№ 686
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 4075/08.07.2020 г. по гр.д. № 4330/2019 г. на СГС, І-6 състав е
признато за установено в отношенията между страните и по иска, предявен по реда на
чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37, че И. А. В., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.1, ет.2, ап.4
дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД следните суми:
1.на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата
от 16 993.59 лева (шестнадесет хиляди деветстотин деветдесет и три и 0,59 лева),
неплатена главница, представляваща сбор от падежирали вноски в периода от
15.10.2012 г. до 15.04.2017 г., дължима въз основа на договор № 000LD-R-003541 от
03.05.2010 г. с настъпил падеж на 15.04.2017 г. на основание Раздел І, т. 3 от Договора,
ведно със законната лихва, считано от 19.09.2017 г. до изплащане на вземането, КАТО
този иск е отхвърлен като погасен по давност за разликата над 16 993,59 лева до
пълния претендиран размер от 21 736.97 лева, представляваща сбор от падежирали
вноски за периода от 15.05.2010 г. до 15.09.2012 г.,
2. на основание чл. 430, ал.2, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от
2 965.09 лева (две хиляди деветстотин шестдесет и пет и 0,09) лева – договорна лихва
начислена за периода от 15.10.2014 г. до 14.04.2017 г., КАТО този иск е отхвърлен като
погасен по давност за разликата над 2 965.09 лева до пълния претендиран размер от
15 760.77 лева, представляваща сбор от падежирали вноски за редовна лихва за
периода от 15.08.2010 г. 15.09.2014 г., а за периода от 15.05.2010 г. до 15.07.2010 г. -
погасени чрез плащане.
1
3. сумата от 6 096.87 лева (шест хиляди деветдесет и шест и 0,87 лева)
обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 17.09.2014 г. до
18.09.2017 г., КАТО този иск е отхвърлен за разликата над 19 693.90 лева до пълния
претендиран размер от 20 208,06 лева като неоснователен, а за разликата над 6 096.87
лева до сумата от 19 693.90 лева, представляваща сбор от начислената наказателна
лихва за периода от 03.09.2010 г. до 16.09.2014 г. като погасен по давност, а за периода
15.05.2010 г. до 02.09.2010 г. като погасен чрез плащане,
за които дължими суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 29.12.2017 г. по ч.гр.д. №
66187/2017 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищцата И. А. В. е депозирала въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която исковете срещу нея са уважени.
Поддържа, че съдът не се произнесъл по всички наведени от нея възражения. Не било
установено по делото, че ищецът е представил на ищцата-кредитополучател екземпляр
от действащите ОУ. СГС неправилно вменявал задължение на кредиторолучателя да
докаже, че не е запознат с тях. След като ОУ не били подписани от нея, това водело до
извод, че тя не е запозната с тях и искът следвало да бъде отхвърлен. Записаното в края
на договора, че кредитополучателят декларира, че са му предоставени и е запознат с
ОУ не било подкрепено с доказателства, че това действително е така.
Жалбоподателката поддържа още, че предсрочна изискуемост на кредита е настъпила
още през 2010 г., когато започнало просрочието в плащанията по кредита. В договора
за кредит била предвидена автоматична предсрочна изискуемост, а уведомяването на
длъжника целяло само упражняване на процесуалните действия от страна на
кредитора. Уведомяването на длъжника за нея не засягало настъпилия вече падеж.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем не било потестативно право, както
приел СГС, а императивно поето задължение. Освен това банката обявила кредита за
предсрочно изискуем пред ЦКР още през 2010 г. банката действала недобросъвестно
като в един момент оценявала кредита като предсрочно изискуем, а в друг момент,
когато това не било в нейна полза – като редовен. На следващо място
жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно възприел становище относно
релевирано възражение за погасяване вземанията на банката по давност. Същите се
погасявали с тригодишна давност, поради което тези с настъпил падеж преди
19.09.2014 г. следвало да се приеме, че са погасени по давност. Според нея вноските по
кредита са периодични плащания. При наличието на погасителен план следвало да се
постави знак за равенство между „частични плащания“ и „периодични плащания“, като
при последните намира приложение кратката погасителна давност. Посочените доводи
на жалбоподателката не били обсъдени от СГС. Жалбоподателката моли да бъде
отменено обжалваното решения и исковете отхвърлени изцяло, а евентуално
присъдените суми да бъдат редуцирани след прилагане на 3-годишна давност.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД („ПИБ“ АД) е депозирала отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на
жалбоподателката е изложил твърдения за недобросъвестно поведение на банката при
сключване на договора за кредит и за въвеждане в заблуждение на И.В., но доколкото
това възражение се прави за първи път пред въззивната инстанция, същото е
преклудирано и не следва да бъде обсъждано.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е твърдял в исковата си молба, че
подал до СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист срещу И. А. В., по което било образувано ч.гр.д. №
66187/2017 г. по описа на СРС, 119 състав. На 28.02.2019 г. получил съобщение от РС-
София, с което бил уведомен за постъпило възражение от длъжника и указание за
предявяване на иск относно вземането.
