ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
25
Велико Търново, 19.10.2022г.
Административен
съд – Велико Търново, трети
касационен състав в закрито съдебно заседание
на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Дабкова частно касационно административно
дело № 10 199/2021г. При това, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 229,
ал.1, т.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с §19 от ПЗР
на ЗИД АПК, ДВ бр.39 от 2011г.
Образувано е по частна жалба, подадена от И.М.Г. ***.
Предмет на касационна проверка е Определение № 1310 от 11.08.2022г., постановено по гр. дело № 1998 по описа за 2022 г. на Районен съд Велико Търново. С този акт РС е оставил без разглеждане подадената жалба от същото лице срещу Решение № 1842В/31.03.2000г. на ПК/сега ОСЗ-В. Търново/ и е прекратил производството по делото.
Частният
жалбоподател е недоволен от определението на РС и счита, че същото противоречи
на чл.15, ал.1 от АПК. Твърди, че като купувач на наследство има правен интерес
да обжалва актовете на ПК в качеството на главна страна в административното
производство. В това число да поиска обявяването на нищожност на решението на
ПК, поради постановяването му от незаконен състав. Тъй като през този период от
време началник на ОСЗ е лицето Иванка Димитрова Златева, а не Снежана
Александрова. Жалбоподателят настоява за отмяната на Определението на ВТРС, за
което се позовава на практика на АСВТ по КАД № 10410/2016г., КАД № 10178/2017г.
и 10106/2012г.
Настоящият
касационен състав като извърши проверка на обжалваното Определение установи
следното от фактическа и правна страна:
ЧЖ е подадена в срок и е допустима. Доколкото
производството е прекратено преди да бъде конституирана ответна страна, по ЧЖ
не са разменени книжа и не е ангажирано становище от ОСЗ В. Търново.
Разгледана по същество ЧЖ е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред РС е
образувано по жалба на И.М.Г. против ОС“Земеделие“-В. Търново с искане да бъде
обявено за нищожно Решение №
1842В/31.03.2000г. на ОСЗГ-В. Търново. Поради постановяването му от
незаконен състав. По съдържание Решението е позитивен акт, издаден на основание
чл.10б от ЗСПЗЗ, вр. чл.18д, ал.3
от ППЗСПЗЗ. С него на Ц.С.Б.е определено правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи/2,700дка/
с поименни компенсационни бонове на
стойност 2 214,00лв. Правото си на жалба Ив. Г. основава на
обстоятелството, че е купувач на наследствени права. По Договор от
21.12.2009г. от наследниците на Цона
Стефанова Блъскова, б.ж. на с. Присово, починала на 31.07.1994г.
Великотърновският районен съд оставил жалбата
без разглеждане като процесуално недопустима и прекратил производството, на
основание чл.159, т.4 от АПК. Приел, че обжалваното решение на ОСЗГ има
характер на ИАА, но с него не се създават права или задължения за Г., т.к.
същият няма качеството законен наследник на Цона Блъскова. Не е участвал в административното
производство по издаване на същото Решение пред ОСМГ. Не е негов адресат и не
притежава правен интерес от оспорването му. РС изтъкнал, че процесуално
легитимирани да обжалват актовете на ПК, вклч. с искане за нищожност са само
лицето направило искане за възстановяване на право на собственост и неговите
наследници. Г. не попада в този кръг лица, поради което жалбата му е
недопустима.
Настоящата
инстанция при липса на спор по фактите намери за правилен правния извод на РС за недопустимост
на първоинстанционното съдебно производство при следните съображения:
Производството пред ВТРС е съдебно
административно такова по реда на чл.149, ал.5 от АПК, във вр. с чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ – жалба срещу акт на АО по въпроси на земеделската реституция с оплакване
за неговата нищожност. Приложим процесуален закон е АПК, а материален ЗСПЗЗ.
Производството по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ е
административно и се развива съгласно специалните
разпоредби на ЗСПЗЗ. Страни в това производство са единствено лицата заявители по смисъла на чл. 10, ал. 1,
от ЗСПЗЗ , съответно техните наследници
и административният орган, в случая ОСЗ. Само те са материално легитимирани по
това правоотношение. В това производство не участват заинтересовани страни,
заявяващи самостоятелни права върху земеделските земи, предмет на
реституционното производство. Други страни в това производство няма. Такава
е трайната и непротиворечива практика на ВАС и ВКС, свързана със земеделската
реституция. В този смисъл вж. например Решение по адм. дело № 16547/2013 г. на
ВАС и Определение по ч.гр.дело № 366/2010г. на ВКС, IIг.о. В тази връзка е безспорно,
че частният жалбоподател не може да има качеството на страна в адм. производството,
на основание общата разпоредба на чл.15, ал.1 от АПК. Купувачът на наследствени
права не е нито собственик, нито наследник по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ. С прехвърлянето на наследствените
права наследникът не губи качеството си на наследник и същото не се придобива
от купувача на наследството/вж. разясненията в ТР 137а/55 ОСГК на ВС/.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решенията на
общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок пред РС.
Легитимирана да обжалва така постановените административни актове, в това число
и по отношение на валидността им, е само
страната, която е направила искане за връщане на земеделските земи или нейните
наследници, тъй като с издадения административен акт се създават права или се
отказва признаването на права само на лицето, което претендира реституция на
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. В производството по чл. 14, ал. 1 – 3
от ЗСПЗЗ не се обсъждат материални права по отношение на лица извън тези, претендиращи
реституция. Всяко трето лице, което претендира вещни права върху същата
земеделска земя, може да се защити по реда на гражданското съдопроизводство. За
такива лица липсва правен интерес да атакуват актовете на общинската служба по
земеделие, защото не са участници в производството пред АО и неговият акт не им
създава права или възлага задължения.
На последно място следва да се отбележи и това, че
евентуалното прогласяване на нищожност на Решението на ОСЗ в случая не би предизвикало непосредствено промяна в
правната сфера на купувача на наследство. Нито да постигне за цел обезщетяване
със земя вместо с ПКБ. По силата на извършената продажба върху
купувача преминават всички имуществени права и задължения във връзка с
прехвърленото наследство спрямо другите наследници и спрямо третите лица, но
прехвърлителният ефект обхваща само тия права и задължения, които наследникът е
имал в качеството си на наследник по времето на откритието на наследството. След
прехвърляне на наследството, наследникът може да придобие нови права, но породените
такива след сключването на договора за продажбата не се считат включени в
договора.
В заключение касационният състав установи, че
въпросът за правния интерес на купувача на наследство в производството по чл.14,
ал.3 от ЗСПЗЗ е разрешаван противоречиво. При това понастоящем липсва
тълкувателен акт на ВАС и ВКС, който да обвързва и настоящия състав на съда.
Приведените примери от практиката на АСВТ са подобни, но не идентични от
фактическа страна.
По изложените
съображения, настоящият касационен
съдебен състав на Административен съд – Велико
Търново намери постановеното от РС Определение за правилно и поради това
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение№ 1310/11.08.2022г.,
постановено по гр.дело № 1998/2022г. по
описа на Районен съд-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане
жалбата на И.М.Г. срещу Решение № 1842В/31.03.2000г. на ОСЗГ- Велико Търново, като процесуално недопустима
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: