РЕШЕНИЕ №
гр. В., 25.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, трети граждански състав, в
публичното заседание на 24.02.2020г., в състав:
Районен съдия: БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При
секретаря С.Р. и в присъствието
на
прокурора: като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело N:3417 по описа за 2019 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Топлофикация
– В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „***, представлявано от изпълнителния директор Р.И.М., чрез юрисконсулт В.Н. е предявила искове против М.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,с които се иска да се признае за установено,че
ответника дължи на ищеца следните суми: 6553,09
лева /шест хиляди петстотин петдесет и три лева и девет стотинки/ – главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до
31.05.2019 г. за имот на адрес гр. В., ул. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението – 01.07.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата от 768,23
лева /седемстотин шестдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2016 г. до
17.06.2019 г., сумата от 146,43 лева /сто четиридесет и шест лева и четиридесет и
три стотинки/, представляваща разноски
в производството за държавна такса, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение-разноски по
заповедното производство и разноските по исковото производство.
Исковите претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415,
ал.1 ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във
вр.с чл.422,ал.1 ГПК.
Ответника в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
депозирал отговор на исковата молба , в съдебно заседание,редовно призован при
условията на чл.41, ал.1 и ал.2 ГПК,не се е явил и не е ангажирал становище по
исковите претенции.
По делото са събрани
писмени доказателства .
Процесуалният
представител на ищеца в съдебно заседание, проведено на 24.02.2020г.е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение по настоящия правен спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска.
Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът констатира, че в
конкретния случай са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение по делото.В срока за отговор на исковата молба ответника не е ангажирал
становище, не се е явил в първото съдебно заседание,за което е бил редовно
призована, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.Спазено
е изискването на чл.239, ал.1,т.1 ГПК
На следващо място след анализ на представените по делото
доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства, съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни.
По изложените съображения и предвид разпоредбата на чл.
239, ал. 2 ГПК, съдът намира че в случая следва да бъде постановено
неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявените
от ищеца искове да бъдат уважени, с всички произтичащи от това законни
последици.
В полза на ищеца
ще следва да бъдат присъдени и направените по разноски по заповедното
производство и исково производство както следва: 146.43
лева – държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение по
заповедното и разноските по исковото производство 165.69 лв. за внесена
държавна такса и 300 лв.юристконсултско възнаграждение .
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,че същия дължи на ”Топлофикация-В.”ЕАД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.В.,***представлявано
от изп.директор Р.И.М.
с ЕГН:********** сумата от 6553,09 лева /шест хиляди петстотин петдесет и три лева
и девет стотинки/ – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 31.07.2016 г. до 31.05.2019 г. за имот на адрес гр. В., ул. ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 01.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата
от 768,23 лева /седемстотин
шестдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 31.08.2016 г. до 17.06.2019 г.,
ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,да заплати на ”Топлофикация-В.”ЕАД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.В.,***представлявано
от изп.директор Р.И.М.
с ЕГН:********** разноски по заповедното производство и
исково производство както следва: 146.43
лева – държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение по
заповедното и разноските по исковото производство 165.69 лв. за внесена
държавна такса и 300 лв.юристконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от решението
да се изпратят на страните за сведение.
Районен съдия:...........