Р Е
Ш Е Н
И Е № 151
гр. Пловдив, 03.02.2016 г.
Пловдивски
Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение
VІІ състав, в открито заседание на
19.11.2015 година в състав:
Председател : Соня Гешева
Членове: Величка
Белева
Стефка Михова
при секретаря
А. К., като разгледа докладваното от съдията Белева гр. д. № 651/2015 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.435 ал. 5 във вр. с чл. 523 и
следв. от ГПК.
Обжалва се от
трето за изпълнението лице Н.Ж.И., ЕГН – ********** чрез процесуалния му
представител адв. Д.Б. извършен от ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825 по негово
изпълн. дело № 370/2014 г. въвод на взискателя „ Евелина Трейд „ ЕООД – гр.
Пловдив в недвижими имоти – сгради в гр. Пловдив с идентификатори по КК
56784.533.678.1 / жилищна сграда / и 56784.533.678.2 / селскостопанска сграда
/, построени в поземлен имот 56784.533.678, който въвод обективиран в Протокол
по чл. 522 от ГПК от 03.10.2014 г..
Поддържаните
оплаквания за незаконосъобразност са че въводът е извършен извън обективните и
субективни предели на изпълнителния лист, издаден по Заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 3 от ГПК / нот. акт за
покупко-продажба /.
Предмет на изпълнителното основание и
изпълнителния лист е предаване от длъжника М.П. на взискателя „ Евелина Трейд „
ЕООД – гр. Пловдив на ПИ в гр. Пловдив с идентификатор 56784.533.678, предст.
земеделски имот – нива с площ 17 707 кв.м., но не и построените в него две
сгради, посочени по горе. Те били собственост на жалбоподателя, за което той възразил
при въвода, като на съдебния изпълнител бил представен и нот. акт, легитимиращ
го като техен собственик. С оглед което съдебния изпълнител е действал извън
обективните предели на изпълнителните основание и лист, поради което въводът е
незаконосъобразен.
Дори и да се
приеме че сградите са предмет на изпълнителното основание / доколкото в същото
е отразено че следва поземления имот – нива с идентификатор 56784.533.678, да се предаде ведно с
подобренията и приращенията в него/ то с оглед заявените собственически права
от жалбоподателя върху тези сгради е
следвало въводът в тях да бъде отложен и да му се даде възможност да иска
спиране на изпълнението и установяване правата си на собственост пред Съда по чл. 523 ал. 2 и чл. 524 от ГПК.
Нарушението на съдебния изпълнител на така посочените разпоредби също
обосновава извод за незаконосъобразност на въвода.
Предвид
изпълнителното основание – заповед, издадена въз основа на договор по чл. 417
т. 3 от ГПК, нарушени са и субективните предели на изпълнителния лист.
Възможността въводът във владение на присъден имот да се извърши и срещу трети
лица се основава на разпростирането на изпълнителната сила на съдебното решение
и по отношение на тях. Договорите по принцип нямат такова действие - конкретно процесния такъв между длъжника и
взискателя, поради което извършване на въвод срещу жалбоподателя – трето лице
на основание този договор е изключено, поради което и въводът е
незаконосъобразен.
С оглед така
изложеното се иска отмяната на въвода като незаконосъобразен. Заявено е и
искане от жалбоподателя да му се даде възможност да реализира процедура по чл.
523 ал. 2 и чл. 524 от ГПК , както и
искане за издаване на обратен изпълнителен лист срещу взискателя „ Евелина
Трейд „ ЕООД за връщане / възстановяване / нарушеното владение на жалбоподателя
върху процесните сгради. Претендират се разноски за производството – 25 лв. ДТ
и 500 лв. адв. възнаграждение.
Длъжникът по
изпълнението М.П. не е взел становище по жалбата.
Взискателят по
изпълнението „ Евелина Трейд „ ЕООД – гр. Пловдив взема становище жалбата да е
недопустима, тъй като жалбоподателят не е заварено при въвода в сградите трето
владеещо ги лице. По същество я счита за неоснователна. Поддържа че
собствеността върху процесните сгради е прехвърлена с договора, въз основа на
който е издадена заповедта по чл. 417 т. 3 от ГПК, тъй като в същия изрично е
отбелязано че поземления имот се продава ведно с всички подобрения и приращения
в него, а несъмнено сградите съставляват приращение на терена по презумпция на
чл. 92 от ЗС, независимо че имат статут на отделни самостоятелни обекти на
право на собственост, и са заснети като
такива в КК и не са изключени изрично от предмета на сделката.
Съдът установи
следното:
Изпълнително
дело № 370/2014 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев е образувано на 25.08.2014 г.
въз основа на изпълнителен лист от 18.8.2014 г., издаден на основание Заповед №
7890/15.8.2014 г. за незабавно изпълнение на непарично притезание – предаване
от длъжника М.Ж.П. на кредитора „ Евелина Трейд „ ЕООД – гр. Пловдив на
недвижим поземлен имот в гр. Пловдив с идентификатор по КК 56784.533.678 с площ
от 17 707 кв.м., с трайно предназначение – земеделска територия и начин на
трайно ползване – нива, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Заповедта е издадена по ч.гр.д. № 12345/2014 г. по описа на Районен Съд – гр.
Пловдив на основание документ по чл. 417 т. 3 от ГПК – договор за покупко
–продажба с продавач П. и купувач „ Евелина Трейд „ ЕООД , изповядан с нот. акт
23 от 31.03.2014 г., том 22, дело № 3743/2014 г. на АВ – СВ – гр. Пловдив.
Съгласно така
посочения нот. акт - представен по делото, П. продава на дружеството,
представлявано от управителя А. А. собствения си ПИ с идентификатор по КК на
гр. Пловдив 56784.533.678, предст. нива в кв. Остромила с площ от 17 707
кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота за сумата 42 000
лв., като е посочено че данъчната оценка на продаваемия имот е 3 083, 70
лв.
Представена е
по делото удостоверение от 04.
Представени са
скици на сградите по КК, в която същите са заснети както следва: с
идентификатор 56784.533.678.1 – еднофамилна жилищна сграда на две нива със
застр. площ от 67 кв.м. и с идентификатор 56784.533.678.2 – едноетажна
селскостопанска сграда със застр. площ от 30 кв.м.
Представени са
архитектурно заснемане на сградите от м. юни
Представени са
нот. акт 27 от 21.7.2014 г., том 56, дело № 9659/2014 г. на АВ – СВ – гр.
Пловдив, с който М.Ж.П. продава на Н.Ж.И. 9/ 10 ид.ч. от горепосочените две
сгради за продажна цена 48 000 лв.
/ при данъчна оценка 46 608, 93 лв. /, като продавачът запазва правото си
на ползване върху жилищната сграда за срок от 2 години и нот. акт № 32 от
11.08.2014 г., том 62, дело № 10769/2014 г. на АВ – СВ – гр. Пловдив за
продажбата от П. на И. и на останалите 1/10 ид.ч. от сградите срещу цена
5 200 лева.
Представена е
декларация от М.П. с нот. заверен подпис от 11.8.2014 г. за отказ от правото на
ползване върху сградите, вписана в АВ – СВ – Пловдив на същата дата 11.8.2014
г.
Няма спор и
видно от Протокола по чл. 522 от ГПК от
03.10.2014 г. на така посочената дата е осъществен от съдебния
изпълнител въвод във владение на взискателят „ Евелина Трейд „ ЕООД в
поземления имот и процесните две сгради. В началото на въвода – 13 ч., е присъствал като процесуален представител на
длъжника П. адв. Д. Б., която е възразила че сградите не са предмет на изпълнителното
основание и изпълнителния лист, същите не са прехвърлени от длъжника с договора
за покупко-продажба по нот. акт, въз основа на който е издадена Заповедта за
незабавно изпълнение, както и че те са
собственост на трето лице Н.И. отпреди образуване на заповедното производство.
Представила е нотариалните актове, легитимиращи жалбоподателя И. като техен
собственик, скици на сградите и
удостоверението по § 127 от ПЗР на ЗУТ. Посочила е че сградите са със
статут на самостоятелни обекти отпреди договора за покупко продажба между
длъжника и взискателя и след като не са изрично посочени в нот. акт като
предмет на покупко-продажбата, то собствеността върху тях не е прехвърлена на
взискателя и същият не следва да се въвежда в тях, макар собственикът недлъжник
да не присъства.
Възраженията
са оставени без уважение от съдебния изпълнител. Прието е че макар и изрично да не са посочени в нот. акт
като предмет на покупко-продажбата, процесните сгради представляват приращения
към поземления имот, предмет на договора, по който е издадено изпълнителното
основание. Факта че са заснети като самостоятелни обекти не означава че не са
приращение към терена. Освен това те са незаконни постройки – без съответно
разрешение и надлежни строителни книжа, няма и удостоверение за въвеждането им
в експлоатация. Посочено е че сградите са намерени заключени, трето лице не е
заварено в тях, съответно не е заявило собственически права, а адв. Б. не е
пълномощник на третото лице, изявленията й в горния смисъл са в качеството й на
пълномощник на длъжника. Като така няма основание въводът на взискателя в тях
да не се осъществи. И се пристъпва към осъществяването на този въвод чрез
отключване на сградата от техническо лице -
ключар. Непосредствено след това изявление в протокола е отразено че на
местоизпълнението се явяват длъжника П. и третото лице И., съответно в 15,40 ч.
и 16 ч. и са отразени данните по личните им карти. Записано е възражение на
третото лице И. за това че не е уведомен за влизането в къщата. След което е протоколирано че съдебният
изпълнител пристъпва към предаване на взискателя на владението на имота, ведно
с подобренията и приращенията / сградите / в него. Не е отразено кога е
приключил въвода.
Междувременно
с Протокол от същата дата е извършен и опис на наличните в къщата движими вещни
– покъщнина и лични вещи, като е отбелязано че същите не са предмет на
изпълнението, а се констатира само наличието им по искане на процесуалния
представител на взискателя. Отбелязано е че описът е започнал в 15,50 ч., не е
отразено кога е приключил. Отбелязано е че описът е извършен в присъствието само на взискателя.
Представени са
доказателства, няма и спор между страните за заведени искови производства – за
недължимост на притезанието по заповедта във вр. и с предмета на договора, въз
основа на който е издадена и за нарушено владение по чл. 75 от ЗС във вр. с чл.
358 от ГПК, и двете към настоящия момент висящи.
По искане на
взискателя е изискан и приложен по делото сигнал от „ Евелина Трейд „ ЕООД до
ОД на МВР – Пловдив от 14.8.2014 г. за това че след като с нот. акт 23 от 31.03.2014 г., том 22, дело № 3743/2014
г. на АВ – СВ – гр. Пловдив М.П. прехвърлил на дружеството собствеността върху
процесните две сгради като приращение върху терена по смисъла на чл. 92 от ЗС,
впоследствие ги отчуждил отново на лицето Н.И.. По сигнала е образувано
досъдебно производство № 9/2015 г. Изискани са и приложени протоколите за
разпит на П. и И. като свидетели от 15.4.
Предвид така дадените показания по дознанието
и тъй като при въвода в сградата в имота жалбоподателят И. не е намерен в нея,
а при явяването му на местоизпълнението в хода на въвода не е изрично възразил да е неин собственик се
поддържа от взискателя жалбата да е
недопустима, а също и неоснователна
поради липса на активна материално правна и процесуална легитимация. Право да
иска отлагане на въвода и спиране на изпълнението по чл. 523 ал. 2 и чл. 524 от ГПК има само третото лице, владеещо имота след завеждане на делото, по което е
издадено обжалваното решение и към момента на въвода и заявяващо собственически
права върху обекта, която хипотеза в случая не е налице. Владение на третото
лице върху имота, предмет на въвода се изисква и от разпоредбата на чл. 435 ал.
5 от ГПК. След като не е установил и не е
упражнявал фактическата власт върху сградите след закупуването им
жалбоподателят не е техен владелец, не е и собственик предвид установеното от
признанията му и тези на длъжника П. пред органите на дознанието че продажбата
е „ фиктивна „.
Възражението
Съдът намира за неоснователно.
Правото на
владение се включва в правото на собственост и е едно от основните негови правомощия.
То не се прекратява и съществува като основен елемент на правото на собственост
дори и собственикът да не упражнява фактическата власт върху вещта си, респ.
ако друг я упражнява. В случая жалбоподателят се легитимира като собственик на
сградите отпреди въвода с нот. акт 27 от
21.7.2014 г., том 56, дело № 9659/2014 г. на АВ – СВ – гр. Пловдив и нот. акт №
32 от 11.08.2014 г., том 62, дело № 10769/2014 г. на АВ – СВ – гр. Пловдив,
които титули на собственост са били представени на съдебния изпълнител при
въвода на 3.10.2014 г. Впоследствие в хода на въвода на местоизпълнението се е
явил и лично и заявил възражение да не е уведомен за принудителното влизане в
сградите. При тези данни следва да се приеме че при въвода сградите са намерени
във владение на третото лице И. в качеството му на техен собственик и е заявено
правото на собственост върху тях– независимо че нот. актове са представени на съдебния изпълнител не от това
лице, а от длъжника. Следователно е налице владение по смисъла на чл. 435 ал. 5
от ГПК от третото лице - жалбоподател Н.И. върху сградите, предмет на въвода и
така е налице активната материална и процесуална легитимация и жалбата е
допустима. Не би могло в рамките на настоящото производство въз основа на
представените протоколи за разпит на И. и П. да се приеме за установено че е
налице симулацията по чл. 17 от ЗЗД – подставено лице, опровергаваща правото на
собственост на жалбоподателя и съответно владението. Тази симулация е предмет
на установяване в исково производство със СПН спрямо всички участници в
нея -
по привидните сделки между И. и П. и Д. и П. и по прикритата сделка между П. и Д.. Извън
правомощията на съдебния изпълнител, съответно на Съда в производството по чл.
435 от ГПК да преценява наличие на симулация по чл. 17 от ЗЗД и на това
основание да приема че третото лице не е носител на правото по собственост по
представения му нотариален акт, съответно на владението.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съдебният
изпълнител няма право да извършва въвод срещу трето лице във владение на
присъдения имот на изпълнително основание, различно от съдебно решение. В
случая изпълнителното основание е заповед, издадена въз основа на документ по
чл. 417 т. 3 от ГПК – договор за покупко-продажба по нот. акт № 23 от 31.03.2014
г., том 22, дело № 3743/2014 г. на АВ – СВ – гр. Пловдив. Това изпълнително
основание – за разлика от съдебното решение, не се ползва със сила на присъдено
нещо и няма изпълнителна сила по отношение на третите лица. Съгласно чл. 21 от ЗЗД договорите пораждат действие само между страните, а спрямо третите лица –
само в предвидените от закона случаи. В случая конкретния договор за
покупко-продажба не поражда действие за жалбоподателя. – В изложения
смисъл Решение № 200/19.8.2013 г., пост.
по гр.д. № 1858/2013 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 174/11.3.2013 г., пост.
по гр.д. № 1436/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.
С оглед
изложеното при осъществяването на процесния въвод съдебния изпълнител е
действал извън субективните предели на изпълнителния лист и изпълнителното
основание, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на въвода и
неговата отмяна. Като в случая нормите на чл. 523 и чл. 524 от ГПК са
неприложими. Този ред за защита е предоставен на третото лице, придобило
владение върху присъдения имот след завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение – т.е. в случаите когато изпълнителното основание е
съдебно решение, ползващо се със СПН с оглед субективните й предели по чл. 226
от ГПК и при наличие на правоприемство в процеса. В случая изпълнителното
основание не е съдебно решение, а заповед, издадена въз основа на договор по чл. 417 т. 3 от ГПК. Както се каза по горе
това изпълнително основание не може да се противопостави по третото лице, поради
което и последното не се ползва със
защитата по чл. 523 ал. 2 и чл. 524 от
ГПК – в този смисъл и Определение № 174/11.3.2013 г., пост. по гр.д. №
1436/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.. Следователно неоснователно е искането на
жалбоподателя да бъде оправомощен от Съда по настоящото производство да
реализира процедура по чл. 523 ал.2 и чл. 524 от ГПК, като и същата не се
предоставя от Съда, а от съдебния изпълнител при въвода чрез отлагането му.
Неоснователно
е и искането за възстановяване – връщане, на владението върху имота чрез
издаване на обратен изпълнителен лист. Такъв се издава само в хипотеза на чл.
245 ал. 3 от ГПК - на длъжника срещу взискателя при отхвърляне на иска на
кредитора по чл. 422 от ГПК с влязло в сила съдебно решение.
Основателно се
явява поддържаното от жалбоподателя процесуалната принуда да е осъществена и
извън обективните предели на изпълнителното основание и изпълнителния лист.
Изпълняемото право, конкретизирано в тях е предаване на поземления имот с
идентификатор по КК 56784.533.678 с посочени площ и граници, но не и сгради в
този имот и конкретните жилищна и селскостопанска с идентификатори
56784.533.678.1 и 56784.533.678.2. Дали
те са приращения по презумпцията на чл. 92 от ЗС и като такива предмет на
договора за покупко-продажба между длъжника и взискателя или тази презумпция се
опровергава от представените доказателства и сградите са собственост на третото
лице са въпроси извън компетентността на съдебния изпълнител. Разрешаването им
съставлява правораздавателна дейност, която е единствено в правомощията на Съда
и се извършва в състезателен исков процес между страните по изпълнението, респ.
между тях и третото лице, като постановеното решение се ползва със сила на
присъдено нещо. Съдебният
изпълнител, респ. Съда в производство по чл. 435 от ГПК не извършва такава
правораздавателна дейност. Съдебният изпълнител осъществява процесуална принуда
единствено в рамките на изпълнителния лист и изпълнителното основание и не може
да ги тълкува разширително. – в този смисъл Решение № 227/16.5.2012 г., пост.
по гр.д. № 900/2011 г. на ВКС, І г.о. Като така спорното материално право кому
принадлежи собствеността върху сградите е извън компетентността на съдебния
изпълнител, респ. на Съда в производството по чл. 435 от ГПК. Предмет на
проверка в това производство е само процесуалната законосъобразност на
изпълнителните действия. Като е извършил въвод на взискателя в процесните
сгради, непосочени в изпълнителното основание и изпълнителния лист съдебният
изпълнител е действал процесуално незаконосъобразно, което е основание за
отмяна на въвода.
С оглед
изложеното жалбата е основателна. Въвода в сградите е процесуално
незаконосъобразен като извършен извън обективните и субективни предели на
изпълнителното основание и изпълнителния лист и се отменя. На жалбоподателя се
присъждат направените за производството по чл. 435 ал. 4 от ГПК деловодни
разноски в размер на – 25 лв. ДТ и възнаграждение за един адвокат – договорено
и заплатено според предст. пълномощно и договор на л. 9 от делото.
И Съдът
Р Е
Ш И
Отменя като незаконосъобразен извършения от ЧСИ Стефан
Горчев, рег. № 825 по негово изпълн. дело № 370/2014 г. въвод на взискателя „
Евелина Трейд „ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* в недвижими имоти – сгради в
гр. Пловдив с идентификатори по КК 56784.533.678.1 / жилищна сграда / и
56784.533.678.2 / селскостопанска сграда /, построени в поземлен имот
56784.533.678, който въвод обективиран в Протокол по чл. 522 от ГПК от
03.10.2014 г..
Оставя без уважение искането на
жалбоподателя Н.Ж.И., ЕГН – ********** за издаване на обратен изпълнителен лист
за възстановяването му от съдебния изпълнител във владение на гореописаните
сгради, както и искането за даване възможност да реализира процедурата по чл.
523 ал. 2 и чл. 524 от ГПК.
Осъжда „ Евелина Трейд „ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
********* да заплати на Н.Ж.И., ЕГН –
********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 525 /
петстотин двадесет и пет / лева.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове:1. 2.