№ 182
гр. Габрово, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500281 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от ищеца по делото С. А. против
Решение №185/16.04.2024г. по гр.д. №53/2024г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
противоречащо на установените по делото факти. Ако първоинстанционния съд се беше
запознал задълбочено с представените писмени доказателства щял да установи, че ищеца е
не само член на Синдикалната организация „*******", но е и неин председател който, я
представлява. Колективен трудов договор, в сила от 03.01.2023г. приложен по делото между
„*******" АД, в качеството на работодател и синдикалните организации е подписан от него
в качеството му на председател на СО и от работодателя. Освен това в представените
ведомости за заплати било е видно, че във всяка ведомост на ищеца е удържан членски внос
-„Проф. чл. Внос”. Тези писмени доказателства безспорно доказвали членството на ищеца в
„Пътно дело - КНСБ.
В чл. 4 от Колективен трудов договор било уговорено, че в "*******" АД, при
сключване или /отмяна на Колективен трудов договор, масата на средствата за работна
заплата не може да противоречи на правителствен акт или споразумение, сключено на
национално ниво." Тази клауза препращала уреждането на работната заплата към
„Браншовия колективен трудов договор", по който страни са „Браншова камара пътища" и
Синдикат пътно дело към ФТСС-КНС, и в чл.5 и чл.6 от който било посочено, че БКТД е
валиден за всички предприятия от бранша. Освен ответника не бил оспорил членството си в
браншовата камара, а е оспорил отделни обстоятелства свързани с изискванията на закона за
валидация и оповестяване на БКТД, т.е. възраженията на ответника били свързани с
формалната валидност на БКТД – вписване. Колективните трудови договори са вписани в
инспекцията по труда. Вписването на КТД има само информативен и оповестителен
характер, не е изискване за действителността му. Изискване за действителността на КТД
съгласно КТ е - писмена форма на договора. КТД поражда действие от момента на
подписването му, а останалите изисквания са свързани с действия по оповестяването му, а не
с условията за неговата действителност. Колективният трудов договор влиза в сила от деня
на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
1
Твърди се и че направеното възражение за прихващане от претендираните суми с
платени суми - ваучери за храна и платени годишни бонуси е неоснователно. Не са налице
условия за прихващане: Може да се извърши прихващане на две насрещни еднородни по
вид и установени по размер изискуеми взимания. Претенцията за вземанията на ответника
произтичат от платени ваучери за храна и плетени годишни бонуси. Това не са дължими
суми . Те са дадени с правното основание - Наредба №7 от 9.07.2003г. за условията и реда за
издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за
храна и осъществяване дейност като оператор. Следователно няма как тези суми да бъдат
част от трудовото възнаграждение. Изрично е посочено , че те се дават отделно от трудовото
възнаграждение. Платените бонуси са дадени за добре свършена работа и не са, част от
трудовото възнаграждение Те не са дадени без правно основание, и не са дължими от
Ищеца.
Следователно претендиралите от ответника суми не са дължими, не са установени по
основание и размер, не са изискуеми поради което не са налице условия за извършване на
прихващане.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира и за направените по делото разноски.
В депозирания по делото отговор на въззивната жалба ответното дружество оспорва
същата и моли съда да я остави без уважение, като отхвърли обжалваното решение и
присъди направените по делото разноски.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства намира следното :
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт и от лице, активно легитимирано да подаде въззивна жалба, поради което
същата е допустима.
С Решение №185/16.04.2024г. по гр.д. №53/2024г. по описа на Районен съд Габрово
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателя искове против
ответното дружество за сумата 20776,04лв, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение договорено съгласно чл.13, ал.1 от Браншови колективен трудов договор от
17.06.2020г. и от Браншови колективен трудов договор от 10.09.2022г. за периода
10.01.2021г. до 01.09.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
пълното изплащане на сумата; сумата 2665,99лв, представляваща лихва за забава за периода
от 10.01.2021г. до 01.09.2023г. и сумата 5776,96лв, представляваща разликата между
заплатеното му обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и обезщетението, съгласно предвиденото
в КТД трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
пълното изплащане на сумата, като неоснователни недоказани. Жалбоподателят е осъден и
да заплати на ответника сумата от 1464,95лв.-разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел следното :
В чл.59 от КТ е предвидена възможност отделен работник или служител, спрямо когото
КТД се прилага, да иска реално изпълнение на поетите от работодателя задължения по
договора. За да е приложим БКТД по отношение на трудовото правоотношение на ищеца с
ответника е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки : по отношение на
работника/служителя (ищеца по делото) - или да е член на един от подписалите БКТД
синдикат (съгласно чл. 57, ал. 1 от КТ) или да се е присъединил към договора изрично
(съгласно чл. 57 ал. 2 от КТ); а по отношение на работодателя – или да е член на подписалия
БКТД браншова камара „Пътища” или да е налице издадена заповед съгласно чл.51б, ал.6 от
КТ на Министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в неофициалния
раздел на "Държавен вестник” относно разпростиране прилагането на договора или на
отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша (съгласно чл. 51б,
ал. 6 във вр. с ал.4 от КТ).
Районният съд приел, че от ищеца не са ангажирани доказателства, както че е член на
една от подписалите БКТД синдикални организации, така и че изрично се е присъединил
към договора. Не били ангажирани доказателства също и че ответника е член на браншова
камара „Пътища” (от която е подписан БКТД) или че е налице издадена заповед съгласно
чл.51б, ал.6 от КТ на Министъра на труда и социалната политика за задължителното
прилагане на БКТД или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или
бранша.
Тъй като не били налице доказателства, че сочените от ищеца браншови колективни
трудови договора са имали задължителна сила по отношение на трудовото му
2
правоотношение с ответното дружество, то предявените искове, основаващи се на двата
БКТД били неоснователни и недоказани.
Въззивният съд намира следното :
Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал, че е член на
синдикална организация, страна по БКТД –ри и по КТД, сключен с ответното дружество.
Видно от приложените два броя БКТД от 17.07.2020г. и от 01.09.2022г. страна по тях е
Синдикат "Пътно дело" към Съюз на транспортните синдикати – КНСБ.
При работодателя „ Пътстрой Габрово” АД на 03.01.2023г. е сключен КТД, между
работодателя и Синдикалните организации "Пътно дело" - КНСБ и Федерация
„Строителство, индустрия и водоснабдяване" - "Подкрепа". Видно от приложеното копие от
КТД за Синдикат "Пътно дело" – КНСБ, договорът е подписан от ищеца, т.е. същият не само
е бил член на синдиката, но е бил и негов представител.
В подкрепа на извода, че ищеца е бил член на синдикална организация е и
обстоятелството, че на същия, видно от приложените копия от ведомости за заплати е
удържан членски внос.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че БКТД не е разпрострял
действието си по отношение на процесното трудово правоотношение. Ответника не е
оспорил членството си в Българска браншова камара „Пътища”, а е оспорил, че БКТД не е
вписан в ГИТ и че не е налице Заповед на Министъра на труда и социалната политика.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че БКТД не са вписани в ГИТ.
При извършена справка в регистъра, на електронната страница на ГИТ е видно, че и двата
браншови договора са вписани.
Съгласно разпоредбите на чл.53 КТ колективния трудов договор, в т.ч. и браншовия, се
сключва в писмена форма, като това е форма за действителност. Същият ако не е уговорено
друго влиза в сила от деня на сключването му (чл.54, ал.1 КТ).
Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които
са членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите,
които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват
към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до
него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора. (чл.57
КТ). Съгласно чл.51 Б КТ по общо искане на страните по колективния трудов договор,
сключен на отраслово или браншово равнище, министърът на труда и социалната политика
може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички
предприятия от отрасъла или бранша след изразено писмено съгласие от всички
организации на работниците и служителите и на работодателите, признати за
представителни на национално равнище. Разпростреният колективен трудов договор или
отделните негови клаузи има действие спрямо работниците и служителите, които работят в
предприятия, обхванати от съответния отрасъл или бранш. Разпростирането на колективния
трудов договор или на отделни негови клаузи се извършва със заповед на министъра на
труда и социалната политика, която се обнародва в неофициалния раздел на ДВ.
От гореизложеното следва извода, че вписването на КТД има само информативен и
оповестителен характер и не е изискване за действителността му.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че посочените в исковата молба БКТД от
17.07.2020г. и от 01.09.2022г. и КТД от 03.01.2023г. имат действие в отношенията между
страните по делото.
В чл.4 от КТД е уговорено, че в "*******" АД, при сключване или промяна на
Колективен трудов договор, масата на средствата за работна заплата не може да противоречи
на правителствен акт или споразумение, сключено на национално ниво, т.е. относно размера
на трудовите възнаграждения се препраща към БКТД.
В чл.13, ал.1 от БКТД от 2020г. е посочено, че на ниво предприятие работодателят и
синдикатите не могат да договарят по-ниски трудови възнаграждения по категории персонал
от определените в Приложение № 1 към този БКТД. Същата разпоредба е налице и в БКТД
от 2022г. Безспорно е, че в случая се касае за основно трудово възнаграждение.
От заключението на изготвената поделото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че съгласно договореното в БКТД от 17.06.2020г. и в БКТД от 10.09.2022г. за
периода от 10.01.2021г. до 01.09.2023г. преизчислено със съответният коефициент за
прослужено време, за периода 09.01.2021г. до прекратяването на трудовото правоотношение
3
ищецът е следвало да получи 56977.03лв. За посочения период същият е получил
възнаграждение в размер на 36200,99лв., като разликата между полученото и следващото се
възнаграждение съобразно БКТД-ри е 20776.04лв. Вещото лице е определило размера на
дължимата лихва изчислена върху разликата между възнаграждението изчислено в т.1 и
действително изплатеното възнаграждение за периода от дата.
Брутното трудово възнаграждение е сумата от основната работна заплата и
допълнителните трудови възнаграждения, съгласно чл.3 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
допълнителните трудови възнаграждения са : определените с наредбата или с друг
нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително и договорените с
индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според
договорените условия.
Тези допълнителни трудови възнаграждения могат да са с постоянен и с непостоянен
характер. Когато същите имат постоянен характер следва да се включат в трудовия договор,
като част от работната заплата. Допълнителните възнаграждения с непостоянен характер не
са част от получаваната ежемесечна работна заплата.
Видно от представените към исковата молба допълнителни споразумения към трудов
договор между страните по делото единственото допълнително трудово възнаграждение
посочено в тях към основното му възнаграждение е това да продължителна работа.
Чрез ваучерите за храна на хартиен носител работодателите предоставят на лица,
работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък
"ползватели", ежемесечно средства за храна, отделно от възнаграждението им, т.е.
стойността на т.нар. ваучери има характер на допълнително възнаграждение и е вид
социална придобивка, а не е част от основното трудово възнаграждение, поради което
предоставените по този начин сума от работодателя не следва да се считат за част от
начисленото съобразно БКТД възнаграждение.
Допълнителното материално стимулиране (ДМС) под формата на еднократни
възнаграждения, месечни, тримесечни и/или годишни премии е част от брутната заплата на
работника или служителя и представлява допълнително възнаграждение (т. нар. „бонус“)
извън основната работна заплата. Кой от работниците и служителите и в какъв размер ще
получи ДМС е въпрос на преценка от страна на работодателя, в съответствие с количеството
и качеството на действително извършваната работа, т.е. същото зависи от резултата от
трудовия процес. Следователно същото има характер на допълнително възнаграждение с
непостоянен характер.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че изплатените от работодателя на ищеца
бонуси не следва да се вземат предвид при изчисление размера на изплатеното за процесния
период възнаграждение на работника.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че предявения от жалбоподателя иск за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение договорено съгласно чл.13, ал.1 от
Браншови колективен трудов договор от 17.06.2020г. и от Браншови колективен трудов
договор от 10.09.2022г. за периода 10.01.2021г. до 01.09.2023г. е основателен и доказан до
размера на 20776.04лв.
Тъй като работодателят не е изплатил своевременно дължимата се на работника
разлика във възнаграждението, то същия е изпаднал в забава и следва да заплати
обезщетение за същата, което съобразно установеното от вещото лице е в размер на
2665.99лв., до който размер предявения иск е основателен и доказан.
На осн. чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. В чл. 10, ал.2 от сключения през 2023г. КТД е
уговорено, че при пенсиониране на член от колектива да му се начислява по 0.6 за всяка
прослужена година във фирмата, но не по - малко от две брутни заплати, а за над десет
години трудов стаж - 7 брутни работни заплати. Уговореното в КТД е по-благоприятно и
съобразно разпоредбите на КТ и основните принципи на трудовото право в този случай се
4
прилага уговорения по-благоприятен режим.
Тъй като работодателя е изчислил и изплатил обезщетението по чл.222 КТ в размер на
8933,40лв., въз основа на начисляваното от него брутно възнаграждение от 1276,20лв. на
При прилагана разпоредбите на БКТД относно възнаграждението на работника брутното му
трудово възнаграждение, както е посочило вещото лице в заключението си, е в размер на
2101,48лв., т.е. дължимото обезщетение е в размер на 14710,36лв. Разликата между
изплатеното от работодателя и дължимо съобразно разпоредбите на БКТД обезщетение е в
размер на 5776,96лв., за който размер предявения иск е основателен и доказан.
Поради изложеното по-горе обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и сумата от 1168,76лв.-ДТ, в
полза на ОС Габрово. Сумата от 329,92лв.- разноски заплатени от сметката на РС Габрово,
като и ДТ в размер на по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
присъдените суми в полза на всяко от съдилищата.
Въпреки направеното искане във въззивната жалба за присъждане на разноски за
настоящата инстанция, поради непредставянето на доказателства за извършването им не
следва да се присъждат такива.
Тези обстоятелства са достатъчни, за да възникне правото на възнаграждение в полза
на адвоката, което да се възложи в тежест на насрещната страна. В този случай не е
необходимо да се доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна
помощ (в този смисъл са Определение №50370/17.10.2022г. по ч.гр.д. №35/2022г., на IVг.о.,
Определение №118/17.03.2022г. по ч.т.д. №390/2022г., на IIт.о. на ВКС и др.).
Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от
приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто
смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (в този см. са
Определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на Іт.о., Определение
№959/05.03.2024г. по ч.гр.д.№5106/2023г. ІІІг.о., Определение №50016/26.02.2024г. по т.д.
№1964/2022г. на Іт.о. и др.)
По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото
на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че в полза на адв.С. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в
първоинстанционното производство на чл.38 ЗА в размер на 1300лв.
За определяне на размера съдът съобразява заявената цена на исковете, фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и на тези, в които адв.С.
се е яви
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №185/16.04.2024г. по гр.д. №53/2024г. по описа на Районен съд
Габрово
ВМЕСТО КОЕТО
ОСЪЖДА „********" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.********* да заплати на С. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Габрово,
5
ул.*******, ап.2 сумата от 20776,04лв. (двадесет хиляди седемстотин седемдесет и шест
лева и четири стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение договорено
съгласно чл.13 ал.1 от Браншови колективен трудов договор от 17.06.2020г. от Браншови
колективен трудов договор от 10.09.2022г. за периода 10.01.2021г. до 01.09.2023г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2024г. до пълното изплащане на
сумата
ОСЪЖДА „********" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.********* да заплати на С. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Габрово,
ул.*******, ап.2 сумата от сумата 2665,99лв. (двехиляди шестстотин шестдесет и пет лева и
деветдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2021г. до
01.09.2023г.;
ОСЪЖДА „********" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.********* да заплати на С. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Габрово,
ул.*******, ап.2 сумата от 5776,96лв. (петхиляди седемстотин седемдесет и шест лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща разликата между заплатеното му обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ и обезщетението, съгласно предвиденото в КТД трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2024г. до
пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „********" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.********* да заплати в полза на бюджета на ОС Габрово държавна такса в
размер на 1168,76лв. (хиляда сто шестдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки),
както и ДТ в размер на 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
присъдената в полза на ОС Габрово сума.
ОСЪЖДА „********" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.********* да заплати в полза на бюджета на РС Габрово сумата от 329,92лв.
(триста двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) – разноски заплатени от сметката
на РС Габрово, както и ДТ в размер на 5лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за присъдената в полза на РС Габрово сума.
ОСЪЖДА „********" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.********* да заплати на адв. И. С. от АК Габрово сумата от 1300лв.(хиляда и
триста лева) – адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца в
първоинстанционното производство, на осн. чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението,
на осн. чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6