РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Плевен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 1 по описа за 2023
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на ЕТ „Н.
– Н.И.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Кнежа, ул.
„Райко Даскалов“ №43, представлявано от Н.А.И. чрез адв. С.Б. *** със съдебен
адрес *** срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка
№11321/10.10.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която се налага ПАМ – запечатване на търговски обект – цех за производство на
пелети, находящ се в гр. Кнежа, местност „Мерата“, стопанисван от ЕТ „Н. – Н.И.“
с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни
на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че заповедта е издадена при
неправилно приложение на закона, при допуснати от страна на органа съществени
процесуални нарушения и при несъобразяване с целите на закона.
Сочи
се, че за дата на издаване на ЗПАМ е посочено 10.10.2022г., което е около две
седмици след датата на проверката в обекта - цех за пелети и до датата на
връчване на същата: 29.12.2022г. е изминал период от време повече от месец и
половина, а действието на самата заповед е предвидено да бъде произведено едва на
13.01.2023г. Видно от хронологията на събитията е, че органът разпорежда
запечатване на търговски обект считано почти четири месеца след датата на
извършване на физическата проверка. Посочва се, че към датата на връчване на
оспорената заповед НАП е уведомен за регистрацията на фискално устройство.
Оспорват се изцяло констатациите
на органа за наличие на допуснато нарушение на правилата за наличие на
регистрирано фискално устройство в обект, в който се извършва търговска
дейност. Сочи се, че видно от протокола за проверка на място не е осъществявана
търговска дейност, не е извършвана продажба на стоки, а такива стоки не са били
означени, нито е установена продажбата им. Намиращите се в цеха пелети са от
производствената дейност на едноличния търговец. Не е установено наличие на
парични средства, които да са от продажба на стоки, за които е следвало да бъде
издаден фискален бон от фискално устройство. Според оспорващата видно от
констатациите, органът неправилно е приложил закона и е издал заповед за ПАМ.
В жалбата се твърди, че видно от мотивите на заповедта е,
че ПАМ се издава за защита на обществените отношения свързани с данъчното
документиране и установяване на данъчна дисциплина по отношение на задължените
субекти, както и гарантиране на бюджетните приходи. Тези мотиви, макар сами по
себе си да обосновават законосъобразност на заповедта, не кореспондират с
времевия период в който се развива производството. Времето от 4 месеца, считано
от датата на физическа проверка и съставяне на протокол до датата предвидена за
запечатване на обекта по никакъв начин не осигурява сочената от органа в
мотивите си цел. Самоволно избрания период от време, от който органа е
разпоредил запечатване на обекта- 13.01.2023г. е индикация за това. В жалбата се
сочи още, че следва да се има предвид факта, че към датата на връчване на
заповедта и датата, предвидена за запечатване на обекта, за ЕТ има регистрирано
и действащо фискално устройство.
Моли да се постанови решение, с
което да се отмени като изцяло неправилна и незаконосъобразна Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 11321/10.10.2022г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите, както и да се присъдят в тежест на административния орган
дължимото адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ и
съдействие.
С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото
на основание чл. 188 от ЗДДС разпореждане за предварително изпълнение на
заповедта.
С допълнителна
молба вх. рег. №45/04.01.2023г. са представени доказателства във връзка с
възможността за настъпване на вреди – договор за доставка от 30.12.2022г.,
сключен с „Ед Комерс 19“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Казанлък за доставка на 10 тона пелети, със срок на предаване на стоката от
25.01.2023г. до 31.01.2023г., Трудов договор №5/19.10.2022г. с Х. Е. А. на
длъжност „Машинен оператор, производство на пелети“, Трудов договор
№6/19.10.2022г. с М. К. С. на длъжност „Общ работник“, Справка изх.
№15388223036342/19.10.2022г. от НАП за приети 2 бр. уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ.
Ответникът в съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата
и преписката до съда, изразява становище по жалбата, като счита същата за
неоснователна, включително срещу разпореждането за предварително изпълнение, прави
искане за присъждане на разноски.
С определение №23/04.01.2023г. съдът е отменил
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на
принудителна административна мярка №11321/10.10.2022г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В съдебно заседание оспорващият - ЕТ „Н. – Н.И.“, представлявана от Н.А.И. не се явява не се
представлява. Представена е молба вх. рег. № 1209/27.02.2023г. от адв. С.Б., с
която се иска да се даде ход на делото в отсъствието на оспорващата и
процесуалния й представител адв. Б., като се заявява, че поддържа жалбата и
заявява, че заповедта следва да бъде отменена. Претендира разноски, като е
представен списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът
– Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не се
явява, като се представлява от Гл. юрисконсулт Ц.Г., който оспорва жалбата.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Протокол за извършена проверка
в обект /на л. 29 и л. 30/, се установява, че на 26.09.2022 година в гр. Кнежа
от контролни органи е извършена проверка в „Цех за производство на пелети“,
извън регулация, местност „Мерата“ стопанисван от ЕТ „Н. – Н.И.“ с ЕИК
*********, като е установено, че не е налице касова наличност, няма и фискално
устройство. В цеха е имало 2 палета с пелети, готови за продажба, като
представляващата ЕТ е декларирала, че продажната цена на пелетите е 700 лева на
тон, установено и едно лице без трудов договор. В писмена
декларация /л. 30 на гърба/ Н.А.И., действаща като ЕТ изрично е заявила, че в
цеха се извършва търговска дейност и че няма регистрирано фискално устройство с
изградена дистанционна връзка с НАП.
При проверката е установено, че в „Цех за производство
на пелети“, извън регулация, местност „Мерата“ стопанисван от ЕТ „Н. – Н.И.“ се
извършва търговска дейност, като ЕТ в качеството си на задължено лице
извършващо търговска дейност не е изпълнило задължението си да инсталира,
въведе в експлоатация и използва фискално устройство с изградена дистанционна
връзка с НАП, чрез което да регистрира извършените продажби заплатени в брой
или друго средство заместващо паричните средства и налице нарушение на чл. 186,
ал. 1, т.1, б. Б от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Представен е акт за установяване на административно
нарушение № F680142 от 06.10.2022 година за установените нарушения при
проверката, като същият не е подписан, а представлява разпечатка. /л.32 и 33/
Приложени са заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 година на
изпълнителен директор на НАП /л. 34/ и заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020 година на
изпълнителен директор на НАП /л.35/, с които се определя компетентност на
началници на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
Издадена е заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 11321/10.10.2022 година от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която се налага ПАМ – запечатване на търговски обект –
цех за производство на пелети, находящ се в гр. Кнежа, местност „Мерата“,
стопанисван от ЕТ „Н. – Н.И.“ с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за
срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и на осн. чл. 188 от ЗДДС във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато
предварително изпълнение, като са изложени мотиви, че предварителното изпълнение
е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно
интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и
размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност,
изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, а също така и че
от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или
труднопоправими вреди за бюджета.
Прието е, че ЕТ „Н. – Н.И.“ с ЕИК ********* е
извършила нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на Министъра на
финансите, като в качеството на задължено лице, не е регистрирала, въвела в
експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, с което
да се отчитат извършените в обекта продажби и е наложена ПАМ по см. на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗДДС - запечатване на търговския обект - цех за производство на пелети, находящ се в
гр. Кнежа, местност „Мерата“.
Излагат се мотиви, че от извършената проверка еднозначно се
налага изводът, че е извършено нарушение, преценено от законодателя като
значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на
принудителна административна мярка, се е стигнало до отклонение от изискуемото
законосъобразно поведение, свързано със спазване на реда и начина за въвеждане
в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства, засяга се утвърдения ред за данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. Приема се, че неотчитането на извършените продажби води до невярно
деклариране на реализираните приходи и невярно определяне на публичните
задължения, което води до негативни последици за фиска, с което се засяга важен
държавен интерес и до нарушение на основното конституционно задължение на
лицата - да плащат данъци и такси, установени със закон, регламентирано с
чл.60, ал.1 от Конституцията на Република България. Приема се, че се накърнява
реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява се дейността
на органите по приходите и се създават усложнения в отношенията между данъчните
субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. Така
извършеното деяние показва поведение, насочено срещу установената фискална
дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица ще спазват установените
законови норми и ще гарантират бюджетните приходи, поведение, засягащо
интересите на обществото като цяло. Неизползването на фискално устройство без
изградена дистанционна връзка с НАП, и водещото като резултат от това
неотчитане на всички извършени продажби създава благоприятно положение на
пазара на предлаганите от лицето стоки по отношение на изрядните търговци,
отчитащи коректно паричните си приходи, получавани в брой и извършените
разходи, което е в противоречие на прокламираното с Конституцията основно
начало - законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица
еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с
монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Посочва се, че при
определяне на продължителност на мярката органът е отчел тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него; продължителността на осъществяване
на търговска дейност в разрез със законовите изисквания; местоположението на
търговския обект и определеният срок е съобразен и с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в търговския обект, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за стриктно спазване на
задълженията.
Не са представени данни за издадено НП към 27.02.2023
година.
Представени са също Декларация от лице, работещо по
трудово/ гражданско правоотношение от Г. И. А. /л.31/, опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката /л. 31 гръб/, договор за доставка от
30.12.2022г., сключен с „Ед Комерс 19“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Казанлък за доставка на 10 тона пелети, със срок на предаване
на стоката от 25.01.2023г. до 31.01.2023г. /л.46/, Трудов договор
№5/19.10.2022г. с Х. Е. А. на длъжност „Машинен оператор, производство на
пелети“ /л.44/, Трудов договор №6/19.10.2022г. с М. К. С. на длъжност „Общ
работник“ /л.44 гръб/, Справка изх. №15388223036342/19.10.2022г. от НАП за
приети 2 бр. уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ /л.45/, както и потвърждение за
регистрация на фискално устройство ED 365532 от 28.09.2022г. /л.25/ и Свидетелство
за регистрация на фискалното устройство в НАП от 28.09.2022г. /л.47/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.186, ал. 3
от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. На л. 34 от делото е приложена заповед, с която изпълнителният
директор на НАП е оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в Централно управление /ЦУ/ на НАП да издават заповеди за
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС
и съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и
съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в
заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от
контролните органи нарушение – не е регистрирано, въведено в експлоатация фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, с което да се отчитат
извършените в обекта продажби – нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е изпълнен състава на чл.186, ал. 1, т.1 , б. Б
от ЗДДС.
Съдът намира, че оспорената заповед е мотивирана, като
са изложени мотиви, че с оглед извършеното нарушение се засяга утвърдения ред за данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти, като неотчитането на извършените продажби води до
невярно деклариране на реализираните приходи и невярно определяне на публичните
задължения, което води до негативни последици за фиска, с което се засяга важен
държавен интерес, то всички тези
обстоятелства мотивират органа да наложи именно тази ПАМ.
Съдът намира, че правилно е определен и срокът за
налагане на мярката. В разпоредбата на чл. 186, ал.1
от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. След като
законодателят е предвидил срок до 30 дни, то административният орган е длъжен
да обоснове, защо е определил срок от 14 /четиринадесет/ дни, който е към средния
срок, определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ – с цел да се предотврати възможността от
извършване на нови нарушения, административния орган при определяне
продължителността на принудителната административна мярка и в условията на
оперативна самостоятелност е извършил преценка на всички факти и обстоятелства
и съобразил следното: тежестта на извършеното нарушение и последиците от него;
продължителността на осъществяване на търговска дейност в разрез със законовите
изисквания; местоположението на търговския обект. Определеният срок е съобразен
и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
търговския обект, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за стриктно спазване на задълженията.
Органът е посочил и целите, които иска да бъдат
постигнати с налагането на мярката, а именно - преустановяване на
незаконосъобразните практики в търговския обект. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на
продължителността на наложената мярка.
В производството пред административния орган не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила, като оспорената заповед
съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 186, ал.1,
б."Б" от ЗДДС във вр. с ал.3
във вр. с чл.7
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, законодателят е предвидил налагането
на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Съгласно чл.186, ал.1, б."Б" от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, е независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, и се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Член 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 изрично
вменява в задължение на лицата по чл. 3, да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП фискални устройства, с което да се отчитат
извършените в обекта продажби.
В случая, съдът приема, че е установено по безспорен
начин, че ЕТ „Н. – Н.И.“ с ЕИК ********* е извършвала търговска дейност в обект
– цех за производство на пелети, находящ се в гр. Кнежа, местност „Мерата“,
стопанисван от ЕТ, което се потвърждава от събраните по делото доказателства,
включително е налице и признание за това от Н.А.И., действаща като ЕТ „Н. – Н.И.“,
като тя изрично е заявила в декларация /л. 30 на гърба/, че в цеха се извършва
търговска дейност и че няма регистрирано фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП, като са извършвани продажби при плащания в брой, без
да се издава касов бон поради липса на регистриран касов апарат в търговския
обект, което е основание за прилагане на принудителна мярка по чл.186, ал.1,
т.1 б."Б" ЗДДС и при това административният орган действа
в условията на обвързана компетентност.
Действително след извършване на проверката ЕТ „Н. – Н.И.“
е изпълнила задължението си да регистрира в НАП касов апарат, което видно от потвърждение за регистрация на
фискално устройство ED 365532 от 28.09.2022г. /л.25/, както и Свидетелство за
регистрация на фискалното устройство в НАП от 28.09.2022г. /л.47/, но тези
действия не санират констатираното от контролните органи нарушение на данъчното
законодателство, констатирано на 26.09.2022г. и предвиждащо прилагането на принудителна мярка по чл.186, ал.1,
т.1 б."Б" ЗДДС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на заповедта, тъй като е издадена едва на 10.10.2022 г.,
две седмици след проверката, а е връчена на 29.12.2022 г. и към тази дата има
вече регистрирано фискално устройство, тъй като към датата на проверката не е
налице регистрирано фискално устройство и последваща такава не прави актът
незаконосъобразен.
Оспореният административен акт е издаден в съответствие
с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на
извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "Б" от ЗДДС принудителна административна мярка
"запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава
превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й ЕТ не е
преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването
и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане и
неотчитане на продажбите. В случая издадената заповед цели именно това, с оглед
защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и
определяне размера на публичните задължения. Определеният срок за прилагане на
мярката е към средния размер, съответства на тежестта на извършеното нарушение
и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на преследваната от закона. В случая, административният орган е
действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна
самостоятелност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца.
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е
законосъобразна и следва да бъде отхвърлена жалбата.
С оглед направеното от пълномощника на ответника
искане за присъждане на разноски и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Велико Търново
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2,
предл.
последно от АПК, Административен съд
Плевен, осми състав
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на ЕТ „Н. – Н.И.“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Кнежа, ул. „Райко Даскалов“ №43,
представлявано от Н.А.И. чрез адв. С.Б. *** срещу заповед за налагане на
принудителна административна мярка №11321/10.10.2022г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Осъжда ЕТ „Н. – Н.И.“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Кнежа, ул. „Райко Даскалов“ №43, представлявано от Н.А.И.
да заплати на ТД на НАП – Велико Търново разноски по делото в размер от 200
/двеста/ лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/