№ 72
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.06.2021г., постановено по гр.дело №42764/2020г. по описа на СРС, ГО,
123 с-в ответникът „Т.С.”ЕАД с ЕИК:**** е осъден да заплати на ищеца „М.К.“ООД с
ЕИК:**** следните суми: на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 4344,60лв.,
подлежаща на връщане като получена без основание от ответника по издадена от ищеца
фактура №23092/03.09.2013г.- удържана по нищожна клауза за неустойка по чл.11.1 от
сключения между страните договор У-№26/15.02.2013г. и с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 05.04.2018г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 1326,44 лв.- мораторна лихва върху главницата от 4344,60лв. за периода от
05.04.2015г. до 05.04.2018г.; на сонование чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД общо сумата от
7591,32лв., подлежаща на връщане като получена без основание от ответника по издадени
от ищеца фактури №№27512/15.10.2014г., 28316/19.12.2014г., 28318/19.12.2014г. и
28977/27.02.2015г., удържана по нищожна клауза за неустойка по чл.11.1 от сключения
между страните договор У-№30/03.10.2014г. и с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
05.04.2018г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД общо сумата от
2317,70лв.- мораторна лихва върху главницата от 7591,32лв. за периода от 05.04.2015г. до
05.04.2018г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 3549,23лв. направени по делото
(включително пред въззивната инстанция по в.гр.д.№12702/2019г. по описа на СГС, IІ-В
1
въззивен състав) разноски, както и сумата от 66лв.- разноски в изпълнителното
производство по налагане на обезпечителен запор по изпълнително дело №20188440402106
по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че уговорената в процесните
договори неустойка за забава не се е формирала на база стойност, която е била
неопределяема към съответния момент, доколкото общата цена на поръчката е 289640,40
лева, а единичната цена на стоката- 60,90 лева на тон. Задължението на купувача- ответник
за заплащане цената на стоката възниквало след доставката на стоката и представяне на
посочените в договора документи (фактура, протокол, складова разписка, анализно
свидетелство или сертификат за качество, информационен лист за безопасност на продукта
и декларация за съответствие). Ищецът не представил всички необходими документи на
датата, на която твърди ответникът да е изпаднал в забава. Договорената неустойка не
противоречала нито на закона, нито на добрите нрави, а размерът на същата не можел да
обоснове извод за излизане извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Жалбоподателят твърди и че ищецът черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Прави и възражение за изтекла погасителна давност. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а исковете- отхвърлени. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция „М.К.“ООД в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и излага съображения в
тази насока. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД- за връщане на
дадено без основание. В случая, за да се установи дали е налице основание за получаване на
процесните суми от ответника, е необходимо да се отговори на основния спорен между
2
страните въпрос относно действителността на договорените клаузи за неустойки по
процесните договори (чл.11.1 и съответно чл.11.3 от договорите). Неустойката е договорено
от страните обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е
необходимо тези вреди да се доказват. Функциите на неустойката са да обезпечи
изпълнението, да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението и да санкционира
неизпълнилата задълженията си страна по договора. Излизането извън тези функции,
съгласно утвърдената съдебна практика, представлява накърняване на добрите нрави и води
до нищожност на неустоечната клауза, като преценката за това следва да бъде направена от
съда за всеки конкретен случай. В настоящия случай съдът намира, че договорените между
страните неустойки (както тази по чл.11.1, така и реципрочната такава по чл.11.3. от
процесните договори) са нищожни като накърняващи добрите нрави поради излизане извън
границите на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Това е така, тъй като размерът на неустойката е уговорен като пропорция не от
размера на евентуалното неизпълнение на конкретна доставка, а от размера на цялата
стойност на договора, който е значително по-голям. Нарушен е също така и принципът на
добросъвестност в търговските взаимоотношения, тъй като при една забавена доставка
(респективно- плащане) страната ще дължи неустойка, изчислена включително върху
стойността на точно изпълнена доставка (респективно- извършено в срок плащане).
Последното е и самостоятелно основание съдът да приеме че е налице накърняване на
добрите нрави, респективно- нищожност на процесната клауза за неустойка. Следователно
ответникът е получил процесните суми без основание и неоснователно се е обогатил с тях,
поради което и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД дължи връщането им на ищеца.
Противно на изложеното във въззивната жалба, възражение за изтекла погасителна
давност не е направено от ответника в срока за отговор на исковата молба. Такова е
направено едва в проведеното единствено открито съдебно заседание при първото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, поради което същото е преклудирано и
съдът не следва да го разглежда.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На въззиваемия
следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, и
доказателства за заплащане на възнаграждение в размер на 1338,42 лева с ДДС (фактура и
платежно нареждане на л.17-18 от делото). Възражението за размера на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като в случая се касае за защита по четири отделни
иска и размерът не надхвърля минималния такъв по НМРАВ.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2021г., постановено по гр.дело №42764/2020г. по
описа на СРС, ГО, 123 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК:**** да заплати на „М.К.“ООД с ЕИК:**** сумата от
1338,42 лева (хиляда триста тридесет и осем лева и 42 стотинки)- разноски във въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4