РЕШЕНИЕ
№ 757
гр. Велико Търново, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110100522 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
02.06.2016г. *при управление на товарен автомобил „МАН” с *, ответникът е нарушил
правилата за движение, като при отваряне на една от вратите на прикаченото към него
ремарке е ударил паркирания товарен автомобил „Скания” *, като му причинил
имуществени вреди. Изтъква се, че за вредите е образувана преписка по щета, като същите
са оценени на 3629,99 евро. Навеждат се доводи, че застрахователното обезщетение е
изплатено от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, в
качеството на представително национално бюро за Република България за функционирането
на системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в държавите членки. Ищецът твърди, че ответникът е управлявал
моторното превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” и на основание чл. 559, ал. 1 от КЗ е възстановил платеното обезщетение на
НББАЗ. Изтъква, че е встъпил е в правата на увреденото лице и е поканил причинителя на
вредите да му заплати сумата от 7099,64 лв., като е последвало неизпълнение. С оглед
гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен. Изтъква, че липсват
1
доказателства за характера на вредите от произшествието и че те са причинени от неговото
виновно поведение. Навежда доводи, че към 02.06.2016г. е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, която е прекратена по неясни причини. С оглед
гореизложеното отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 03.06.2016г. е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, настъпило *, между
товарен автомобил „Скания” *, и управляван от ответника товарен автомобил „МАН” *.
Протоколът не е подписан от водачите на превозните средства като в него е посочено, че
при потегляне от терминал на товарния автомобил „МАН” се отваря задната врата на
ремаркето, която удря шофьорската врата и огледалото за обратно виждане на паркирания
до него товарен автомобил „Скания”. Застрахователят на товарния автомобил *образувал
застрахователна преписка като причинените вреди били отстранени сред ремонт от *, за
което е издадена фактура от 19.09.2016г. на стойност от 37834,09 шведски крони. На
11.09.2017г. представителното национално бюро за Швеция за функционирането на
системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, изпратило писмо до НББАЗ за възстановяване на застрахователното
обезщетение и такси за обработка в общ размер на 3486,05 евро по сметка на Шведски
автомобилни застрахователи. На 12.03.2018г. НББАЗ изплатило горепосочената сума на
застрахователя и след установяване, че към датата на произшествието за товарен автомобил
„МАН” *няма сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, предявило претенция към ищеца за възстановяването й заедно с такса за
обработка в общ размер на 7099,64 лв. С преводно нареждане от 30.03.2018г. сумата е
платена от * на компенсационния орган, а на 27.09.2022г. ищецът връчил на ответника
покана за доброволното й плащане като в определения срок последвало неизпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди на чуждо
имущество при пътнотранспортно произшествие, настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение,
причинени от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. На основание чл. 559 от КЗ фондът възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно
средство на виновния водач се намира територията на Република България и в двумесечен
2
срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят,
като след изплащането встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. От
изложеното се достига до извод, че възникването на регресното право на ищеца е
обусловено от следните предпоставки: настъпване на вреди от виновно и противоправно
поведение на делинквент, управлявал в чужбина незастраховано моторно превозно средство,
което обичайно пребивава на територията на Република България; плащане на обезщетение
за настъпилите вреди на увредения от страна на Национален компенсационен орган,
подписал Многостранното споразумение по смисъла на § 1, т. 36 от ДР на КЗ,
възстановяване на обезщетението от НББАЗ; последващо възстановяване на платената от
НББАЗ сума от страна на Гаранционния фонд. От събраните по делото доказателства, обаче
не се установява по безспорен начин настъпването на първата от посочените предпоставки
тъй като двустранният констативен протокол за ПТП в качеството на частен свидетелстващ
документ не е подписан от ответника, поради което не може да се ползва с материална
доказателствена сила за вписаните в него неизгодни факти относно участието му в
описаното произшествие и относно механизма, по който е настъпило. Поради изложеното
регресната претенция на ищеца за плащане от ответника на сумата от 7099,64 лв. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена само на това основание без да е необходимо
изследване на останалите предпоставки от фактическия състав, обуславящи възникването й.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, той следва да заплати на ответника сумата от 1200
лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу Б. Н. Г. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, за заплащане на сумата от
7099,64 лв. /седем хиляди деветдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ -
главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и
разходи за определяне и изплащането му във връзка с причинени щети на товарен
автомобил „Скания” * от пътнотранспортно произшествие на 02.06.2016г.*, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
Осъжда *, да заплати на Б. Н. Г. с ЕГН: ********** *, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4