Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07. 12. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публичното заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА М.-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА С.при секретаря Юлиана Шулева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 13392
по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищците пред СРС- Д.Р.Д. и И.Н.К.,
с която се обжалва решение от 29.04.2020 г. по гр. д. № 44874 по описа 2012 г.
на СРС, ІІ ГО, 123 състав, с което решение е отхвърлен изцяло искът за делба.
Излагат се доводи за
неправилност на така постановеното решение. Същото било необосновано и
постановено без да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства, като въззивниците считат, че от последните се установява, че са
налице предпоставките за допускане на делба.
Иска се да бъде отменено
обжалваното решение и вместо това да бъде постановено друго с което да се
допусне делбата. Претендират се разноски.
По въззивната
жалба е постъпил отговор от ответниците пред СРС-Н.А.К.,
Г.Х.М. и С.М.С., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
решението. Считат, че не са допуснати сочените от въззивниците
нарушения. Правилно СРС бил приел, че делбата не следва да бъде допусната; не
била налице съсобственост. Решението по гр.д.№ 7710 по описа за 2011 г. на СГС
касаело друг имот и не било относимо за процесния. Ищците /пред СРС/ не били доказали твърдението
си, че праводателят им черпи права от нот.акт по замяната от 1962 г. Липсвали доказателства за заявяване на имота
по реда на ЗСПЗЗ. Считат, че заключението на изслушаната и приета пред СРС
съдебно-техническа експертиза не следва да бъде кредитирана; заключението
изследвало границите и местоположението на имот пл.№ 388 по кад.план
от 1987 г., а не границите на имот пл.№ 2136 по действащия към момента на
издаването на нот.актове с № 144 и 145 през 1982 г.
Затова и заключението било оспорено. Считат, че правата на ищците в процесния имот са отречени със сила на пресъдено
нещо с диспозитива на съдебното решение, постановено
по гр.д.№ 3729 по описа за 2000 г. на СГС, IV-Б състав. Считат, че
съсобственост не е възникнала и по силата на регулацията от 1990 г. Сочат, че процесния имот по РП от 1990 г. бил образуван само от един
имот и нямало как същият да е съсобствен. Следвало да
се има предвид и, че ответниците /въззиваеми/
били придобили имота по реда на ЗСПЗЗ през 2004 г. Позовават се и на изтекла придобивна
давност в тяхна полза. Въззиваемите били
добросъвестни владелци. От показанията на разпитаните свидетели се доказало, че
са установили спокойно, непрекъснато и явно владение върху процесния
имот УПИ XXXII-388, кв.60 по плана на гр.София,
м.“Симеоново-Драгалевци II част”. Това било станало
още от закупуването му през 2005 г. Доказало се, че е налице ограда между имот
УПИ III-388 и УПИ XXXII-388, кв.60 по плана на гр.София,
м.“Симеоново-Драгалевци II част”. Считат, че
показанията на разпитаните на страната на ищците свидетели не следва да се
кредитират, тъй като свидетелят Д.бил съпруг на ищцата, а показанията на
свидетелката Б.М.не били преки и непосредствени. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки въззивник е уведомен на 08.06.2020
г., Въззивната
жалба е подадена на 19.06.2020 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- предявения от
въззивниците, ищци пред СРС, иск за делба е бил отхвърлен.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
С определение № 16 от
30.01.2018 г. ВКС, Първо ГО, по ч.гр.д.№ 4465 по описа за 2017 г. е прието, че
в случая липсва субективен идентитет между страните
по настоящето дело и по гр.д.№ 3729 по описа за 2000 г. на СГС. Това било така
защото страни по гр.д.№ 3729 по описа за 2000 г. били Я.А.К.като ищец и Г.Х.М.,
Д.Р. Р.и И.Н.К.. Я.К.не бил страна по настоящето
дело, а и нямало данни ответниците Н.А.К. и С.М.С. да
са негови универсални или частни правоприемници. Те, както и ответницата Г.Х.М.,
били закупили процесния имот, от К.И.В., П.И.В.и Д.И.В.,
с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №
93, дело № 278/2005 г., т.е. след влизане в сила на решението по първото дело,
като техните праводатели не са били страна по него. Поради това, те не можели
да противопоставят на предявения иск за делба отвод на пресъдено
нещо.
