Решение по дело №303/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 21.08.2020 година гр. С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение

На 03.06. 2020 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

Търг.д. № 303 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

В исковата молба ищецът “А.И.“ ЕООД посочва, че “А.И.*” ЕООД е един от солидарните длъжници по изп.дело № 1475/2018г. по описа на ЧСИ Г.И.. Изпълнителното дело е образувано от взискателя „У.Б.” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. ***, с ЕИК *** въз основа на издадени Заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листи по ч.гр.дело № 6248/2017г. по описа на СтРС и по ч.гр.дело № 1884/2018г. по описа на СтРС.

С договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 12.07.2018г., в качеството си на Цесионер, "А.И." ЕООД придобива изцяло вземането на банката като взискател по горепосоченото дело. Договорът за цесия е вписан в Агенцията по вписванията на 16.07.2018г. С пълномощно рег.№ 4101/12.07.2018г. на нотариус П.Т., рег.№ 056 на НК, „У.Б." АД като първоначален взискател по изп.дело № 1475/2018г. по описа на ЧСИ Г.И. и Цедент по договора за цесия е упълномощил изрично Цесионера /ищец по делото/ да извърши от негово име уведомяването на длъжниците за извършената цесия. Уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което се съобщава на длъжниците по изпълнителното дело за извършената цесия е връчено на първия ответник на адреса на управлението му чрез ЧСИ Г.И. по реда на чл.18 ал.5 ЗЧСИ.

Посочва се, че изложените факти обуславят активната легитимация на дружеството по предявения иск, тъй като след извършената цесия, ищецът е встъпил изцяло в правата на банката като кредитор спрямо солидарните длъжници по посоченото изпълнително дело, сред които е и първият ответник.

Сочи се, че от приложения към исковата молба нотариален акт за дарение № 101, т.ІІІ, н.дело № 329/2016г. по описа на нотариус Б.Г., peг.№ *** на НК е видно, че „А.И.*” ООД е прехвърлило чрез дарение на втория ответник „А.С." ЕАД общо десет недвижими имота. Дарението е извършено след сключване на двата приложени договора за банков кредит, т.е. след придобиване от страна на първия ответник на качеството му на длъжник по тези договори спрямо „У.Б.” АД - цедент по договора за цесия.

Ищецът твърди, че не са му известни мотивите за това дарение, но тази странна и лишена от основание сделка между две търговски дружества, без съмнение уврежда интересите на ищцовото дружество като кредитор на прехвърлителя по договора. Ето защо счита, че е налице правен интерес за ищцовото дружество от предявяването на настоящия иск с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите за обявяването на тази сделка за недействителна спрямо ищеца. Изрично уточнява, че искането да бъде обявено за недействително извършеното дарение е по отношение на следните три недвижими имоти от общо дарените десет, а именно:

1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 056023, с площ 3.571 дка, намиращ се в землището на с.Б., общ.С.З., ЕКАТТЕ 04738, по плана за земеразделяне, представляващ бивша земеделска земя-нива, който имот е с променено предназначение за индивидуално застрояване, съгласно решение № 4/23.04.2009г. на Общинска служба „З.“, при граници и съседи: кад.№ 000571-полски път на Община-С.З., имот № 056024-нива на П.Е.Р., имот № 056012-нива на Р.Г.И., имот № 056011-нива на З.И.З.и др., имот № 056031-нива на Г.П.Т. и имот № 056030-индивидуално застрояване на Г.П.Т., с наложено административно ограничение при ползването на имота, основание; Електропровод 20кV. На 10м. от двете страни до крайните проводници или на 11м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.

2/ АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор 68850.505.243.3.2, намиращ се на втори етаж, със застроена площ от 79.13 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, предверие и тераса, при граници: север-двор, изток-асансьор, коридор и стълбище, юг-двор, запад-двор, заедно с прилежащите към апартамента 9.23 кв.м., представляващи 11.43% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект е с предназначение жилище и който се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 68850.505.243.3.3, под обекта - 68850.505.243.3.8 и 68850.505.243.3.1 и над обекта: 68850.505.243.3.4., който апартамент се намира в новоизградена и въведена в експлоатация „ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЕКТИ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ГАРАЖИ И ОГРАДА" с обща разгъната застроена площ 752.84 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., находящ се в гр.С.З., ул.***, заедно с 33/329 кв.м. идеални части от описания поземлен имот.

3/АПАРТАМЕНТ № 7 с идентификатор 68850.505.243.3.7, намиращ се на четвърти и пети етаж, със застроена площ от 125.65 кв.м., от които 74.63 кв.м. на четвърти етаж и 51.02 кв.м. на пети етаж, състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, предверие, дрешник-стълбище и тераса на четвърти етаж и две спални, коридор, баня-тоалетна, стълбище и тераса на пети етаж, заедно с прилежащите към апартамента 14.65 кв.м., представляващи 18.16% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект е с предназначение жилище и който се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243, при съседни самостоятелни обекти; на първо ниво, на същия етаж-няма, под обекта- 68850.505.243.3.5 и 68850.505.243.3.6 и над обекта; 68850.505.243.3.6. и на второ ниво, на същия етаж - 68850.505.243.3.6, под обекта-няма и над обекта; няма, който апартамент се намира в новоизградена и въведена в експлоатация „ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЕКТИ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ГАРАЖИ И ОГРАДА" с обща разгъната застроена площ 752.84 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., находящ се в гр.С.З., ул. ***, заедно с 52/329 кв.м. идеални части от описания поземлен имот.

Твърди се, че качеството на кредитор на ищцовото дружество спрямо първия ответник /дарител по атакуваната сделка/ е несъмнено с оглед изложеното по-горе. От приложените 2 бр. изпълнителни листи и чл.2.1.2 и 3.1.2 от Договора за прехвърляне на вземане /цесия/ е видно, че вземането на ищцовото дружество срещу първия ответник, като един от длъжниците по изп.дело № 1475/2018г. по описа на ЧСИ Г.И., възлиза общо на 215 164.65лв. към датата на договора за цесия и е възникнало преди сключване на увреждащата сделка. Посочва се, че съдебната практика приема, че цесионерът разполага с право на иск по чл. 135 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие е извършено след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор - цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането и съобщаването му на длъжника -Решение № 99/17.09.2018г. по гр.дело № 1010/2017г. на BKC-IV г.о. Извършеното дарение от длъжника по изпълнителното дело уврежда ищцовото дружество като взискател по изпълнителното дело, защото осуетява насочването на изпълнението срещу дарените недвижими имоти от длъжника за събиране на дължимите от него суми. Тъй като увреждащата сделка е безвъзмездна, без правно значение за основателността на иска е наличието на знание от страна на втория ответник /приобретател по договора/ за увреждането спрямо ищцовото дружество. В тази връзка и поради липсата на възмездност, вторият ответник не може да се ползва от закрилата на чл.135 ал.1 изр.3 ГПК.

Моли да се постанови решение, с което на основание чл.135 ЗЗД да се обяви за недействителна спрямо ищеца "А.И." ЕООД, ЕИК ***, извършената безвъзмездна сделка - дарение на недвижими имоти между ответниците, обективирана в нотариален акт за дарение № 101, т.ІІІ, н.дело № 329/2016г. по описа на нотариус Б.Г., peг.№ *** на НК в частта относно следните три недвижими имота:

1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 056023, с площ 3.571 дка, намиращ се в землището на с.Б., общ.С.З., ЕКАТТЕ 04738, по плана за земеразделяне, представляващ бивша земеделска земя-нива, който имот е с променено предназначение за индивидуално застрояване, съгласно решение № 4/23.04.2009г. на Общинска служба „З.”, при граници и съседи: кад.№ 000571 - полски път на Община-С.З., имот № 056024 - нива на П.Е.Р., имот № 056012 - нива на Р.Г.И., имот № 056011 - нива на З.И.З.и др., имот № 056031 - нива на Г.П.Т. и имот № 056030 -индивидуално застрояване на Г.П.Т., с наложено административно ограничение при ползването на имота, основание: Електропровод 20кV. На 10м. от двете страни до крайните проводници или на 11м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.

2/ АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор 68850.505.243.3.2, намиращ се на втори етаж, със застроена площ от 79.13 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, предверие и тераса, при граници: север-двор, изток-асансьор, коридор и стълбище, юг-двор, запад-двор, заедно с прилежащите към апартамента 9.23 кв.м., представляващи 11.43% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект е с предназначение жилище и който се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-68850.505.243.3.3, под обекта - 68850.505.243.3.8 и 68850.505.243.3.1 и над обекта: 68850.505.243.3.4., който апартамент се намира в новоизградена и въведена в експлоатация „ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЕКТИ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ГАРАЖИ И ОГРАДА” с обща разгъната застроена площ 752.84 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., находящ се в гр.С.З., ул. ***, заедно с 33/329 кв.м. идеални части от описания поземлен имот.

3/АПАРТАМЕНТ № 7 с идентификатор 68850.505.243.3.7, намиращ се на четвърти и пети етаж, със застроена площ от 125.65 кв.м., от които 74.63 кв.м. на четвърти етаж и 51.02 кв.м. на пети етаж, състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, предверие, дрешник-стълбище и тераса на четвърти етаж и две спални, коридор, баня-тоалетна, стълбище и тераса на пети етаж, заедно с прилежащите към апартамента 14.65 кв.м., представляващи 18.16% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект е с предназначение жилище и който се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243, при съседни самостоятелни обекти: на първо ниво, на същия етаж-няма, под обекта - 68850.505.243.3.5 и 68850.505.243.3.6 и над обекта: 68850.505.243.3.6. и на второ ниво, на същия етаж - 68850.505.243.3.6, под обекта-няма и над обекта: няма, който апартамент се намира в новоизградена и въведена в експлоатация „ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЕКТИ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ГАРАЖИ И ОГРАДА” с обща разгъната застроена площ 752.84 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., находящ се в гр.С.З., ул.***, заедно с 52/329 кв.м идеални части от описания поземлен имот.

Моли да му се присъдят и направените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първия ответник “А.И.*” ЕАД – град Д., с който оспорва предявения иск изцяло. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Оспорва предявения иск, като счита същият за нередовен, недопустим и неоснователен.

І. Относно редовността на исковата молба:

Оспорва исковата молба като нередовна.

Посочва, че видно от изложената в исковата молба обстоятелствена част, както и от формулирания петитум, ищецът не е конкретизирал по коя от хипотезите на чл.135 от ЗЗД претендира материалното си право в качеството му на кредитор да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда.

Видно от изложеното в ИМ ищецът твърди, че в качеството на цесионер е придобил вземания от цедента „У.Б.”АД, вземания произтичащи от два различни кредита. Заявява, че ищецът не е конкретизирал дали се касае за два обективно съединени иска или се касае за един иск, не е обосновал връзката между тези две различни вземания и дали са се слели в едно.

Тези възражения му давали основание да твърди, че се касае за нередовна ИМ по смисъла на ГПК чл.127, поради което и счита, че същата следва да се остави без движение.

ІІ. Относно оспорване на исковата молба като недопустима:

Оспорва твърдяното в исковата молба качество на кредитор на ищеца, възникнало на основание договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 12.07.2018г., която се сочи за правопораждащ юридически факт и обуславящ активна процесуална легитимация за иск по чл.135 от ЗЗД.

Прави изрично възражение за НИЩОЖНОСТ на Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 12.07.2018г. като сключен при накърняване на добрите нрави и като сключен при заобикаляне на закона - чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Алтернативно прави изрично възражение за нищожност на Договора за цесия и като привиден по смисъла на чл.17 във връзка с чл.26 ал.2 и абзац последен от предложение първо на ЗЗД.

Излага следните съображения:

Счита, че видно от твърденията в исковата молба, приложения Договор за цесия и новоприложените с отговора доказателства - Договор за банков револвиращ кредит от 13.11.2014г. с Анекс от 10.11.2015г., Договор за банков кредит - овърдрафт от 6.11.2015г., са сключени договори за банков кредит с кредитополучател „С.” ООД и пет съдлъжника, между които А.С.П. като физическо лице и в качеството му на едноличен собственик и управител на „А.И.” ЕООД ЕИК: ***. Видно от Договор за банков револвиращ кредит съдлъжникът „А.И.” ЕООД е ипотекарен длъжник с учредена в полза на банката ипотека. Считано от датата на сключване на двата договора за банков кредит до издаването на изпълнителните листове, всеки един от съдлъжниците, в т.ч. А.П.както лично, така и като управител на „А.И.“ ЕООД е сключвало сделки за разпореждане със собствено имущество.

На 20.09.2016г., Банката кредитор (цедент по Договор за цесия) изпраща до всички - кредитополучател „С.” ЕООД и петте съдлъжници Уведомително писмо 0465-08-011150/20.09.2016г. за изискване на регулярни документи и в което писмо е отбелязано, че е забавена с три дни плащането на лихва по Договор за револвиращ кредит. Лихвата е незабавно погасена от кредитополучателя. Банката (Цедент) изпраща Покана за доброволно плащане №Д911-20-000095/7.2.2017 г. до кредитополучателя и четиримата съдлъжници (без „А.И.”ЕООД) за просрочие по Договор за банков револвиращ кредит. След получената покана от страна на кредитополучателя „С.”ЕООД и със съгласието на Банката започват преговори за преструктуриране на задълженията по двата кредита. Наличното просрочие е погасено към Банката кредитор. Във връзка със започнали преговори с Банката кредитор за преструктуриране на дълга, не се стига до сключване на Анекс, поради отказа на съдлъжника А.П.и съдлъжника „А.И.” ЕООД, представлявано от А.П..

Сочи се, че междувременно, докато се водят преговори с Банката за предоговаряне и преструктуриране на двата кредита (обслужвани макар и със забава), А.П.лично и като управител на „А.И.” ЕООД сключва множество договори по отчуждаване чрез разпоредителни сделки с недвижими имоти. Поради отказа на А.П., който е едноличен собственик и управител на ищцовото дружество не се сключва споразумение с Банката за предоговаряне с цел преструктуриране на Договорите за кредит.

Видно от информацията съдържаща се в Търговския регистър, която е общодостъпна в периода март-април 2016г. настъпват промени в членствения състав на съдружниците и управлението на кредитополучателя „С.” ООД, съдлъжниците „А.”ООД, „А.И.*” ООД, като от тези дружества излиза А.П., като прехвърля дяловете си на Ю.Н. (двамата са съпрузи, поделящи дружествата, и в последствие прекратяват и брака си). Няма промяна в статута на „солидарния длъжник „А.И.” ЕООД, който остава собственост на А.П.. Към момента на сключване на нотариалния акт за дарение на процесните имоти, А.П.е излязъл от това дружество.

Видно от представените изпълнителни листове, Договорите за кредит са обявени за предсрочно изискуеми съответно към 22.08.2017г. пo Договор за револвиращ кредит и към 22.04.2017г. пo Договор за овърдрафт. В кратък период от време, считано от образуване на изпълнително дело № 1475/2018г. - ЧСИ Г. И. (видно от съдържащият се запис в т.2.3 стр.5 от Договора за цесия), ищцовото дружество, чиито собственик и управител е съдлъжника А.С.П., прави предложение за закупуване ЗАДЪЛЖЕНЯТА на „С.” ЕООД и на 12.07.2018г. е сключен Договора за цесия, предмет на делото. След сключване на този договор е заличена на 03.09.2018г. възбраната върху един от ипотекираните имоти собственост на дружеството на А.П.. По договора за цесия А.П.действащ от името на собственото си дружество ищец е заплатил на Банката 185 000 лева. След сключване на Договора за цесия и в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са изпратени съобщения до тримата съдлъжници „А.И.*” ЕООД (в което А.П.вече няма участие), „А.”ЕООД (в което А.П.вече няма участие) и Ю.Н. М. и кредитополучателя „С.” ЕООД, но не и до съдлъжниците „А.И.” ЕООД собственост на А.П.и физическото лице А.П., т.е. до съдлъжниците, контролирани от управителя на ищцовото дружество (приложено по делото от ищеца Уведомление).

След сключване на Договора за цесия са започнали принудителни действия за събиране на вземането по дълга от встъпилия цесионер срещу имуществото на ответника „А.И.*” ЕООД, в което бившата съпруга на А.П. е собственик към датата на процесния нот.акт, но не и срещу какъвто и да е актив на контролираното от управителя на ищеца дружество „А.И.” ЕООД, което е ипотекирано в полза на имено този дълг.

Твърди се, че към датата на сключване на Договора за цесия, цесионера „А.И.” ЕООД е собственост на длъжника А.П., т.е. 100% от дяловете по смисъла на ЗЗД от дружеството-ищец, което се явява и купувач на дълга, би трябвало да обезпечават именно дълговете предмет на цесията, като собственост на физическото лице А. П.. В този смисъл се посочва, че има „препокриване” на длъжник и кредитор в лицето на „избрания” цесионер от страна на Банката - цедент.

Безспорно, съдлъжника А.П., съдлъжника „А.И.” ЕООД и ищеца - цедент „А.И.” ЕООД са свързани лица по смисъла на закона.

От изложените по-горе факти се налага извода, че цесионерът по процесния Договор за цесия е дружество „А.И.” ЕООД - собственост на съдлъжника А.С.П.. А.С.П. в отношенията с банката кредитор се явява в три качества: физическо лице съдлъжник, собственик и управител на съдлъжника „А.И.” ЕООД, който е ипотекарен длъжник и в качеството на „добросъвестен” партньор по търговски сделки за изкупуване на дълга, от името на собственото си дружество „А.И.” ЕООД, по който дълг самият собственик и управител Е ДЛЪЖНИК.

Тези обстоятелства и факти са били известни на Банката - цедент както по време на преговорите, така и при сключване на процесния договор.

Видно от приложения като доказателство Договор за цесия към датата на сключване 12.07.2018г. вземането на Банката цедент по процесния дълг, за който е отговорен и първия ответник е в размер на 215 000 лева. Към момента на сключване на Договора за цесия, Банката цедент е образувала изпълнително дело срещу длъжниците, но не е предприела принудителни действия за събиране на дълга. Видно от представените доказателства дългът, предмет на изпълнителното производство, е обезпечен с ипотека, ипотекирано е имущество на стойност по одобрена застраховка от Банката от 120 000 лева, с необременено имущество на съдлъжниците, в това число и от съдлъжника първия ответник на стойност по данъчни оценки в размер на 385 000 лева, с необременено имущество и на останалите съдлъжници, което било видно от приложените справки от имотния регистър, т.е. на разположение на банката-кредитор е било налично секвестируемо имущество, надхвърлящо в пъти размера на дълга от 215 000 лева. Вземането от 215 000 лева е прехвърлено на цена 185 000 лева, без да е налице наличието на интерес на Банката цедент за прехвърляне на това вземане, в резултат на което се лишава от 35 000 лева. Изхождайки от нормата на чл.127 от ЗЗД се налага извода, че чрез сключване на договор за цесия Банката на практика е опростила частта на единия съдлъжник (215 000 делено на шест прави 35 833 лева). Твърди, че договорът за цесия е сключен при заобикаляне на закона, тъй като за Банката цедент не е налице интерес от сключването на този договор. В нарушение на добрите нрави и чрез заобикаляне на закона се сключва Договор за цесия, който се явява увреждаща сделка за интересите на останалите съдлъжници, в това число съдлъжника първия ответник.

Посочва се, че този договор е сключен в противоречие с добрите нрави, тъй като с него се цели от приобретателя на дълга получаване на правата на кредитор с цел са се упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото, както и заради това, че и двете страни по договора за цесия са действали недобросъвестно, и с цел да се освободят от „солидарната отговорност” по цялото вземане двете лица „А.И.” ЕООД контролирано от А.П.и физическото лице А.П..

Договорът е нищожен и заради заобикаляне на закона, тъй като на практика води до фиктивното участие на съдлъжника А.П.и съдлъжника „А.И.” ЕООД като страни по образуваното изпълнително дело, без да са налице основанията по ЗЗД за освобождаването им от отговорност - заобикаляне на чл.123 от ЗЗД.

Алтернативно, счита че е налице и нищожност на този договор като привиден, прикриващ плащане на дълг към Банката - цедент от солидарния длъжник А.С.П. (действително съглашение) прикрито под формата на Договор за цесия сключен със свързаното юридическо лице „А.И.” ЕООД. Посочва, че в подкрепа на това възражение за нищожност са и последващите действия обективирани в заличаване на възбрана върху един от ипотекираните имоти, собственост на контролираното от А.П.дружество „А.И.” ЕООД - приложена справка по лице СВ персонална партида 137998, вписване пореден номер 1 от 03.09.2018г.

Прилагайки правилата за привидното по ЗЗД, действителното съглашение за плащане на дълга към Банката кредитор, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.3 от ЗЗД води до сливане на качеството длъжник и кредитор и погасява задължението и на останалите за частта на този съдлъжник.

Нищожността на Договора за цесия от 12.07.2018г. е изначална и има за последица липсата на правен интерес за ищеца от водене на иск по чл.135 от ЗЗД, поради това, че няма качествата на кредитор.

След разделяне на собствеността на дружествата в периода м. III- IV.2016г. между бившите съпрузи - Ю.Н. (съдлъжник) и А.П.(съдлъжник), А.П.предприема действия, включително и чрез съдебни дела насочени към недвижимите имоти, които са предмет на процесния Павлов иск.

По отношение на двата имота - апартаментите, предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, се води и друго дело на основание документ създаден и подписан от А.П.с основен свидетел А.П., за което ответникът представя доказателства - Решение на Апелативен съд Пловдив по г.д № 610/2017 г. от 05.04.2018г., както и ревизионен доклад, в който се съдържат относими към възражението за нищожност доказателства.

Посочва се, че видно от представените доказателства „постъпките” на ищеца за изкупуване на дълга са след като е обявено решението от Апелативен съд - Пловдив с отхвърляне на иска. Твърди се, че с настоящия иск се цели не защита на кредитора, а е насочен към „разчистване на сметки” между бившите съпрузи. Сочи, че във всеки един договор страните следва да се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси, но без да заобикалят закона и да накърняват добрите нрави. Чрез сключване на Договора за цесия, ответникът твърди, че цесионерът не е действал в личен интерес, а в интерес на свързаното лице А.П.(съдлъжник) и „А.И.” ЕООД съдлъжник с цел да се накърнят интересите на останалите съдлъжници, в които той вече е прекратил участието си като съдружник и управител.

ІІІ. Оспорва предявеният иск по същество, като неоснователен и недоказан.

В случай, че съдът не приеме възраженията за нищожност на Договора за цесия и приеме за разглеждане иска по чл.135 от ЗЗД, то ответникът изрично заявява, че оспорва същия изцяло като неоснователен и недоказан, както следва:

1.Оспорва твърдението в исковата молба, че първият ответник е извършил дарението на имотите с цел увреждане на кредитора.

Към датата на сключване на нотариалния акт за дарение, Банката - цедент има качествата на кредитор към кредитополучателя „С.” ЕООД за плащане на договорените падежи, но не и към съдлъжниците. По своето естество фигурата на съдлъжника се приравнява към тази на поръчителя, тъй като отговаря за чужд дълг. Към датата на сключване на нот. акт за дарение за Банката - цедент няма вземане, т.е. не е налице дълг към първия ответник. За просрочие на задълженията по договорите за кредит обективно възникнало след сключване на нотариалния акт за дарение, първият длъжник е уведомен на 07.01.2017г., когато е възникнал процесния дълг към Банката, т.е. шест месеца след сключване на нот.акт за дарение. В случая, ищецът се легитимира като кредитор с договора за цесия, като твърдяното увреждащо действие е извършено преди датата на договора. В този случай Павловия иск би могъл да се упражни в хипотезата на чл.135 ал. 3 от ЗЗД и презумпцията по чл.135 ал.2 не намира приложение.

Твърди, че процесното разпореждане, предмет на посочения нот.акт обективно, фактически и юридически не уврежда кредитора. Заявява, че първият ответник разполага с достатъчно имущество за обезпечаване на вземането и към това имущество вече е насочено принудително изпълнение, предприето по Изп.дело №20187020400955 по описа на ЧСИ Г.Ц. с район на действие ОС - Благоевград. Прилага данъчни оценки за имотите, обезпечаващи дълга, които са в размер на 385 000 лева.

Процесният дълг е обезпечен с договорна ипотека и това обстоятелство е известно на първия ответник към момента на сключване на нот.акт за дарение, т.е. кредитора Банката-цедент не е с увредени интереси. Всеки един от съдлъжниците разполага с имущество, което е в пъти по-голямо от дълга. Ипотекираното имущество е на стойност над 120 000 лева.

2.Оспорва твърдението в исковата молба, че тъй като увреждащата сделка е безвъзмездна, без правно значение за основателността на иска е наличието на знание от страна на вторият ответник за увреждане на кредитора.

С оглед разпоредбата на ал. 3 на чл. 135 ЗЗД, когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. В настоящия случай, дарението на имотите е извършено на 20.06.2016 г., преди за ищеца да възникне вземането.

3.Оспорва предявения иск, като счита, че цесионерът - ищец не е материално легитимиран да води този иск.

Видно и от твърденията в исковата молба, разпоредителната сделка, предмет на приложения нотариален акт за дарение с имуществото на първия ответник - съдлъжник е сключена преди датата на договора за цесия.

Твърди, че към датата на сключване на договора за цесия за кредитора - прехвърлител на вземането не е възникнало правото на иск по чл.135 от ЗЗД.

Твърди, че с оглед изложеното, в исковата молба от страна на ищеца не се излагат обстоятелства, обосноваващи твърдението, че вторият ответник, придобивайки имотите е знаел за увреждане на кредитора, както и, че оспорената сделка, предмет на нотариалния акт за дарение е сключена с цел увреждане на кредитора.

4. Оспорва предявения иск като неоснователен и заради това, че липсва материално правен интерес. Твърди, че не е налице вземане на ищеца като кредитор, тъй като дългът е погасен по смисъла на чл.124 ал.3 от ЗЗД към първоначалния кредитор в размера на 185 000 лева. Плащането извършено чрез сметката на ищеца към Банката – кредитор, следва да се зачете като такова, извършено в интерес на свързаното лице съдлъжник А.П.и свързаното лице ипотекарен съдлъжник „А.И.” ЕООД.

5.Оспорва иска като неоснователен, като твърди, че не са налице данни договор за цесия, чрез който ищецът се легитимира като кредитор да е влязъл в сила по отношение на длъжниците, т.е. прави възражение, че договор за цесия няма действия спрямо длъжниците, тъй като не са изпълнени разпоредбите на чл.99 ал.3 във вр. с ал.4 от ЗЗД.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник - “А.С.” ЕАД, с който заявява, че оспорва изцяло предявения иск и счита същият за недопустим и неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Сочи, че фактическият състав на тази разпоредба изисква установяване с позволените от закона доказателствени средства, наличието на следния сложен фактически състав:

1.Ищецът да е кредитор на ответника- длъжник;

2.Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка (освен ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора- чл. 135, ал. 3 от ЗЗД);

3.Да е налице увреждане на кредитора;

4.Да е налице знание за увреждането от страна на длъжника;

5.Ако сделката е възмездна - лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането.

Счита, че изложените в исковата молба обстоятелства, не установяват елементите на сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД.

В исковата молба са застъпени три твърдения, които обосновават претенцията на ищеца - Първото, че е кредитор на първия ответник по делото, по силата на сключеният на 12.07.2018 г. договор за цесия, Второто, че с безвъзмездната сделка - дарение, извършена на 20.06.2016 г. в нотариална форма между двамата ответника, първият ответник - длъжник, уврежда ищцовото дружество като взискател, защото осуетява насочването на изпълнението срещу дарените недвижими имоти за събиране на дължимите суми. Третото - че поради безвъзмездност на увреждащата сделка, без правно значение за основателността на иска е наличието на знание от страна на втория ответник за увреждането на ищцовото дружество.

Оспорва твърденията на ищеца, като излага съображения за това:

Първо - Ищецът няма качеството на кредитор на ответника „А.И.*“ ЕООД, поради което няма правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД и в тази връзка, искът се явява недопустим.

Посочва се, че качеството си на кредитор, ищецът извежда от сключения договор за цесия, по силата на който „А.И.” ЕООД, като Цесионер придобива изцяло вземането на Цедента- „У.Б.”АД, което е предмет на ИД № 1475/2018г. по описа на ЧСИ Г.И., по което цедента е взискател.

Оспорва твърдяното качество на кредитор на ищеца, като твърди, че договорът за цесия, от който ищецът черпи права не е влязъл в сила по отношение на длъжниците, тъй като не са изпълнени разпоредбите на чл. 99 ал. 3 във вр. с ал.4 от ЗЗД и в тази връзка прави възражение, че договор за цесия няма действия по отношение на тях.

Оспорва твърдяното в исковата молба качество на кредитор на ищеца, като твърди, че Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 12.07.2018г. вписан в Агенцията по вписванията на 16.7.2018 г. е НИЩОЖЕН като сключен при накърняване на добрите нрави и като сключен при заобикаляне на закона - чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност НИЩОЖЕН - като привиден по смисъла на чл. 17 във връзка с чл. 26 ал. 2 и абзац последен от предложение първо на ЗЗД.

Във връзка с тези твърдения, прави изрично ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА НИЩОЖНОСТ на Договора за цесия, обосновано със следните съображения:

Ответникът заявява, че договорът за цесия е сключен в противоречие с добрите нрави, тъй като с него се цели ищецът като приобретател на дълга да получи правата на кредитор, с цел да упражни тези права в противоречие с интересите на обществото, както и заради това, че и двете страни по договора за цесия са действали недобросъвестно, и с цел да освободят от „солидарната отговорност” по цялото вземане двете лица „А.И.” ЕООД контролирано от А.П.и физическото лице А.П..

Счита, че договорът е нищожен и заради заобикаляне на закона, тъй като води до фиктивното участие на съдлъжника А.П.и съдлъжника „А.И.” ЕООД като страни по образуваното изпълнително дело, без да са налице основанията по ЗЗД за освобождаването им от отговорност - заобикаляне на чл. 123 от ЗЗД.

Установените обстоятелства, от приложените към исковата молба писмени документи, сочат, че съдлъжници по цедираното вземане са А.С.П. като физическо лице и в качеството му на едноличен собственик и управител на „А.И.” ЕООД ЕИК: ***. Съдлъжникът „А.И.” ЕООД е и ипотекарен длъжник с учредена в полза на банката ипотека, на стойност по одобрена застраховка от Банката от 120 000 лева. С договора за цесия, Банката - цедент е прехвърлила на ищеца по делото вземането си на цена 185 000 лева, при размер на дълга - 215 000 лева. Към датата на сключване на Договора за цесия, вземането на Банката не само е било обезпечено, но длъжниците са разполагали с достатъчно необременено имущество, което, макар и да не е ипотекирано, е можело да служи за събиране от Банката - взискател на дължимата сума. Без обаче да предприеме действия по възбрана на необремененото имущество, респ. насочване на принудителни действия по отношение на ипотекираното имущество, веднага след образуване на изпълнителното дело, Банката - взискател продава вземането си за по-ниска цена, не само от неговия размер, но и за по-ниска стойност, отколкото би могла да събере от наличното имущество, собственост на длъжниците. Липсата на икономическа обоснованост на действията на Банката - да прехвърли едно безспорно, обезпечено и събираемо свое вземане срещу цена, по-ниска от размера на вземането, налага извода, че Договор за цесия е сключен в нарушение на добрите нрави и чрез заобикаляне на закона и той уврежда интересите на останалите съдлъжници. Посочено е, че Договорът за цесия уврежда интересите и на втория ответник - приобретател по договора за дарение, тъй като формално създава на ищеца качеството на „кредитор“, което му дава формална правна възможност да води настоящия иск.

При условията на евентуалност, ответникът заявява, че договорът за цесия е нищожен като привиден, прикриващ плащане на дълг към Банката - цедент от солидарния длъжник А.С.П., което е действителното съглашение, водещо съгласно чл. 124 ал. 3 от ЗЗД до сливане на качеството длъжник и кредитор и погасяване задължението на останалите длъжници за частта на този съдлъжник.

Сочи, че нищожността на Договора за цесия от 12.7.2018г., има за последица липсата на правен интерес за ищеца от водене на иск по чл.135 от ЗЗД, поради това, че няма качествата на кредитор.

Второ - оспорва твърдението изложено в исковата молба, че с безвъзмездната сделка - дарение, извършена на 20.06.2016г. в нотариална форма между двамата ответника, първият ответник - длъжник, уврежда ищцовото дружество като взискател, защото осуетява насочването на изпълнението срещу дарените недвижими имоти за събиране на дължимите суми.

Твърди се, че безвъзмездната сделка - дарение, извършена на 20.06.2016 г. не уврежда кредитора, защото както първият ответник, така и останалите съдлъжници, разполагат с достатъчно имущество, от изпълнението върху което, може да се събере дължимата сума. Вземането е обезпечено и с договорна ипотека и това обстоятелство е известно и на Банката кредитор и на първия ответник към момента на сключване на нотариалният акт за дарение, поради което, извършеното дарение не уврежда интересите на кредитора.

Трето - оспорва твърдението в исковата молба, че поради безвъзмездност на увреждащата сделка, без правно значение за основателността на иска е наличието на знание от страна на втория ответник за увреждането на ищцовото дружество.

С оглед разпоредбата на ал. 3 на чл. 135 ЗЗД, когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само, ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. В настоящия случай, дарението на имотите е извършено на 20.06.2016 г., преди за Банката - цедент да е възникнало вземането предмет на изпълнително дело № 1475/2018 г. на ЧСИ Г.И..

Твърди се, че в исковата молба не се излагат обстоятелства, обосноваващи твърдението, че втория ответник, придобивайки имотите е знаел за увреждане

Заявява, че към датата на сключване на договора за дарение - 20.06.2016 г., не е било налице просрочие на задълженията по договорите за кредит, респективно не са били предприети обезпечителни или изпълнителни действия, които да създават съмнение у приобретателя по безвъзмездната сделка - вторият ответник, че сделката цели увреждане на Банката - кредитор на първия ответник. Липсата на вписани възбрани, в полза на Банката или ищеца, по партидата на първия ответник в Имотния регистър, както и липсата на образувани от Банката против него граждански или изпълнителни дела, към датата 20.06.2016 г., налагали извода, че към тази датата, приобретателят - вторият ответник, не е могъл да узнае и не е знаел, че разпоредителната сделка може да уврежда интереса на Банката - Кредитор. Счита, че не без значение в случая е и обстоятелството разпоредителната сделка - дарение, е сключена преди датата на договора за цесия.

Посочва се, че в настоящия случай, ищецът се легитимира като кредитор след датата на разпоредителната сделка - 20.06.2016 г. поради което следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на чл. 135, ал. 3 ЗЗД - сделката е недействителна само ако е била предназначена от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. В този смисъл решение № 60 от 20.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3094/2016 г., IV г. о. Решение № 179 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2010 г., III г. о. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, предназначението за увреждане не се предполага, а трябва да се докаже от ищеца /в този смисъл Решение № 345 от 30.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 36/99 г., II г. о., Решение № 643 от 27.07.2000 г. на ВКС по гр. д. № 27/2000 г., II г. о.

Ответникът заявява, че в исковата молба не са изложени обстоятелства, които установяват съзнанието на приобретателя по сделката - втория ответник, че с нея се увреждат интереси на Банката - кредитор, респ. на ищеца, като цесионер, а само при доказано намерение у длъжника и третото лице да увредят кредитора, настоящият иск би бил основателен. - чл. 135, ал. 3 ЗЗД.

Във връзка с посочената по-горе нередовност на предявения иск, ответникът моли да се остави без движение исковата молба, с указания, ищецът да посочи обстоятелствата, които според него установяват намерението на двамата ответници, извършвайки на 20.06.2016 г. дарението на двата имота, предмет на предварителния договор, да увредят интересите на кредитора.

В срок е постъпила допълнителна искова молба от “А.И.“ ЕООД, в която ищецът заявява, че изцяло поддържа исковата молба, ведно с всички изложени обстоятелства и направени доказателствени искания.

Оспорва изцяло фактическите и правни твърдения на ответниците, изложени в отговорите им. Сочи, че тъй като заетата защитна позиция от ответниците е очевидно координирана и изложените правни аргументи и факти от тях са идентични, настоящата допълнителна искова молба е относима едновременно и към двата отговора.

Счита, че изцяло неоснователно е твърдението за нередовност на исковата молба, като посочва, че тя отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, защото в нея ясно са изложени обстоятелствата, на които се основава иска. Дали фактическите твърдения в исковата молба са достатъчни и установяват сложния фактически състав на чл.135 ЗЗД е въпрос, който е от значение за основателността на иска, а не за редовността на исковата молба.

Посочва, че е неоснователен и доводът за недопустимост на иска, тъй като ищецът нямал качеството на „кредитор” спрямо ответника „А.И.*” ЕООД. Изложените твърдения и факти в исковата молба са еднозначно в този смисъл, а именно от тях следва да бъде направена преценката за допустимост на иска и наличието на правен интерес от предявяването му. Счита, че изцяло неоснователно по същество е и оспорването на качеството на кредитор на ищцовото дружество спрямо първия ответник по делото и посочва, че видно от съдържанието на отговора на „А.И.*”, това дружество не оспорва качеството си на солидарен длъжник по изп.дело № 1475/2018г. по описа на ЧСИ Г.И.. В срока по чл. 414 ГПК, не е подадено и възражение срещу издадените Заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 6248/2017г. по описа на СтРС и по ч.гр.дело № 1884/2018г. по описа на СтРС, поради което същите са влезли в законна сила.

С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2018г., в качеството си на Цесионер, ищецът "А.И." ЕООД придобива изцяло от първоначалния кредитор „У.Б.” АД вземанията по двете заповеди за незабавно изпълнение. Именно на това основание и след съобщаване на цесията на всички длъжници по изпълнителното делото, ищцовото дружество е конституирано като взискател по образуваното изпълнително дело от „У.Б.” АД.

Заявява, че изцяло голословен е довода за нищожност на договора за цесия и че изложените правни аргументи в тази насока няма как да бъдат споделени. Отбелязва, че за разлика от втория ответник, ищцовото дружество е платило реално, а не привидно, сумата от 185 000 лв. в полза на първоначалния кредитор „У.Б.” АД във връзка с сключения договор за цесия.

Обратно на твърденията в отговора, ако следва да има позоваване на нищожност, то е по отношение на извършеното между ответниците дарение на огромен брой недвижими имоти. Счита и моли да се приеме, че освен увреждаща по смисъла на чл.135 ЗЗД спрямо ищеца по отношение на процесните три недвижими имота, тази сделка е и нищожна на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД, поради липса на основание.

Посочва се, че по принцип не е налице никакво приемливо законно основание едно търговско дружество да надари друго с огромен брой недвижими имоти, на значителна стойност. Справка в търговския регистър показва, че надареното дружество е вписано няколко дена преди сделката, т.е. създадено е специално за тази цел. Отговорите и на двамата ответници не съдържат каквото и да е смислено обяснение, какви са мотивите им за извършеното дарение обективирано в Нотариален акт № 101, т. III, н.дело № 329/2016г. по описа на нотариус Б.Г., рег.№ *** на НК.

Във връзка с направените възражения относно основателността на предявения иск и твърденията, че атакуваното дарение не уврежда кредитора, моли да се има предвид следното:

Първият ответник поддържа в отговора си, че има достатъчно имущество за удовлетворяване на вземането на ищеца, срещу което вече било насочено принудително изпълнение по изп.дело № 955/2018г. по описа на ЧСИ Г.Ц., с район на действие Окръжен съд -Благоевград. Задава се въпроса защо обаче не плаща. Сочи, че не е платил нито на банката, нито на новия кредитор и че вместо да изпълни задължението си, той „дарява” недвижими имоти на респектираща стойност. Ако действително останалото му имущество се окаже достатъчно /за съжаление, малко вероятно/ и вземането на ищеца бъде удовлетворено изцяло от него, "А.И." ЕООД ще получи пълно изпълнение и тогава вече не би имал наистина качеството на кредитор, не само спрямо първия ответник, но и по отношение на всички солидарни длъжници по изп.дело № 1475/2018г. по описа на ЧСИ Г.И.. Отбелязва, че досега от страна на нито един от длъжниците по изпълнителното дело не е постъпило плащане.

Моли да се приемат за изцяло неоснователни твърденията, че надареното дружество „А.С.” ЕАД не било знаело за увреждащия характер на сделката, като в тази насока излага следните факти:

Вторият ответник „А.С.” АД е дружество, което е вписано в търговския регистър на 15.06.2016г., т.е. пет дни преди изповядване на атакуваната сделка. Това обстоятелство е видно от справка в търговския регистър. Изложеното означава, че това дружество е създадено специално с конкретната цел да придобие значителен брой недвижими имоти, които са били собственост на първия ответник „А.И.” ООД

Към датата на извършване на дарението, управител и практически едноличен собственик на даряващото дружество е била Ю.Н. П., също съдлъжник по договорите за банков кредит. Към този момент, това лице е било управител и е контролирало изцяло дейността и на кредитополучателя по договорите за банков кредит „С.” ООД, както и на другият съдлъжник „А.” ООД. Справка в търговския регистър показва, че „А.И.” ООД, кредитополучателя по договорите за банков кредит „С.” ООД и другият съдлъжник „А.” ООД са свързани лица по смисъла на ТЗ.

Към датата на увреждащата сделка г-жа П. /вече М./ е била едноличен собственик на „С.” ЕООД. Г-жа П. и „С.” ЕООД са били двамата съдружници в „А.” ООД, което пък от своя страна и заедно с г-жа П. са били съдружници в „А.И.” ООД. Г-жа П. е била управител и на трите дружества към 20.06.2016г. Тази свързаност е налице и към настоящия момент, защото непосредствено след извършване на увреждащата сделка, г-жа П. е „излязла” от тези дружества, като е прехвърлила прякото и косвено дялово участие в тях на едно и също лице.

След извършване на дарението, „новият собственик” осъществява ударно разпродажбата им. Очевидно „дарявайки” тези имоти на близко и контролирано от нея дружество, неговият управител и собственик е искал да осуети възможността спрямо тези имоти да бъде предприето изпълнение във връзка с договорите за банков кредит, по които техният собственик / „А.И.” ООД/ е бил съдлъжник.

Ищецът сочи, че не би следвало да има съмнение, че тази схема няма как да бъде осъществена без знанието и съгласието на надареното дружество и втори ответник по делото „А.С.” ЕАД. В подкрепа на този извод са и представените 2 бр. пълномощни с настоящата допълнителна искова молба - Пълномощно 3922/04.08.2016г. на нотариус П.Н.С., peг. № 355 на НК и Пълномощно 4709/13.09.2016г. на нотариус П.Н.С., peг. № 355 на НК. От тяхното съдържание е видно, че в полза на г-жа М. /П./ са предоставени впечатляващи по обем пълномощия. В обобщен вид тези пълномощия се изразяват в право на г-жа М. /П./ да се разпорежда от името на втория ответник с имотите, които тя му е дарила, без никакви ограничения в представителната власт, с изричното уточнение, че пълномощните следва да се тълкуват изцяло в полза на упълномощеното лице. Сочи, че приложените два броя нотариални акта за покупко-продажба установяват, че г-жа М. /П./ реално действа като представител на „А.С." ЕАД.

„Топлата” връзка между ответниците „А.И.” ООД и „А.С.” ЕАД е видна и от следните обстоятелства:

- Вписванията по партидата на двете дружества /както и по партидите на кредитополучателя по договорите за банков кредит „С.” ООД и другия съдлъжник „А." ООД/ се извършват от един и същ адвокат.

- Тези две дружества, както и кредитополучателя по договорите за банков кредит „С.” ООД и другият съдлъжник „А.” ООД имат едно и също седалище - гр. Д..

- От приложените три бр. фактури е видно, че вторият ответник и нейният пълномощник по сделките, продължават да са в странни „делови отношения”, които се изразяват в това, че г-жа М. /П./ заплаща наем на втория ответник за един от имотите, които му е подарила.

В заключение се сочи, че възраженията за нищожност на процесния договор за цесия на основанията изложени в отговорите на исковата молба на двамата ответници са неоснователни, поради което ищецът моли да не се ценят при постановяване на решението.

Твърдението на ищеца по исковата молба е, че е придобил на валидно правно основание вземането на цедента, а първият ответник извън всяко съмнение е солидарен длъжник по това вземане. Цедентът се е удовлетворил от цената по договора за цесия за вземането си към всички съдлъжници. Цесионерът е придобил прехвърленото вземане ведно с всичките му принадлежности и обезпечения, между които без съмнение е правото му да иска обявяването за недействителни действията на който и да е от солидарните длъжници, които го увреждат. Извън всяко съмнение е, че атакуваната правна сделка е от този вид. Макар и извършена преди сключването на договора за цесия, след придобиването на вземането от цесионера, за него възниква правото по чл. 135 ал. 1 ЗЗД да атакува увреждащи го действия на всеки от длъжниците, включително и такива извършени преди сключването на договора за цесия.

В случай, че се приеме, че към датата на процесния договор за дарение, вземането на цесионера не е възникнало, то при условията на евентуалност, ищецът моли да се приеме, че по делото се иска прогласяване на недействителност на процесния договор за дарение на основание чл.135, ал. 3 ЗЗД, като предназначен да увреди кредитора по вземането по договорите за банков кредит.

Ответникът „А.И.*” ЕООД е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изцяло допълнителната искова молба, оспорва алтернативно предявения иск по чл.135 ал.3 от ЗЗД, оспорва изложените фактически твърдения, оспорва наведеното възражение за нищожност на договор за дарение, обективиран в нот.акт 101 т.ІІІ, н.д.329/2016 г. пo описа на нот. Б.Г., рег.№*** от НК.

Поддържа наведените възражения и оспорвания по първоначалния отговор, ведно е доказателствените искания.

Излага следните съображения:

Относно т.2 от допълнителната искова молба:

1.Счита исковата молба за нередовна, поради изложените в р. І от първия отговор съображения.

2.Оспорва исковата молба, като поддържа доводите за недопустимост на иска с оглед направеното възражение за нищожност на договора за цесия. Сочи, че с допълнителната искова молба, ищецът не излага доводи и не взима становище по твърдените от ответника факти по това възражение. Не се спори, че по цесията е платена цена 185 000 лева, но се спори относно действителната сделка, т.е. твърди, че плащането е привидно от ищеца, а се цели погасяване на дълга за да се „освободят” свързаните с длъжника А.П.лица от качеството на „съдружник” по процесното вземане, произтичащо от договорите за банков кредит.

3.Оспорва допълнителната искова молба в частта, в която се прави възражение за нищожност на договора за дарение, обективиран в нот.акт 101/2016г.на нотариус Б.Г.. Налице е основание - безвъзмездно прехвърляне на собственост. Не са налице пороци с оглед чл. 226 ал.2 и ал.3 от ЗЗД. Във връзка с новонаведеното възражение по т.2.3 абзац втори от допълнителната искова молба, моли да се допусне един свидетел при режим на довеждане за събиране на доказателства в насоката посочена от ищеца „смислено обяснение“ какви са мотивите за извършеното дарение.

4. Оспорва допълнителната искова молба и изложените доводи по т.2.4.1. Твърди, че към датата на сключване на дарението по цитирания нот.акт, Банката - кредитор няма падежирано вземане към първия ответник, няма неизпълнение към Банката кредитор; Банката кредитор няма изискуемо вземане към първия ответник в качеството му на солидарен длъжник.

5. Оспорва допълнителната искова молба и твърденията изложени в т.2.4.2. Към датата на дарението първият ответник не е имал намерение и „знание” да вреди на бъдещия кредитор, поради което и няма как да е „осведомил” втория ответник за сключване на сделка е цел увреждане на кредитора.

Твърди, че приложените два броя пълномощни са инцидентни и издадени само за целите на сключване на процесните два броя нот.актове. Пълномощникът не е участвал в договаряне на сделките, няма реализиране на изброените в съдържанието на същите действия от страна на пълномощника. За опровергаване на тези нови доводи изложени с допълнителната искова молба, моли да се допуснат като свидетели упълномощителя С.Г.С. и пълномощника Ю.Н. М..

По отношение на твърденията за „топла връзка” между ответниците:

- вписванията в ТР са неотносими към спора. В този тон на „възражения” е идентична ситуацията и за „топла” връзка между ищеца и физическото лице А.П.и останалите дружества съдлъжници.

- по отношение на фактурите за наем на първия ответник по повод на друго дело му е известен този факт, както и факта, че се касае за реални наемни отношения.

Моли в тази връзка да се задължи първия ответник да представи доказателства относими към реалността на наемните отношения: извлечение от б.сметки за плащане на наема, договор за наем, анекси.

6. Оспорва допълнителната искова молба и в частта, в която алтернативно иска е обоснован с правно основание чл.135 ал.3 от ЗЗД.

В законния срок е постъпил допълнителен отговор и от втория ответник „А.С.“ ЕАД, с който изцяло се поддържат възраженията и твърденията направени в първоначалния отговор на исковата молба.

Оспорва твърденията на ищеца изложени в допълнителната искова молба по предявеният иск с правно основания чл. 135 ЗЗД.

Поддържа възражението си за нередовност на исковата молба и счита, че с допълнителната искова молба не се отстраняват нередовностите на предявеният иск, подробно посочени в отговора на исковата молба - не се излагат обстоятелства, които установяват съзнанието на приобретателя по сделката - втория ответник, че с нея се увреждат интереси на Банката - кредитор, респ. на ищеца, като цесионер.

Поддържа възражението си за недопустимост на предявения иск, поради това, че ищецът няма качеството на кредитор на ответника „А.И.*“ ЕООД.

Във връзка с възражението, че ищецът няма качеството на кредитор, респ. няма правен интерес от предявяване на настоящия иск, поддържа възражението си за нищожност на Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 12.07.2018г. вписан в Агенцията по вписванията на 16.07.2018 г., като сключен при накърняване на добрите нрави и като сключен при заобикаляне на закона - чл.26 ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност за НИЩОЖЕН - като привиден по смисъла на чл.17 във връзка с чл.26 ал.2 и абзац последен от предложение първо на ЗЗД.

Договорът за цесия уврежда интересите на втория ответник - приобретател по договора за дарение, тъй като формално създава на ищеца качеството на „кредитор“, което му дава формална правна възможност да води настоящия иск. Сочи, че това твърдение се обосновава с факта, че към датата на сключване на Договора за цесия, вземането на Банката е било обезпечено и длъжниците са разполагали с достатъчно необременено имущество, което е можело да служи за събиране от Банката- взискател на дължимата сума, за което Банката е образувала изпълнително дело № 1475/2018г. по описа на ЧСИ И. с район на ОС С.З., но вместо да продължи и осребри имуществото на задължените лица, тя продава на 12.7.2018г. вземането си, с договор за цесия, на ищцовото дружество, чиито собственик и управител е съдлъжника А.С.П. и прави искане на 03.09.2018г за заличаване на възбраната върху ипотекираните имоти собственост на „А.И.” ЕООД.

Според ответника, тези обстоятелства - за липсата на икономическа обоснованост на действията на Банката - да прехвърли едно безспорно, обезпечено и събираемо свое вземане срещу цена, по-ниска от размера на вземането, обосновават твърдението му, че Договор за цесия е сключен в нарушение на добрите нрави и чрез заобикаляне на закона и той уврежда интересите на останалите съдльжници, респ. на втория ответник.

За установяване на тези твърдения, моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с копия от следните документи, съдържащи се в изпълнително дело 20187020400955 по описа на ЧСИ Г.Ц., с район на действие ОС Благоевград, което е образувано при изпращане по подсъдност на изпълнително дело №1475/2018г. по описа на ЧСИ И. с район на действие ОС С.З.: всички документи изхождащи от взискателя по изпълнителното дело от образуването му - заявление за образуване на изпълнителното дело, поканите за доброволно изпълнение изпратени до всички длъжници, искане на взискателя за налагане на възбрани и запори на всички длъжници, заявление за заличаване на запори и възбрани, разпореждане (писма от ЧСИ за вдигане на запори и възбрани), до встъпването на „А.И.“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело, вкл. и заявлението за конституиране на „А.И.“ ЕООД, като взискател по изпълнителното дело и всички приложени към заявлението документи - договор за цесия, уведомления от У.Б. до длъжниците за извършената цесия и заявления за вдигане на запори и възбрани.

Счита, че в допълнителната искова молба, не се излагат твърдения, опровергаващи направеното от него възражение за нищожност на договора за цесия.

В допълнителната искова молба, се твърди, че спрямо ищеца, дарението на процесните имоти, предмет на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е и нищожна на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на основание.

Счита, че направеното възражение за нищожност на договора за дарение е недопустимо, по следните съображения:

Производството по чл. 135 ЗЗД, е специално исково производство, което е допустимо, в случай, че атакуваната сделка (в настоящия случай дарението на трите имота извършено с нот. Акт № 101/2016 г.) е действителна. Посочва, че ищецът няма правен интерес да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, по отношение на недействителна сделка. В този смисъл въведеното възражение за нищожност, наред с предявеният иск по чл. 135 ЗЗД, не може да бъде разгледано кумулативно в едно производство, поради което това възражение се явява недопустимо.

В случай, че не се приеме това съображение и се допусне разглеждане на възражението за нищожност на дарението, по същество, заявява, че го оспорва, с твърдение, че основанието за сключване на договора е безвъзмездно да бъде прехвърлена собствеността на описаните в нотариалния акт имоти. За установяване на този факт, в съдебно заседание, ще води един свидетел, който да установи основанието на сделката.

Оспорва твърдението в допълнителната искова молба, че вторият ответник е знаел за увреждащия характер на сделката.

Поддържа изложеното в отговора на исковата молба, че към датата на сключване на договора за дарение - 20.06.2016 г., не е било налице просрочие на задълженията по договорите за кредит, респективно не са били предприети обезпечителни или изпълнителни действия, които да създават съмнение у приобретателя по безвъзмездната сделка – вторият ответник, че сделката цели увреждане на Банката - кредитор на първия ответник. Липсата на вписани възбрани, в полза на Банката или ищеца, по партидата на първия ответник в Имотния регистър, както и липсата на образувани от Банката против него граждански или изпълнителни дела, към датата 20.06.2016г., налагат извода, че към тази датата, приобретателят - вторият ответник, не е могъл да узнае и не е знаел, че разпоредителната сделка може да уврежда интереса на Банката - Кредитор. Счита, че не без значение в случая е и обстоятелството разпоредителната сделка - дарение, е сключена преди датата на договора за цесия.

Оспорва твърдението в допълнителната искова молба в частта, в която при условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл.135 ал.3 от ЗЗД.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Видно от Договор за банков кредит - овърдрафт № 0060/465/06112015/ от 06.11.2015г., „У.Б.“ АД е предоставила на кредитополучателя „С.“ ООД сума в размер на 120 000 лв., солидарни длъжници по договора са: А.С.П., Ю.Н. П., „А.И.“ ЕООД, „А.И.*“ ООД и „А.“ ООД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6248/2017 г. по описа на Районен съд – С.З. е издадена Заповед № 4047/15.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „У.Б.“ АД против кредитополучателя „С.“ ООД и солидарни длъжници А.С.П., Ю.Н. П., „А.И.“ ЕООД, „А.И.*“ ООД и „А.“ ООД за дължими суми по горепосочения договор за банков кредит - овърдрафт № 0060/465/06112015/ от 06.11.2015г.

От договор за банков револвиращ кредит № 0088/496/13112014/ от 13.11.2014г. се установява, че „У.Б.“ АД е предоставила на кредитополучателя „С.“ ООД сума в размер на 120 000 лв., солидарни длъжници по договора са: А.С.П., Ю.Н. П. и „А.И.*“ ООД

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1884/2018г. на Районен съд - С.З. е издадена Заповед № 1076/16.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „У.Б.“ АД против кредитополучателя „С.“ ООД и солидарни длъжници А.С.П., Ю.Н. П., и „А.И.*“ ООД за дължими суми по Договор за банков револвиращ кредит № 0088/496/13112014/ от 13.11.2014г.

С договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 12.07.2018г., „У.Б.“ АД прехвърля вземанията си по договор за банков револвиращ кредит № 0088/496/13112014/ от 13.11.2014 г. и по Договор за банков кредит - овърдрафт № 0060/465/06112015/ от 06.11.2015 г. на "А.И." ЕООД, който придобива изцяло вземането на банката като взискател по горепосоченото дело. Договорът за цесия е вписан в Агенцията по вписванията на 16.07.2018г. С пълномощно рег.№ 4101/12.07.2018г. на нотариус П.Т., рег.№ 056 на НК, „У.Б." АД като първоначален взискател по изп.дело № 1475/2018г. по описа на ЧСИ Г.И. и Цедент по договора за цесия е упълномощил изрично Цесионера /ищец по делото/ да извърши от негово име уведомяването на длъжниците за извършената цесия. Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което се съобщава на длъжниците по изпълнителното дело за извършената цесия е връчено на първия ответник на адреса на управлението му чрез ЧСИ Г.И. по реда на чл.18 ал.5 ЗЧСИ.

С нотариален акт за дарение № 101, т. ІІІ, н.дело № 329/2016г. по описа на нотариус Б.Г., peг.№ *** на НК е видно, че „А.И.*” ООД е прехвърлило чрез дарение на втория ответник „А.С." ЕАД общо десет недвижими имота, като ищецът претендира да бъде обявено за недействително спрямо него извършеното дарение по отношение на следните три недвижими имоти от общо дарените десет, а именно:

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че съгласно подписаните два договора за банков кредит в лева от 13.11.2014г. и 06.11.2015г., „Сириус - 9“ ЕООД, с ЕИК ********* е усвоило суми както следва:

на 17.11.2014г. - по Договор за банков револвиращ кредит № 0088/496/13112014;

на 06.11.2015г. - при подписване на Договор за банков револвиращ кредит № 0088/496/13112014;

Видно от предоставените справки състоянието на кредита по Договор за банков револвиращ кредит № 0088/496/13112014 от 13.11.2014г. към дата 20.06.2016г. е редовен, няма просрочените договорни лихви, главницата е в размер на 120 000 лв., редовна лихва - 21, 09лв. - /дължима/, няма просрочени такси и други.

Видно от предоставените справки състоянието на кредита по Договор за банков кредит - овърдрафт № 0060/465/06112015 от 06.11.2015 г. към дата 20.06.2016 г. е редовен, няма просрочените договорни лихви, главницата е в размер на 50 000 лв., редовна лихва - 274, 22лв. -/дължима/, няма просрочени такси и други.

По делото са представени и други писмени доказателствата, които съдът намира, че са неотносими към правния спор.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Активно легитимиран да предяви Павловия иск е кредиторът, а кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.

В настоящия случай ответниците са изложили възражения, че сключеният договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 12.07.2018г., между „У.Б.“ АД и "А.И." ЕООД е сключен при накърняване на добрите нрави, при заобикаляне на закона - чл.26, ал.1 от ЗЗД и като привиден по смисъла на чл.17 във връзка с чл.26 ал.2 и абзац последен от предложение първо на ЗЗД.

Съдът намира, че в производството по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е недупостимо от страна на ответниците да се излагат и да се разглеждат от съда правопрекратяващи, правопогасяващи и правоизключващи възражения относно правопораждащия юридически факт, на който ищецът основава своята активна материална легитимация, т.е. своето качество на кредитор, освен ако недействителността на сделка, по която ищецът е кредитор, не е установена със сила на пресъдено нещо. В този смисъл е и практика на ВКС, с Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 163/27.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. на III г.о. в които се приема, че "правоотношенията, от които произтича вземането, не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. Следователно в производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането.

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по изложените от ответниците възражения за нищожност на договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 12.07.2018г., между „У.Б.“ АД и "А.И." ЕООД.

Другият спорен въпрос по делото е може ли ищецът в качеството си на цесионер да предяви иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че при сключване на договор за прехвърляне на вземането това вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Поради това с оглед обезпечителният характер на иска по чл. 135 от ЗЗД, ако към момента на прехвърлянето на вземането за цедента вече е било възникнало правото на иск по чл. 135 от ЗЗД, това право преминава към цесионера.

Съдът приема, че цесионерът разполага с право на иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, тъй като увреждащата сделка е извършена след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедент.

В настоящия случай цедентът „У.Б.“ АД е притежавал качеството на кредитор на „А.И.*” ООД още към момента на сключване на договора за банков револвиращ кредит № 0088/496/13112014/ от 13.11.2014г. и на договора за банков кредит - овърдрафт № 0060/465/06112015/ от 06.11.2015 г. и от този момент банката е можела да претендира плащане, както от кредитополучателя, така и от солидарните длъжници /в случая „А.И.*” ООД/.

Поради това след като към момента на прехвърлянето на вземанията по горепосочените договори за цедента вече е възникнало правото на иск по чл. 135 от ЗЗД, това право преминава и към цесионера "А.И." ЕООД.

С оглед изложеното съдът намира за установено, че първата предпоставка от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД е налице, тъй като е безспорно установено, че ищецът "А.И." ЕООД има качеството кредитор спрямо първия ответник „А.И.*” ООД.

Следващият елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е извършване на действие, което уврежда кредитора. Увреждането на кредитора е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Всяка прехвърлителна сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.

В случая с прехвърляне на собствените си недвижими имоти „А.И.*” ООД безспорно намалява актива си, поради което съдът приема, че това действие има увреждащ характер, тъй като с това действие се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори принудително от имущество, собственост на длъжника.

Необходим елемент на уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е длъжникът да знае, че чрез извършване на атакуваното правно действие/ разпореждане с имущество/, уврежда кредитора си.

В случая първия ответник „А.И.*” ООД е солидарен длъжник по договор за банков револвиращ кредит № 0088/496/13112014/ от 13.11.2014г. и по договора за банков кредит - овърдрафт № 0060/465/06112015/ от 06.11.2015 г., по които в последствие са издадени изпълнителни листове. Поради това съдът приема, че е налице знание у длъжника „А.И.*” ООД за увреждането на кредитора.

В настоящия случай доколкото прехвърлянето на недвижимите имоти е извършено безвъзмездно /договор за дарение/ разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД не изисква третото лице „А.С." ЕАД да е знаело за увреждането.

С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Налице са всички предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ал. 1 от ЗЗД – искът е предявен от кредитор на ответника „А.И.*” ООД, който се е разпоредил със собствените си недвижими имоти, в полза на трето лице „А.С." ЕАД, с което е увредил кредитора си – ищеца по делото "А.И." ЕООД.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да обяви за относително недействителна по отношение на "А.И." ЕООД, извършената безвъзмездна сделка - дарение на недвижими имоти между „А.И.*” ООД и „А.С." ЕАД, обективирана в нотариален акт за дарение № 101, т.ІІІ, н.дело № 329/2016г. по описа на нотариус Б.Г., peг.№ *** на НК в частта относно следните три недвижими имота:

1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 056023, с площ 3.571 дка, намиращ се в землището на с.Б., общ.С.З., ЕКАТТЕ 04738, по плана за земеразделяне, представляващ бивша земеделска земя-нива, който имот е с променено предназначение за индивидуално застрояване, съгласно решение № 4/23.04.2009г. на Общинска служба „З.”, при граници и съседи: кад.№ 000571 - полски път на Община-С.З., имот № 056024 - нива на П.Е.Р., имот № 056012 - нива на Р.Г.И., имот № 056011 - нива на З.И.З.и др., имот № 056031 - нива на Г.П.Т. и имот № 056030 -индивидуално застрояване на Г.П.Т., с наложено административно ограничение при ползването на имота, основание: Електропровод 20кV. На 10м. от двете страни до крайните проводници или на 11м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.

2/ АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор 68850.505.243.3.2, намиращ се на втори етаж, със застроена площ от 79.13 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, предверие и тераса, при граници: север-двор, изток-асансьор, коридор и стълбище, юг-двор, запад-двор, заедно с прилежащите към апартамента 9.23 кв.м., представляващи 11.43% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект е с предназначение жилище и който се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-68850.505.243.3.3, под обекта - 68850.505.243.3.8 и 68850.505.243.3.1 и над обекта: 68850.505.243.3.4., който апартамент се намира в новоизградена и въведена в експлоатация „ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЕКТИ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ГАРАЖИ И ОГРАДА” с обща разгъната застроена площ 752.84 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., находящ се в гр.С.З., ул. ***, заедно с 33/329 кв.м. идеални части от описания поземлен имот.

3/АПАРТАМЕНТ № 7 с идентификатор 68850.505.243.3.7, намиращ се на четвърти и пети етаж, със застроена площ от 125.65 кв.м., от които 74.63 кв.м. на четвърти етаж и 51.02 кв.м. на пети етаж, състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, предверие, дрешник-стълбище и тераса на четвърти етаж и две спални, коридор, баня-тоалетна, стълбище и тераса на пети етаж, заедно с прилежащите към апартамента 14.65 кв.м., представляващи 18.16% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект е с предназначение жилище и който се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243, при съседни самостоятелни обекти: на първо ниво, на същия етаж-няма, под обекта - 68850.505.243.3.5 и 68850.505.243.3.6 и над обекта: 68850.505.243.3.6. и на второ ниво, на същия етаж - 68850.505.243.3.6, под обекта-няма и над обекта: няма, който апартамент се намира в новоизградена и въведена в експлоатация „ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЕКТИ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ГАРАЖИ И ОГРАДА” с обща разгъната застроена площ 752.84 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., находящ се в гр.С.З., ул.***, заедно с 52/329 кв.м идеални части от описания поземлен имот.

С оглед изхода на делото ответниците „А.И.*” ООД и „А.С." ЕАД следва да заплатят на ищеца "А.И." ЕООД направените по делото разноски за държавна такса в размер на 2 413, 54 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв., или общо разноски в размер на 6 213.54 лева.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на “А.И.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, извършената безвъзмездна сделка - дарение на недвижими имоти обективирана в нотариален акт за дарение № 101, т.ІІІ, н.дело № 329/2016г. по описа на нотариус Б.Г., peг.№ *** на НК между “А.И.*” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Д., област Х., ул. ***и „А.С.“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Д., област Х., ул. ***, в частта относно следните три недвижими имота:

1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 056023, с площ 3.571 дка, намиращ се в землището на с.Б., общ.С.З., ЕКАТТЕ 04738, по плана за земеразделяне, представляващ бивша земеделска земя-нива, който имот е с променено предназначение за индивидуално застрояване, съгласно решение № 4/23.04.2009г. на Общинска служба „З.”, при граници и съседи: кад.№ 000571 - полски път на Община-С.З., имот № 056024 - нива на П.Е.Р., имот № 056012 - нива на Р.Г.И., имот № 056011 - нива на З.И.З.и др., имот № 056031 - нива на Г.П.Т. и имот № 056030 -индивидуално застрояване на Г.П.Т., с наложено административно ограничение при ползването на имота, основание: Електропровод 20кV. На 10м. от двете страни до крайните проводници или на 11м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.

2/ АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор 68850.505.243.3.2, намиращ се на втори етаж, със застроена площ от 79.13 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, предверие и тераса, при граници: север-двор, изток-асансьор, коридор и стълбище, юг-двор, запад-двор, заедно с прилежащите към апартамента 9.23 кв.м., представляващи 11.43% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект е с предназначение жилище и който се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-68850.505.243.3.3, под обекта - 68850.505.243.3.8 и 68850.505.243.3.1 и над обекта: 68850.505.243.3.4., който апартамент се намира в новоизградена и въведена в експлоатация „ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЕКТИ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ГАРАЖИ И ОГРАДА” с обща разгъната застроена площ 752.84 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., находящ се в гр.С.З., ул. ***, заедно с 33/329 кв.м. идеални части от описания поземлен имот.

3/АПАРТАМЕНТ № 7 с идентификатор 68850.505.243.3.7, намиращ се на четвърти и пети етаж, със застроена площ от 125.65 кв.м., от които 74.63 кв.м. на четвърти етаж и 51.02 кв.м. на пети етаж, състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, предверие, дрешник-стълбище и тераса на четвърти етаж и две спални, коридор, баня-тоалетна, стълбище и тераса на пети етаж, заедно с прилежащите към апартамента 14.65 кв.м., представляващи 18.16% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който самостоятелен обект е с предназначение жилище и който се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243, при съседни самостоятелни обекти: на първо ниво, на същия етаж-няма, под обекта - 68850.505.243.3.5 и 68850.505.243.3.6 и над обекта: 68850.505.243.3.6. и на второ ниво, на същия етаж - 68850.505.243.3.6, под обекта-няма и над обекта: няма, който апартамент се намира в новоизградена и въведена в експлоатация „ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОБЕКТИ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ГАРАЖИ И ОГРАДА” с обща разгъната застроена площ 752.84 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.243 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., находящ се в гр.С.З., ул.***, заедно с 52/329 кв.м идеални части от описания поземлен имот.

ОСЪЖДА “А.И.*” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Д., област Х., ул. ***и „А.С.“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Д., област Х., ул. *** да заплатят на “А.И.“ ЕООД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** направените по делото разноски в размер на 6 213.54 лева /шест хиляди двеста и тринадесет лева и петдесет и четири стотинки/, включително възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Номер на акта:	260032
Дата:	21 август 2020 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия:	Анна Тодорова Трифонова

Дело:	20185500900303
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	23 октомври 2018 г.

Решение по дело №303/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта