№ 28
гр. Тутракан, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200041 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. П. К., с ЕГН **********, ****** срещу
Електронен фиш серия К № 10227502, издаден от ОДМВР – Силистра, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1,
т. 3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволна от издадения ЕФ, жалбоподателката го обжалва в срок чрез
надлежно упълномощената адв. П. Х. от АК – ****. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на ЕФ, тъй като заснетото превишение на скоростта е по
отношение на ремарке, а не на МПС.
Въззиваемата страна – директорът на ОДМВР – Силистра, редовно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е
писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.А.,
главен юрисконсулт на ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на
издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана, сочейки аргументи, противни на изложените от жалбоподателя.
Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована,
не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
1
писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.10.2024 г. св. Д. Д. – служител в ОДМВР – Силистра,
осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни
превозни средства в участъка от път II-21, преминаващ през с. Зафирово, обл.
Силистра, наименуван ул. „Трети март“, в близост до асфалтова база на
„Пътперфект - Т“ ЕАД. Полицейският служител осъществявал дейността си
посредством АТСС ARH CAM S1, идентификационен номер 120ССВС.
Последното било насочено в посока към гр. Русе и заснемало автомобилите,
движещи се в двете посоки.
В 13:27 ч. техническото средство заснело полуремарке марка/модел
„ШМИТЦ СКИ 24 7.2“ с рег. № ****, движещо се със скорост 80 км/ч.
Установената стойност на скоростта, след приспадане на максимално
допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала
на 77 км/ч.
На 14.01.2025 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 10227502
срещу жалбоподателката, тъй като същата била собственик на процесното
ремарке.
На 19.02.2025 г. ЕФ и бил връчен.
̀
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетеля; заверени копия на: ЕФ серия К № 10227502, издаден от ОДМВР –
Силистра; Справка АИС КАТ Регистрация; Справка по история на
регистрацията; Писмо с приложена разписка за връчване; Снимка №
120ccbc/0087932 към ЕФ № 10227502; Протокол № 342р-16572/11.10.2025 г.;
Снимка на разположението на техническото средство; Копие на Протокол №
078-СГ-ИСИС/31.05.2024 г.; Служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР –
Силистра; Удостоверение за одобрен тип № 17.009.5126; Приложение към
удостоверение за одобрен тип; Справка картон на водача; Заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и по реда на чл. 58д
и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като
такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ е издаден в нарушение
2
на процесуалните правила и като такъв, той следва да бъде отменен.
Съображенията за това са следните.
Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП регламентират специална
(ускорена) процедура, в сравнение с общата такава по ЗАНН, в която
установяването на нарушението и налагането на наказанието на нарушителя
се съдържат в един акт – електронния фиш. Реквизитите, посочени в
цитирания законов текст, не съответстват напълно на тези в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, тъй като са пригодени за установяването на нарушения, извършени с
МПС. Липсата на някои от изискуемите реквизити (като напр. сметката и
начините за доброволно заплащане на глобата) съдът намира за преодолима и
не вещаеща отмяната на ЕФ – тъй като тя не засяга пряко правото на защита
на наказаното лице, първо, и второ, не сочи на непълно описание на
нарушението. Не такъв е случаят обаче със спорния в настоящия случай
реквизит, а именно – да е вписан регистрационният номер на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението. Законодателят в т. 10, 11
и 18 от § 6 от ДР на ЗДвП е дал легални дефиниции на ППС, МПС и ремарке,
като от тях категорично се заключава, че ППС е общото понятие и включва в
състава си другите две понятия. Ако нормотворецът беше решил, че по
ускорената процедура (с издаването на ЕФ) може да се наказва управлението
(по-скоро движението) на всякакви ППС, то неминуемо в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП би вписал като реквизит не регистрационният номер на МПС, а този на
ППС. В този смисъл, не е налице законова непълнота, а по-скоро
целенасочено законодателно решение да се вписва именно рег. № на МПС,
което се управлява с по-висока от разрешената скорост. Дори и да се приеме,
че е налице такава непълнота, то тя не би могло да бъде запълнена по
тълкувателен път, доколкото обосновава носенето на
административнонаказателна отговорност (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Въз основа на
изложеното, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя в този смисъл
следва да бъдат приети за основателни.
Другият защитен довод също следва да бъде споделен, а именно, че
полуремаркето не може да бъде управлявано (то може да бъде теглено от
управлявано МПС) и в този смисъл – не е възможно дадено лице да е водач на
полуремарке (както го изисква чл. 182, ал. 1 от ЗДвП). Оттук следва, че не е
налице надлежен субект на нарушението, доколкото не е доказано и
индивидуализирано МПС, чийто водач е бил жалбоподателят.
Доводът на представителя на ОДМВР – Силистра, че нарушената
законова разпоредба (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) била насочена към водачите на
пътни превозни средства, каквото било и полуремаркето, следва да се
отхвърли като необоснован. Видно от цитираната разпоредба, скоростните
ограничения се отнасят, освен до останалите изброени категории ППС, и до
тези от категории B+Е, C+Е и D+Е (представляващи не МПС, а състав от
ППС съгл. т. 20 от § 6 от ДР на ЗДвП), като липсва самостоятелна категория Е.
Оттук следва, че за да се индивидуализира надлежно даден състав от ППС, то
е необходимо не само посочването на рег. № на ремаркето (полуремаркето), но
и този на влекача (теглещото МПС).
Доводът на процесуалния представител на въззиваемата страна, че
полуремаркето не може да бъде самостоятелно управлявано и че със
сигурност е било прикачено към влекач (което е несъмнено и се покрива с част
от защитните доводи на жалбоподателя) и на тази основа – да бъде наложено
наказание посредством ЕФ, също следва да бъде отклонен. Административно
наказателната отговорност не следва да се основава на предположения,
каквото неминуемо е налице в настоящия случай, доколкото не е
индивидуализирано МПС, с което е извършено процесното нарушение.
Имайки предвид всичко изложено, съдът счита, че е налице основание
електронният фиш да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на
процесуалните правила – чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените в хода
3
на производството разноски в размер на 450 лв., удостоверени с представените
Договор за правна защита и съдействие и списък с разноски. Съдът намира, че
възражението за прекомерност на хонорара, направено от представителя на
АНО, е основателно, доколкото фактическата и правна сложност на случая е
ниска. Поради това, предвид изхода на делото, ОДМВР – Силистра следва да
бъде осъдена да заплати разноски на жалбоподателката в минималния размер,
предвиден в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 400 лв.
Предвид изхода на делото, аналогичното на горното искане, отправено
от представителя на АНО, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 10227502, издаден от ОДМВР –
Силистра, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във
връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДвП на С. П. К., с ЕГН **********, ****** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., на
основание 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона
адвокатурата във връзка с и чл. 27е от чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа да
заплати в полза на С. П. К., с ЕГН **********, ****** сумата от 400
/четиристотин/ лв., представляваща сторените от последната разноски в
съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-
дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4