че ищецът е очаквал напълно да бъда оправдан по повдигнатото му обвинение,
което обаче не се осъществява, а НОХД №
147/2008 г. по описа на РС – **** приключва с осъдителна присъда. Изводът на
съда е, че негативните проявления у ищците не са само и единствено резултат на производството
по гр.д. № 107/2014 г. по описа на ВОС, VІ състав. Необосновано би било да се
изключи въобще въздействието върху психиката на ищците и на друг фактор – водено
наказателно производство и осъдителната присъда по отношение на съпруга.
От приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните, се установява още, че
заболяванията на **** нямат връзка със стреса, който са изпитвали от водените
спрямо тях производства. Последният може да доведе до откриване на
хипертоничната болест и диабета, но не може да причини развитие на
заболяванията. Не се установи по никакъв начин воденото от Комисията
производство спрямо ищците да е причина за усложнената бременност на ищцата
през 2009 г.
От друга страна не
се доказа, воденото
срещу ищците производство по реда на ЗОПДИППД /отм./ да е
станало широко обществено достояние и най-вече това да е поради действия на Комисията и по тази причина да са били накърнени честта
и доброто име на ****. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че В. е
учредил собствено търговско дружество и е упражнявал търговска дейност по време
на процесното производство за отнемане на имущество.
Воден от горното съдът намира,
че Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитоимущество дължи обезщетение на ищците, като при
определяне размера на същото следва
да се изхожда,
както от общия принцип за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост
визиран в разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, според която границите
на отговорността се простират до
вредите, ”които са пряка
и непосредствена последица от увреждането”. Определената сума пари в най-пълна степен следва да
компенсира вредите. В настоящата хипотеза съдът съобразява продължителността на воденото производство за отнемане на имущество срещу ****
– 4 години, наложените обезпечителни мерки върху
имуществото им; вида на търпените от
тях страдания от морален характер, намира,
че сумата от по 12 000
лева на всеки един от тях справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди, като за разликата до претендираните 40 000 лева за всеки исковете следва да бъдат
отхвърлни, като неоснователни.
На
основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по отношение на
вредите от деня на непозволеното увреждане, което за неимуществените е от
датата на влизане в сила на Решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г.
по описа на ВКС, ІV г.о., с което се слага край на производството по реда на ЗОПДИППД
/отм./ спрямо ищците /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС
по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. Вярно е, че последното е постановено преди приемане
ЗОПДИППД(отм.) и съответно без да разглежда неговите хипотези/, но е принципна
постановката, че вземането по ЗОДОВ става изискуемо от признаване по законен
ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган, а
не от момента на извършването им. Решението на ВКС е влязло в законна сила на
18.01.2018 г., поради което и от тази дата се дължи обезщетение за
забава. Т.е акцесорния иск с правно основание чл. 86
от ЗЗД се явява частично основателен и като такъв следва да бъде уважен за
периода след 18.01.2018 г., като за периода от 11.12.2013 г. до 17.01.2018 г.
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищците разноски в настоящото производство, съобразно уважената
част от исковете в размер на 1692 лева, представляващи платена държавна такса,
депозит за СЕ и адвокатско възнаграждение в общ размер на 5300 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Възражението на ответната страна с правно
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно, тъй като заплатеният от ****
адвокатски хонорар не превишава значително минимално предвидения размер, съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., а от друга страна делото се
характеризира с фактическа и правна сложност – проведени са пет съдебни
заседания, събрани са писмени и гласни доказателства, както и СПЕ и СМЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, Булстат *********, с
адрес: гр. ****, с председател **** да заплати на В.Г.В., ЕГН ********** и М.А.В., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от по 12 000 /дванадесет хиляди/ лева на всеки един от тях, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени страдания, стрес, страх, дискомфорт,
влошаване на семейните
отношения и отношенията с близки и приятели в резултат
от водено срещу тях производство
по ЗОПДИППД /отм./,
образувано с решение на КУИППД /сега КПКОНПИ/ № 379/19.11.2013
г. и внесено мотивирано искане на 16.01.2014
г. в съда за отнемане на имущества на
обща стойност 205 367.57
лева, по което е образувано гр.д. № 107/2014 г. по описа на ВОС, VІ състав, продължило до 18.01.2018 г., като искът частично е отхвърлен като неоснователен, а в останалата му част производството
е прекратено като недопустимо, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 18.01.2018
г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 2а от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 2а от ЗОДОВ за разликата над сумата от по 12 000 /дванадесет хиляди/ лева за всеки един от ищците до пълния размер на претенцията
от по 40 000 /четиридесет хиляди/ лева за всеки един от тях, като
неоснователен и ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 11.12.2013 г. до 17.01.2018 г. вкл., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, Булстат *********, с
адрес: гр. ****, с председател **** да заплати на В.Г.В., ЕГН ********** и М.А.В., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата в размер на 1692 /хиляда
шестстотин деветдесет и два/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: