№ 451
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 264555 от 07.07.2020 г. по гр.д. 8119/2020 г. по описа на СГС, I-21
състав, ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД с ЕИК: *********, гр. София е осъден да заплати
на Д.И. Д. с ЕГН: ********** сумата от 5 000 (пет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди и 2 006 (две хиляди и шест) лв. обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 06.10.2019 г. на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) плюс законната лихва
от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен иска по чл.
432, ал. 1 КЗ на Д.И. Д. срещу същия застраховател за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 2 006 лева до сумата от 2 043.35 лв., както и за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лева до сумата от
80 000 лв. Прието е, че е налице съпричиняване от пострадалия в размер на 90%.
Въз основа на този изход в производството, страните взаимно са осъдени да си
заплатят съответните съдебно-деловодни разноски и такси по правилата на чл. 78, ал. 1, 3, 6
и 8 ГПК, а на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение
при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) от 356.73 лв.
От решението на градския съд са останали недоволни и двете страни.
ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД обжалва решението в следните части: а) за
сумата над 206 лв. до 2006 лв. – главница по обезшетение за имуществени вреди; б) в цялост
1
по отношение на акцесорните искови претенции за лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетенията; в) в цялост за дължимото адвокатско възнаграждение на АД „К. И. и Я. Н.”
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв; г) в цялост за дължимите държавна такса от 280 лв. и разноски в
размер на 36 лв. в полза на СГС.
Оплакванията по буква „а” са свързани с това, че първоинстанционният съд е
пропуснал да приложи редукцията, произтичаща от прецененото от СГС съпричиняване в
размер на 90% относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. Счита се, че
съвината е правилно определена в посочения размер, но неправилно редукцията поради
принос на пострадалия е приложена само досежно обезвредата за неимуществени вреди.
Същото следвало да се направи и по отношение обезшетението за имушествени вреди, като
то се намали от 2006 лв. на 206 лв.
Относно оплакването по буква „б” се настоява, че първостепенният съд е нарушил
императивни правила на КЗ, като е посочил неправилно началната дата, от която да се
начислява мораторната лихва за забава върху главнците по двете присъдени обезщетения –
за имушествени и неимушествени вреди. По съображения изложени в жалбата се счита, че
началната дата за дължимост на лихвата е 28.07.2020 г., а не 06.11.2019 г.
По отношение оплакванията, релевирани в букви „в” и „г” не се сочат никакви
конкретни оплаквания във въззивната жалба, като в уточнение с вх. номер 348264 от
14.09.2021 г. (на лист 17) се уточнява, че в частта на въззивната жалба, свързана с
разноските, обжалването е във връзка с атакуването на решението на първоинстанниония
съд, а не е искане по чл. 248 ГПК. В този смисъл следва да се приеме, че недоволството в
тези два пункта от въззивната жалба всъщност касаят искане за ново изчисляване на
дължимите от дружеството разноски, такси и адвокатско възнаграждение, в хипотезата, ако
бъде уважена изцяло или частично жалбата на застрахователя.
Във въззивната жалба на Д. Д. И. се правят следните оплаквания: а) по приложението
на чл. 52 ЗЗД - като се счита, че определеното от градския съд обезщетение за
неимуществени вреди (преди прилагането на съпричинителната квота от 90%) в размер на
50 000 лв. е силно занижено и не отговарящо на критериите за справедливост по смисъла на
горепосочения законов текст; б) по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - като се твърди в
жалбата, че не е налице принос от пострадалия, включително и че не са налице
доказателства с помощта, на които да се установи, че пострадалият е бил под въздействието
на психоактивно вещество по време на ПТП. Релевират се виждания, че аргументите на
съда, за да прецени, че е налице съвина, не кореспондират с константната практика на ВКС,
тъй като нито правоспобността на водача, нито приемането на амфетамини, са в причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди от произшествието. Жалбата съдържа и оплакване в частта за
разноските, но също без посочване на аргументи, при което също следва да се приеме, че по
подобие на въззивната жалба на застрахователя, се касае за искане за ново изчисляване на
разноските, таксите и адвокатското възнаграждение в случай, че въззивната жалба на Д. Д.
2
И. бъде уважена изцяло или частично.
Страните взаимно оспорват жалбите си като неоснователни с писмени отговори
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Пред въззивния съд не са искани и не са събирани нови
доказателства.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта на решението, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбите. Служебно има правомощие да провери и спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
Атакуваното съдебно решение отговаря на критериите за валидност и
допустимост, като съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства
и оплакванията във въззивните жалби, пред настоящата инстанция не се спори по следното:
а) че отговорността на делинквента е застрахован със застраховка „ГО на автомобилистите”
при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно
събитие; б) Д.И. Д. е претърпял вреди от описаното ПТП; в) не е заплащано застрахователно
обезщетение за търпените вреди по извънсъдебен ред преди предявяването на исковете; г)
отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като страните не
спорят, че са налице всички елементи от фактическия състав на прекия иск към
застрахователя по същия законов текст, тъй като обжалват решението само досежно
размерите на обезщетенията, приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, редукцията за
съпричиняване върху обезщетението за и имуществени вреди, както и началният момент за
начисляване на мораторната лихва за забава върху обезщетенията. Други спорни въпроси
пред САС няма.
Настоящата инстанция счита, че следва да отговори на оплакванията в следната
последователност – за прилагането на чл. 52 ЗЗД, на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, правилно ли е
отказано прилагането на редукцията поради съвина относно обезщетението за имуществени
вреди (ако се установи, че има съпричиняване) и накрая – за началният момент за
начисляване на мораторната лихва за забава върху обезщетенията.
Относно оплакванията за несправедливост на обезщетението за неимуществени вреди:
Трайната съдебна практика, като напр. ПП 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-
новата такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК (Решение 184/08.11.2011 г. по т.д.
217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и
други) сочи, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със
съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди,
само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими
3
факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно
установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото
обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са напр.: а) характерът и вида на уврежданията;
б) последиците им върху здравето на увредения, включително и в дългосрочен план; в)
интензитетът на болките и страданията; г) отражението на вредите върху ежедневието на
ищеца; д) социално-икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на
деликта – като една отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в
обществен смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на
пострадалия и т. н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
06.10.2019 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите; б) възрастта на ищеца към датата на събитието; в) икономическата
обстановка и конюнктура в страната през 2019 г.; г) брой, степен и характер на увредите,
както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и в дългосрочен аспект; д)
общият лечебен и възстановителен период след инцидента и т. н.
В случая като обстоятелства имащи значение за размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчетат получените травми, установени посредством
СМЕ, приета в първата инстанция и гласните доказателства за търпените болки и страдания:
Вследствие произшествието Д. Д. И. е получил биокуларно (в две анатомични зони)
счупване на дясната бедрена кости фрактура на външния кондил на дясна голямопищялна
кост. На пострадалия било проведено оперативно лечение, отразено в оперативен протокол
от 10.10.2019 г. – открито наместване на счупването на вътрешния кондил на дясна бедрена
кост и фиксация с ретроградно поставен бедрен пирон с дистално и проксимално
заключване и винтове на диафизарната фрактура и на кондилното счупване. При прегледа за
целите на експертизата било констатирано, че металните импланти не са били отстранени.
Според вещото лице периодът на възстановяване от травматичните увреждания бил
обикновено една година, като при ищеца е протекъл нормално и не са регистрирани
усложнения. При прегледа е констатирано леко накуцване и непълно зарастване на
счупването на бедрената кост.
Градският съд в обжалваното решение е пропуснал да анализира и гласните доказателства
– разпит на св. М. (л. 128 и 129), който без да има роднинска връзка с ищеца, разказва за
претърпените болки и страдания, за немалкия период от време, в който И. се е
възстановявал, ползвал е чужда помощ за удовлетворяване на елементарни битови,
ежедневни нужди, ползвал е помощни средства (патерици и бастун), продължава да куца,
било му тежко, посотоянно искал помощ от приятелите си, което го карало да се чувства зле.
Касае се за две отделни счупвания, но на една кост /дясна бедрена/ проведена една
операция с поставени пирони и винтове, непълно настъпване на костното срастване на
диафизарното счупване на бедрената кост, но и флексионна контрактура от 10 градуса и
4
лека хипотрофия на четириглавия бедрен мускул. Става дума за млад човек (роден през 1985
г.), а това, без съмнение подпомага процесите на по-бързо възстановяване. Няма данни за
това, че са налице необратими /доживотни/ увреди, а възстановяването е в рамките на
утвърденото като срокове в медицинската наука. Поради тези мотиви, обезщетението за
неимуществени вреди правилно е определено на 50 000 лв., колкото е преценил СГС.
Няма оплакване от никого за размера на обезвредата за имуществени вреди, но се спори
дали е налице съпричиняване, както и дали ако е налице съпричинителна квота, същата
следва да се приложи и по отношение на обезщетението за имущесствени вреди. В този
смисъл, правилното становище е, че ако има принос на пострадалия, то със същия се
намалява, както обезщетението за неимуществени вреди, така и обезщетението за
имуществени вреди.
Относно съпричиняването, констатирано от градския съд с изложени съображения за липса
на правоспособност за управление на мотоциклет и употреба на амфетамини.
Решението на СГС е неправилно в тази част.
Налице е категорична и трайна практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №
35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169
от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д.
№ 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС,
ТК, І т.о., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В този смисъл, не е
достатъчно формално нарушение на правила от ЗДвП и ППЗДвП, но същите да имат
доказана причинно-следствена връзка с вредоносния резултат и причинените вреди.
Съгласно приетата в първата инстанция САТЕ, делинквентът, който е застрахован при
ответника И. Г. Г., е ударил отзад мотоциклетиста И., който е чакал да завие към отбивката
за кв. Владая и с. Мърчаево, където живеел, за да се прибере. Самият делинквент сочи пред
първостепенния съд (л. 165), че „мотористът бил в спряло или почти спряло състояние”,
когато го връхлетял отзад, удряйки го. От показанията му може да се установи също така, че
той се огледал в насрещното движение (посока от Перник за София), тъй като там имало
голямо задръстване, допуснал е по този начин разсейване, движейки се със скорост над 70
км/ч (по данни от САТЕ), а като се обърнал, видял, че мотористът бил намалил до спряло
или почти спряло състояние и не успял да предотврати удара, макар и да натиснал спирачки
5
инстинктивно.
При този механизъм на ПТП, правоспособността на водача на мотоциклета или
липсата на такава няма никакво значение (освен административнонаказателно в конкретния
случай), тъй като и при наличие на правоспособност, инцидентът пак е щял да се реализира.
Същото се отнася и до употребата на психоактивни вещества, защото дори и да се приеме,
че по време на ПТП, И. е употребил такива и е бил под въздействието на амфетамини, то
това също няма причинно-следствена връзка нито с инцидента, настъпил по други причини,
нито с вредите от катастрофата. Токсикологът д-р М. сочи на л. 178 (отзад), че как са се
отразили съответните вещества на поведението, на психиката, може да каже, който го е
изследвал към момента на ПТП, а такъв човек няма, както и че за всеки организъм,
резултатът при приемане на едно и също вещество може да бъде различен и зависи от пол,
възраст, тегло, дали е приет на гладно или не и т.н.
Ето защо, формалното нарушаване на посочените правила (неправоспособност да
управлява ППС категория „А” и употреба на амфетамини) няма връзка на каузалитет към
деликта и вредите, произлезли от същия.
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становището си (решение № 45/
15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. №
1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о. и други), че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. А тук очевидно,
такава каузалност няма. Поради това, не е налице и съпричиняване от Д. И..
Относно оплакването на ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД за неправилност на решението
относно началната дата за присъждане на мораторна лихва върху главниците по
обезщетенията:
То е основателно. В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
6
месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/.
Застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 16.06.2020 г. с предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице (л. 52 и 53). Тя е била нередовна, тъй като е
липсвала в нея основен реквизит – посочена банкова сметка, по която застрахователят-
длъжник да може да изпълни задължението си доброволно, ако желае. А на л. 54 е наличен
отговор от застрахователната компания (от 28.07.2020 г., т.е. в рамките на 3-месечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ), съдържащ отказ за извънсъдебно уреждане на претенцията. От тази
дата следва да се начислява лихвата за забава.
В обобщение, решението на СГС следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена иска за
неимуществени вреди за сумата от 45 000 лв. (разликата между 5000 лв. и 50 000 лв.), както
и в частта за законната лихва върху двете обезщетения – вместо 06.11.2019 г., същата да се
начислява от 28.07.2020 г. В останалата обжалвана част, решението трябва да се потвърди.
Разноските за първа инстанция следва да се изчислят отново според постановеното от
апелативния съд.
Разноски:
При изводите на САС, разноските по инстанции са следните:
За първа инстанция:
В полза на ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД – 311.20 лв. /юрисконсултското
възнаграждение при изчисленията е взето на стойност от 100 лв./;
В полза на адвокатското дружество при условията на чл. 38 ЗАдв – 2 508.22 лв. с ДДС;
В полза на бюджета по чл. 78, ал. 6 ГПК и платими от застрахователя – 2080.24 лв.
За втора инстанция:
В полза на адвокатското дружество при условията на чл. 38 ЗАдв – 2 256 лв. с ДДС /само
върху уважената част от обжалваемия материален интерес/;
В полза на бюджета по чл. 78, ал. 6 ГПК и платими от застрахователя – 900 лв.
В полза на ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД – 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
относно неуважената част от обжалваемия материален интерес по жалбата на И..
Държавната такса за въззивно обжалване по жалбата на дружеството следва да остане за
тяхна сметка, тъй като уважената част от нея не е свързана с посочен конкретен материален
интерес, а само за времеви период за мораторната лихва за забава.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение 264555 от 07.07.2020 г. по гр.д. 8119/2020 г. по описа на СГС,
I-21 състав, в частта, в която е отхвърлен иска на Д.И. Д. против ЗК “Далл Богг Живот и
Здраве” АД за присъждане на сумата от 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по
реда на чл. 432, ал. 1 КЗ, в частта, в която е определена мораторната лихва за забава да тече
от 06.11.2019 г. върху главниците по обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди /до окончателното погасяване/ и в частта, в която Д. Д. И. е осъден да заплати на
дружеството сумата от 813.80 лв. /осемстотин и тринадесет лева и 0.80 ст./ съдебно-
деловодни разноски /представляваща разликата между сумата от 1125 лв., посочена в
първоинстанционното решение и действително дължимата такава от 311.20 лв./ и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА ЗК “Далл Богг Живот и Здраве” АД с ЕИК: ********* на основание чл.
432, ал. 1 КЗ да заплати на Д. Д. И. с ЕГН: ********** сумата от още 45 000 /четиридесет и
пет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 06.10.2019 г.
на път Е-79 до кръстовището с път за с. Владая, виновно причинено от И. Г. Г. при
управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ********, като ПОСТАНОВЯВА мораторната
лихва за забава върху общо определените главници по обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди, съответно от 50 000 /петдесет хиляди/ лв. и от 2006 /две хиляди и
шест/ лв. да се начислява от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 264555 от 07.07.2020 г. по гр.д. 8119/2020 г. по описа на
СГС, I-21 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и Здраве” АД заплати на АД „К. И. и Я. Н.“ на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 4 407.49 /четири хиляди
четиристотин и седем лева и 0.49 ст./ лв. с ДДС адвокатско възнаграждение,
представляващо сбор от възнаграждението за втората инстанция и допълнително дължимо
за първата инстанция /извън вече присъдените от СГС 356.73 лв. с ДДС/.
ОСЪЖДА Д. Д. И. да заплати на „Далл Богг Живот и Здраве” АД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за втората
инстанция.
ОСЪЖДА „Далл Богг Живот и Здраве” АД заплати на Софийски апелативен съд и
по негова сметка на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2700.24 лв. /две хиляди и
седемстотин лева и 0.24 ст./, представляваща сбор от дължима държавна такса за втората
инстанция и допълнително дължима за първата инстанция /извън вече посочените от СГС
720 лв./.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9