№ 44048
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110155533 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК
Производството е образувано по искова молба от Д. С. К. против ответника
„Лено“ АД.
Първоначално делото е образувано пред РС Велико Търново, като с определение
от 30.07.2024 г. по гр. дело № 1317/2024 г. по описа на РС Велико Търново,
производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС.
Решаващият извод на съда е, че не се касае за потребителски спор, поради което
следва да бъде взет предвид адреса по седалището на ответника.
Съдът намира следното:
В случая са предявени установителни искове за проглясаване недействителност
на отделни клаузи от сключения между страните договор, както и осъдителен иск за
връщане на платени суми по договора.
Видно е от направеното в исковата молба изложение по същество, че ищецът
излага подробни съображения, че спри сключването на процесния договор същият е
действал като потребител, а не като търговец. Сочи се, че финансовата услуга е
получена от Д. С. К. по неговата лична банкова сметка, а не по такава, разкрита на
името на едноличния търговец. Сочи, че ЕТ не е развивало никаква дейност и няма
открита банкова сметка, като ищецът е бил в трудово правоотношение към момента на
сключване на договора. Сочи, че средствата са използвани за лични нужди на
физическото лице, а не за търговска дейност.
Установява се освен това, че договорът е сключен между ЕТ „Дидо – Д. К.“ и Д.
С. К., от една страна, и „Лено“ АД, от друга страна. Исковата молба е предявена
единствено от Д. С. К. в лично качество.
Аналогична на настоящата хипотеза е била предмет на разглеждане от ВКС,
касаеща договор за „Бизнес кредит“ със същия предмет и същия ответник, по Решение
№ 26 от 26.02.2024 г. по т. дело № 1253/2023 г. на I т.о., на което се позовава и
ищецът. Независимо, че се касае за договор, сключен от физическо лице в качеството
му на едноличен търговец, ВКС достига до извод, че несъмнено процесният договор е
за извършване на „услуга“ по см. на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП. Отчетено е, че
финансовата услуга е предоставена и получена от лицето в качеството му на
потребител.
1
Видно е от постановения съдебен акт, че се потвърждавана утвърдената
последователна и непротиворечива съдебната практика (решение № 1012 по дело №
1853/1994г., решение № 478 по дело № 1399/1993г., V г.о., определение № 389 по
ч.гр.д. № 269/1996г., V г.о., решение № 855 по гр.д. № 123/2003г., II г.о., определение
№ 3709 по ч. гр. д. № 1654/2008г., V г.о., решение № 437 по гр. д. № 70/2011г., III г.о.,
решение № 80 от 26.07.2012г. по т.д. № 287/2011г., I т.о., ТК, решение № 26 от
24.07.2018г. по т. д. № 1853/2017г., I т.о., определение № 33 от 20.01.2020г. по ч.т.д. №
2565/2019г., I т.о., определение № 1998 от 06.07.2023г. по ч.гр.д. № 1574/2023г., IV г. о.
и др.), съгласно която физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец
не са различни правни субекти. Признаването на търговско качество на едно
физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него
възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското
право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в пределите на собствения
му персоналитет. Така, всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и
на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също
свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на
търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които
той влиза в частния си живот.
Следователно, регистрирането на ищеца като ЕТ не е променило персоналитета
му, а само е разширило неговата правоспособност.
В случая ВКС е достигнало до извод за наличие на потребителски спор,
отчитайки, че сумите по договора са преведени на личната банкова сметка на
физическото лице, по която същият е получавал трудово възнаграждение, както и
липсата на дейност на едноличния търговец. С постановеното решение е обявено за
нищожно постановено арбитражно решение, постановено от Арбитражен съд при
Асоциация „Български арбитражен съд“ поради факта, че се касае за потребтелски
спор, който е неарбитрируем.
Следва да се посочи, че ищецът твърди и се позовава на всички обстоятелства
дали повод на състава при ВКС да приеме, че се касае за потребителски договор,
независимо от неговото наименование. В случая искът е предявен от физическото лице
в лично качество, като се излагат твърдения, че кредитът е бил използван за лични
нужди на потребителя, а не за търговски такива. От служебно извършена справка в
търговския регистър не се установиха данни ЕТ „Дидо – Д. К.“ да е развивал търговска
дейност, респ. да е подавал отчети за такава.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а
при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая, видно от служебно изготвената справка в НБД „Население“,
настоящият адрес на ищеца е в гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, считано от
28.01.2022 г. – преди предявяване на исковата молба.
Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл.
113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание, т.е след влизане в сила на ЗИДГПК (Изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.), съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна
подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му
е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че делото следва да бъде
изпратено на РС Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия
2
по образуваното гр. дело. На основание чл. 122, изр. 2 от ГПК спорът за подсъдността
на делото следва да бъде разрешен от Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ със Районен съд Велико Търново за
разглеждане на искова молба с вх. № 8657/22.04.2024 г. по описа РС Велико Търново,
подадена от Д. С. К. против „Лено“ АД.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски градски съд за решаване на повдигнатия
спор и определяне на местно компетентния съд за разглеждане на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3