Поддържал е, че между ищеца-кредитор и ответницата-кредитополучател, бил
сключен договор № 000LD-R-003541 от 03.05.2010 г. за банков кредит, с който ищецът
предоставил на ответницата банков кредит в размер на 21 900 лева за погасяване на
съществуващи задължения по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-В-
5007/21.11.2007 г. Договорът бил сключен при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, като
с подписването му кредитополучателят декларирал, че са му предоставени Общите
условия на Банката за кредити на физически лица, запознат е с тях и приема
прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката, във връзка със
сключването и изпълнението на същия. Отпуснатият кредит бил изцяло усвоен от
ответницата-кредитополучател еднократно на 11.05.2010 г. Уговорено било, че за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 9.3093 пункта, като
към датата на сключване на договора БЛП бил в размер на 8.7907% годишно, а
годишният процент на разходите бил 20.94%. Плащанията, дължими, но неизвършени
в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
Банката, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. Крайният
срок за погасяване на кредита бил 15.04.2017 г., на основание Раздел І, т.3 от Договор
№ 000LD-R-003541 от 03.05.2010 г. Банката е поддържала, че кредитът е погасяван
частично и е в просрочие, считано от 15.05.2010 г. - общо 2684 дни към 19.09.2017 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Банката е искала съдът да постанови решение, с което да бъдe признато в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата
от 21 736.97 лева, неплатена главница дължима въз основа на договор № 000LD-R-
003541 от 03.05.2010 г. с настъпил падеж на 15.04.2017 г. на основание Раздел І, т.3 от
Договора, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2017 г. до изплащане на
вземането; сумата от 15 760.77 лева-договорна лихва начислена за периода от
15.05.2010 г. до 14.04.2017 г., сумата от 20 208,06 лева - обезщетение за забава за
просрочените плащания за периода от 15.05.2010 г. до 18.09.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
3
чл.417, т.2 ГПК от 29.12.2017 г. по ч.гр.д. № 66187/2017 г. по описа на СРС, 119 състав.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответницата И. А. В.е депозирала отговор, в който е
заявила възражения за неоснователност и недоказаност на иска поради липса на
договор, в частност относими ОУ, приети от ответницата и с които да е запозната.
Твърдяла е, че представените от ищеца ОУ на банката от 2016 г. са несъществуващи и
неприети от ответницата към датата на сключване на договора. Твърдяла е още, че са
нарушени чл.143, т.9 и т.10 от ЗЗП, като с договора на ответницата й било наложено
приемането на клаузи, с които не е имала възможност да се запознае преди
сключването му, както и че банката е променила/приела нови, различни от тези за
процесния период ОУ, за които ответницата е оставена в неведение.
Поддържала е, че въпреки че към 15.05.2010 г. са били налице условията на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, Банката не е уведомила ответницата за
настъпилата предсрочна изискуемост и е злоупотребила с монополното си положение,
като е администрирала договора като редовен до 15.04.2017 г. и по този начин са се
натрупали лихви с различен характер. Поддържала е, че договорни лихви се дължат
само до датата на изискуемостта на кредита. Такава банката била обявила с покана до
ответницата през 2016 г.
Направила е възражение, че вземането на банката е погасено по давност, която
дори да била петгодишна, била изтекла най-късно през 2015 г., щом предсрочната
изискуемост била настъпила на 05.05.2010 г. При условията на евентуалност е
поддържала, че по давност са погасени вноски с настъпил падеж три години преди
датата на завеждане на заявлението по чл.417 ГПК, като е поддържала, че вноските са
периодични плащания.
Искала е исковете да бъдат отхвърлени изцяло като погасени по давност, а
евентуално да бъдат редуцирани при приложение на тригодишна давност.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Оспорил е всички възражения
на ответницата като неоснователни. Пояснил е, че кредитът предоставен на
ответницата не е обявяван за предсрочно изискуем и банката не се е възползвала от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърдял е, че предоставеното
копие на покана до длъжника, чрез работодателя няма дата на получаване, на същата
липсва подпис на получателя и доказателство, че същата е получена от адресата и на
следващо място в текста на поканата е предвидено, че банката ще реализира правото си
да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, но е сторила това с тази покана.
При условията на евентуалност е искала съдът да уважи исковете в размера, който ще
бъде определен с експертиза, такъв какъвто би бил той към 19.09.2017 г., при
положение че банката е трябвало да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 26.01.2016 г.
Ответницата е депозирала допълнителен отговор, с който е поддържала
всичките си възражения. Поддържа, че банката е скрила писмото си от 20.01.2016 г. до
ответницата, с която е обявила предсрочна изискуемост. Посочила е, че разсрочените
частични плащания по банковия кредит следва да бъдат приравнени на периодични
плащания, погасяващи се с тригодишна давност.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, включително ч.гр.д.
№ 66187/2017 г. на СРС, 119 състав и е изслушано заключение на ССЕ, от които се
установява следното:
На 19.09.2017 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е подала заявление за
4
издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т. 2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 66187/17 г. по описа на СРС, 119
състав, срещу ответницата И. А. В. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК за главница в размер на
21 736.97 лева. Договорна лихва в размер на 15 760.77 лева за периода 15.05.2010 г. до
14.04.2017 г.; наказателна лихва в размер на 20 208.06 лева за периода 15.05.2010 г. до
18.09.2017 г. и законна лихва върху главницата за периода от 19.09.2017 г. до
изплащане на вземането. Вземането е претендирано като такова с настъпил краен
падеж на 15.04.2017 г.
На 14.03.2018 г. ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК. Видно от
преписката, издаденият изпълнителен лист не е получен от банката, съответно не е
образувано изпълнително дело, по което да бъде връчен препис от заповедта от
съдебен изпълнител, т.е. срок по чл.414, ал.2 ГПК не е започвал да тече преди
14.03.2018 г.
Със съобщение, връчено на ищеца на 28.02.2019 г., последният е уведомен, че
следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
Иск по чл. 422 ГПК е предявен на 28.03.2019 г.
По делото е приет като писмено доказателство договор № 000LD-R-003541 за
банков кредит от 03.05.2010 г., по силата на който ищецът, в качеството си на
кредитор, е предоставил на ответницата в качеството й на кредитополучател, банков
кредит в размер на 21 900 лева за погасяване на съществуващи задължения по договор
за издаване на кредитна карта № 51РКО-В-5007/21.11.2007 г., със срок на усвояване на
кредита до 21.05.2010 г. и с краен срок за погасяването му - 15.04.2017 г.
Съгласно т. 4 на договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за лева,
увеличен с надбавка от 9.3093 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на
Банката за лева е в размер на 8.7907% годишно, като лихвата е в размер на 18.10 %, а
годишният процент на разходите е 20.94%. Съобразно т.10 от договора, плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка
на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в
раздел ІІ, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът е в неработен ден.
В края на договора е вписано, че с подписване на договора кредитополучателят
декларира, че са му предоставени и е запознат с Общите условия на банката за кредити
на физически лица и приема прилагането им при уреждане н отношенията между него
и банката във връзка със сключване и изпълнение на договора.
Представени са по делото Общи условия, последно изменени на 26.05.2009 г. В
т. 9.3. от същите е посочено, че при промяна на базовия лихвен процент на банката за
валутата по кредита, договорният лихвен процент се променя съответно, без да е
необходимо договаряне. В този случай банката може едностранно да промени размера
на месечните вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява
кредитополучателя. В т. 10 от същите е посочено, че банката има право едностранно да
променя размера на лихвата по договора при съществени промени в законодателни,
съответно регулационни разпоредби на надзорни органи, засягащи дейността на
5
банковата система и/или на банката, както и при съществена промяна в паричната
политика на Централната банка. Промяната на размера на лихвата се прилага
автоматично към договора от датата на промяната, без да е необходимо сключване на
допълнително споразумение с кредитополучателя.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ, изготвено от вещото
лице Ю. Х., се установява, че непогасените задължения към 19.09.2017 г. (дата на
заявлението) по Договор за банков кредит № 000LD-R-003541 от 03.05.2010 г. са, както
следва:
1. Непогасена главница в размер на 21 736.97 лева, който размер е формиран от
сбора на 84 броя вноски, дължими за периода от 15.05.2010 г. до 15.04.2017 г., от
които: първа вноска в размер на 252,01 лева (част от дължимата на 15.05.2010 г.)
и 83 вноски общо в размер на 21484,96 лева дължими за периода от 15.06.2010 г.
до 15.04.2017 г.
Към 19.09.2017 г. са падежирали всички месечни вноски за главница - общо 84
на брой, дължими на всяко 15-то число от месеците за периода от 15.05.2010 г. - първа
падежна дата, до 15.04.2017 г., когато е и уговореният краен срок за погасяване на
кредита.
От падежиралите 84 броя вноски за главница е погасена само част от дължимата
първа вноска на 15.05.2010 г. в размер на 163,03 лева, цялата в размер на 415,04 лева
или непогасен остатък 252,01 лева
Останалите 83 броя вноски, дължими за периода от 15.06.2010 г. до 15.04.2017
г., са изцяло непогасени.
2. Непогасена редовна лихва в размер на 15 760.77 лева, който размер е формиран
от сбора на 81 броя вноски, начислени за периода от 15.08.2010 г. до 15.04.2017
г., от които: първа вноска в размер на 129,50 лева (част от дължимата на
15.08.2010 г.) и 80 вноски общо в размер на 15 631,27 лева (дължимите за периода
от 15.09.2010 г. до 15.04.2017 г.).
Към 19.09.2017 г. са падежирали всички начислени месечни вноски за редовна
лихва - общо 84 на брой, дължими на всяко 15-то число от месеците за периода от
15.05.2010 г. - първа падежна дата, до 15.04.2017 г., когато е и уговореният краен срок
за погасяване на кредита. Изцяло са погасени 3 вноски от падежиралите 84 броя вноски
за редовна лихва, начислени на падежни дати 15.05.2010 г.в размер на 44,04 лева,
15.06.2010 г. в размер на 334,87 лева,15.07.2010 г. в размер на 322,19 лева, както и
част, в размер на 201,30 лева, от начислената на 15.08.2010 г., цялата в размер на
330,80 лева или непогасен остатък 129,50 лева
Изцяло непогасени са останалите 80 броя вноски, дължими за периода от
15.09.2010 г. до 15.04.2017 г.
3. Непогасена наказателна лихва в размер на 19 693.90 лева, представляващ
начислените наказателни лихви за периода от 03.09.2010 г. до 18.09.2017 г. вкл.
върху 84-те броя просрочени месечни вноски за главница с падежи за периода
15.05.2010 г. - 15.04.2017 г.
Наказателна лихва е начислявана за периода от 15.05.2010 г. до 18.09.2019 г. вкл.
върху всички 84 броя падежирали просрочени месечни вноски за главница за периода
15.05.2010 г. - 15.04.2017 г. Изцяло погасена е наказателната лихва за периода от
6
15.05.2010 г. до 02.09.2010 г. вкл., общо в размер на 41,13 лева, начислена върху
просрочените главници, дължими на 15.05., 15.06., 15.07. и 15.08.2010 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
следното от правна страна:
Производството, образувано по реда на чл. 422 ГПК е предназначено да
стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и
издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист (при допуснато
незабавно изпълнение) да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК
и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на
която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
Предмет на въззивното производство са парични вземания на ищеца „ПИБ“ АД
против кредитополучателя И. А. В., произтичащи от договор № 000LD-R-003541 от
03.05.2010 г. за банков кредит, за които именно е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. № 66187/2017 г. на СРС, 119 състав.
В същото време предявеният от „ПИБ“ АД установителен иск е предявен в срока и при
условията на по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което искът е процесуално допустим,
съответно по него първоинстанционният съд се е произнесъл с допустимо съдебно
решение.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
правилно, съотв.- че въззивната жалба на И.В. е неоснователна предвид следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
При съобразяване на посочената правна уредба, за да бъде основателен иска,
банката следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с
ответника И.В.; предоставянето на уговорения кредит на кредитополучателя;
падежирането на задължения по кредита, стойността на които се претендира и размера
на претенцията си.
В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, които в случая са, че
длъжницата не е обвързана от Общите условия от 2016г., тъй като не ги е подписвала;
че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита още на 05.05.2010 г. и към
19.09.2017 г. претенциите са погасени по давност; евентуално, че част от дължимите
вноски са погасени с тригодишна погасителна давност.
Не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между
„ПИБ“ АД и И.В., в качеството й на кредитополучател е сключен договор № 000LD-R-
003541 от 03.05.2010 г. за банков кредит, по силата на който на И.А. са били отпуснати
21 900 лева. Не е спорно и, че тази сума е изцяло усвоена, а и това се установява от
изслушаното заключение на ССЕ.
7
Видно от договора за кредит, същият е сключен при Общи условия. Приложими
към отношенията между страните следва да се считат само действащите към датата на
сключване на договора – 03.05.2010 г. Общи условия, доколкото само относно тях
може да се приеме, че са връчени на ответницата, предвид нейното изявление в самия
договор, или това са Общите условия, приети на 26.05.2009 г. Изявлението на
ответницата в договора, че е запозната и е получила Общите условия, представлява
нейно признание относно неизгоден за нея факт, поради което има доказателствено
значение относно същия факт. Тя нито е твърдяла, нито е доказвала това нейно
изявление да е привидно или да страда от друг порок. Основателно е обаче нейното
възражение относно последващо приетите и представени от „ПИБ“АД Общи условия,
тъй като относно тях няма данни същите да са подписани от ответницата или тя да ги е
приела по друг начин и същите са поради това неприложими в отношенията между
страните.
Доколкото съдът следва служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи,
които са нищожни, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, настоящият състав намира, че са
нищожни клаузите на т. 9.3 и т. 10 Общите условия от 26.05.2009 г. към договора за
кредит, даващи право на банката едностранно да изменя лихвения процент, като така
изменя договора на непредвидено в него основание (чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП). Това
обстоятелство обаче е ирелевантно в случая, тъй като видно от договора за кредит,
първоначално уговореният лихвен процент е 18.10%, а според заключението на ССЕ
именно този процент е прилаган през целия период на действие на кредита.
Претендираните от банката вземания срещу И.А. са на основание настъпил краен
падеж на вземанията по договора за кредит – 15.04.2017 г., а не предсрочна
изискуемост. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че е следвало да бъде
взето предвид, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита още на 05.05.2010 г.,
от когато кредитът е просрочен, защото това било императивно правило, а не
потестативно правило на банката. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредитът може да бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита. Предсрочната изискуемост на цялото вземане се предпоставя от настъпването
на два юридически факта: обективен - неизпълнение от страна на длъжника, и
субективен - нарочно волеизявление на банката, отправено и достигнало до длъжника,
за отнемане на преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК е дадено задължително разяснение относно зависимостта
между субективния елемент и настъпването на последиците на предсрочната
изискуемост, като там е посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Следователно, обявяването на
предсрочна изискуемост е едно потестативно право на банката да отнеме от длъжника
преимуществото на срока и само от нея зависи дали и кога ще го упражни. В случая
действително по делото е представено изявление на банката до И.В. от 20.01.2016 г., с
което й дава петдневен срок да погаси просрочените си вземания и с изявление, че в
противен случай ще счита вземанията си за предсрочно изискуеми. По делото няма
данни обаче кога това изявление е стигнало до И.А. и че това е станало преди
падежирането на последната вноска по кредита, дължима на 15.04.2017 г. Ето защо не
може да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост преди крайната падежна
дата по кредита.
8
От неоспореното заключение на ССЕ се установяват непогасените задължения
на И.В. по процесния договор за кредит към 19.09.2017 г., а именно: главница в размер
на 21 736.97 лева, представляваща сбор от вноските за периода 15.05.2010 г. –
15.04.2017 г.; договорна (възнаградителна) лихва в размер на15 760.77 лева,
представляваща сбор от вноските за периода 15.09.2010 г. – 15.04.2017 г. и наказателна
лихва в размер на 19 693.90 лева, представляваща начислена наказателна лихва за
периода 03.09.2010 г. – 18.09.2017 г. По делото нито е твърдяно, нито доказано от
ответницата да е погасявала някаква част от задълженията по кредита в хода на
процеса, поради което следва да се приеме, че и към настоящия момент това са
дължимите задължения.
Следва да бъде разгледано обаче правопогасяващото възражение за давност по
отношение на посочените вземания.
На първо място, настоящият състав намира, че е неоснователно поддържаното
от жалбоподателката, че давността относно вноските за главница е тригодишна, тъй
като същите представляват периодични вземания. Безпротиворечиво се приема в
съдебната практика на ВКС, че уговореното между страните връщане на предоставена
в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите
на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания
(вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са
породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се
задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а
на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като
нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето
защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД (така Решение № 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о. и
Решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ВКС, II т.о.).
Следва да бъде отбелязано, че в посочените две решения противоречиво е
определен началният момент на течението на петгодишната погасителна давност – в
първото се приема, че тя тече от крайната падежна дата по кредита, а във второто, че тя
тече поотделно от падежа на всяка вноска. Настоящият състав възприема второто
становище.
Относно лихвите, както възнаградителна, така и наказателна, е приложима обаче
именно тригодишната давност, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
При така приетото се установява, че искът за главница е погасен по давност само
по отношение на неплатените дължими вноски за главници за периода до пет години
назад, считано от датата на предявяване на иска - 19.09.2017 г. (съобразно нормата на
чл.422, ал.1 от ГПК), т.е. погасени са всички месечни вноски падежирали от 15.05.2010
9
г. до 15.09.2012 г. Това са остатък от вноска в размер на 252,01 лева на падежна дата
15.05.2010 г., която сума се е погасила с изтичане на петгодишния срок на 15.05.2015 г.
и останалите 28 вноски до падежна дата 15.09.2012 г., включително, която се е
погасила на 15.09.2017 г. Или общата стойност на погасените по давност падежирали
до 15.09.2017 г. и неплатени вноски за главница възлизат на сумата от 4 743.38 лева, за
която искът за главница ще следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Всички
дължими вноски от 15.10.2012 г. до 15.04.2017 г. не са погасени по давност, тъй като с
предявяване на иска на 19.09.2017 г. течението на давността е прекъсната (чл. 116, б.
„б“ ЗЗД).
Вземанията на ищеца за договорна (възнаградителна)лихва в общ размер на
сумата от 12 795.68 лева начислени за периода от 15.08.2010 г. до 15.09.2014 г. са
погасени по давност. Следователно искът за сумата от 12 795.68 лева за периода от
15.08.2010 г. до 15.09.2014 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност и
уважен за сумата от 2 965.09 лева, представляваща начислена възнаградителна лихва за
периода от 15.10.2014 г. до 15.04.2017 г.
Вземанията за наказателна лихва са в размер на 19 693.90 лева, следователно
предявения иск за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 20 208.06
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а за разликата над 6096.87 лева до
19 693.90 лева следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, тъй като вземането за
наказателна лихва в общ размер на сумата от 13 597.03 лева за периода от 03.09.2010 г.
до 15.09.2014 г. е погасен с изтичането на тригодишния давностен срок.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с изводите на
първоинстанционния съд, решението на последния следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемия – „ПИБ“ АД. Той не е сторил такива, но е бил защитаван от
юрисконсулт и е претендирал юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав
определя такова при условията на чл.78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева, които са
дължими от жалбоподателката И.В..
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4075/08.07.2020 г. по гр.д. № 4330/2019 г. на СГС,
І-6 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. А. В., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ 1, бл. ***, вх. 1, ет. 2,
ап. 4 да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Драган Цанков“ 37, сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение пред
САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11