При това положение следва да
приемем, че обжалваното решение е
постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищците не се легитимират като съсобственици
на незастроен поземлен имот с идентификатор 68134.1980.170 по кадастралния план
и кадастралните регистри на гр.София, одобрен със заповед № РД-18-3 от
11.01.2011 г. на Изпълнителни директор на АГКК, с площ от 1165, съгласно
предходния регулационен план, съставляващ УПИ
XXXII-388,
кв.60 по плана на гр.София, м.“Симеоново-Драгалевци II част”. Затова и искът за
делба бил неоснователен и като такъв е отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Ищците твърдят да са
съсобственици заедно с ответниците на незастроен поземлен имот с идентификатор
68134.1980.170 по кадастралния план и кадастралните регистри на гр.София,
одобрен със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на Изпълнителни директор на
АГКК, с площ от 1165 кв.м., съгласно предходния регулационен план, съставляващ
УПИ XXXII-388, кв.60 по плана на гр.София,
м.“Симеоново-Драгалевци II част”. Съсобствеността била
възникнала по силата на нот.акт № 144, дело 5497 по
описа за 1982 г. с който ищцата Д.Р.Д. била придобила на основание
покупко-продажба ¼ идеална част от дворно място с площ от 1800 кв.м.,
съставляващо имот с пл.№ 2136, кв.8 а по плана на гр.София, м.“Пушовец“, м.“Симеоново-Драгалевци II част”. Другият ищец – И.Н.К.
бил придобил ¾ идеални части от от дворно
място с площ от 1800 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 2136, кв.8 а по плана на
гр.София, м.“Пушовец“, м.“Симеоново-Драгалевци II част”
по силата на покупко-продажба, изповядана с нот.акт №
145, дело 5498/82 г. С регулационния план /РП/, одобрен със заповед №
РД-50-09-84 от 16.03.1990 г. от съсобствения имот с пл.№ 2136 бил образуван УПИ
III-388, кв.60, с площ от 1 464 кв.м. Останалата част от 336 кв.м. била
включена в УПИ XXXII-388, кв.60, който бил с площ от 1 165 кв.м. Ответниците – Н.А.К., Г.Х. М.- С.и С.М.С. били придобили съгласно
нот.акт № 93, рег.№ 1744, дело № 278 от 2005 г. УПИ XXXII-388,
кв.60 по силата на покупко-продажба с продавачи К.И.В., П.И.В.и Д.И.В., на
които продавачи, процесният имот бил възстановен по реда на ЗСППЗЗ с решение №
8739 от 19.01.2004 г. на ОСЗГ „Овча купел“, гр.София. Ищците твърдят, че техния
праводател М.К.В.черпи своите права от замяна на
недвижими имоти по реда на ЗТПС от неговия баща К.Р.В., извършена с нот.акт, дело № 3768/62 г. Твърдят, че по отношение на
придобития от тях имот е валидно изключението на чл.18 з, изр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ,
че при наличие на извършени разпоредителни сделки със земя, получена по замяна
от ТПС комисия, не се зачитат правата на претендиращите бивши собственици за
възстановяването й. При това положение решението на ОСЗГ „Овча купел“ № 8739 от
19.01.2004 г., с което е възстановена собствеността върху процесния УПИ XXXII-388,
кв.60, не произвежда действие по отношение частта от 336 кв.м. включена в него
и представляваща част от съсобствения на ищците имот, придобит с нот.акто № № 144 и 145. Ищците
сочат, че с влязло в сила решение, постановено от СГС, ВО по гр.д.№ 7720 по
описа за 2011 г. им били признати правата по отношение на УПИ III-388,
кв.60, по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу тях от праводателите
на ответниците по настоящето дело - К.И.В., П.И.В.и Д.И.В.. По този начин
възниквала съсобственост върху УПИ XXXII-388, кв.60, чиято делба се
иска в настоящето производство.
С исковата молба е
представено решение от 23.12.2011 г., постановено във въззивно производство по инстанционен контрол по въззивната
жалба на К.И.В. срещу решение от 01.04.1999 г. по гр.д.№ 8509 по описа за 1998
г. на СРС, 46 състав, в частта в която е бил отхвърлен, предявеният от
жалбоподателя срещу Д.Р. Р.и И.Н.К. /ищци по настоящето производство, ответници
там/ иск по чл.108 ЗС. Видно от мотивите на въззивното решение предмет на иска
по чл.108 ЗС е УПИ III-388, кв.60 с площ от 1500 кв.м. по плана на
гр.София,в.з.“Симеоново-Драгалевци II част”, одобрен със заповед
№ РД-50-09-84/16.03.1990 г., представляващ част от бивша нива с площ от 4,5
дка, заснета като имот с пл.№ 2136 по плана от 1950 г. Ищците /там/ са твърдяли, че имота им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в
качеството им на наследници на В.М.Г.и на сина му И.В.М.като имотът се владеел
от ответниците без основание. Въззивният съд е намерил за неоснователно
възражението за нищожност на решение № 8739 / 19.01.2004 г. на ОСЗГ „Овча
купел". От доказателствата по делото се установило, че възстановеният имот
е бил част от нива с площ от 4,5 дка, собственост на наследодателя на ищците-И.В.М..
Установено било, че в границите на възстановения имот попада и имота, описан
в нот.акт №
144, дело 5497 по описа за 1982 г. и нот.акт № 145,
дело 5498/82 г. ,закупен от ответниците и представляващ дворно място с площ от
около 1800 кв.м., съставляващо част от имот с пл.№ 2136, за който имот в полза
на продавача М.К.В./баща на ответниците, там, ищци по
настоящето дело/ бил съставен нот. акт № 56/18.01.1982
г. за собственост по давност. Същевременно същият този имот бил придобит по
замяна по реда на ТПС комисия от К.Р.В. /баща на М.К.В./, за което бил съставен
нот.акт № 177/21.12.1962 г., в който нот.акт имотът бил описан с площ от 1,8 дка. Въззивната
инстанция е приела, че е налице идентичност между имота, описа в нот.акт № 177/21.12.1962 г., нот.
акт № 56/18.01.1982 г. и нот.акт № 144, дело 5497 по
описа за 1982 г. и нот.акт № 145, дело 5498/82 г.
Налице била идентичност между имота, предмет на иска по чл.108 ЗС -УПИ III-388,
кв.60 и имотът по замяната, описан в нот.акт № 177/21.12.1962 г. Въззивната инстанция е приела,
че е налице изключението на чл.18 з, изр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ, съгласно което при
наличие на извършени разпоредителни сделки със земя, получена по замяна от ТПС
комисия, не се зачитат правата на претендиращите бивши собственици за
възстановяването й. Затова и придобития по замяната от К.Р.В. и неговите
правоприемници, имот не подлежал на реституция на първоначалните /преди
замяната/ собственици. Решение № 8739 / 19.01.2004 г. на ОСЗГ „Овча купел"
било частично незаканосъобразно и не било породило конститутивния си вещно-правен ефект в полза на ищците К.И.В.,
П.И.В.и Д.И.В.. Затова и ищците не се легитимирали като собственици на тази
част от възстановения имот, която попадала върху УПИ III-388, кв.60. Искът по чл.108
ЗС е приет за неоснователен.
Ответниците в срока по
чл.131 ГПК с отговора по исковата молба твърдят да са придобили имота по силата
на нот.акт № 93, рег.№ 1744, дело № 278 от 2005 г.
чрез покупко-продажба. Продавачите се легитимирали като собственици с решение №
8739 от 19.01.2004 г., което било влязло в сила на 11.02.2004 г. Не било налице
изключението на чл.18 з, ал.3,изр.2 и 3 ППЗСПЗЗ. Сочат, че решението на ОСЗГ
„Овча купел“, № 8739 от 19.01.2004 г. било влязло в сила на 11.02.2004 г. и
било вписано в Службата по вписванията при СРС на 21.04.2005 г. Това решение
можело да бъде атакувано от ищците по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ в 2-годишен
срок от датата на постановяването му, т.е. възможността на ищците била преклудирана на 19.01.2006 г. Твърдят, че предмет на
постановеното по гр.д.№ 7720/2011 г. решение по иска по чл.108 ЗС не се
отнасяло за същия имот. Позовават се и на придобивна
давност по чл.79, ал.2 ЗС. Владението било започнало на 28.02.2001 г., когато
по силата на нот.акт № 54, рег.№ 1139, дело № 52/2001
г. били признати за собственици на основание 10-годишна придобивна
давност. Освен това по отношение на ищците за процесния имот било налице влязло
в сила на 12.11.2002 г. решение на СГС, ГО, IV-б въззивен състав,
постановено на 06.11.2001 г. по гр.д.№ 3729/2000 г., с което решение била
допусната делба на УПИ XXXII-388, като ищците не били
признати за съсобственици, респ.съделители. Затова и
на основание чл.299, ал.1 ГПК спорът не можел да бъде пререшаван.
В първото по делото публично
съдебно заседание ответниците са уточнили, че Г. М. –С.и
С.С. владеят имота, считано от 2001 г. и по отношение
на тях е настъпила 10 годишната придобивна давност, а
Н.К., считано от 2005 г. като по отношение на нея била налице кратката
5-годишна давност.
В течение на процеса /с
изложение л.125 по делото пред СРС/ ответниците /въззиваеми пред настоящата инстанция/ се позовават на
кратката 5-годишна давност, която твърдят да е изтекла в периода м.04.2005
г./когато е съставен нот.акт на който се позовават
като собственици/ до м.12.2012 г., когато е вписана исковата молба.
Видно от решение на СГС, ГО,
IV-б въззивен състав, постановено на 06.11.2001 г. по гр.д.№ 3729/2000 г.,
страни в производството по делбата /там/ са : Я.А.К., А.А.К.,
Г.Х. М. Симеонова/ответник в настоящето производство/, Д.Р. Р.и
И.Н.К. /последните- ищци в настоящето производство/. С решението си
въззивният съд е приел, че съделителите Д. Р.и И.К.
не са установили да притежават идеални части от процесния и по настоящето дело
имот УПИ XXXII-388, поради което искът за делба по отношение на тях е
приет за неоснователен и като такъв отхвърлен. Делбата е допусната между съделителите Я.К.и Г. М. при квоти по 1/2. Видно от
постановеното от ВКС, Първо ГО, решение № 713 от 12.11.2002 г. по гр.д.№
293/2002 г. постановено на 06.11.2001 г. по гр.д.№ 3729/2000 г., решение, е
оставено в сила /л.45 по делото пред СРС/. Решението е постановено по
касационна жалба на Д.Р. Р.и И.Н. Р.. Жалбоподателите
са релевирали доводи за допуснати нарушения на чл.18
з ППЗСПЗЗ. В мотивите си касационната инстанция е приела, е придобитият от Д. Р.и
И.К. имот пл.№ 2136 от кв.8 а по кад.план от 1950 г.
не е идентичен с парцел XXXII, кв.60 по рег.план от 1990
г. По отношение на твърдяното от касаторите нарушение
на чл.18 з, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ, ВКС е приел, че разпоредбата урежда хипотеза,
която не е установена от доказателствата по делото поради което същата била неприложима
досежно разглеждания казус.
По делото с отговора по
исковата молба е представен нот.акт за собственост №
54, съставен на 28.02.2001 г., с който Я.А.К.е признат за собственик на 50/100
идеални части, Г.Х.М. за собственик на 22,24/100 идеални части и С.М.С. – за
собственик на 27,76/100 идеални части или общо всички на 100 %, на УПИ III-388,
кв.60, с площ от 1500 кв.м. по плана на гр.София,в.з.“Симеоново-Драгалевци II част”,
както и на УПИ XXXII-388
с площ от 1 040 кв.м., съответно: Я.А.К.е признат за собственик на 50/100
идеални части, Г.Х.М. за собственик на 39,38/100 идеални части и Г.Х.М. и С.М.С.
– за собственици при условията на СИО на
10,17/100 идеални части или общо всички на 100 %,
С нот.акт
за собственост № 93 от 27.04.2005 г., дело № 278 от 2005 г. К.И.В., П.И.В.и Д.И.В.
са се разпоредили с няколко недвижими имота, вкл. дворно място с площ от
1 165 кв.м., съставляващо УПИ XXXII-388, чрез покупко-продажба в полза на Н.А.К. -1/2
идеална част и останалата ½ - за Г.Х.М. и С.М.С. /при условията на СИО/.
В скица № 13962/06.03.2013
г. /л.47/ на АГКК УПИ XXXII-388
е посочен с идентификатор 68134.1980.170 и като собственост на ответниците по настоящето дело - Г.Х.М., С.М.С. и Н.А.К..
Относно пределите на Силата на пресъдено
нещо /СПН/:
Пределите на СПН са
обективни и субективни. Първите визират предмета, за който се отнася СПН. Този
предмет е спорното материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като
предмет на делото и съдът е потвърдил или е отрекъл същото. Субективните
предели на СПН определят кръга на лицата, които не могат да оспорват
установеното с влязло в сила решение правно положение относно съществуването
или несъществуването на спорното право /чл.298 ГПК/.
Със сила на пресъдено нещо на решението по делбата се установява
правото на делба и правото на собственост с всички индивидуализиращи я елементи
– съсобственици /съделители/, имоти. Доколкото
предмет на съдебната делба са винаги имуществени субективни права, СПН ще
обхване имущественото благо, което съставлява предмет на спорното
правоотношение /ПНО/.
С оглед насоките дадени в определение
№ 16 от 30.01.2018 г. ВКС, Първо ГО, по ч.гр.д.№ 4465 по описа за 2017 г. в
случая не е налице субективен идентитет между
страните и проведеното съдебно производство, приключило с отхвърлителното
решение по иска по чл.344, ал.1 ГПК /за делба/.
Относно наличието на съсобственост:
Действително, в приключеното делбено дело, видно от мотивите на решението от 06.11.2001
г. по гр.д.№ 3729 по описа за 2000 г. на СГС, ГК, IV- Б, съделителите
Д.Р. и И.К. са се легитимирали като съсобственици на парцел XXXII-388 с нот.актове на които се
позовават и в настоящето производство, а именно № № 144 и 145 от 1982 г./виж
л.40 от делото пред СРС/. На същите нот.актове Д.Р. и
И.К. са се позовавали за собственици и на парцел III-388, кв.60 в съдебното производство, приключило в тяхна
полза, по иска по чл.108 ЗС.
Нот. акт за собственост №
177 от 21.12.1962 г. , дело № 3768 от 1962 г./л.8 от делото пред СРС/ касае
придобиване на имот по силата на замяна срещу имот, включен в блока на
ТКЗС, от К.Р.В. за който ищците твърдят да е праводател
на техния праводател М.К.В., с пространство от 1,8
дка в м.“Пушовец“. Това е имотът, разгледан по иска
по чл.108 ЗС, а именно: парцел III-388, кв.60, виж мотивите на СГС по гр.д.№ 7720 по описа
за 2011 г./л.14 по делото пред СРС/.
При това положение
основателен е довода на въззиваемите, че по отношение
на спорния по настоящата делба УПИ XXXII-388
не важат правилата на чл.18, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ. Затова и постановеното от
ОСЗГ „Овча купел“ решение № 8739 от 19.01.2004 г. е породило вещно-правно
действие в полза на праводателите на въззиваемите – В., които са се разпоредили с имота по
силата на нот.акт от 2005 г.
Дали решение № 8739 от
19.01.2004 г. постановеното от ОСЗГ „Овча купел“ е нищожно, е било предмет на
обсъждане в постановеното от СГС решение по гр.д.№ 7720 по описа за 2011 г. по
иска по чл.108 ЗС, където страни са били праводателите
на въззиваемите и въззивниците
по настоящето дело. Даден е отрицателен отговор, виж с.6 от същото съдебно
решение.
Относно твърдението на ищците, че съсобствеността е
възникнала въз основа на регулацията:
Съгласно чл.
28. (1) ЗТСУ,
отм. дворищнорегулационните
парцели се образуват чрез: а) урегулиране на пълномерни имоти; б) урегулиране на маломерни имоти (по повърхност или
по лице) при съответно упълномеряване;
в) урегулиране на имоти или на
части от имоти в общ (съсобствен)
парцел.
При
урегулиране на поземлени имоти планът определя предназначението им, характера на застрояването,
месторазположението на обектите, регулационните парцели /площ, лице, очертания/, въпросите за собствеността
на същите.
С влизане в сила на плана правото
на собственост върху имота, се
трансформира в право на собственост върху урегулирания поземлен имот. Именно урегулираният поземлен имот е обект на правото
на собственост.
В конкретния случай от
заключението на вещото лице инж.П.Я./л.81 по делото пред СРС/, т.7 е видно, че
по РП, одобрен със заповед № РД-50-09-84 от 1990 г. за имот пл.№ 388 /по кад.план от 1987 г./ са образувани УПИ III-388 и
УПИ XXXII-388, кв.60,т.е. два самостоятелни УПИ.
Следователно в случая не се касае до образуване на
УПИ от два маломерни имота, за да е налице съсобственост по силата на чл.28,
ал.3 ЗТСУ, отм. или съсобственост по силата на чл.29, ал.3 ЗТСУ, отм. Такива
доводи изобщо не са правени.
Не сме и в хипотезата на
чл.28, ал.1, б.в) урегулиране на имоти или
на части от имоти в общ
(съсобствен) парцел.
При това положение твърдението
за създаване на съсобственост по силата на регулацията също се явява
неоснователно.
Въпросът за това дали е
приложена регулацията не е повдиган в срока по чл.133 ГПК поради което не се
обсъжда от настоящата инстанция.
По възражението за давност:
За да е
основание за придобиване на един имот по
давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.
Прекъсването на давността в хипотезата на чл.79 ЗС се изразява
в извършване на действие по отстраняване
на владелеца от имота, предявяване
на права по съдебен ред
или установяване на фактическа власт
върху същия имот от трето
лице, вкл. и от друг сънаследник
самостоятелно или наред с първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие върху самия имот или
заявяване на права за имота
по съдебен ред.
Според чл.
116 ЗЗД, приложим съответно
към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността
се прекъсва с признаване на вземането
от длъжника, с предявяване на иск или възражение
или на искане
за почване на помирително производство и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително
посочените, не могат да прекъснат
течението на започналата придобивна давност. Така например
различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението,
извършвани от собственика, които не са се
изразили в отнемане на владението за
повече от шест месеца, не
водят до прекъсване на придобивната
давност /чл. 81 ЗС/.
Въпрос на
фактическа преценка във всеки отделен
случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия,
но във всички
случаи тези действия следва да сочат на
противопоставяне от страна на невладеещия
собственик за продължителен период от време на
поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот.
Ответниците твърдят да са владели имота,
предмет на настоящата делба добросъвестно, необезпокоявано и на правно
основание, годно да ги направи собственици.
Настоящата инстанция намира,
че въззиваемите имат качеството на добросъвестни
владелци доколкото по делото не е установено същите да са знаели, че придобиват
от несобственик; презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС не е оборена.
Затова и за придобиването на
процесния имот по давност е необходимо да е изтекъл краткия 5-годишен срок по
чл.79, ал2 ЗС.
От свидетелските показания на
свидетелката П.Й., съседка по имот, се установява, че процесния
имот е ограден; в него са посадени овошки; имота се поддържа целогодишно. През 2005
г., когато свидетелката е закупила своя имот в съседство, оградата вече е
съществувала.
Свидетелят В.също установява
поставянето на оградата и положените грижи за процесния
имот.
Своенето на имота от страна на въззиваемите се установява и от показанията на свидетелката
М., разпитана на страната на ищците, която говори за преместването на оградата
след промяната на регулационните граници на двата УПИ - УПИ III-388
и УПИ XXXII-388.
Въззивната инстанция намира, че
показанията на свидетеля Дойнов попадат в хипотезата на чл.172 ГПК, тъй като
същият е съпруг на Д.Д..
От съдържанието на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 08.07.2011 г.
на което се позовават ищците/въззивници, се
установява, че действията, които са били определени от Д. и К. като такива по
чл.323, ал.1 НК, касаят въвод във владение на въззиваемите срещу В., а не по отношение на Д. и К. /л.70
по делото пред СРС/. Въводът е бил извършен от ЧСИ Р.М.по
изп.д. № 20107900400006. Затова и е прекратено наказателното производство по ДП
№ 4657 от 2010 г.
Въводът е бил извършен от ЧСИ по изп.д. № 20107900400006 на 14.07.2010 г. /виж л.100
по делото пред СРС/, а нот.акт е от
27.04.2005 г., която дата въззиваемите навеждат
като начална за течението на придобивната давност в
своя полза. При това положение дори да приемем, че е налице противопоставяне от
страна на ищците /въззивници/ с подаването на заявителския материал до 06 РПУ- София, 5-годишния давностен срок е бил изтекъл към датата, когато е било образувано ДП № 4657 от 2010 г.
За пълнота на изложението ще
посочим, че оспорването на въззивниците във връзка с
възражението на въззиваемите за изтекла придобивната давност, всъщност касае не наличието на
съсобственост, а въобще се отрича правото на собственост на Г.Х.М., С.М.С. и Н.А.К.
върху УПИ, въведен като предмет на делбата.
Действително, мотивите на
СРС са оскъдни, но като краен извод обжалваното решение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в
частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивниците разноски не се присъждат,тъй като такива не
се следват.
Въззиваемите претендират разноски и такива са направени за
процесуално представителство в размер на
1650 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.04.2020 г. по
гр. д. № 44874 по описа 2012 г. на СРС, ІІ ГО, 123 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********,*** и И.Н.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***-адв.К., да заплатят на Г.Х.М., ЕГН
********** и С.М.С., ЕГН ********** ***, и на Н.А.К., ЕГН **********,***, всички
със съдебен адрес:***- адв.М., сумата в размер на 1 650 лв.- разноски
за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: