Р
Е Ш Е Н И Е № 60
Гр.Сливен,
17.03.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Радостина Желева и при участието
на прокурор …… като разгледа докладваното от съдия Динчева административно дело
№ 26 по описа за 2022 година за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на Х.В.В. *** против заповед № РД-15-2258/23.12.2021 год. на кмета
на Община Сливен, с която: т.1 е наредено да се отчуждят в полза на Община
Сливен 162 кв.м. земя представляваща част от поземлен имот с идентификатор
67338.416.260 в м. „Дюлева река“, СО „Изгрев“ землище Сливен, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, граници на имота: ПИ 67338.416.263, ПИ 67338.416.259, ПИ 67338.416.261,
ПИ 67338.416.205, ПИ 67338.416.206 и ПИ 67338.416.207, с. на Х.В.В., съгласно НА № 6, том I, дело № 5 вписан в Служба по вписвания с вх.рег.№ 147
от 14.01.2019 год., Акт № 63, том I, дело
51/2019 год.; т.2 определено е дължимо парично обезщетение за предвидените за
отчуждаване 162 кв.м. земя в размер на 3 960 лева; т.3 разпоредено
е дължимото парично обезщетение да се депозира по сметка на Община Сливен и да
се изплати след влизане в сила на заповедта.
В жалбата се твърди, че определеното парично
обезщетение не представлява равностойно такова по смисъла на чл.22, ал.3 от ЗОбС, тъй като цената била значително по-висока от така
определената. Имотът бил придобит през 2019 год. и оспорващият не бил
уведомяван за изработения ПУП за имота. Прави искане съдът да постанови
решение, с което да отмени изцяло оспорения акт. Претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият редовно
призован не се явява. Представлява се от адв. С.Р.
редовно упълномощен, който заявява, че оспорва заповедта в нейната цялост. Моли
същата да се отмени, а алтернативно да се измени като размерът на дължимото
обезщетение се увеличи на 9 037 лева. Претендира разноски по делото, както
и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата в предвидения
минимален размер.
В съдебно заседание административният орган
Кмета на Община Сливен и заинтересованата страна Община Сливен, редовно
призовани се представляват от юрисконсулт А. К., която оспорва жалбата и прави
искане съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски по делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд Сливен намира жалбата за
процесуално допустима като подадена
в срока по чл. 27, ал. 1 от ЗОбС, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването и срещу акт, който подлежи на оспорване.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Производството по издаване на обжалваната
заповед е образувано във връзка с изграждане на обект публична общинска
собственост задънена улица от о.т. 1188а през о.т. 1188б до о.т. 1188в за
осигуряване на достъп до ПИ с идентификатор 67338.416.206 в съответствие с
влязъл в сила ПУП за поземлен имот 67338.416.260-УПИ III-260, кв.206 одобрен със заповед №
РД-15-723/01.07.2010 год. на кмета на Община Сливен.
В хода на производството е изготвена пазарна
оценка на подлежащата на отчуждаване част от имота на жалбоподателя. Оценката е
с дата 08.10.2021 год. и е изготвена от лице с оценителска
правоспособност за оценка на недвижими имоти като тя възлиза на 3 960 лева за 162
кв.м. от имота, който се отчуждава.
За предстоящото отчуждаване е публикувано
уведомление в два централни ежедневника (вестник 24 часа и вестник АЛО) и в
един местен ежедневник. Съответно обявлението е публикувано на интернет
страницата на Община Сливен.
Издадено е обявлението за откриване на
производство по отчуждаване от 15.11.2021 год., в което са посочени имотите,
които предстоят да се отчуждят, собствениците на тези имоти и стойността на
паричното обезщетение.
Процесната заповед е публикувана на Интернет страницата на
Община Сливен на 30.12.2021 год. Същата е връчена на оспорващия на 07.01.2022
год. по пощата с обратна разписка. Жалбата срещу заповедта е входирана в Община Сливен на 19.01.2022 год.
В съдебното производство е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. И.Х.И.. Съгласно заключението
на вещото лице справедливата пазарна стойност на отчуждаваната част от имота е 9
037 лева, от които пазарна стойност на земята 5 015 лева и пазарна стойност на
подобренията /ограда/ 4 022 лева.
По делото е допусната и приета допълнителна
задача към вещото лице, което е следвало да отговори на въпроса масивната
ограда в отклонение ли е от издаденото разрешение за строеж № 157/01.06.2020
год. и кога е съставен протокола за откриване на строителна линия? Вещото лице
дава отговор, че оградата от юг отговаря на указания начин на изграждане в
издаденото разрешение за строеж, оградата от запад е изпълнена в отклонения от
издаденото РС и оградата от север е изпълнена в съответствие с издаденото РС. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че има отклонение от издаденото РС и по
отношение на това, че оградата от запад и от юг е следвало да се изпълни по
регулационната граница, а същата е изпълнена по имотната граница, както и че в
тази част оградата е следвало да се изпълни като ажурна ограда, а тя е
изпълнена като плътна такава. Според вещото лица оградата е незаконна, тъй като
е изградена в отклонение от издаденото РС. Във връзка с този извод счита изобщо
не е следвало да се оценя оградата. Стойността на оградата, която представлява
подобрение според основното му заключение е в размер на 4 022 лева.
По делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. П.З. със
специалност „Г., к. и к.“, който е отговорил на въпроса на коя граница-имотната
или регулационната е построена масивната ограда подлежаща на оценяване от
южната, северната и западната страни на имота? В отговора си вещото лице е
посочило, че от юг оградата е изградена по улично регулационната линия, от
запад оградата е изградена по кадастралната/имотна граница между двата
поземлени имота и от север оградата е изградена по кадастралната/имотна граница
на двата поземлени имота.
При така изложените фактически данни, които
се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл.27, ал.1 от ЗОбС, от лице с правен интерес от обжалването и, тъй като
се засягат негови права и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което съдът я намира за допустима.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Разгледана по същество съдът намира жалбата
за частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Заповед РД-15-2258/23.12.2021 год. на кмета
на Община Сливен е издадена от компетентен административен орган, съобразно
правомощията му по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, в установената писмена форма и при спазване на
процесуалните изисквания на закона.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОбС, имоти - собственост на физически или на юридически
лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в
сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от
първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в
сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в
други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично
или имотно обезщетение.
Съгласно чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗОбС, кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в
която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът,
местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението,
а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно
ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на
паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите,
търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва
изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите.
Общинската нужда, която следва да се задоволи
с отчуждаване на процесния имот е изграждане на задънена
улица от о.т. 1188а през о.т. 1188б до о.т. 1188в за осигуряване на достъп до
ПИ с идентификатор 67338.416.206 в съответствие с влязъл в сила ПУП за поземлен
имот 67338.416.260-УПИ III-260, кв.206
одобрен със заповед № РД-15-723/01.07.2010 год. на кмета на Община Сливен.
Съгласно тази заповед е одобрен ПУП-ПР на НУПИ 1970 в кв.206, м.“Дюлева река“
по плана на селищно образувание „Изгрев“ гр.Сливен като от същия се образуват
жилищно-строителен УПИ III-1970 и тупик от о.т. 1188а-о.т. 1188в за осигуряване достъп до
имот 1971. По делото е представен констативен акт от 22.07.2010 год., от който
е видно, че срещу заповедта няма постъпили възражения. Следователно съдът
приема, че процесното отчуждаване е извършено в
съответствие с влезлия в сила ПУП-ПР.
Съдът намира възражението на оспорващия, че
същият е купил имота през 2019 год. и никой не го е уведомил за този ПУП за
неоснователно. Видно от доказателствата по делото към датата на издаване на
заповед № РД-15-723/01.07.2010 год. на кмета на Община Сливен. Същата е била
съобщена на заинтересованите лица по предвидения ред. Общината не е длъжна да
следи промяната на собствеността на засегнатите имоти и наново да съобщава
заповедта. В интерес на новия собственик на имота е било същият да провери
предвижданията на ПУП касаещи имота му преди извършване на продажбата.
Заповедта обаче е издадена в съответствие с чл.21,
ал.3 от ЗОбС, съгласно която части от имоти могат да
се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията,
определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение. В
случая е безспорно установено, че имот с идентификатор 67338.416.260 е с площ
от 904 кв.м., като от него е предвидено да се отчуждят 162 кв.м., т.е. частта
от имота, която остава неотчужден е в размер на 742 кв.м., които отговарят на
изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ.
Заповедта отговаря и на изискванията на
чл.22, ал.14 от ЗОбС, според който не се дължи
обезщетение за незаконни строежи в поземления имот - предмет на отчуждаване.
Видно от изготвената по поръчка на Община Сливен оценка на отчуждавания имот
същата включва само 162 кв.м. земя, без да е включена стойността на
подобренията, каквито в случая се явява оградата. Видно от заключенията на
вещите лица изградената в имота ограда от западната и северната страна на имота
е изградена в отклонение от издаденото РС и като такава същата се явява
незаконен строеж. Това е така, тъй като съгласно чл.225, ал.2 от ЗУТ строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая има проект и РС,
но оградата в посочените и части е изпълнена в отклонение от РС.
Във връзка с гореизложеното съдът
намира, че правилно стойността на оградата не е била включена в изготвената
оценка от Община Сливен.
Съгласно чл.22, ал.5 от ЗОбС размерът на равностойното парично обезщетение за
имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им
предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди
одобряването на подробния устройствен план по чл.
21, ал. 1
и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се
в близост до отчуждавания имот.
Изслушаната по делото експертиза изготвена от
вещото лице И.Х.И. е дала оценка на предвидените за отчуждаване 162 кв.м. от
имота в размер на 5 015 лева. В заключението на вещото лице са съобразени
разпоредбите на чл. 22 от ЗОбС, местоположение на имота, неговия статут, извършени
сходни продажби на недвижими имоти в близък период. В този смисъл съдът приема,
че оценката, определена от вещото И. в размер на 5 015 лева за стойността
на земята съответства в пълна степен на изискването по чл. 22, ал. 5 от ЗОбС, като равностойното парично обезщетение следва да се
определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имота
преди влизането в сила на подробния устройствен план.
Следователно съобразявайки заключението на вещото лице, което изцяло кредитира,
съдът следва да завиши определената оценка и размера на дължимото парично
обезщетение със сумата от 1 055 лева.
Изложеното налага извод, че оспореният
административен акт, в частта, в която е определена оценката за отчуждената
част от имота, собственост на Х.В.В. в размер на 3 960
лева е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗОбС. Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена
като се увеличи оценката на отчуждавания имот от 3 960 лева на 5 015 лева.
Искане за присъждане на разноски са направили
и двете страни. С оглед уважаването на жалбата на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Сливен следва да заплати на оспорващия
направените по делото разноски. Оспорващият е защитаван в производството от адв.С.Р., който претендира възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата в
минимален размер. В представения договор за правна защита и съдействие изрично
е посочено, че лицето ще бъде защитавано безплатно на основание чл.38, ал.2,
т.3-близък от ЗАдв. При това положение съдът намира,
че следва да присъди на адв.Р. адвокатско
възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 207 лева.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случая
се явява неоснователно. Следва да се осъди Община Сливен да заплати на
оспорващия разноски по делото в размер на 250 лева представляващи депозит за
вещо лице. Съдът констатира, че в представения от адв.Р.
списък с разноските е посочена и сумата от 10 лева представляваща държавна
такса. Такава обаче не е внесена, поради което не следва да се присъжда
Във връзка с гореизложеното Административен
съд Сливен на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.27, ал.6 от ЗОбС
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.В.В. срещу т.I от заповед № РД-15-2258/23.12.2021 год. издадена от
Кмета на Община Сливен като неоснователна.
ИЗМЕНЯ по жалба на Х.В.В. т.II от заповед № РД-15-2258/23.12.2021 год. издадена от
Кмета на Община Сливен, с която е определено дължимо парично обезщетение за
предвидените за отчуждаване 162 кв.м. земя от ПИ с идентификатор 67338.416.260
в размер на 3 960 лева като УВЕЛИЧАВА
размера на обезщетението от 3 960 /три хиляди деветстотин и шестдесет/
лева на 5 015 /пет хиляди и петнадесет/ лева
ОСЪЖДА Община Сливен ДА
ЗАПЛАТИ адв.С.Р. *** адвокатско възнаграждение в
размер на 207 /двеста и седем/ лева на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Община Сливен ДА
ЗАПЛАТИ на Х.В.В. ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева представляващи депозит за вещо
лице.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