МОТИВИ: Подсъдимият П.Х.Н.,
ЕГН ********** *** е предаден на съд по обвинения за
престъпления, както следва :
– по чл.116, ал.2, пр.4, вр. с ал.1, т.6, пр.1, алт.2, т.8, пр.2, вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1
от НК, за това, че на 12.04.2018 г., около 06:00 часа, в с.*****, общ.*****, *****.,
в жилищна сграда - къща, находяща се на ул. „***, направил опит умишлено да
умъртви *****- Д.Д.Ц. *** -мл.експерт - командир на отделение в Група *****на
обществения ред, ****** ******, РУ-Т., при и по повод изпълнение на службата му
- участие в специализирана полицейска операция, утвърдена със заповед с рег. №
295 р- 4421/11.04.2018 г. на директор на ОДМВР-Т., чрез произвеждане на изстрел
с огнестрелно оръжие-сигнално-газов пистолет, марка „*****” /„*****”/, с
фабричен калибър 8 мм,
с проявен фабричен № ТКС 0853, преработен в огнестрелно оръжие калибър 9 мм чрез подмяна на
оригинална цев с бойна /нарезна/ цев и запилени
„устни” на пълнител, предназначен за стрелба с патрони калибър 9x18 мм, с което
му причинил пронизващо огнестрелно нараняване, довело до временно и неопасно
разстройство на здравето, като деянието е извършено по начин, опасен за живота
на мнозина - чрез произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие във вътрешността
на посочената жилищна сграда - коридор на втори етаж и стълбище към него,
където се намирали и лицата С.Е.Ж. ***, М. *** и Г.М.П. ***, всички полицейски
органи при ОДМВР-Т., с цел да бъде прикрито друго престьпление
- държане с цел разпространение на наркотични вещества, и макар деянието да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.
– по чл.339, ал.1 от НК, за това,
че на 12.04.2018 г., в с.*****, общ.*****, *****., в обитавана от него жилищна
сграда-къща, находяща се на ул.„*****Д.”№ 88, и в прилежащ към нея и ползван от
него навес, находящ се на същия адрес, държал огнестрелни оръжия по смисъла на
чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ, а именно : един брой сигнално-газов пистолет, марка „*****”
(„*****”), с фабричен калибър 8
мм, с проявен фабричен № ТКС 0853, преработен в
огнестрелно оръжие калибър 9 мм
чрез подмяна на оригинална цев с бойна (нарезна) цев
и запилени „устни” на пълнител, предназначен за стрелба с патрони калибър 9x18
мм; един брой едноцевна пушка, марка „Meteor”, модел
„В2”, с фабричен калибър 5,5
мм, с фабричен № А155812, преработена в огнестрелно
оръжие чрез преустроен в ударен пневматичен механизъм и преустроен за патрони
калибър 5,6 мм
патронник, предназначена за стрелба с патрони калибър 5,6 мм, както и боеприпаси
за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, а именно осем броя
бойни патрона, калибър 9x18 мм, с маркировка на гилзата „GECO 9 mm ******", фабрично
производство, предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия от съответния
калибър, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на
чл.56, ал.1, вр.с чл.50, ал.3, вр.с
ал.1 от ЗОБВВПИ.
и по чл.354 а, ал.1, предл.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода от
лятото на 2016 г.
до 12.04.2018 г., в с.*****, общ. *****, *****., при условията на продължавано
престъпление, без надлежно разрешение от органите по чл.16 от ЗКНВП и в
нарушение на чл.30 и на чл.73, ал.1 от ЗКНВП, и на чл.1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешаване дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП /ред. ДВ бр.78/06.10.2016г./,
като :
– през периода от лятото на 2016 г. до началото на
м.април на 2018 г.,
при условията на продължавано престъпление, разпространявал високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП - наркотичен
коноп /марихуана/, включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Приложение № 1
към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /ред. ДВ бр.6/16.01.2018 г./, като лично ги продавал на лицата Х.Д.Д.
***, П.Н.Р. ***, А.К. ***, А.К.Г. ***, Ц.С.Ц. ***, чрез посредствения
извършител В.К.Р. ***, ги продавал на лицата П.Н.Р. *** и А.К. ***, и лично
предоставял без заплащане такива на Ц.Г.Ц. ***;
– както и на 12.04.2018 г.,
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества по смисъла на
чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, включени в Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични /ред. ДВ бр.6/16.01.2018 г./, в
обитавана от него стая на втори етаж от жилищна сграда и от външна страна на
фасада на същата жилищна сграда - къща, находяща се в с.с. на адрес ул.„***, а
именно : сто седемдесет и четири броя таблетки с триъгълна форма, с лого „Мицубиши”, с общо нето 32,63 гр., със съдържание на активен
наркотично действащ компонент 3, 4 -метилендиоксиметамфетамин
/MDMA/ - 35,5%, на неустановена стойност; един брой зелено полиетиленово
шише, с разположени в него четири броя полиетиленови плика, съдържащи суха
зелена тревиста маса, представляваща наркотичен коноп /марихуана/, с общо нето
тегло 2, 183 гр., със съдържание на активен наркотично действащ
компонент-„тетрахидроканабинол” -27, 5%, на стойност 13,09 лева; един брой бяло
полиетиленово шише, с надпис „White
Strong”, с разположени в него девет броя
полиетиленови плика, съдържащи суха зелена тревиста маса, с общо нето тегло 2
623 гр., съдържаща веществата: метил-2- {1 -[(5-флуоропентил)-1 Н-индазол-3-ил]формамидо}-3, 3-диметил 6yraHoaT-5F-ADB/5F-MDMB-PINACA и
метил-2- {1-[(4-флуорофенил)метил]-1 Н-индазол-З-ил} формамидо} - 3 метилбутаноат-АМВ-FUBINACA/FUB-AMB,
на неустановена стойност; един брой фас от цигара, с дължина от 4,5 см, съдържащ суха зелена
тревиста маса, представляваща наркотичен коноп /марихуана/, с общо нето тегло
0,234 гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент- „тетрахидроканабинол”-
17,7%, на стойност 1,40 лева; един брой полиетиленов
плик, съдържащ суха зелена тревиста маса, представляваща наркотичен коноп /марихуана/,
с общо нето тегло 4,549 гр., със съдържание на активен наркотично действащ
компонент- „тетрахидроканабинол”- 11, 3%, на стойност 27,29 лева, всичко оценими високорискови наркотични вещества на стойност 41,78
лева.
По реда на чл.384 а, ал.2 от НПК
по отношение на последните две обвинения е било постигнато споразумение, като е
било образувано НОХД № 537/2019 г., по което се е произнесъл друг състав на ОС
– Т.. С Определение № 16/23.12.2019 г. за престъплението по чл.339, ал.1 от НК
съдът е наложил на подсъдимия П.Х.Н. наказание - 5 /пет/ години лишаване от
свобода. За престъплението по чл.354 а, ал.1, предл.1, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК чл. 339, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Н.
наказание - 5 /пет/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо
най – тежко наказание измежду така наложените, а именно 5 /пет/ години лишаване
от свобода, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил
първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.23, ал.3 от НК е
присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева
към определеното едно общо най – тежко наказание 5 /пет/ години лишаване от
свобода. Определението е влязло в сила на 23.12.2019 година.
На основание чл.384 а, ал.3 от НПК настоящият състав е продължил разглеждането на делото по обвинението по
чл.116, ал.2, пр.4, вр. с ал.1, т.6, пр.1, алт.2,
т.8, пр.2, вр. с чл.115, вр.
с чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Т. – окръжният прокурор Валентин Вълков поддържа
обвинението, така, както е предявено на досъдебното производство и с настоящия
обвинителен акт. Счита фактическата обстановка за безспорно установена.
Изтъква, че по категоричен начин е установено по делото, че на 12.04.2018 г.,
сутринта рано при провеждане на специализирана полицейска операция в с.*****, обл.Ловешка
в дома на подсъдимия групи от ОД МВР – Т., в т.ч. и една от тактическите групи,
която е подготвена за обезвреждане на лице, извършващи по-сериозни
престъпления, навлизат първоначално в двора, а след това и в жилищните сгради,
които се обитават от подсъдимия и приятелката му, така и в другата сграда, в
която са в майката, бащата и синът на подсъдимия. Твърди, че още с навлизането
в дворното място, така както е по вътрешно устройствените
правила и наредбите на МВР, полицаите освен, че са били с отличителни знаци и
униформи, са били длъжни и са започнали да се оповестяват като такива, като по
съответния начин високо и ясно са извиквали „полиция”, след което са влезли в
сградите, продължавайки да се оповестяват, че са служители на полицията, за да
може хората, които пребивават там, тъй като е ранен час, да знаят, че влизат
полицейски служители, а не други лица с други цели. Излага, че една от групите,
която прониква в дома, който се обитава от П.Н., обезопасява първия етаж и по
стълбище се качва на втория етаж, където в една от стаите се е намирал Н. и
приятелката му. Сочи, че през цялото време, влизайки в сградата, качвайки се на
втория етаж и намирайки се в коридора в близост до стаята, в която е бил П.Н.
служителите многократно са се оповестявали като служители на МВР, викайки
гласно „полиция”, единият от служителите е забелязал, че една от вратите леко
се открехва и след това се затваря. Твърди, че приближавайки се в близост до
нея подс. Н. е отворил вратата и е произвел изстрел
директно срещу един от служителите на полицията – Д.Ц., при което на същия е
нанесена огнестрелна рана. Излага, че веднага след произвеждане на изстрела, Ц.
се е оттеглил назад, колегите му са се приближили към вратата отворили са я, издали
са съответните разпореждания към П.Н. да легне на земята и остави пистолета
настрани, което всъщност той е и направил. Твърди, че в момента на задържането
му, когато един от служителите на реда, му е поставял белезниците има едно леко
движение от страна на Н., опит отново да вземе пистолета. Сочи, че след като е
бил задържан в стаята, в която е бил с приятелката си, друг от служителите е
обезопасил пистолета, който е приложен като веществено доказателство и се явява
средство на престъплението. Изтъква, че при последващо претърсване на стаята на
масата непосредствено до двамата – П. и приятелката му, са се намирали
наркотични вещества, които са били иззети по съответния ред, като след това Н. е
бил привлечен като обвиняем за държане с цел разпространение на наркотици,
признат е за виновен и е налице съответната присъда. Излага, че в този смисъл е
налице и обвинение, респ. присъда за незаконно притежаван пистолет, който по
онова обвинение се явява предмет на престъплението, а по настоящото средство на
престъплението.
Твърди, че от изготвената
съдебномедицинска експертиза в хода на разследването е установено, че на
пострадалия Ц. е причинена огнестрелна рана на лявото рамо и тя е причинена с процесния
пистолет. Излага, че в случая се касае за телесна повреда от огнестрелно
оръжие, при която не са били установени травми, които биха могли да се квалифицират
като защитни. Сочи, че в случая произвеждането на изстрела не е в резултат на
защитна реакция, а е директно срещу служител на МВР при и по повод изпълнение
на служебните му задължения, с цел задържане на лице, за което е имало
достатъчно данни, че е извършвал престъпление. Счита, че безспорно е налице
пряка причинно следствена връзка между причиненото огнестрелно нараняване в
областта на лявото рамо и произведения изстрел от Н.. Изтъква, че позовавайки
се на извършените трасологични, физикохимични и дактилоскопни експертизи, се установява, че изстрелът е
произведен точно с този пистолет, който е приобщен като веществено доказателство
по делото.
По отношение на извършената
комплексна психолого - психиатрична експертиза счита,
че както в хода на досъдебното производство, така и по време на съдебното
следствие е изяснено, че подс. Н. е със запазени
психофизиологични данни. Счита, че в конкретния случай не може да се говори за
психично разстройство в тесния смисъл на думата, а следва да се има предвид т.нар.
паническо разстройство – или както го наричат специалистите „психоза”. Намира,
че това обстоятелство категорично отхвърля твърденията, че по време на
извършване на деянието на 12.04.2018 подсъдимият да не е бил в състояние да
разбира свойството и значението, да не може да ръководи постъпките си и да не
осъзнава както действията си така и резултата на тези постъпки, или той е бил
наясно със ситуацията. Твърди, че Н. целенасочено е произвел процесния изстрел,
тъй като преди, по време и след извършване на деянието е бил в състояние, което
му позволява да оценява фактическата обстановка, случващото се и да си даде
сметка за резултата след като произвежда изстрел срещу служител на МВР и
вероятността този служител да бъде убит. Изтъква, че експертите категорично са
заявили, че в случая въобще не може да се коментира състояние на физиологичен
афект. Твърди, че на следващо място експертите са били категорични, че към онзи
момент, може би 24 часа по-рано, преди конкретната ситуация – произвеждането на
изстрела, Н. е използвал наркотични вещества, като при тази хипотеза на прием
на клоназепам и марихуана, те не са повлияли
качествено на когнитивно-мнестичните способности и
волеви процеси при подсъдимия към момента на деянието или по време на деликта Н.
е бил с абсолютно запазено съзнание, можел е правилно да възприема, запаметява,
както тогава така и понастоящем правилно фактите и събитията, които са се
случвали, и които в момента се случват. Счита, че в случая нямаме категорично и т.нар. кратко и
продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК.
Твърди, че на пострадалия Д.Ц. е
била нанесена огнестрелна рана и той не е имал каквито и да било възможности да
извърши действия на активна защита. Излага, че ситуацията е била екстремална,
всички служители са били наясно защо са там, очаквали са да бъде оказано
някакво противодействие, тъй като са знаели предварително, били са
инструктирани, че подсъдимият се занимава с държане и продажба на наркотични
вещества, като са имали едно наум, че е възможно, както се е получило, Н. да
притежава извън законно намерените ловни оръжия и някакво друго незаконно
оръжие. Излага, че действията на подсъдимия, така както е било заявено от
свидетелите, са били бързи при произвеждането на изстрела и без каквито и да е
реплики от негова страна, като при това положение безспорно се налага изводът,
че подс. Н. умишлено е направил опит да умъртви
полицейския служител Ц., при и по повод изпълнение на служебните му задължения.
Излага съображения касаещи квалифициращите
белези на обвинението, а именно, че деянието е извършено по начин опасен за
живота на мнозина, като и, че този изстрел е бил произведен с цел да бъде
прикрито друго престъпление – държането на намерените в стаята върху масичката
наркотични вещества. Изтъква, че опитът за умишлено убийство е резултатно
престъпление, като в случая е налице увреждане. Счита, че безспорна е връзката
между деянието и настъпилия обществено опасен резултат – между произвеждане на
изстрела и причиненото увреждане на пострадалия, като формата на вина е пряк
умисъл.
Сочи, че степента на обществената
опасност на процесното деяние категорично е висока, като се има предвид, че е
прострелян полицейски служител при и по повод изпълнение на службата, като причината
за извършване на престъплението са слабите морално волеви задръжки на
подсъдимия.
В пледоарията си по отношение на наказанието
прокурорът сочи, че има възможност, с оглед факта, че Н. е с чисто съдебно
минало, с оглед чутото от кмета на с.*****, обл.Ловешка за добрите му
характеристични данни, и с оглед обстоятелството, че подсъдимият се е признал
за виновен и е сключил споразумение за другите две деяния, като се съобрази и
младата му възраст, съдът може да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК
като редуцира най-ниското от предвиденото в закона наказание, което е от 20 до
30 години лишаване от свобода и му наложи наказание от 15 години лишаване от
свобода. Счита, че същото е възможно най-малкото и ще изиграе своята роля
съгласно изискванията на закона.
Предлага на основание чл.53 от НК
пистолетът, с който е извършено престъплението и се явява средство на
престъпление, да се отнеме в полза на държавата, като се постанови унищожаване
от съответната служба на МВР.
Предлага на съда да възложи в
тежест на подсъдимия Н. всичките сторени по делото разноски.
С Протоколно определение от 14.10.2019
година съдът прие за съвместно разглеждане ведно с наказателния процес
предявения гр. иск от Д.Д.Ц. против подсъдимия П.Х.Н. за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението в
размер на сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 12.04.2018 г. до окончателното изплащане, както
и 1 000 лева разноски, платен адвокатски хонорар и конституира Д.Д.Ц. като
гр. ищец и частен обвинител в процеса, с повереник адв. А.М. от ЛАК.
С молба вх. № 8406/09.12.2019 г.
/л.215/ пострадалият Д.Ц. е поискал от съда да прекрати производството по
приетия за съвместно разглеждане гр. иск, поради оттегляне на същия и да бъде
заличен като частен обвинител и гр. ищец по делото. С протоколно определение от
07.02.2020 г. съдът е приел оттеглянето на Д.Д.Ц. от гр. иск и оттеглянето му
като частен обвинител в процеса.
Подсъдимият П.Х.Н. се явява лично
и с пълномощника си – адв. *****Т. от САК. Излага, че поддържа заявеното
от защитника си. Твърди, че съжалява за действията си, като не е искал да го
направи. Заявява, че не е знаел, че лицата проникнали в дома му са полицаи,
както е казал и в началото. Твърди, че им е оказвал помощ и преди за много
неща. Моли съда за по-ниска присъда, за да се прибере при децата си.
Защитникът адв. *****Т. моли
настоящия състав да постановите съдебен акт, с който да признае П.Н. за
невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.2, вр.
ал.1, т.6 и т.8, вр.115, вр.18 от НК.
Счита, че в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие не са събрани безспорни и категорични
доказателства за извършено деяние от подзащитния й.
Твърди, че от обективна страна
в хода на съдебното производство се е установила следната фактическа
обстановка:
На 12.04.2018 г. при провеждане на
специализирана полицейска акция в дома на подзащитния й са влезли полицейски
служители с цел задържане на П.Н. и баща му. Изтъква, че полицаите били разпределени
в две групи, като в едната са били включени Д. Ц., Ж., М., П., а във втората С.,
Й., С. Ц. и Т.. Твърди, че те са влезли в имота, прескачайки оградата му, без
да оповестяват нахлуването си, като влезли и в двете къщи в двора, в стаите,
където са спели обитателите им. Заявява, че всички полицейски служители твърдят
в показанията си, че нахлувайки в къщите са викали „стой на място - полиция”,
като от техните показания обаче не ставало ясно кое е налагало това нахлуване
без да се обозначат преди навлизане в имота, защо не са позвънили на звънеца,
защо не са извикали преди да навлязат в къщите, и кое е точното обстоятелство,
което е налагало по този начин да влязат и нахлуят в двора и къщите.
Твърди, че по делото са налични три
групи свидетели, като първата група
свидетели са Д. Ц., Ж. и свид. Р., които са
единствените преки очевидци на твърдяното деяние.
Изтъква, че втората група свидетели са
всички останали полицейски служители, като техните показания са вторични.
Излага, че третата група свидетели са Н.Н.,
свид. П., свид. М. и свид. Н.Г..
Твърди, че в показанията си свид. Ц. посочва, че влизайки в къщата са викали „полиция” и
са „прочиствали” помещенията, като той е вървял най - отпред с насочено оръжие,
който факт се потвърждава от всички свидетели е, че стълбите към втория етаж са
много тесни и може да мине само един човек. Изтъква, че е факт, че на
площадката на втория етаж мястото е също много малко и не могат да стоят повече
от двама души, както и, че срещу вратата на стаята, в която се твърди, че са се
намирали П.Н. и В.Р. е имало пералня и не могат да стоят двама души. Изтъква,
че самият Ц. твърди, че е бил клекнал леко по
диагонал срещу вратата на стаята и тъй като вратата се отваря навътре,
той има видимост само за една част от стаята, а не за цялата стаята. Счита, че
такава видимост може да е имал и св. Ж., но всички останали свидетели са били
на стълбите. Твърди, че от тази позиция, която е заемал при отваряне на цялата
врата П.Н. не е имал видимост към свидетеля Ц.. Сочи, че няма спор, че
подзащитният й е стрелял от стаята към коридора, но изстрелът не е бил насочен
към определени жизненоважни части на тялото на свид. Ц.,
а е бил насочен във въздуха, който да стресне нахлуващите лица. Изтъква, че показанията
на св. Ц., че Н. е бил с цял ръст при широко отворена врата се опровергават от
показанията на св. Р.. Защитата счита, че
невъзможността да се проведе разпит на свидетел от страните, в случая на
тази свидетелка, е нарушение на чл.6, т.3д от конвенцията – решение от
20.11.1989г.- „Костовски срещу Холандия”, „Бонев
срещу България” и др. Твърди, че неучастието
лично в разпита на конкретния свидетел довежда до ограничение правото на защита
и в случая защитата счита, че е налице абсолютно процесуално нарушение. С оглед
обстоятелството, че нейните показания са приобщени и прокуратурата се позовава
на тези показания защитата счита, че показанията й дадени по реда на чл.223 от НПК, би следвало изцяло да бъдат кредитирани, би следвало да се даде вяра
изцяло на тези й показания, тъй като счита, че именно тогава не е оказвано
никакво влияние върху свидетелката. Счита, че би
следвало да се поставят под сериозно съмнение показанията й дадени пред
следовател, тъй като при първоначалните показания, дадени пред разследващ
полицай и пред съдия, се твърдят едни и същи факти, тези показания са по-близки
във времето спрямо деянието и звучи нелогично и необяснимо защо пет месеца
по-късно св. Р. вкарва нови фактически твърдения коренно противоположни на вече
дадените. Намира, че налице е едно нагаждане на нейните показания и манипулиране
в полза на обвинението, което се потвърждавало и от самия
разпит, от който е видно, че не е бил допуснат да присъства на него
упълномощения от свидетелката адвокат. Излага, че в първоначалните си показания
св. Р. твърди, че Н. е открехнал вратата и е стрелял, като в тези си показания свидетелката
посочва, че тя се е събудила от шум, уплашила се е и е събудила П., като той е
скочил и взел оръжието. Твърди, че Р. заявява, че тя и семейството на Н., майка
му, са били многократно заплашвани и тормозени, като тези нейни показания се
потвърждават не само от Н.Н., която подробно разказва за множеството жалби пуснати
в прокуратурата и полицията, като техните
твърдения в тази насока, се потвърждават и от св. П., който ги е насочил към
ГДБОП във връзка с отправените спрямо тях заплахи. Твърди, че във всички
разпити св. Р. многократно и категорично заявява, че не е чула викове
„полиция“, като такова твърдение е налице и от св. Н., която казва, че се е
събудила в леглото с насочено срещу нея оръжие държано от маскирано лице. Изтъква,
че страхът от нахлуването на полицейски служители и отражението им върху лицата
в къщата се потвърждава и от показанията на св. С., който твърди, че Р. е
пищяла и цитира : „беше в ступор”. Изтъква, че св. Р.
посочва и обстоятелството, че Н. се е въртял като „пумпал”, взел е „Ривотрил“ и е легнал на земята, постоянно е питал „Кой е”. Счита,
че св. Р. е единственият пряк очевидец на твърдяното деяние и показанията на
св. Ц. би следвало да се разглеждат много внимателно, тъй като същият е
заинтересован свидетел, в тази връзка цитира Решение № 309/23.07.2013г. на ВКС
по н.д. 980/2013, ІІІ НО. Счита, че такива са и показанията на всички
полицейски служители, тъй като с оглед техните незаконни действия е можело да
бъдат образувани дела срещу тях, както и обстоятелството, че се намират в
йерархическа зависимост с Ц. – той е бил командир на отделение.
По отношение на втората група свидетели – М.Й.,
Ц.Ц., Т.Т. сочи, че те не са преки очевидци на деянието, като същите
потвърждават факта на нараняването на Ц., което са възприели след деянието, но
не допринасят за установяване на фактическата обстановка при произвеждане на
изстрела.
С оглед изложеното счита, че не се доказват
твърденията в обвинителния акт, че Н. е знаел, че стреля срещу полицейски
служител, излага аргументи в тази връзка.
Твърди, че в обвинителния акт
са изложени неверни обстоятелства – цитира : „Ц. е нямал възможност да се
защити и е паднал на земята“ – стр.8, абзац трети. Изтъква, че от показанията
на Ц. и Ж. не се установят такива факти – нито един от тях не споменава „падане
на земята“. Счита, че не се потвърждава и факта, че Ц. е нямал възможност да се
защити, тъй като всички полицаи твърдят, че той е бил въоръжен с два пистолета
и е бил с насочен пистолет към стаята, както и това, че с изстрела са били застрашени
още трима служители на МВР – като се твърдят предположения за реална опасност
за живота на тези служители. Изтъква, че от показанията на свидетелите е видно,
че единствено Ц. е бил в близост до вратата на стаята, Ж. е бил зад него, а
другите са били на стълбите и не са се качвали на площадката, и не е имало
видимост към тях, тъй като са били извън обсега на коридора, предвид което няма
опасност за живота на мнозина и касателно това
обвинение на подзащитния й по чл. 116, ал.1 т.6 от НК, защитата го намира за
несъставомерно и по други аргументи. Изтъква, че в обвинителния акт прокурорът е
изложил правилни теоретични съждения и утвърдени в правната доктрина, на която
се е позовал, положения, като обаче неправилно е анализирал конкретните
обстоятелства по делото, което го е довело до погрешно приемане, че е налице
този квалифициращ признак. Счита, че така прокурорът е приел погрешно, че при
един изстрел от относително близко разстояние, попаднал в рамото на пострадалия
Д.Ц. съществувал риск за другите лица намиращи се в помещението, излага
аргументи в тази връзка.
Относно повдигнатото
обвинение по чл.116, ал.1, т.8 от НК –прикриване на друго престъпление по
разпространение на наркотични вещества, счита, че то е още по - необосновано и
от предходното квалифициращо обстоятелство. Твърди, че за да се приеме, че
подзащитният й е действал със специфична субективна цел следва да се съди по обективираните му действия. В тази връзка излага, че от
показанията на единствения очевидец – св. Р., подзащитният й не се е доближавал
до наркотичните вещества, нито е правил опит да ги укрие, дори няма индиция, че
в инкриминирания момент е мислил за тяхното съществуване, още повече, че престъплението
трябва да бъде извършено непосредствено преди нападението, за да се приеме
умисъл за прикриване на друго престъпление, а такова липсва.
Изтъква, че в обвинителния акт се сочи, че
„опитът е довършен, но по независещи от него причини, исканите съставомерни
последици не са настъпили, тъй като е оказана медицинска помощ на пострадалия”,
а в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че е недовършено по
независещи от дееца причини, като тези причини обаче не са посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Счита, че е налице противоречие между обстоятелствена част и
диспозитив и защитата би следвало да обсъди опитът довършен ли е или
недовършен. Твърди, че за да е налице довършен опит би следвало да са налице животозастрашаващи наранявания, които без оказване на
медицинска помощ или намеса на други фактори биха довели до смъртта на
пострадалото лице, като в случая и без да е налице медицинска намеса не би се
стигнало до смъртта на лицето, т.е. счита, че налице е недовършен опит за
убийство.
По отношение субективната страна на
деянието защитата не споделя твърденията на държавното обвинение, че опитът е
довършен и единствено поради оказване на медицинска помощ е останал опит. Твърди,
че от показанията на свидетелите се установява, че веднага след произвеждане на
изстрела, подзащитният й, въпреки неадекватното му състояние /въртял се и пил
лекарство/ е легнал на земята и хвърлил пистолета, но ако същият е имал умисъл
за убиване е щял да произведе и други изстрели, но той не го е направил и то по
своя собствена воля. Изтъква, че Н. е имал умисъл единствено за сплашване на
нападателите и защита от тях, а не умишлено целящо увреждане.
Защитата заявява, че не оспорва мястото,
датата, авторството, причинената телесна повреда. Оспорва, че с инкриминираните
си действия подсъдимият е осъществил състава на чл.116, ал.2 НК. Счита, че
съобразявайки фактически установеното от събрания доказателствен материал, няма
пречка деянието да бъде квалифицирано по чл.131, ал.2, т.3 от НК, сочи съдебна
практика в тази връзка.
Твърди, че от събраните доказателства е
видно, че Н. не е знаел, че стреля срещу полицейски служител, бил е психически
нестабилен, с оглед отправени заплахи срещу него и семейството му, имал е
паническо и личностно разстройство, стрелял е веднага след събуждане /не е имал
възможност за формиране на умисъл за умъртвяване на което и да било лице/. Счита,
че реализираната причинителска дейност от обективна
страна не е била достатъчна за умъртвяване на пострадалия, като в случая налице
е недостатъчна откъм насоченост към жизнено важни органи изпълнителска дейност,
която обективно да доведе до причиняване смъртта на жертвата. Твърди, че предвид
насочеността на изстрела и нанесените поражения смъртният резултат не е бил
неизбежен, а обстоятелството, че подсъдимият не е произвел друг изстрел, води
до единственото заключение, че той не е целял смъртоносен резултат.
Защитата счита, с оглед на всичко изложено,
съдът да приеме, че деянието по чл.116 от НК е несъставомерно, както от
обективна така и от субективна страна. В случай, че решаващият съд приеме, че
подсъдимият е извършил деяние по чл.131 от НК, моли при определяне на
наказанието да се вземе предвид обстоятелството, че деянието е извършено и
улеснено от психическото състояние на Н., както неговото личностово
разстройство, така и неговото паническо разстройство, безспорно доказано със
съдебнопсихиатричната експертиза, както тези разстройства, така и обстоятелството,
за което говори прокурорът – приема на марихуана заедно с лекарство, което е
изписано със зелена рецепта, улеснява извършването на това деяние. Счита, че тези
обстоятелства, както и чистото съдебно минало и добрите характеристични данни
на подзащитния й, налагат приложението на чл.55 от НК.
В заключение моли съда да се
произнесе със съдебен акт, с който да признае подзащитния й за невиновен по
чл.116 НК и да преквалифицира деянието по чл.131 от НК.
От събраните на досъдебното производство и
на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателства, от
показанията на разпитаните свидетели, от показанията на св. В.Р., приобщени към
доказателствения материал на основание чл.281, ал.1, т.4, предл.1 – во от НПК /т.ІІ, л.5-7/ и на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.4, предл.1 – во от
НПК /т.ІІ, л.2 и л.62 - 71/ от
заключенията на вещите лица по съдебно – медицинската, психолого – психиатричната, съдебно – биологичната,
комплексната физико – балистична, комплексната физико – химична и дактилоскопната експертизи, от всички тези доказателства
преценени поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият
П.Х.Н.Н. *** и не работел. Бил осъждан за престъпления против личността и
против собствеността, впоследствие реабилитиран /т.І, л.140-141/.
Пострадалият
Д.Д.Ц. *** и бил служител в РУ МВР - Т..
Във
връзка с постъпила оперативна информация и дадени предварително разрешения от
компетентния съд за извършване на претърсване и изземване на имоти, находящи се
на ул. „*****Д.”***, както и в два леки автомобила с рег.№ **** и с peг. № ****,
всичките обитавани и ползвани от подсъдимия Н., на 12.04.2018 г. били извършени
процесуално-следствени действия по образуваното на 10.04.2018 г. досъдебно
производство. За целта бил изготвен и утвърден план /т.ІІІ, л.56-59/, с който
била насрочена специализирана полицейска операция, с ясно формулирани цели,
задачи, обекти, участници, ръководители и средства за провеждането й.
Сред
участниците в СПО били определени и пет полицейски служители от РУМВР - Т.,
включени съгласно Заповед от 20.07.2017 г. на директор на ОДМВР-Т. в състава на
Специализирано тактическо звено за бързи действия (СТЗБД) при ОДМВР-Т., а
именно : свидетелите С.С., Д.Ц., С.Ж.; М.Й. и Ц.Ц.. Служителите от СТЗБД били
въоръжени с късоцевно огнестрелно оръжие, една гладкоцевна пушка, снарядена с
помощно средство-боеприпаси ПКК с гумен сърдечник,
предвид наличните данни за отглеждано в имота куче и притежавано оръжие, като
носели служебно облекло и служебно оборудване в тъмен цвят, с разположени на
тях големи контрастни надписи „ПОЛИЦИЯ” в бял цвят, както и емблеми на МВР.
Рано
сутринта на 12.04.2018 г. от ръководителя на СПО бил проведен инструктаж на
полицейските служители, участващи в същата, при който била изложена наличната
към този момент информация за намиращите се в имота на адрес в с.*****, на ул.
„*** жилищни и други сгради, за живущите в тях лица в т.ч. за подсъдимите П.Х.Н.
и баща му Х. К.Н.. На полицийските служители им били показани
фотографии на подсъдимите П.Н. и Х.Н., били запознати, че в имота пребивава
едно малолетно лице, били изнесени данни за законно притежавано огнестрелно
оръжие и за отглеждано куче, за възможността да им бъде оказана съпротива.
Съобразно изготвения план за провеждане на СПО, участниците в нея били
разпределени в групи, като в Първата група, освен горецитираните
служители от СТЗБД, били включени и полицейските служители от ОД МВР – Т. : М.М.,
Г.П. и Т.Т.. Поради обстоятелството, че в посочения имот се намирали две
жилищни сгради - къща с условен № 1 и къща с условен № 2, находящи се съответно
в непосредствена близост до вътрешната страна на оградата на имота на ул. „***
и в дъното на имота, каквито изходни данни били налице, полицейските служители
от Първа група, били разпределени в две подгрупи, както следва : в Първа
подгрупа - свидетелите С. (ръководител), Й., Ц.Ц. и Т., към която допълнително
да се присъедини на последващ етап и инсп. Росица М. ***,
с оглед наличните данни за живущо в жилищните сгради малолетно лице и Втора
подгрупа - свидетелите Д.Ц. (ръководител), Ж., М. и П..
Служителите
от двете подгрупи се придвижили до имота със служебен автомобил и след
слизането от него се подредили до външната страна на оградата на същия. В 06:00
часа на 12.04.2018 г. полицейските служители от двете подгрупи последователно
навлезли в имота, като прескочили оградата, тъй като вратата към улицата била
затворена и заключена. Всяка от подгрупите заела позиция до входната врата на
съответната жилищна сграда, в която ще се прониква с цел едновременно започване
на планираните действия в рамките на провежданата СПО.
Действията
на Първа подгрупа започнали в жилищна сграда-къщата с условен № 1 - по-близката
от двете в имота находящ се на ул. „***, като св. С. отворил металната входна
врата, водеща към преддверие на къщата, която била затворена, но незаключена и
с останалите служители от Първа подгрупа започнали да издават с ясен и силен
глас полицейски разпореждания и команди „Полиция, никой да не мърда” и „Стой на
място”, с което оповестили присъствието си в горецитираната
къща. Обозначили се, че са полицейски служители и изискали необходимото от
пребиваващите в нея съдействие. Паралелно с издаването на тези разпореждания,
полицейските служители от Първа подгрупа навлезли във вътрешността на къщата,
чрез отварянето на още една врата, също незаключена, от която се достигало до
голямо светло помещение, в което се намирали врати, водещи до други помещения.
Последователно в две помещения от къщата с условен № 1, също с незаключени интериорни
врати, били установени малолетният Х. П. Н. – син на подсъдимия П.Н., свид. Н.П.Н. – майка и подс. Х. К.Н.
– баща на подс. П.Н.. Подсъдимият Х.Н. предприел
действия, представляващи възможна заплаха и оказал в известна степен съпротива,
което наложило и предприемане на действия по обезопасяването му и поставяне на
белезници на ръцете му.
По
отношение на подсъдимия Х. К.Н., наказателното производство е приключено и
същият към момента е с влязла в сила присъда /споразумение/ по НОХД № 299/2019 г., по описа на ОС – Т..
Паралелно
с изложените действия се извършвали и действията на служителите от Втора
подгрупа, които започнали с отваряне от страна на свид.
Д.Ц. на входната врата на къщата с условен № 2, (по-далечната във вътрешността
на имота), която също била затворена, но незаключена. Непосредствено след
отварянето на входната врата и служителите от Втора подгрупа започнали да
издават ясно и силно полицейски разпореждания и команди „Полиция”, „Всички да
останат на местата си” и „Не мърдай”, с което оповестили присъствието си в
къщата. Обозначили се, че са полицейски служители и изискали необходимото
съдействие от страна на пребиваващите в нея. Посочената къща с условен № 2 се
състояла от общо два етажа, като на първия етаж се намирало кухненско
помещение, а на втория етаж, до който се достигало по стълби находящи се срещу
входната врата, се намирали няколко помещения - вляво от стълбището - спалня,
вдясно от стълбището - спалня и баня. Едновременно с изричането на цитираните и
други полицейски разпореждания, в къщата с условен № 2 навлезли свид. Д. Ц., последван от С. Ж., които първо обезопасили
кухненското помещение на първия етаж. В този момент се чул звук от възклицание,
последван от звуци от придвижване на човек във вътрешността на къщата. След
това, без да спират да издават полицейски разпореждания, двамата служители от
СТЗБД се отправили по стълбите към втория етаж, като разменили позициите си.
Стълбището било добре осветено, тъй като било включено електрическото
осветление. Останалите двама служители от Втора подгрупа изчаквали до входната
врата на къщата с условен № 2. Първоначално свидетелите Ж. и Д. Ц. се отправили
в ляво от стълбището по коридора, който бил също с включено електрическо
осветление, тъй като в дясно от стълбището към този момент се наблюдавали две
затворени врати, водещи към съответните помещения. Вляво от коридора се виждала
отворена врата към спално помещение, към което двамата се придвижили, но в
същото не бил установен никой. След като отново разменили позициите си - Д. Ц.
се движел отпред, а Ж. зад него и без да спират да изричат на висок глас
полицейски разпореждания, двамата се отправили към помещенията, находящи се в
дясно от стълбището. Междувременно другите двама служители от Втора подгрупа се
изкачили по стълбището между първия и втория етаж на
къщата, като заели позиция, прикривайки се зад ъгъл между стълбището и
помещенията, находящи се вдясно по коридора. Д.Ц., леко приклекнал и приближен
към дясната стена на коридора по посока на движението си и зад него, прикрит
зад лявото му рамо Ж., се придвижили по коридора към помещенията в дясно от
стълбището, до които се достигало чрез две врати, съответно по-близката,
находяща се в дясната страна на коридора, водеща до спално помещение и
по-далечната находяща се в дъното на коридора, водеща до баня. В този момент
вратата на спалното помещение, която била притворена, но се открехвала по-малко
накарало свидетелите Д. Ц. и Ж. да разпоредят ясно и силно „Полиция, останете
на място” и „Стой на място”, за да изискат необходимото от пребиваващите в това
помещение лица поведение. Към този момент двамата се намирали от дясната страна
на касата на същата врата, а свидетелите М.М. и Г.П. се намирали в близост зад
тях в горната част на стълбището. Както бил в приклекнало положение, държейки
на прицел областта на отвора на вратата, свид. Д. Ц.
посегнал с лявата си ръка да я открехне допълнително, когато изведнъж тя се
отворила рязко и подсъдимият П.Н. се показал в отвора на вратата с цяло тяло.
Бил в леко приклекнало положение, държейки в дясната си ръка пистолет, насочено
към Д. Ц. и С. Ж.. Свид. В.К.Р. в този момент била
седнала на пода до десния му крак. Виждайки двете лица, конкретно подсъдимия Н.
с огнестрелно оръжие в ръка, насочено в негова и на св. Ж. посока, С.Ж. извикал
: „Хвърли оръжието и лягай на земята” /л.295 от НОХД/. При изричане на втората
фраза, П.Н. леко се дръпнал назад, след което произвел изстрел по посока на Д. Ц.
и С. Ж. от разстояние от около два метра, с който изстрел прострелял Д. Ц. в
областта на лявото рамо.
Веднага
след произвеждане на изстрела от страна на подс. Н.,
свидетелите Д. Ц. и Ж. се оттеглили назад по коридора, като св. Д. Ц. извикал :
„Оръжие”, за да предупреди останалите полицейски служители, находящи се в
къщата, след което заели безопасна позиция, в която С. Ж. проверил Д. Ц. къде е
прострелян. Към този момент последният усещал парене в областта между врата и
лявото си рамо. През цялото време, включително и към този момент всички
служители от Втора подгрупа и присъединилият се междувременно към тях свид. С.С., не спирали да манифестират присъствието си в
къщата с условен № 2, и че са полицейски служители, като издавали силно и ясно
разпореждания към подс. Н., насочени към това да
хвърли оръжието през вратата и да излезе с вдигнати ръце. Понеже бил
прострелян, свид. Д. Ц. останал назад, докато С. и Ж.
бавно се придвижили по коридора към спалното помещение. От вратата на
помещението, двамата видели подс. Н., който бил
оставил огнестрелното оръжие на пода в близост до краката си и бил вдигнал
нагоре ръце. Двамата полицейски служители му разпоредили да легне по очи на
пода, и след като го направил те влезли в помещението. С. и Ж. пристъпили към
обезопасяване на Н., като били подсигурявани от свид.
Д. Ц., който междувременно се придвижил по коридора и заел позиция пред това
помещение, държайки на прицел вътрешността му. Н. се
опитал да окаже известна съпротива, като лежейки по очи на пода се опитал да
овладее отново с дясната си ръка огнестрелното оръжие, което се намирало между
краката му, но това му действие било неутрализирано и му били поставени
белезници. Такива помощни средства били използвани и спрямо намиращата се в
същото помещение свидетелка В.Р.. Намиращото се на пода огнестрелно оръжие,
което било със свален предпазител, вкаран в цевта патрон и със задействани и
готови за произвеждане на изстрел механизми, било обезопасено от св. Ж..
Последният последователно извадил пълнителя, в който имало патрони, извадил
намиращия се в цевта патрон, оставяйки го на леглото, находящо
се в спалното помещение, а самият пистолет поставил върху пералната машина,
находяща се в коридора на втория етаж на къщата, срещу вратата на същото спално
помещение. Междувременно пострадалият Д.Ц. отишъл в другото спално помещение на
втория етаж на къщата, където му била оказана първа помощ. Към този момент същият
изпитвал болка и се наблюдавало кръвотечение. Свалени били част от носените от
него оборудване и дрехи, от които изпаднал на пода проектил,
представляващ част от боеприпаса, с който бил прострелян при произведения от подсъдимия
Н. изстрел с огнестрелното оръжие. Проектилът е бил
иззет и по надлежния ред приобщен като веществено доказателство по делото.
Пострадалият
бил откаран във ФСМП-***** със служебен автомобил, след което по-късно през
същия ден и транспортиран за лечение в ВМА-София.
Впоследствие в рамките на извършените
процесуално-следствени действия бил иззет процесният пистолет марка „*****” („*****”),
с фабричен калибър 8 мм,
с боеприпасите към него. Същите по надлежен ред са били приобщени като
веществено доказателство по делото и по време на съдебното следствие са
предявени на подсъдимия Н..
Било
е извършено и освидетелстване на последния, а с протокол за доброволно
предаване от 13.04.2018 г. били приобщени в досъдебното производство облеклото
и оборудването на пострадалия Ц., носени от него при провеждане на
специализираната полицейска операция.
От
изготвената СМЕ (т.ІV, л. 30-32) е видно, че причина за нанесената огнестрелна
рана на лявото рамо на пострадалият Д.Д.Ц. *** е произведения от подс. П.Н. изстрел с незаконно притежавания от него
сигнално-газов пистолет, марка „*****” („*****”), с фабричен калибър 8 мм. Налице е огнестрелно
нараняване по предната повърхност на ляво рамо с размери 1,5 см. в диаметър и изходно
огнестрелно нараняване по задната повърхност на гръдния кош, на около 5 см. в ляво от гръбначния
стълб на ниво 1-2 гръден прешлен. Не е констатирано проникване в гръдната
кухина и е нямало обилно кървене, поради което на Ц. е било причинено временно
и неопасно разстройство на здравето. Касае се за телесна повреда от огнестрелно
оръжие, при която не са били установени травми, чиято локация е от характера на
т.н. „защитни”. Налице е пряка причинна връзка между травмата в областта на
лявото рамо и произведения от обв. П.Н. изстрел. Настоящата инстанция
кредитира изцяло цитираното заключение като пълно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се
изцяло със събраните по делото доказателства.
От
заключението на извършената физикохимична експертиза (т.V, л. 71-72), се устанановява, че в пробата, иззета от пробойната,
установена върху левия раменен шев на тактически елек (ВД-обект-служебен № 2),
носен от пострадалия Д. Ц. са регистрирани капсулни
микрочастици със състав и олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba).
По
гилзата с надпис на дъното „GECO 9
mm ******” (ВД-обект- служебен № 9, са регистрирани капсулни микрочастици със състав : олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba).
В отривката от цевта на пистолет „ИЖ” (ВД-обект-служебен №
6), са регистрирани капсулни микрочастици със състав
и олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba).
Съставът
на установените в пробойната, намираща се върху левия
раменен шев на тактическия елек (ВД-обект-служебен № 2), носен от пострадалия
Д. Ц., капсулни микрочастици съвпада със състава на капсулните микрочастици, установени по гилзата с надпис на
дъното „GECO 9 mm
******” (ВД-обект-служебен № 9) и тези установени в пробата, иззета от цевта на
пистолет „ИЖ”. (ВД-обект-служебен № 6). Решаващият съд кредитира изцяло
цитираното заключение като
пълно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните
по делото доказателства.
Комплексната
психолого-психиатрична експертиза (т.ІV, л.40-91),
дава отговор, че личностовото разстройство при подс. П.Н.,
не е психично разстройство в тесния смисъл на това понятие и не може да бъде
приравнено към „продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на чл. 33
от НК. Той е и с „Паническо разстройство”, което е невротично психично
разстройство т.е. невроза, но също не може да бъде приравнено към
„продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на закона.
По
време на деянията на 12.04.2018 г. в с. *****, подс. Н.
е бил със запазена способност да долавя особеностите на ситуацията и промените
настъпващи в нея. Не е била прекъсната връзката с действителността. Той е бил
със съхранени психични възможности за оценка на смисъла на действията си и е
могъл да организира поведението си в контекста на ситуацията. Към момента на
извършване на деянието от медицинска гледна точка няма основание да се приеме,
че Н. е бил в състояние на физиологичен афект.
В
хипотеза на прием на клоназепам и марихуана, то те не
са повлияли качествено на когнитивно-мнестичните
способности и волеви процеси при обвиняемия към момента на деянието на
12.04.2018 година. Подсъдимият Н. е с нормално развитие на интелекта. От
медицинска гледна точка няма основание да се приеме, че по време на деянието той
е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде приравнена към
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на чл.
33 от НК. П.Н. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи действията си преди, по времето на инкриминираното деяние на
12.04.2018 г. и понастоящем. Съхранена е способността му да фиксира и в
значително дълъг времеви интервал да възпроизвежда подредеността и съдържанието
на събития около инкриминираното деяние. От медицинска гледна точка, той е
могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и
събития свързани с извършените престъпления. Разминаването в показанията на Н.
могат да бъдат интерпретирани като негова защитна реакция, целяща избягване или
намаляване на наказателна отговорност. Подсъдимият Н. притежава психична
годност да участва пълноценно в досъдебната и съдебна фаза на наказателното
производство.
Комплексния
анализ на данните от делото, медицинската документация вложена в него и
психиатричния прегледна на подс. Н. не са установили психично
психотично разстройство (болестно състояние), както
понастоящем, така и в минало време, което да е медицинска предпоставка за
прилагането на принудителни медицински мерки във връзка с чл. 89 от НК. Настоящата инстанция
кредитира изцяло цитираното заключение като пълно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се
изцяло със събраните по делото доказателства.
От
заключението на вещото лице по назначената на ДП комплексната физико – балистична експертиза (том V, л.42-48)
е установено, че с намерения и иззет пистолет, марка „*****” („*****”) е бил
произведен изстрел. Представеният за изследване пистолет е преработен сигналио-газов пистолет „*****” („*****”), кал. 9 мм, с проявен № ТКС 0853,
предназначен за стрелба с патрони кал. 9x18 мм. Същият е годен да произведе
изстрели и съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие.
Установява
се, че представените за изследване 7 бр. патрони са кал. 9x18 мм, предназначени
за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 мм - „****”, „Стечкин” и др., включително и за представения за изследване
пистолет. Патроните са годни за употреба по предназначение и съгласно чл.7,
ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Патроните са
заводски произведени в заводи „GECO” (Gustav Genschow & Co),
като липсват данни относно годината на производство.
Установява
се, че представената за изследване 1 бр. гилза е част от патрон кал. 9x18 мм,
предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 мм - „****”,
„Стечкин” и др. Гилзата е била стреляна с
представения за изследване преработен сигнално-газов пистолет „*****” („*****”),
кал. 9 мм,
с проявен № ТКС 0853.
Представеният
за изследване 1 бр. куршум е част от патрон кал. 9x18 мм, предназначен за
стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 мм - „****”, „Стечкин”и др. Куршумът е бил изстрелян от представеният за
изследване преработен сигнално-газов пистолет „*****” („*****”), кал. 9 мм, с проявен № ТКС 0853.
Безспорно
е установено, че иззетия пистолет „*****” („*****”) представлява преработено в
огнестрелно оръжие калибър 9 мм
чрез подмяна на оригинална цев с бойна (нарезна) цев
и запилени „устни” на пълнител, предназначен за стрелба с патрони калибър 9x18
мм. Решаващият съд кредитира изцяло цитираното заключение като пълно, обосновано и компетентно
изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият П.Х.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.116,
ал.2, пр.4, вр. с ал.1, т.8, пр.2, вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал. 1
от НК, като на 12.04.2018 г., около 06:00 часа, в с. *****, общ. *****,
обл. Т., в жилищна сграда - къща, находяща се на ул.„***, направил опит
умишлено да умъртви *****- Д.Д.Ц. ***-мл.експерт-командир на отделение в Група *****на
обществения ред, ****** ******, РУ-Т., при и по повод изпълнение на службата му
- участие в специализирана полицейска операция, утвърдена със заповед с рег. №
295р-4421/11.04.2018 г. на директор на ОДМВР-Т., чрез произвеждане на изстрел с
огнестрелно оръжие-сигнално-газов пистолет, марка „*****” /„*****”/, с фабричен
калибър 8 мм,
с проявен фабричен № ТКС 0853, преработен в огнестрелно оръжие калибър 9 мм чрез подмяна на
оригинална цев с бойна /нарезна/ цев и запилени
„устни” на пълнител, предназначен за стрелба с патрони калибър 9x18 мм, с което
му причинил пронизващо огнестрелно нараняване, довело до временно и неопасно
разстройство на здравето, като деянието е извършено с цел да бъде прикрито
друго престъпление - държане с цел разпространение на наркотични вещества, и
макар деянието да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани
от дееца общественоопасни последици на това
престъпление.
Деянието е извършено чрез действие. Опитът за умишлено убийство е резултатно престъпление -
на реално увреждане, каквото е налице в конкретния случай. Престъпният резултат
е настъпването на телесното увреждане на пострадалия Д.Ц..
Формата на вина е пряк умисъл. В случая формата на вина се обективира в
действията на извършителя. Подсъдимият с произведения от него изстрел с процесното
оръжие е целял умъртвяване на пострадалия. От субективна страна Н. е съзнавал,
че насочва към тялото на св. Ц. технически изправно огнестрелно оръжие, годно
да произведе изстрел и да причини смърт. Подсъдимият пряко е целял и е искал
настъпването на вредоносния резултат, т.е. действал е при пряк умисъл. Деянието
е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Действително, като непосредствена последица от извършеното от подсъдимия
Н. деяние не е настъпила смъртта на пострадалия, тъй като куршумът (проектилът) е преминал през бронежилетката и тактическия
елек и се е забил в рамото на Д.Ц., на когото според изготвената
съдебномедицинска експертиза (т.ІV, л. 30-32) е причинено пронизващо
огнестрелно нараняване, с входна огнестрелна рана по предната повърхност на
ляво рамо с размер от 1,5 см.
в диаметър, с изходна рана на задна повърхност на гръден кош, на около 5 см. в ляво от гръбначен
стълб на ниво 1-2 гръден прешлен, довело до временно и неопасно разстройство на
здравето му, което може да се отдаде само и единствено на неточната стрелба от
страна на Н., отчитайки близката дистанция помежду им, от която е произведен
изстрелът. Следва обаче да се съобрази, че в близост до причиненото на пострадалия
Ц. огнестрелно нараняване се намират жизН.ажни органи и кръвоносни съдове, при засягането на които
биха настъпили наранявания несъвместими с живота. В тази връзка, в разпита си пред
съда /л.289-290/ вещото лице д-р Г. заявява : „За щастие не е проникващо (в
гръдния кош), малко наляво ако беше дошло, в сърцето е като височина на изстрела”, а в показанията си /л.293/
пострадалият Д.Ц. излага: „При лечението ми във ВМА ми беше разяснено всичко.
Това, че в близост до него има две важни
артерии. Едната се намира на около 4 см. от входната рана, другата на 1 см. под нея.”
Чрез
използваното от подсъдимия Н. средство (огнестрелно оръжие, според изготвената
съдебна балистична експертиза, представляващо сигнално-газов пистолет, марка „*****”
(„*****”), с фабричен калибър 8
мм., с проявен фабричен № ТКС 0853, преработен в
огнестрелно оръжие калибър 9 мм
чрез подмяна на оригинална цев с бойна (нарезна) цев
и запилени „устни” на пълнител, предназначен за стрелба с патрони калибър 9x18
мм., и произвежданите чрез него изстрели), би могло да се причинят травматични
наранявания на органи и системи, чрез което да се причини биологичната смърт на
човек, в случая на пострадалия Ц.. Посоченото обстоятелство съвсем ясно е
съзнавано от страна на подсъдимия Н.. В този смисъл, видът и характерът на
използваното от дееца средство, посоката и дистанцията, от която е произвел процесния
изстрел, областта на причиненото на св. Ц. огнестрелно нараняване и всички анализирани
по-горе други относими обстоятелства, ясно очертават съзнанието и намерението на
подсъдимия умишлено да умъртви пострадалия, с извършените от него с тази цел
конкретни действия, които неизбежно биха довели до настъпване на тези общоопасни последици. Опитът му за това е довършен, но по
независещи от дееца причини, исканите от него съставомерни последици не са
настъпили, в която насока следва да се отчете обстоятелството, че св. Ц. е бил
с предпазно средство – бронежилетка. Изстрелът е бил произведен в горната част
на тялото на пострадалия, където се намират жизнено важни органи, при няколко сантиметра в ляво и нагоре без
наличие на предпазното средство - бронежилетка би настъпила смърт, тъй като изстрелът
е бил произведен от близо 2
метра в затворено помещение. Ето защо, следва да се
оставят без уважение възраженията на защитата, че в случая е налице недовършен опит за
убийство, както и, че деянието извършено от Н. би следвало да се преквалифицира
по чл.131, ал.2, т.3 от НК, като причиняване на лека телесна повреда по чл.130
от НК на полицейски
орган, при и по повод изпълнение на службата му.
Съдебният състав приема, че в
конкретния случай налице е квалифициращия признак на чл.116, ал.2, пр.4, вр. с ал.1 от НК, а именно, че деянието е било извършено по
отношение на полицейски орган, при и по
повод изпълнение на службата му. В тази връзка от доказателствата по делото по катогоричен начин се установява, че пострадалият Д.Д.Ц. има
качеството на полицейски орган, тъй като към 12.04.2018 г. е заемал младши
изпълнителска длъжност „командир на отделение” в група „*****на обществения ред”,
****** „******”, към РУ – Т., при ОД на
МВР – Т., преназначен със заповед № 295з-1877/14.12.2015 г. на Директора на ОД
МВР – Т., считано от 21.12.2015 г. /удостоверение – т.ІІІ, л.63/. Установява се
още, че съгласно приложения по делото План с рег. № 295 р - 4421/11.04.2018 г.
на директор на ОДМВР-Т. /т.ІІІ, л.56 - 59/ и заповед с рег. № 295 з - 1434/20.07.2017
г. на директор на ОДМВР-Т. /т.ІІІ, л.60/, пострадалият Ц. е бил включен в
състава на първата група с конкретно възложени задачи в специализираната
полицейска операция имаща за цел задъръжане на лица,
извършващи престъпление по смисъла на чл.354 а, ал.1 от НК.
Решаващият съд приема, че в настоящия
случай налице е и квалифициращия признак на
чл.116, ал.1, т.8, пр.2 от НК, а
именно, че деянието е извършено с цел да
бъде прикрито друго престъпление - държане с цел разпространение на наркотични
вещества. С произвеждането на изстрела подсъдимият Н. е целял да прикрие
другото престъпление – държане на наркотични вещества с цел разпространение и
да затрудни разкриването му, като си осигури време да унищожи наркотиците,
описани и иззети от обитаваното от него спално помещение на втория етаж на
къщата с условен № 2, в което се е намирал в този момент. В тази връзка съдът
съобразява обстоятелството, че подсъдимият се е признал за виновен и вече е
осъден по реда на чл.384 а, ал.1 от НПК с Определение № 16/23.12.2019 г. по НОХД № 537/2019 г., по описа на ЛОС. Едно от деянията за
което Н. е осъден е извършено на
инкриминираната дата - 12.04.2018 г. и субсумира
държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества по чл.354 а,
ал.1, предл.1 от НК. Същите са били установени след залавянето му в обитаваната
от него стая на втори етаж в процесната жилищна сграда.
Съдебният
състав приема, че от доказателствата по делото не може да се направи
категоричния и несъмнен извод, че в конкретния случай е било осъществено от
обективна и субективна страна обвинението по чл.116, ал.1 т. 6,
предл. 1, алт. 2 от НК, а именно деянието да е извършено по
начин, опасен за живота на мнозина, респективно чрез произвеждане на процесния
изстрел във вътрешността на посочената жилищна сграда - коридор на втори етаж и
стълбище към него, да е бил застрашен животът и на лицата С.Е.Ж., М.С.М. и Г.М.П.,
всички полицейски органи при ОДМВР-Т.. За убийство, извършено по начин, опасен
за живота на мнозина, е характерно, че използваният от дееца метод на
умъртвяване създава опасност за повече от един човек в конкретната обстановка,
при която престъплението е извършено.
Действително, константата практика на ВКС приема, че огнестрелното
оръжие е средство и стрелбата с него е начин, опасен за живота на мнозина,
предположение, което би могло да отпадне единствено тогава, когато не
съществува и най-малката вероятност за нараняване на другиго било поради
отсъствието на други хора на местопрестъплението, било поради отдалечеността им
на разстояние, изключващо достигането до тях на изстрелян или рикоширал
боеприпас./ Решение № 199 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 179/2009 г., III
н. о. /. В случая съдебния състав прие, че не е била налице конкретна, пряка и
непосредствена опасност за живота и на горепосочените полицейски служители -
свидетелите С.Ж., М.М. и Г.П., тъй като подсъдимият е произвел
точно един изстрел, който е засегнал пострадалия Ц., след което е прекратил
стрелбата и е хвърлил оръжието на пода. Предвид изложеното настоящата инстанция
оправда подсъдимия п.Н. по обвинението му по чл.116,
ал.1 т. 6, предл. 1, алт. 2 от НК.
Предвид изложените обстоятелства, съдът
квалифицира деянието, призна подсъдимия
за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка се установява от
писмените, гласните и веществените доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели, от показанията от
заключенията на вещите лица по съдебно – медицинската, психолого – психиатричната, съдебно – биологичната,
комплексната физико – балистична, комплексната физико – химична и дактилоскопната експертизи.
Действително,
преки очевидци на процесното деяние са свидетелите Д.Ц., С.Ж. и В.Р.. Последната е давала три пъти показания на
досъдебното производство, както следва : пред разследващ полицай на 12.04.2018
г. /т.ІІ,
л.2/; пред съдия от РС – ***** на
12.04.2018 г. /т.ІІ, л.5-7/ и пред следовател от ОСлС при ОП – Т.
на 30.04.2018 г. /т.ІІ, л.62 - 71/. Тъй като от данните по делото по категоричен
начин се установява, че св. Р. се намира извън страната, в Кралство Дания, с
неизвестен адрес, като е напуснала Р. България на 18.01.2019 г. и няма данни за
завръщането й в страната, показанията на св.Р. бяха
приобщени към
доказателствения материал на основание чл.281, ал.1, т.4, предл.1 – во от НПК /т.ІІ, л.5-7/ и на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.4, предл.1 – во от
НПК /т.ІІ, л.2 и л.62 - 71/. Настоящият състав изцяло дава вяра на показанията
й дадени пред следовател на 30.04.2018 г. /т.ІІ, л.62 - 71/. От една страна
тези й показания са най-подробни и пълни, а от друга не е без значение
заявеното от св. Р. досежно емоционалното и психическото й състояние в която тя
се е намирала в деня на извършеното деяние - 12.04.2018 г., когато е била първоначално
разпитана пред съдия и пред разследващ полицай и след 18 дни, (а не пет месеца по-късно както твърди защитата) – на
30.04.2018 г., пред следоветел. В процесните
показанията св. Р. заявява : „Все още живея в страх и ужас от случилото се.
Многократно съм мислела да напусна този дом, но ме беше страх за мен и моите
родители. Този страх ме обзе изключително след като разбрах, че П. има и оръжие
– говоря за пистолета, с който той стреля. След като задържаха П. и го водеха
към вътрешността на сградата на РПУ – *****, аз бях там и чаках за разпит,
когато П. минавайки покрай мен, изсъска срещу мен, като ми каза : „Ще ме чакаш,
защото знаеш каква ще стане!”, от което аз се ужасих още повече. Възприех го като заплаха към мен за живота
ми.”
И четиримата свидетели – Д.Ц., С.Ж., М.М. и Г.П., които са проникнали в процесния имот обитаван от подсъдимия са категорични, че
при влизане в къщата с условен № 2 са оповестили своето присъствие, като ясно и
силно са викали „Полиция, останете на място” и „Стой на място”. На следващо
място св. Ж. е категоричен, че при отваряне на вратата от страна на подсъдимия,
той му е разпоредил : „Хвърли оръжието и лягай на земята” /л.295/. И двамата
свидетели очевидци - Д. Ц. и Ж. са категорични, че при отваряне на вратата
преди да бъде произведен процесния изстрел са видели подсъдимия, като последният е имал възможността да ги
възприеме визуално, преди да открие огън срещу пострадалия.
Действително, в показанията си /т.ІІ, л.62 - 71/ св. Р. не съобщава да е чула конкретно горните
разпореждания издадени от полицейските служители, но заявява, че е чула
„отделни шумове и гласове на хора”, но без да може да различи отделни думи и
фрази, поради това, „че и се е спяло и тъкмо се е била събудила”. По – надолу в
показанията си тя заявява : „П. можеше
да види в коридора, той имаше видимост към него – нали беше отворил вратата
достатъчно”. Според св. Р., след произвеждане на изстрела подсъдимият Н. й
е заявил : „С мене е свършено”, казал й е „да легне на земята, че това е полиция”.
Съобразявайки изложеното от свидителите
Д. Ц., Ж. и Р., което се подкрепя от останалите писмени, гласни
и веществени доказателства, съдът досига до единствено
възможния и логичен извод, че подсъдидимият е имал
обективната възможност да възприеме, че в дома му са проникнали полицейски
служители изпълняващи своите служебни задължения и, че той е произвел изстрел
именно именно срещу полицейски орган, при и по повод
изпълнение на службата му.
Ето защо, следва да се оставят без уважение възраженията
на защитата, че Н. не е имал видимост към свидетеля Ц., че
изстрелът не е бил насочен към определени жизН.ажни части на тялото на пострадалия, а е бил насочен във
въздуха, който да стресне нахлуващите лица, както и, че Н. не е знаел, че
стреля срещу полицейски служител.
Решаващият
съд не приема становището на защитата, че Д.Д.Ц. са явява „заинтересован
свидетел”, тъй като преди изслушване на показанията му пред настоящата инстнация на 07.02.2020 г., при даване ход на делото, с протоколно определение от същата
дата /л.288/ съдът прие оттеглянето на Ц. от гр. иск и оттеглянето му като
частен обвинител в процеса, съгласно депозирана от Ц. молба с вх. №
8406/09.12.2019 г. /л.215/. Т.е. при давне на показанията си пред съда св. Д.Ц. вече не е имал качеството на страна в
процеса, а оттук следва да се елиминират всякакви съмнения в обективността и
безпристрастността на дадените от него показания. В тази връзка голословни и
неподкрепени от конкретни доказателства се явяват и възраженията на защитата,
че следва да се игнорират като заинтересовани и показанията на останалите
полицейски служители, тъй като с оглед техните „незаконни” действия е можело да
бъдат образувани дела срещу тях, както и обстоятелството, че се намират в
йерархическа зависимост с Д.Ц., тъй като той е бил командир на отделение. Както
беше изложено по-горе конкретната СПО е била надлежно планирана, по делото няма
данни за това подсъдимият Н. или роднините му да са подавали жалби срещу някой
от участниците в полицейската операция.
При горните съображения съдебният
състав призна подсъдимия П.Х.Н. за виновен в това, че на 12.04.2018 г., около 06:00 часа, в с. *****, общ. *****,
обл. Т., в жилищна сграда-къща, находяща се на ул. „***, направил опит умишлено
да умъртви *****- Д.Д.Ц. ***-мл.експерт-командир на отделение в Група *****на
обществения ред, ****** ******, РУ-Т., при и по повод изпълнение на службата му
- участие в специализирана полицейска операция, утвърдена със заповед с рег. №
295р-4421/11.04.2018 г. на директор на ОДМВР-Т., чрез произвеждане на изстрел с
огнестрелно оръжие-сигнално-газов пистолет, марка „*****” /„*****”/, с фабричен
калибър 8 мм,
с проявен фабричен № ТКС 0853, преработен в огнестрелно оръжие калибър 9 мм чрез подмяна на
оригинална цев с бойна /нарезна/ цев и запилени
„устни” на пълнител, предназначен за стрелба с патрони калибър 9x18 мм, с което
му причинил пронизващо огнестрелно нараняване, довело до временно и неопасно
разстройство на здравето, като деянието е извършено с цел да бъде прикрито
друго престъпление-държане с цел разпространение на наркотични вещества, и
макар деянието да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани
от дееца общественоопасни последици на това
престъпление, поради което и на основание чл.116,
ал.2, пр.4, вр. с ал.1, т.8, пр.2, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал.
1 от НК и чл. 58 б. „а” от НК го осъди
на 12 /дванадесет/ години лишаване от
свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.2 б. „а” от ЗИНЗС съдът определи наказанието да
се изтърпи при условията на първоначален строг режим.
На основание чл.25, ал.1 от НК съдът определи на
подсъдимия П.Н., едно общо най-тежко наказание, измежду наказанието по
настоящото дело и наказанието наложено му с протоколно определение №
16/23.12.2019 година по НОХ д. № 537/2019 г. по описа на ОС – Т., а именно 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.3 от НК, съдът присъеди изцяло наказанието глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, към
определеното на подсъдимия Н., едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода
в размер на 12 /дванадесет/ години.
На основание чл.57, ал.1, т.2 б. „а” от ЗИНЗС съдът
определи така наложеното общо най-тежко наказание в размер на 12 години
лишаване от свобода да се изтърпи при условията на първоначален строг режим,
като на основание
чл. 59 от НК приспадна от така определеното общо най-тежко
наказание 12 години лишаване от свобода времето, през което П.Х.Н. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 12.04.2018 година.
При определяне вида и размера на
наказанието решаващият съд отчете начина на извършване на престъплението и
характеристиките на самия подсъдим. Поначало отнемането на човешки живот е най
– тежката форма на посегателство върху личността, като същата разкрива и най –
висока степен на обществена опасност на извършителя й. В случая се касае за
довършен опит на квалифицирано убийство по смисъла на чл.116,
ал.2, пр.4, вр. с ал.1, т.8, пр.2, вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1
от НК.
При
индивидуализиране на наказанието при опит, съдът е длъжен да се съобрази с
обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК – да вземе предвид степента на
осъществяване на намерението и причините поради които престъплението е останало
недовършено. Настоящият състав счита, че в конкретния случай степента на осъществяване
на намерението е много висока, или от субективна страна опитът е довършен. В
тази връзка съдът съобразява вида и характера на използваното от подсъдимия
средство, посоката и дистанцията, от която е произведен процесния изстрел,
областта на причиненото на пострадалия Ц. огнестрелно нараняване - в горната
част на тялото, където се намират жизН.ажни органи и кръвоносни съдове, при засягане на които биха
настъпили наранявания несъвместими с живота.
Несъмнен факт
е, че опитът е довършен, а липсата на настъпили общественоопасни
последици се дължи на обстоятелства, които стоят извън личната воля на дееца, а
именно, че пострадалият Д.Ц. е бил с предпазното средство – бронежилетка,
предвид което не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца общественоопасни последици на престъплението.
Съвкупната
преценка на гореизложените обстоятелства дава възможност на съда при
индивидуализация на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58 б. „а” от НК, което от своя страна позволява да се приложи
чл.55 от НК. Нормата на чл.58 б. „а” от НК е изключение от общото правило на
чл.55 от НК относно индивидуализация
на наказанието, като в тази хипотеза
следва да се преценява единствено обективно проявената конкретна обществена
опасност на опита, като други изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства не са необходими. В тази връзка е и константната съдебна практика
инкорпорирана в : Решение № 513/11.11.80 г. по н.д. № 529/80 г. на І н.о.;
Решение № 83/23.02.82 г. по н.д. № 68/82 г. на І н.о.; Решение № 396/30.07.84
г. по н.д. № 402/84 г. на І н.о. и Решение № 73/28.04.1994 г. по н.д. № 817/93
г. на І н.о. .
С оглед целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК съдът прие, че по отношение на подсъдимия Н. наказанието от 20 до
30 години лишаване от свобода, предвидено алтернативно с наказанията „доживотен
затвор” и „доживотен затвор без замяна” в разпоредбата на чл.116, ал.2, пр.4, вр. с
ал.1, т.8, пр.2, вр. с чл.115, вр.
от НК се явява справедливо и адекватно за конкретното деяние,
като същото е и най - лекото от трите предвидени от законодателя. Съдът счита,
че като вид, същото ще окаже и предупредително въздействие върху всички членове
на обществото, каквато е целта на генералната превенция.
Съобразявайки изложеното, решаващият съд определи наказанието на
подсъдимия Н. при условията на чл.58
б. „а” от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като слезе под най-ниския предел
на същото от 20 /двадесет/ години лишаване от свобода и го осъди на 12 /дванадесет/
години лишаване от свобода.
При определяне размера на конкретното
наказание, съдът преценява като отегчаващи вината обстоятелства високата степен
на обществена опасност на деянието, както и обстоятелството, че наред с процеснотото деяние Н. е извършил още две престъпления – по
чл.339, ал.1 и по чл.354 а, ал.1, предл.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на дееца, както и факта, че извършването
на деянието е било улеснено от психическото му състояние /при пристъп на личностово
и паническо разстройство/, безспорно установено от съдебнопсихиатричната
експертиза.
Съобразявайки изложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът
наложи на подсъдимия П.Н. наказание от 12 години лишаване от свобода.
На основание чл. 53, ал.1 б.
„а” от НК съдът постанови
отнемане в полза на държавата на следните веществени доказателства : ОБЕКТ № 6
– 1 бр. пистолет, без сериен номер; ОБЕКТ № 7 – 1 бр. пълнител от пистолет с
шест патрони в него; ОБЕКТ № 8 – 1 бр. патрон калибър 9Х18; ОБЕКТ № 9 – 1 бр.
гилза калибър 9Х18; ВД СЛУЖЕБЕН № 22 – един бр. проектил
и 1 брой двуцевна пушка марка „Метеор”, модел „В2”.
Съдът постанови отнемане в полза на държавата
на следните веществени доказателства:
1. ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №1-един
брой бронежилетка „Марс Армор", с надпис
„ПОЛИЦИЯ" и яка, приобщена към материалите по ДП като ВД-обект №1 по
протокол за доброволно предаване от 13.04.2018г., изготвен от И.Т.-следовател
при ОСО, ОП-Т., за предадени доброволно от лицето Г.М.предмети.
2. ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №2-един
брой тактически елек с надпис „ПОЛИЦИЯ", с калъф на радиостанция, с калъф
за резервни пълнители и с кобур, всичките модулни, приобщен към материалите по
ДП като ВД-обект №2 по протокол за доброволно предаване от 13.04.2018г.,
изготвен от И.Т.-следовател при ОСО, ОП-Т., за предадени доброволно от лицето
Г.М.предмети.
3. ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №3-един
брой тактическо яке с черен цвят, с протектори, приобщено към материалите по ДП
като ВД-обект №3 по протокол за доброволно предаване от 13.04.2018г., изготвен
от И.Т.-следовател при ОСО, ОП-Т., предадени доброволно от лицето Г.М.предмети.
4. ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №3-А-човешка
кръв, иззета при извършена в НИК-МВР експертиза с №19/ДНК-27 от 28.05.2019г.,
от ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №3-един брой тактическо яке с черен цвят, с протектори,
приобщено към материалите по ДП като ВД-обект №3 по протокол за доброволно
предаване от 13.04.2018г., изготвен от И.Т.-следовател при ОСО, ОП-Т., за
предадени доброволно от лицето Г.М.предмети.
5. ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №4-един
брой черна на цвят тениска, с надпис „ПОЛИЦИЯ", приобщена към материалите
по ДП като ВД-обект №4 по протокол за доброволно предаване от 13.04.2018г.,
изготвен от И.Т.-следовател при ОСО, ОП-Т., за предадени доброволно от лицето
Г.М.предмети.
6. ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН
№4-А-човешка кръв, иззета при извършена в НИК-МВР експертиза с №19/ДНК-27 от
28.05.2019г., от ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №4-един брой черна на цвят тениска, с надпис
„ПОЛИЦИЯ", приобщена към материалите по ДП като ВД-обект №4 по протокол за
доброволно предаване от 13.04.2018г., изготвен от И.Т.-следовател при ОСО, ОП-Т.,
за предадени доброволно от лицето Г.М.предмети.
7. ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №5-един
брой полицейска риза, с надпис „ПОЛИЦИЯ, синя на цвят, част от лятна бойна
униформа за изпълнение на ППД, приобщена към материалите по ДП като ВД-обект №5
по протокол за доброволно предаване от 13.04.2018г., изготвен от И.Т.-следовател
при ОСО, ОП-Т., за предадени доброволно от лицето Г.М.предмети.
8. ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН
№5-А-човешка кръв, иззета при извършена в НИК-МВР експертиза с №19/ДНК-27 от
28.05.2019г., от ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №5-един брой полицейска риза, с надпис
„ПОЛИЦИЯ, синя на цвят, част от лятна бойна униформа за изпълнение на ППД,
приобщена към материалите по ДП като ВД-обект №5 по протокол за доброволно
предаване от 13.04.2018г., изготвен от И.Т.-следовател при ОСО, ОП-Т., за
предадени доброволно от лицето Г.М.предмети;
ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН
№33-натривки от дясна и лява ръка на лицето П.Х.Н., приобщени към материалите
по ДП като ВД-обект №1 по протокол за освидетелстване на лице от 12.04.2018г.,
изготвен от изготвен от С. Н.-разследващ полицай при РУ-*****, за
освидетелстване на лицето П.Н., като постанови след влизане на присъдата в сила
същите да бъдат унищожени, като предмети без стойност.
По отношение на веществените
доказателства :
9. ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №10
приобщени към материалите по ДП като ВД-обект №5 по протокол за претърсване и
изземване от 12.04.2018г., изготвен от С.Н.-разследващ полицай при РУ-*****,
което следствено действие е извършено в имот, находящ се на адрес в с.*****,
общ.*****, ул."*****Д."***, както следва:
ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №19-един
брой монета /медальон/ от жълт метал, с правоъгълна форма, с размери 5, 5x4 см
и един брой монета от бял метал, с размери 2, 5x2 см, приобщени към материалите
по ДП като ВД-обект №13 по протокол за претърсване и изземване от 12.04.2018г.,
изготвен от С.Н.-разследващ полицай при РУ-*****, което следствено действие е
извършено в имот, находящ се на адрес в с.*****, общ.*****, ул."*****Д."***.
ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №20.
приобщени към материалите по ДП като ВД-обект №14 по протокол за претърсване и
изземване от 12.04.2018г., изготвен от С.Н.-разследващ полицай при РУ-*****,
което следствено действие е извършено в имот, находящ се на адрес в с.*****,
общ.*****, ул."*****Д."***, както следва:
ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №20-1-един
брой преносим компютър, марка „Packard bell", със сериен №93113504125, ведно със захранващ
кабел;
ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №20-2-един
брой мобилен телефон, марка „Iphone", с ИМЕИ
352070066424356, със СИМ-карта, с надпис Виваком, без сериен №;
ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №20-3-един
брой мобилен телефон, марка „Nolcia", с ИМЕИ
358621041884736, със СИМ-карта, с надпис Теленор, с
№89359050100103199635;
ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №20-4-един
брой мобилен телефон,
марка „Lenovo", със златист на цвят
панел, ведно със захранващо устройство; ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №20-5-един брой
мобилен телефон, марка „НТС", със златист на цвят панел, ведно със
захранващо устройство.
ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН №21-три
броя монети от сребрист метал с неправилна форма, приобщени към
материалите по ДП като ВД-обект №15 по протокол за претърсване и изземване от
12.04.2018г., изготвен от С.Н.-разследващ полицай при РУ-*****, което
следствено действие е извършено в имот, находящ се на адрес в с.*****, общ.*****,
ул."*****Д."***.
ВД-ОБЕКТ-СЛУЖЕБЕН
№27-дванадесет броя монети с различна големина, приобщени към материалите по ДП
като ВД-обект №22 по протокол за претърсване и изземване от 12.04.2018г.,
изготвен от СН.-разследващ полицай при РУ-*****, което следствено действие е
извършено в имот, находящ се на адрес в с.*****, общ.*****, ул
"*****Д."***, съдът постанови след влизане на присъдата в сила същите
да бъдат върнати на подсъдимия П.Х.Н..
С оглед направените разноски съдът осъди
подсъдимия П.Х.Н. да заплати по сметката на ОД на МВР – Т. сумата
4 019.63 лева /четири хиляди и деветнадесет лева и 63 ст./, представляващи
разноски за експертизи, а по сметка на Ловешки окръжен съд сумата 712.01 лева
/седемстотин и дванадесет лева и 1 ст./, представляващи разноски за свидетели и
вещи лица, както и сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ………………………
ЧЛЕН СЪДИЯ …………………………….