Решение по дело №11997/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 11 997 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати следните суми:

1. на И.К.И., действащ със съгласието на майка си Д.Д.Ц.:

- 90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.07.2015 г., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 10.08.2016 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен от 140 000,00 лева;

- 4 100,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2. на адвокат Ж.Т. – 3 230,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. И.И. е със съдебен адрес – адвокат Ж.Т.,***, офис 7а - а Г. Ф. е с адрес ***.

 

[2] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 800,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[3] Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на ответника Н.И.И., Д.К.Г., И.К.Г., М.К.Г., И.К.Г., чрез законния му представител Н.И.И..

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

         1. На ищеца

        

[4] И.И. заявява в искова молба от 03.10.2016 г., че на 08.07.2015 г. е участвал в ПТП, причинено от К.И., чиято гражданска отговорност не е била застрахована. От ПТП И.И. е получил: 1. травматичен шок; 2. контузия на таза и кръвонасядания по седалищните мускули; 3. счупване на бедрената кост; 4. спукване на трети кръстов прешлен; 5. счупване на лонното съчленение.

 

[5] Г. Ф. не е изплатил на И.И. обезщетение за неимуществени вреди. Затова И.И. моли съда да осъди Г. Ф. да му заплати 90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 140 000,00 лева. Той търси и обезщетение за забава от 25.02.2016 г., когато е изтекъл двумесечният срок за произнасяне от ответника (исковата молба, л. 2-10, молбата, л. 171; молбата, л. 244-245; определението на съда за допускане увеличение на иска, л. 276).

 

2. На ответника

 

[6] Г. Ф. (Ф.ЪТ) оспорва предявения иск. Той заявява, че:

1. К.И. не е предизвикал ПТП;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. законна лихва евентуално се дължи след изтичането на три месеца от 10.06.2016 г., когато ищецът е поискал от ответника да му изплати обезщетение. Затова Ф.ЪТ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 176).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

        

[7] Не се спори, че И.И. е бил роден на *** г. Той е бил ученик и е тренирал футбол (показанията на свидетеля Ц., л. 276).

 

[8] На 08.07.2015 г. около 12:20 часа И.И. и приятелят му В.В.са управлявали велосипеди по пътя от гр. Нови пазар за Мадарския конник. Те са се движели вдясно, един след друг, като първи е бил В.В., а зад него е бил И.И.. Пътят е бил предназначен за двупосочно движение, а времето е било сухо, слънчево и с добра видимост.

 

[9] Когато те са наближили километричен камък 425, ги е застигнал лек автомобил «Джип», който е бил с прикачено към него едноосно ремарке. Автомобилът е бил управляван от К.И. с около 50 км/ч. Когато К.И. е започнал да изпреварва велосипедистите, поради незахващането на стоманеното въже на ремаркето за автомобила и отслабването на притискащите пружини, ремаркето се е откачило и е ударило странично велосипеда на И.И. и самия него. След това то е ударило и В.В.и неговия велосипед. От ударите и двамата велосипедисти са били отхвърлени надясно и са паднали на десния банкет (заключението на вещото лице доц. Д., л. 253-257; протокола за оглед, л. 18-25); показанията на свидетелите Петков и Васви на досъдебното производство, л. 32 и л. 35[1]).

 

[10] От удара И.И. е получил: 1. счупване на двете бедрени кости в горната част, с разместване на фрагментите; 2. счупване в областта на лявата срамна кост, без разместване; 3. пукване на тялото на трети кръстен прешлен (заключението на вещото лице д-р С., л. 262-271). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на К.И. не е била застрахована.

 

[11] Първоначално двата крака на И.И. са били поставени на директна екстензия. След стабилизиране на състоянието му, лекарите са оперирали двата счупени крака, като са наместили бедрените кости и са фиксирали счупените фрагменти с метални остеосинтези. На седмия месец след увреждането И.И. отново е постъпил в болница, този път за отстраняване на металните остеосинтези.

 

[12] При счупване на тялото на прешлена има прекъсване по цялата равнина на разделяне на двете кости. При пукването няма пълно прекъсване на целия напречник на костта. Затова пукването е по-леко увреждане от счупването. Пукването на третия кръстов прешлен заздравява за около три месеца чрез спазване на постелен режим.

 

[13] Счупването на срамната кост се лекува с постелен режим от три-четири седмици. След това тазът започва постепенно да се натоварва до втория, третия месец.

 

[14] Възстановяването при ищеца е продължило около 10-12 месеца (заключението на д-р С., л. 262-271; показанията на д-р С., л. 274-275). Шест месеца И.И. е бил на легло и за него се е грижила майка му. За да може да завърши учебната година, учителите са му преподавали в дома му (показанията на свидетеля Ц., л. 276). При него е налице усложнение – увреда на седалищния нерв в областта на таза, което му пречи да повдига ходилото си нагоре. И.И. все още е с накуцваща походка вдясно, той не може активно да повдига дясното си ходило, променена е кожната чувстителност на горната страна на дясното ходило. Той има и оперативни белези по двете бедра (заключението на д-р С., л. 262-271). Тежи му, че не може да играе футбол (показанията на свидетеля Ц., л. 276).

 

[15] У И.И. е налице промяна в адаптацията  в посока на емоционална лабилност, затвореност, сдържаност на чувствата, ограничаване на контактите и предишната активност. Той изпитва тъга, напрежение, потиснатост и несигурност. Той се справя с тях, като налага контрол над чувствата си, но, когато си спомня за случилото се, той има мъчителни изблици на плач и тъга. Травматичният спомен у него ще остане трайно (заключението на вещото лице Златарева, л. 258-261).

 

[16] Не се спори, че на 10.06.2016 г. И.И. е поискал от Ф.А да му изплати обезщетение, но последният не го е направил. И.И. е заплатил: 3 600,00 лева държавна такса (л. 172 и л. 248); 500,00 лева на вещи лица (л. 196-197). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 247). Ф.ЪТ не е направил разноски по делото. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[17] И.И. е предявил иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие. Искът е основателен.

 

1. По иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм)

 

[18] Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, Ф.ЪТ изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, когато ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС), което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на страната; 2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО; 3. ПТП да е причинило телесни увреждания на ищеца; 4. ищецът да е претърпял неимуществени  и имуществени вреди от тези увреждания; 5. Ф.ЪТ да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. на 08.07.2015 г. е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО;

3. ПТП е причинило увреждания на И.И., от които той е претърпял неимуществени вреди;

4. Ф.ЪТ не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[21] Съдът приема, че лекият автомобил „Джип“ е предизвикал ПТП, тъй като съдът установи, че неговото ремарке се е откачило поради незахващането на стоманеното въже на ремаркето за автомобила и отслабването на притискащите пружини. Задължение да направи това е имал водачът на автомобила К.И.. Следователно като не го е направил, той е извършил правонарушение.

 

[22] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[2]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 08.07.2015 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 08.07.2015 г. И.И. е бил на 13 години. Той е бил ученик и е тренирал футбол. Вследствие на ПТП И.И. е получил: 1. счупване на двете бедрени кости в горната част, с разместване на фрагментите; 2. счупване в областта на лявата срамна кост, без разместване; 3. пукване на тялото на трети кръстен прешлен.

 

[27] Първоначално двата крака на И.И. са били поставени на директна екстензия. След стабилизиране на състоянието му, лекарите са оперирали двата счупени крака, като са наместили бедрените кости и са фиксирали счупените фрагменти с метални остеосинтези. На седмия месец след увреждането И.И. отново е постъпил в болница, този път за отстраняване на металните остеосинтези.

 

[28] При счупване на тялото на прешлена има прекъсване по цялата равнина на разделяне на двете кости. При пукването няма пълно прекъсване на целия напречник на костта. Затова пукването е по-леко увреждане от счупването. Пукването на третия кръстов прешлен заздравява за около три месеца чрез спазване на постелен режим. Счупването на срамната кост се лекува с постелен режим от три-четири седмици. След това тазът започва постепенно да се натоварва до втория, третия месец.

[29] Възстановяването при ищеца е продължило около 10-12 месеца. Шест месеца И.И. е бил на легло и за него се е грижила майка му. За да може да завърши учебната година, учителите са му преподавали в дома му. При него е налице усложнение – увреда на седалищния нерв в областта на таза, което му пречи да повдига ходилото си нагоре. И.И. все още е с накуцваща походка вдясно, той не може активно да повдига дясното си ходило, променена е кожната чувстителност на горната страна на дясното ходило. Той има и оперативни белези по двете бедра. Тежи му, че не може да играе футбол.

 

[30] У И.И. е налице промяна в адаптацията в посока на емоционална лабилност, затвореност, сдържаност на чувствата, ограничаване на контактите и предишната активност. Той изпитва тъга, напрежение, потиснатост и несигурност. Той се справя с тях, като налага контрол над чувствата си, но, когато си спомня за случилото се, има мъчителни изблици на плач и тъга. Травматичният спомен у него ще остане трайно.

 

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[32] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 2015 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[6]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[8].

 

[33] Неимуществените вреди от идентично счупване като на десния крак на ищеца са били предмет на обезщетяване в решение на САС 995-2016-2-ри с-в по гр. д. 171/2016 г.[9]. С него САС е определил обезщетение от 65 000,00 лева на 23-годишния ищец за увреждане от 2014 г., като е имало и друго увреждане освен счупването на бедрената кост[10].

 

[34] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита също така, че цитираното решение на САС е за близко счупване на бедрото и второ увреждане, но в случая освен счупване на дясното бедро, ищецът има и счупване на лявото бедро, срамната кост и пукване на трети кръстов прешлен. Също така съдът отчита, че цитираното решение на САС е за събитие от 2014 г., когато минималната работна заплата е била с 11,77% по-ниска от тази към 08.07.2015 г. (380,00-340,00/340,00х100). Затова съдът приема, че 100 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И.И..

 

[35] И.И. търси 90 000,00 лева. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда Ф.А да заплати на И.И. 90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

2. По разноските

 

[36] И.И. търси разноски. Той е направил такива за 4 100,00 лева.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на И.И.. Ето защо съдът осъжда Ф.А да заплати на И.И. 4 100,00 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда Ф.А да заплати на адвокат Ж.Т. 3 230,00 лева адвокатско възнаграждение (90 000,00-10 000,00х0,03+830,00).

 

Съдия: