Определение по дело №350/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от Административно процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), по жалба на О. С. с Булстат *********, представлявана от К. И. П. Н., чрез адвокатско дружество „К. и Х.“ САК срещу Решение №03-РД/4336 от 15.08.2024 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 1 384 265.69 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор №27/07/2/0/00285 от 13.09.2019 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „ Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

В жалбата се съдържа искане по реда на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на обжалвания акт, поради ограничен финансов ресурс, с който О. С. разполага.

От приложеното по делото обжалвано Решение №03-РД/4336 от 15.08.2024 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция съдът установи, че по отношение на жалбоподателя Община Смядово, за установени нарушения на чл.2 ал.2 от ЗОП; чл.59 ал.2 във вр. с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 от ЗОП, е наложена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на водопроводната мрежа за питейно-битово водоснабдяване на селата Риш и Янково, общ. Смядово“, проведена на осн. чл.18 ал.1 т.12 от ЗОП, с избран изпълнител за ДЗЗД Н. С.-Х., ЕИК ********* на стойност 4 614 219.00 лв. без ДДС, за изпълнение на одобрен проект №27/07/2/0/00285 по Административен договор №27/07/2/0/00285 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ „Земеделие“ – РА и О. С., с УИН 391898.

На основание чл.75 ал.1 от ЗУСЕФСУ община Смядово е уведомена за възможността да плати доброволно получената сума в размер на 1 153 554.75 лева без ДДС в 14-дневен срок от деня, следващ получаване на настоящото решение. Посочено е, че дължимата сума за получения данък добавена стойност в размер на 230 710.94 лева, представляваща недължимо получено плащане за финансиране разходите за ДДС, платен върху размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по горецитирания договор следва да бъде възстановен по посочена банкова сметка.

Съдът, за да се произнесе по особеното искане, съобрази доводите на оспорващия, изложени в жалбата, както и представените от страна на административния орган писмени доказателства и достигна до следните фактически и правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото производството е Решение №03-РД/4336 от 15.08.2024 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 1 384 265.69 лв. с ДДС

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166 ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.27 ал.2 от специалния ЗУСЕФСУ предвижда, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. В ЗУСЕФСУ няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на административните актове, издадени по този закон, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснатото по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона.

Установява се, че процесното Решение за налагане на финансова корекция е издадено на 15.08.2024 г., а настоящата жалба е подадена на 29.08.2024 г. – т.е. в рамките на законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК. Искането за спиране предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, предвид следните съображения:

Както се каза и по-горе, с изричната норма на чл.27 ал.2 от ЗУСЕФСУ законодателят принципно е изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на решения за налагане на финансова корекция, издадени на основание чл.73, ал.1, вр. чл.72, ал.1 и чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, но предвид липсата в ЗУСЕФСУ на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и съгласно чл.166 ал.4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията и по реда на чл.166 ал.2 и ал.3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл.166 ал.2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси, равни или противопоставими на защитените такива по чл.60 ал.1 от АПК. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170, ал.1 от АПК, с разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. В настоящия случай в жалбата до съда не се сочат някакви основания, съобразно посочените законови критерии за спиране изпълнението на акта. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона, винаги сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен.

В настоящия случай в жалбата до съда не се сочат никакви конкретни основания, съобразно посочените законови критерии за спиране изпълнението на акта, включително, че от предварителното изпълнение на акта ще настъпят някакви вреди. Липсва твърдение за наличие на нови факти и обстоятелства, настъпили след издаване на акта, в резултат на които предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, каквото е изискването, поставено от чл.166 ал.2 от АПК. Следва да се посочи, че дори при наличието на доказателства за имуществени вреди и техния размер, те не могат да бъдат възприемани като основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания административен акт. Освен това, трайната съдебна практика приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от финансово естество.

Бланкетният характер на искането и липсата на доказателства за вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди, препятства съда в преценката му за неблагоприятните последици от изпълнението, а аргументи в тази насока не могат да се черпят от съображенията по съществото на спора, свързани с евентуалната незаконосъобразност на обжалваното Решение, които са неотносими към проверката на условията за обезпечаване на оспорването чрез спиране на предварителното изпълнение на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Както бе посочено по-горе, тежестта за доказване на вредите, е на оспорващия, направил искането за спиране.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са установени предпоставките по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция №03-РД/4336 от 15.08.2024 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 1 384 265.69 лв. с ДДС, поради което искането е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.166 ал.3 във връзка с ал.4 и ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Община Смядово с Булстат *********, представлявана от К. И. П. Н., чрез адвокатско дружество „К. и Х.“ САК срещу Решение №03-РД/4336 от 15.08.2024 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.