РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500170 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е частна жалба от „Драганчев груп“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр. Симитли против Решение №53 от
18.01.2022 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д.№2216 по описа
на съда за 2021 г., с което съдът е оставил без уважение жалбата на
дружеството против действията на ЧСИ Д.Николов, представляващи
Постановление от 18.11.2021 г. за разпределение на суми. Съдът е приел, че
не се установява какъв е размера на разноските в обезпечителното
производство, поради което на ЧСИ не е било ясно това и същият не би могъл
да ги разпредели коректно. Страната посочва че изп. д. № 663/21 г. е
образувано по нейна молба и приложен изпълнителен лист , издаден въз
основа на решение по гр. д. № 2115/20 г. по описа на РС – Бургас, в който
освен присъдени суми – главница и лихви има и присъдени разноски по
делото – в това число и в обезпечителното производство. С обжалваното
разпределение ЧСИ е разпределил на взискателя само разноските в
изпълнителното производство като не е включена сумата, представляващи
разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 602/20 г. по описа на
1
РС – Благоевград, която сума е присъдена в производството по гр. д. №
2115/20 г. на РС – Бургас. Страната се позовава на разпоредбата на чл. 136,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД, която постановява предпочтително удовлетворяване на
вземането за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение.
Действително – в процесния случай видно от изпълнителния лист не се
установява конкретния размер на разноските в обезпечителното
производство, но липсата на посочен размер не може да бъде основание
разноските да не бъдат включени в привилегията - според жалбоподателя
ЧСИ е длъжен да установи какъв е техния размер след като установи, че
такива разноски са направени. Не е задължение за страната да посочва
претенцията си за разноски по пера – не може това да се вменява в тежест на
страната и да бъде ощетявана при неизпълнение. Не е обосновано
кредиторът да бъде лишен от възможността да получи разноските си.
Същественото е че такива разноски са направени, доказани са и са присъдени.
Страната сочи, че тези разноски са установими. Моли се за отмяна на
Решение № 53/18.01.2022 г., с което е оставена без уважение жалбата против
действията на ЧСИ, обективирани в Постановление от 18.11.2021 г. за
разпределение на суми. Прилага се списък с разноски, от които е виден
размера на същите в исковото и в обезпечителното производство - сочат се
разноските по пера – общо 1305 лв. по обезпечителното производство по ч.
гр. д. № 602/20 на РС – Благоевград.
След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:
Пред ЧСИ Николов е било образувано изп.д.№663/21 г. по молба на
взискателя „Драганчев груп“ ЕООД срещу длъжника „Василев и син“ ЕООД
като е представен изпълнителен лист издаден по гр.д.№2115/20 г. по описа на
БРС като в него са посочени сумите, присъдени в полза на ищеца –
взискател. Изрично е упоменато че се присъждат направените по делото
разноски в т.ч. и в обезпечителното производство в размер на 1839.48 лв.
С постановление от 18.11.2021 г. ЧСИ Николов е извършил
разпределение на сумата от 12 048.69 лв. между първоначалния взискател
“Драганчев груп“ и НАП. На първия са присъдени 11 039.56 лв., от които
4500 лв. – главница, 1362.08 лв. – мораторна лихва, 1839.48 лв. – разноски,
2500 лв. – адв. Възнаграждение, 126 лв. - такси по ТТРЗЧСИ. В раздела за
привилегировани вземания по изп. дело са посочени – такса по т. 13 от
2
Тарифата – 36 лв., такса за уведомяване на страните; по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД
в полза на първоначалния взискател – 2500 лв. – адв. възнаграждение, 126 лв.
и 12 лв. – такси по изп. дело; 240.54 лв. – такса по т. 26 от Тарифата – или
общо 9 098.15 лв., по чл.136 ал.1 т.6 - в полза на НАП – 8 354.81 лв. в т.ч. –
такса по т.26 от Тарифата – 743.34 лв.
„Драганчев груп“ ЕООД е обжалвал Постановлението на ЧСИ пред съда.
Направено е оплакване, че не са включени направените от него разноски като
взискател в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 602/20 г. на РС –
Благоевград. Разпределени са му само сумите по изп. дело.
Приложени към жалбата са мотиви на ЧСИ на основание чл. 436, ал. 3
изр. второ от ГПК – като се сочи, че по изп. лист е фиксирана обща сума в
размер на 1839.48 лв., в която а включени и разноските в обезпечителното
производство, но без да е посочен размера на същите е налице неяснота каква
точно сума да бъде разпределена с привилегия по този ред на взискателя.
По жалбата съдът се е произнесъл с Решение №53 от 18.01.2022 г.,
постановено по въззивно гр. д. №2216/2021 г. по описа на ОС. Съдът е
изходил от разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, че с първа привилегия
се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение. От това е направен извода, че разноските в исковото
производство не е скрепено с привилегията по т.1. В процесния случай съдът
е констатирал, че не се установява размера на разноските направени в
обезпечителното производство - същите са присъдени ведно с разноските в
исковото производство по гр. д. № 2115/21 г. Поради това – както за съдебния
изпълнител, така и за съда не е ясно какъв е техния размер, а без това да е
ясно ЧСИ не може да разпредели коректно разпределението.
Жалбата е допустима – депозирана е от надлежна страна в
производството пред окръжния съд от страна имаща правен интерес от
обжалване на съдебния акт в законоустановения срок, внесена е и дължимата
държавна такса.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Не се спори по делото по отношение на дължимостта на разноските,
направени от страната в обезпечителното производство и наличието на
привилегия при извършване разпределение на суми от съдебния изпълнител
в изпълнителното дело. Както и ЧСИ, така и окръжният съд са посочили, че
3
размерът на съответните разноски не е установен и поради това съдебният
изпълнител не е в състояние да извърши коректно разпределението.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят ведно с жалбата си е
приложил и доказателства, установяващи размера на претендираните за
разпределение с привилегия разноски, направени в обезпечителното
производство по гр. д. № 602/20 г. по описа на РС – Благоевград. Установява
се какви и в какъв размер разноски са били направени от страната – общо
1 305 лв.
Законосъобразността на извършеното разпределение от страна на ЧСИ се
извършва към момента на извършването, обективирано в Постановлението на
ЧСИ – т.е. – 18.11.2021 г. Към този момент следва да бъде извършена
преценка законосъобразно ли е извършено разпределението и спазени ли са
законовите изисквания за разпределение на привилегировани вземания в
полза на взискателя – жалбоподател. Действително – с изпълнителния лист в
полза на взискателя са присъдени разноски – общо, направени както в
обезпечителното, така и в исковото производство по гр. д. №2115/20 г. на РС
– Бургас. При наличните данни ЧСИ не е в състояние, както и съдът
впоследствие е преценил какъв е размерът на разноските, направени в
обезпечителното производство, които се ползват при разпределението с
привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. При това се налага извода за
законосъобразно извършено разпределение от страна на ЧСИ. Необходимите
данни са представени от страната едва с жалбата пред настоящата инстанция,
но към момента на извършването на разпределението те не са били налични
на органа и не е имало яснота за размера на въпросните разноски. Не са
известни пречки за страната приложените писмени доказателства с жалбата
относно въпросните разноски, поради които същите не са били представени
ведно с изпълнителния лист пред ЧСИ. Възможността за това обаче по
отношение на извършеното разпределение е преклудирана. В тази насока
констатациите и изводите на окръжния съд са правилни и законосъобразни.
При наличните данни ЧСИ е извършил законосъобразно разпределение и
няма основание за отмяната на постановлението от 18.11.2021 г. Поради
съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на окръжния съд
обжалваното решение на ОС - Бургас следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53 от 18.01.2022 г., постановено от
Окръжен съд - Бургас по гр. д. № 2216 по описа на съда за 2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5