РЕШЕНИЕ
№ 962
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501752 по описа за 2022 година
Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, образувано по
жалба на длъжника по изпълнението ЗАД „ Армеец „ АД, ЕИК *********
срещу постановеното по изп.д. № 383/2022 г. на ЧСИ рег. № ***
Разпореждане от 31.05.2022 г., с което е отказано намаляване на приетия за
събиране адвокатски хонорар от 2 965 лв. на 200 лв., срещу размера на
начислените и събрани законни лихви върху присъдените главници -
обективирани в Протокола за извършено погасяване на ЧСИ от 02.06.2022 г. и
срещу определените и събрани от ЧСИ такси и разноски по ТТРЗЧСИ в
размер на 172 лв. и срещу таксата по т. 26 от Тарифата – обективирани в
същия Протокол.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваните действия
на ЧСИ, искането e за тяхната отмяна. Претендират се направените за
производството по чл. 436 от ГПК разноски – ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата – взискател по изпълнението Г. Й. Р. чрез
процесулния си представител адвокат М.К. / ***и ***на Адвокатско
дружество „ К.Д. и Партньори „ – гр. ***, Булстат *** / е депозирал отговор
по чл. 436 ал. 3 от ГПК за неоснователност на жалбата.
Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № *** по чл. 436 ал. 3
от ГПК.
1
Съдът установи следното:
Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащи на
обжалване действия на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ,
изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.
Изп.д. № 383/2022 г. на ЧСИ П.Н., рег. № *** е образувано по молба по
чл. 426 от ГПК на Г.И. Р., ЕГН – ********** чрез процесуалния му
представител по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА адвокат М.К. / ***и ***на Адвокатско
дружество „ К.Д. и Партньори „ – гр. ***, Булстат *** / и представен към нея
Изпълнителен лист, издаден по осъдително въззивно решение, а именно
Решение № 536/13.04.2022 г. по в.гр.д. № 1950/2021 г. на САС.
Изпълнителния лист установява подлежащи на принудително
удовлетворяване парични притезания на Р. към ЗАД „ Армеец „ АД както
следва: 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 01.05.2017 г. до окончателното изплащане;
34 756, 90 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода 26.05.2016 г. –
13.08.2023 г., съставляващи разликата между получаваното средномесечно
нетно трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност, ведно със
законната лихва, считано от 08.05.2016 г. и 280 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи направени в периода 26.05.2016 г. –
08.05.2018 г. разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от
08.05.2016 г. до окончателното иплащане.
С молбата по чл. 426 от ГПК взискателят е посочил изпълнителен
способ запор на банкови сметки на длъжника до размера на дълга, като при
евентуална недостатъчност на средствата по тези сметки е заявил че ще
посочи и други принудителни способи за изпълнение. Изрично е заявено от
взискателя средствата по банковите сметки на дружеството да бъдат
запориране след изтичане срока за доброволно изпълнение. Посочена е в
молбата и банковата сметка, по която събраните по изпълнението суми да
бъдат преведени на взискателя. Заявено е искане ЧСИ да определи – на
основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА, възнаграждение на адвоката по чл.
10 т.т.1 и 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. – в минималните размери.
С Разпореждане от 04.05.2022 г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело,
определил е подлежаща на събиране сума от длъжника в общ размер 196 888,
81 лв., формирана както следва: главница 90 000 лв. и законната лихва върху
нея за периода 01.05.2017 г. – 18.5.2022 г. в размер на 46 075 лв.; главница
34 756, 90 лв. и законната лихва върху нея за периода 08.05.2018 г. –
18.05.2022 г. в размер на 14 202,06 лв.; главница в размер на 280 лв. и
законната лихва върху нея за периода 08.05.2018 г. – 18.05.2022 г. в размер на
114,41 лв.; 2 965 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА / 200 лв.
по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/9.7.2004 г. и 2 765 лв. -минимума по чл. 10 т. 2
вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. / и такси и разноски по ТТРЗЧСИ / в
т.ч. и таксата по т. 26 от тарифата / в общ размер от 8 495, 44 лева.
За горепосочените задължения е изпратена до ЗАД Армеец АД ПДИ,
2
получена от дружеството на 05.05.2022 г., съответно срока за доброволно
изпълнение изтича на 19.05.2022 г. / присъствен ден – четвъртък /.
На 18.05.2022 г. от дружеството – длъжник е постъпила молба за
спиране на изпънителното дело на основание представено към молбата
Определение № 204/17.5.2022 г. на ВСК, I т.о. по негово г.т.д. № 1056/2022 г.,
с което на основание чл. 282 ал. 2 от ГПК е спряно изпълнението на
невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 536/13.04.2022 г. по в.гр.д.
№ 1950/2021 г. на САС в частта, с която ЗАД Армеец АД е осъдено на
основание чл. 226 ал. 1 от КЗ / отм. / да заплати на Г.Й. Р. допълнително
сумата 33 626, 90 лв. – разликата от 1 130 лв. до 34 756,90 лв.,
представляваща имуществени вреди между средномесечно нетно трудово
възнаграждение и пенсията за инвалидност за период 08.05.2018 г. –
13.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 33 626, 90 лева.
С Разпореждане на ЧСИ от 18.05.2022 г. изпълнението по делото е
спряно досежно посочената сума 33 626, 90 лв. и присъдената върху нея
законна лихва.
На същата дата – 18.05.2022 г., до длъжника е изпратено съобщение за
горното разпореждане, както и че след постановеното с него частично
спиране към така посочената дата дългът възлиза на 145 794, 68 лв. и е
формиран както следва: главница 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и 46 075 лв. - законна лихва върху тази главница, считано от 01.05.2017
г. – 18.05.2022 г.; главница 280 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи разходи за лекарства и 114, 41 лв. – законна лихва върху тази
главница, считано от 08.05.2018 г. до 18.05.2022 г.; 2 965 лв. – адвокатското
възнаграждение по чл. 10 т.т. 1 и 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г., дължимо се на
основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА; 6 206, 27 лв. – такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ и 154 лв. – дължими към 18.05.2022 г. обикновени такси по
ТТЗЧСИ.
На 23.05.2022 г. от длъжника е постъпило възражение вх. №
11 018/23.05.2022 г. с искане за редуциране размера на определеното от ЧСИ
адвокатско възнаграждение на взискателя, като искането е същото да бъде
определено в размер на 200 лв. – само по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/9.7.2004
г., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съответно
за редуциране размера и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 26.05.2022 г. от взискателя е постъпила молба до ЧСИ за запориране
на налични по банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД средства до размера
на дълга поради липса на плащане в срока за доброволно изпълнение и до
26.05.2022 г..
На 31.05.2022 г. е наложен от ЧСИ Запор на средствата по банковите
сметки на длъжника в ЦКБ АД за дължимата се към датата на запора сума в
размер на 146 146, 36 лв., на 01.06.2022 г. третото задължено лице ЦКБ АД е
превело тази сума по сметка на ЧСИ, след което запорът е вдигнат от
3
съдебния изпълнител – на 01.06.2022 г..
На 30.05.2022 г. е постъпило становище от взискателя и адвоката, за
неоснователност на възражението на длъжника вх. № 11 018/23.05.2022 г. –
изпълнителни действия са поискани от страната чрез процесуалния й
представител, съответно предприети от ЧСИ поради липсата на плащане в
срока за доброволно изпълнение.
С Разпореждане от 31.05.2022 г. ЧСИ е оставил без уважение
възражението на длъжника вх. № 11 018/23.05.2022 г. с доводи за липса на
постъпило плащане в срока за доброволно изпълнение, искани от взискателя
чрез адвоката действия по принудителни изпълнения, реализирането им от
ЧСИ, вследствие което се е стигнало до удовлетворяване подлежащите на
изпълнение към този момент притезания.
На 02.06.2022 г. ЧСИ е изготвил Протокол за извършено погасяване, с
което е посочил че с преведената от третото задължено лице сума 146 171,42
лв. са погасени изцяло главниците от 90 000 лв. и 280 лв., законните лихви
върху тях / 46 450 и 115,58 лв. /, а преди тях, като подлежащо на
удовлетворяване вземане от първи ред – такси по т.т. 1,3,4,5 и 9 от ТТРЗЧСИ
и разноски по т. 31 от същата Тарифа / дължими авансово от взискателя, но
невнесени от него / - в общ размер 172 лв., както и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 6 083, 30 лева.
Неоснователно е поддържаното в жалбата възражение че неправилно са
изчислени по размер и удовлетворени вземанията, съставляващи законната
лихва върху главниците и конкретно че в нарушение на чл. 6 от ЗМДВИП
тези лихви са начислявани и за периода до два месеца след отмяната на
обявеното в страната извънредно положение, поради което неправилно е
изчислена по размер и дължимата се такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП до два месеца след отмяна на извънредното
положение не се начисляват лихви за забава и неустойки при забава в
плащанията задълженията на частноправни субекти, длъжници по договори за
кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институциипо чл. 3 от ЗКИ, с изключение на дъщерните дружества на
банките, вкл. когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица.
С оглед това съдържание на разпоредбата, процесните вземания за
законна лихва за забава върху главниците – предмет на изпълнението, на
взискателя срещу длъжника Застрахователно АД Армеец АД правилно са
начислявани за целия период, за който са присъдени, тъй като те не са във
връзка с правоотношение между страните, попадащо във визираните в чл. 6
от ЗМДВИП такива. Съответно, правилно на база така изчислените размери
на законните лихви за забава върху главниците, е определена и подлежащата
на събиране такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Неоснователно е и поддържаното в жалбата възражение за недължимост
4
на останалите такси и разноски по ТТРЗЧСИ – извън признаваните от
длъжника такси за образуване на изпълн. дело, за ПДИ и за наложения запор
на банковата му сметка. Противно на поддържаното от жалбоподателя, те са
изрично посочени от ЧСИ по основание и размер, действията – за които се
дължат, са извършени. Невнасянето им авансово от взискателя не е пречка за
тяхното събиране от длъжника в рамките на образуваното срещу него
изпълнително производство, като в този случай съответната сума се събира
от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител.
Неоснователно е и поддържаното в жалбата възражение за недължимост
на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА над разликата
от 200 лв. за образуване на изпълн. дело. Както се каза по горе, плащане в
срока за доброволно изпълнение и след него не е престирано - за вземанията
извън тези, за които изпълн. производство е спряно на основание чл. 282 ал. 2
от ГПК. До тяхното удовлетворяване се е стигнало поради поискан от
адвоката на взискателя и наложен от ЧСИ Запор на банкови сметки на
длъжника, т.е. налице е „ водене на изпълнителното производство „ от
процесуалния представител по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/9.7.2004
г.. Доколкото възнаграждението по тази разпоредба е определено в съдебния
изпълнител в размер на минимума съобразно съответната хипотеза на чл. 7
ал. 2 от наредбата, не е налице основание за намаляване и по отношение на
размера / чл. 78 ал. 5 от ГПК / заради липса на фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на ЗАД „ Армеец „ АД, ЕИК *********
срещу постановеното по изп.д. № 383/2022 г. на ЧСИ рег. № ***
Разпореждане от 31.05.2022 г., с което е отказано намаляване на приетия за
събиране адвокатски хонорар от 2 965 лв. на 200 лв.; срещу размера на
начислените и събрани законни лихви върху присъдените главници -
обективирани в Протокол за извършено погасяване на ЧСИ от 02.06.2022 г.;
срещу определените и събрани от ЧСИ такси и разноски по ТТРЗЧСИ в
размер на 172 лв. и срещу таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – обективирани в
същия Протокол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6