Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 16.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
МЛ.С.ДЕСИСЛАВА
НИКОЛАЕВА
при секретаря
Жени Стойчева и в присъствието на
прокурора Красимир Ячев като
разгледа докладваното от съдията Господинов
ЧНД № 926 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.44 от ЗЕЕЗА.
Производството
по делото е образувано по повод получена чрез Окръжна прокуратура-Плевен
Европейска заповед за арест, Европейска заповед за арест, издадена от Първоинстанционен
съд за разследване № 1 в Суека /Валенсия/, Кралство Испания, съобразно решение
от 18/11/2016 за издаване на заповед за арест, взето съгласно предварително
разследване по съкратено съдебно следствие № 50/2016 по отношение на българския
гражданин И.Р.Ш., род. на ***г***, ЕГН ********** за две престъпления-
„престъпна организация“, за което е предвидено максимално наказание 8 /осем/
години лишаване от свобода и „трафик на хора с цел заробване и трудова
експлоатация“, за което е предвидено максимално наказание 8 /осем/ години
лишаване от свобода.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Плевен изразява
становище, че са налице условията за предаване на исканото лице на Кралство
Испания при хипотезата на чл.52 ал.1 от ЗЕЕЗА.
Защитникът на
исканото лице също счита, че са налице условията на чл.52 ал.1 от ЗЕЕЗА, като
моли мярката за неотклонение спрямо Ш. да бъде изменена в „Домашен арест“.
Едновременно с това заявява, че подзащитният й е съгласен да бъде незабавно
предаден на съдебните власти на Кралство Испания.
Исканото лице
изразява становище, че желае да бъде предаден на Кралство Испания, като моли да
му бъде изменена мярката за неотклонение в „домашен арест“, тъй като има нужда
да се погрижи за съпругата си и децата си преди настъпването на зимния сезон.
Плевенски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно е, че процесната ЕЗА е
издадена по отношение на българския гражданин И.Р.Ш. с местожителство ***,
поради което компетентен да се произнесе по нея е Окръжен съд- Плевен.От
представения превод на български език е видно, че същата касае престъпления „трафик на хора“ и
„участие в престъпна група“, извършени през 2016 година, които представляват
тежки престъпления и съгласно българския НК. В ЕЗА на испански език е посочено,
че издирваното лице И.Ш. е извършител на посочените престъпления.
В хода на настоящето съдебното производство е
установено, че срещу Ш. има образувано и висящо наказателно производство пред
РС град Бяла по НОХД №337/2016 година, което все още не е приключило.
Настоящият съдебен състав намира, че
процесната ЕЗА съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.37, ал.1,
т.1-7 от ЗЕЕЗА. В нея се съдържат достатъчно данни относно самоличността и
гражданството на исканото лице, наименованието, адреса, телефон, факс и
електронен адрес на издаващия орган, информация за съдебния акт, на който се
основава искането за задържане, характера и правната квалификация на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, вида и размера на
наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава за
извършеното престъпление.
В конкретния случай са налице на
предпоставките на чл.36, ал.3, т.1 и т.3 от цитирания нормативен акт, доколкото
от ЕЗА е видно, че в Кралство Испания се провежда наказателно производство
срещу исканото лице за „трафик на хора“ и „участие в престъпна група“.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА при постановяване на решението си съдът преценява дали са налице
условията на чл.36 и чл.41 от с.з. , както и дали не са налице някои от пречките на чл.39 и 40
за да може да се извърши предаването на лицето на искащата държава.
Съдът намира, че в процесния случай не са
налице основанията за отказ за изпълнение на Европейска заповед за арест,
посочени в разпоредбата на чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА. Касае се за лице, което е
извършило престъпление, наказуемо по законодателството на искащата държава с
максимално наказание осем години лишаване от свобода. Описаните в Европейската
заповед за арест престъпления- „трафик на хора“ и „участие в престъпна група“
съставляват престъпления и съобразно НК на Република България, а и освен това,
с оглед разпоредбата на чл.36, ал.3 т.1 и т.3 ЗЕЕЗА, не е необходимо наличието
на двойна наказуемост за този вид престъпления.
В съдебно заседание са представени
изисканите от съда гаранции по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА, а именно, че ако исканото
лице бъде осъдено на наказание „лишаване от свобода“ или по отношение на него
бъде издадена заповед за задържане, той ще бъде върнат в България за
изтърпяване на присъдата след влизане на съдебното решение в сила.
Не са налице абсолютните основания
за отказ, предвидени от разпоредбата на чл.39 ЗЕЕЗА. Исканото лице Ш. е
пълнолетен български гражданин. Престъпленията, за които е издадена заповедта,
не са амнистирани на територията на Р. България и с оглед мястото, където са
довършени, не попадат под нейна юрисдикция. От изисканите от настоящия съд
писмени доказателства не се установява исканото лице да е осъдено за същото
престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на
българския съд или на съда на трета държава членка, или да изтърпява или да е
изтърпяло наказанието, или присъдата да не може да бъде приведена в изпълнение
според законодателството на държавата, в която е осъдено.
Основанията за отказ по чл.40, ал.1
и 2 ЗЕЕЗА са факултативни. От събраните в хода на производството доказателства
не се установява наличие на основанията по чл.40, ал.1 т.1-5 ЗЕЕЗА. По отношение на чл.40, ал.2 ЗЕЕЗА следва да се приеме, че не са налице
основания за отказ, тъй като процесната ЕЗА не е издадена за изпълнение на наказание, а за провеждане
на наказателно производство.
В хода на настоящето съдебно производство
обаче е установено, че спрямо Ш. е налице неприключило наказателно производство
за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА- НОХД № 337/2016 година по описа
на Районен съд- Бяла. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.52, ал.1 ЗЕЕЗА за предаване на Ш. по издадената спрямо него ЕЗА под условие,
а именно след приключване на посоченото по- горе наказателно производство
спрямо него. С оглед горното и на основание чл.44, ал.7 ЗЕЕЗА, по отношение на
исканото лице следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от момента на приключване на наказателното производство против
него по НОХД № 337/2016 година по описа на Районен съд- Бяла. Съдът намира за
неоснователно искането Ш. да бъде незабавно предаден на испанските власти,
което се прави в последното по делото
съдебно заседание, тъй като по отношение на него е налице неприключило
наказателно производство в Република България, което се явява пречка за такова
предаване с оглед разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЕЕЗА.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките за изменение мярката за неотклонение на исканото лице с оглед
обстоятелството, че настоящият съдебен състав постановява отложено изпълнение
на ЕЗА, при което мярката за неотклонение „задържане под стража“ е задължителна
с оглед чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА, като в случая на прилагане на чл.52 ал.1 от същия
закон, мярката следва да се счита за взета от момента на приключване на
посоченото по-горе наказателно производство по описа на РС – Бяла.
Ето защо исканото лице следва да
бъде освободено от Ареста – Плевен след влизане на настоящето решение в сила,
до момента на приключване на наказателното производство против него с
окончателен акт, след което следва да бъде задържан с оглед изпълнение на
процесната ЕЗА съобразно взетата с настоящето решение мярка за неотклонение.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за
арест, издадена от Първоинстанционен съд за разследване № 1 в Суека /Валенсия/,
Кралство Испания, съобразно решение от 18/11/2016 за издаване на заповед за
арест, взето съгласно предварително разследване по съкратено съдебно следствие
№ 50/2016 по отношение на българския гражданин И.Р.Ш., род. на ***г***, ЕГН **********
под условие, а именно след
приключване на провежданото спрямо него наказателно производство по НОХД №
337/2016г. по описа на Районен съд- гр. Бяла.
ВЗЕМА, на
основание чл.44,ал.7от ЗЕЕЗА, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на исканото лице И.Р.Ш., род. на ***г***, ЕГН **********, считано от
момента на приключване на наказателното производство против него по НОХД №
337/2016 година по описа на Районен съд- Бяла.
Да се уведоми незабавно издаващият
заповедта орган на основание чл.53, ал.1 от ЗЕЕЗА за настоящото решение.
След влизане на решението в сила да
се изпратят заверени преписи от него на ОП- Плевен, ВКП на РБ и на Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Велико Търново в 5- дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.