Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда на В. районен съд от 13.04.2011 г., постановена по НОХД № 252/2011 г., подсъдимата П. К. М. е призната за виновна в това, че през периода 23.02-26.05.2010 г. в гр. В. Т. и в с. П., в условията на продължавано престъпление и при повторност в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица. В периода от 23.02. до края на месец март 2010 г. в гр. В. Т., преставяйки се за длъжностно лице - кредитен консултант към "У. Б." - клон гр. П. Т., възбудила и поддържала заблужедение в И. А. П. и В. О. П. от гр. В., че ще им съдейства във връзка с отпускане на потребителски кредит, като регистрира трудов договор на името на същата, внесе на нейно име здравни осигуровки и подготви документи за кредита, с което им причинила имотна вреда в размер на 1 050.00 лева. На 26.05.2010 г. в с. П. възбудила заблуждение у Ц. П. П. от същото село за това, че съпругът й неполучавал заплата от 3 месеца, а тя спешно се нуждаела от пари за закупуване на лекарства, с което й причинила имотна вреда в размер на 100 лева. За това престъпление, квалифицирано по чл. 210 ал. 1 т.1 пр. 1 и т. 4, във вр. с чл. 209, чл. 28 и чл. 26 от НК, Районният съд й наложил наказание "лишаване от свобода" за 2 години и 6 месеца, като е определил първоначален режим на изтъряване - строг. На основание чл. 25 НК определил едно общо наказание измежду настоящата присъда и наказание, наложено й с влязла в сила присъда по НХОД №1396/20009 г. в размер на 3 години "лишаване от свобода" при първоначален строг режим, като зачел изтърпяното от П. М. част от определеното общо наказание. Извършил групиране на наказание по две влезли в сила присъда, за които е имал данни районният съд по НОХДела на ВТРС №1345/2007 г. и №1026/2007 г. в размер на 2 години и 4 месеца "лишаване от свобода" което е отложено с 4 години изпитателен срок на основание чл. 66 НК . На основание чл. 68 ал. 1 НК превел в изпълнение така определеното общо наказание от 2 години и 4 месеца "лишаване от свобода", което следва да се изтърпи отделно от постановеното по настощята присъда и групирано с НОХД №1396/2009 г. в размер на 3 години "лишаване от свобода" при първоначален строг режим. Осъдил подсъдимата да заплати на Ц. П. сумата от 100 лева - обезщетение за нанесените имуществени вреди. В мотивите си районният съд приема, че П. М. е осъществила състава на престъплението като за това имало доказателства писмени и гласни, събрани в хода на съдебното следствие. Налице била и графическа експертиза, в която се установявало, че ръкописният текст в единия от документите е написан от подсъдимата. Установено е също така, че П. М. не е работила никога по трудов договор в офиса на банката, за която тя се е представила пред П., че е кредитен консултант, а именно "У. Б." - офис гр. П. Т. Няма също така данни за осигуряване на лицето В. П. в ТД на НАП - гр. В. Т. Парите от П. били дадени именно за закупуване на лекарства - инжекции, които М. й казала, че й трябват и за това била подписала разписката. Всички свидетелски показания по делото противоречат на казаното от М. като нейна защитна версия, че не била поемала каквито и да е задължения към П. и това обстоятелство съдът не е възприел, тъй като не се подкрепяло от никакви доказателства в нейна защита. Районният съд е приел, че деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна страна, а именно при форма на умисъла - пряк. Предвид предишните й осъждания за подобни деяния съдът е приел, че е налице висока обществена опасност на подсъдимата и единственото наказание, което може да й бъде наложено по вид, това е лишаване от свобода, тъй като е при повторност, то няма как да бъде изтърпяно по друг начин, освен ефективно. След като е групирал съответните наказания по присъдите и е установил, че сегашното й деяние е в изпитателния срок на предходните й осъждания, съдът е превел на основание чл. 68 НК, след групиране на две наказания и съответните присъди. Недоволна от присъдата останала П. М., която обжалва същата. Счита, че тя е неоснователна и неправилна. Моли да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. Защитата на подсъдимита заема становище, че доказателствата, които приел за безспорни районният съд, били предимно на пострадалите - И. и В. П. Те били запознати, че тя не е служител на "У. Б.", а работи като таксиметров шофьор. Разписката по отношение на дадените 100 лева в заем на свидетелката П. също били доказателства за това, че имали гражданско-правен отенък и че М. действително е била закупила лекарства и по никакъв начин не е въвеждала в заблуждение пострадалата. Не се доказва от обективна страна, тя да е получавала суми от пострадалите П. и по този начин да ги увредила. Молят да се отмени присъдата в наказателната й част и да се постанови оправдателна, като се отхвърли и предявеният граждански иск. Представителят на В. счита, че присъдата е правилна и законосъобразна. Наложените наказания са съобразени със закона и степента на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Предлага да се потвърди присъдата изцяло. Съдът, след като взе предвид доказателствата по делото, съобрази становището на страните, намира, че присъдата на ВТРС е правилна и законосъобразнÓ във всичките й пунктове и следва да се потвърди като такава. Фактическата обстановка по делото е изяснена обстойно в мотивите на ВТРС като са съобразени всички свидетелски показания по делото, писмените такива и изготвената експертиза. Подсъдимата е работила като таксиметров шофьор в "И. т." като И. П. е пътувал няколко пъти с нея до с. К. Така, пътувайки на 23.02.201 г. той споделил, че иска да тегли кредит, но му бил отказан такъв, тъй като е бил безработен. М. му заявила, че ще му помогне за това, но за целта кредитът трябва да бъде изтеглен на името на неговата съпруга, като трябвало да бъде осигурявано лицето по трудов договор за 6 месеца назад и му поискала сумата от 850 лева, които да внесе за тази цел. На 25.02., П. отишъл със съпругата си и свидетелката А. в гр. В. Т. и се срещнали в кафе "Т.". Предали й сумата от 850 лева, написала името на фирма "П." ЕООД върху лист от бележник и обяснила каква е схемата за изтегляне на парите. Казала им, че парите ще ги внесе за здравни осигуровки, тъй като банката цяла да извърши проверка преди да отпусне кредита. Обещала им, че кредитът ще получат до 04 март на същата година. На следващия ден тя се обадила на П. за подпис на документи, поискала й още 50 лева, за да уреди кредита по бързата процедура.На 04 март пострадалата се позаинтересувала какво става с кредита и М. й казала, че още чака резултата, обещала й да получи пари до 08 март. Последвало отново обаждане от В. П. на посочената дата за получаване на кредита, но подсъдимата започнала да шикалкави и й казала, че всичко ще стане по втория начин и й поискала още 150 лева за осигуровки, парите й били дадени. На 24 март подсъдимата не вдигала телефона си, след което се обадила и им казала да не се безпокоят. Така продължила и в следващите дни като постоянно увеличавала срока и ги въвеждала в заблуждение, че кредитът ще остане отворен и за всеки месец трябвало да плащат по 150 лева осигуровки. При тази ситуация пострадалите се усъмнили и решили да проверят в НОИ дали има внесени осигуровки. Установили, че такива няма. И. П. се срещнал с Директора на клона в гр. П. Т., попитал дали има такова лице М., която да е кредитен консултант и дали има подадени документи за отпускане на кредит на името на съпругата му. Установило се, че такова лице и такива документи не са подадени. Свидетелката М. Р., която работи като кредитен конксултант в тази банка, след среща със семейството им казала, че има и други лица, които са измамени от М. по този начин. В тази насока са налице писмени доказателства, издадени от "У. Б." - офис гр. П. Т. От ТД на НАП - гр. В. Т. за периода: 20.02.-01.04.2010 г. липсват данни В. П. да е била осигурявана. На 26.05.2010 г. свидетелката П. пътувала с подсъдимата М., която карала такси към с. П. Подсъдимата й казала, че има нужда от пари, помолила я да и даде сумата от 100 лева за закупуване на някакви лекарства. П. й съжалила и й дала. Впоследствие на няколко пъти пострадалата, возейки се в таксито с М. й искала да й върне парите, но това не ставало. Изговена била в хода на досъдебното производство графическа експертиза за ръкописната бележка, която написала П. М. на П. за това, че й дължи парите. При така установената фактическа обстановка районният съд правилно и законосъобразно е приел за доказано, че подсъдимата П. М. е осъществила състава на престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 1 пр. 1 и т. 4, във вр. с чл. 209 ал. 1 от НК. Доказано е както от обективна страна, че деецът е действал с цел лично забогатяване като е въвеждал в заблуждение семейство П., подъдржал е това заблуждение в тях, че ще им уреди кредит от "У. Б." - клон П. Т., като регистрира трудов договор на името на П., внесе нужните документи в банката и заплаща здравни осигуровки в НОИ на нейно име, за да може да получи кредита. Доказано е последващото деяние, което се явява като продължавано престъпление и спрямо пострадалата П. относно сумата от 100 лева, които е взела от нея за закупуването на лекарства, възбудила е по този начин заблуждението в нея, поддържала е също заблуждение, че ще й бъдат върнати парите, като на няколко пъти й обещавала това. Наказанието, което е предвидено в разпоредбата на чл. 210 за това престъпление е от 1 до 8 години "лишаване от свобода". Районният съд, съобразявайки високата й степен на обществена опасност, лична такава, съобразявайки предишните й осъждания за такъв вид и род деяния, които наказания са влезли в сила с присъди и с наложени наказания "лишаване от свобода" е наложил на П. М. - 2 години и 6 месеца "лишаване от свобода" по настояшото дело, което тя трябва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съобразявайки от данните по делото, че същата има влязла в сила присъда на 19.06.2010 г. по НОХД №1396/2009 г. по описа на ВТРС, което е от 3 години "лишаване от свобода" като наказание и са налице предпоставките на чл. 25 ал. 1 НК е групирал тези две наказания и е определил за изтърпяване най-тежкото измежду тях, а именно 3 години "лишаване от свобода". Зачел е част от изтърпяното общо наказание, което П. М. по предходната присъда е започнала да търпи и е превел в изпълнение, тъй като са налице основанията на чл. 68 ал. 1 НК друго наказание от 2 години и 4 месеца "лишаване от свобода", което е било отложено за изтърпяване на основание чл. 66 НК с четиригодишен изпитателен срок, считано от 07.10.2008 г. Това наказание е групирано измежду две наложени с влезли в сила присъди на ВТРС, съответно по НОХД №1345 и № 1026/2007 г. и е било определено именно по-тежкото от тях за групиране - 2 години и 4 месеца "лишаване от свобода". Тъй като настоящото престъпление е извършено в този изпитателен срок, то правилно е определено, че следва да се изтърпи отделно от приведеното по реда начл. 68 ал. 1 НК. При този изход на делото законосъобразно районният съд е присъдил в тежест на подсъдимата да заплати на гр. ищца Ц. П. П. сумата от 100 лева - имуществената вреда в резултат на измамата по отношение на нея, извършено от подсъдимата. В този смисъл въззивната инстанция намира, че жалбата на подсъдимата и заявеното от защитата на същата, че деянието не е доказано, като посочени доводи, са неоснователни. Безспорни са, според съда, доказателствата събрани в хода на съдебното следствие и не са единствени само свидетелските показания на пострадалите лица. Налице са писмени документи, издадени както от ТД на НАП, така и от "У. Б." за обстоятелства, които П. М. е твърдяла и по този начин е въвеждала в заблуждение и поддържала същото в семейство П. Налице са и графологични експертизи и по отношенвие на двете разписки, които доказват, че те са писани от подсъдимата и използвани пред семейство П. и спрямо гр. ищца П. Водим от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 81 от 13.04.2011 г., постановена от В. районен съд по НОХД № 252 от 2011 г. като правилна и законосъобразно. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |