Решение по дело №1517/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 400
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 22 януари 2021 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20203630201517
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 40005.11.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменXV-и състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
Секретар:М. Л. М.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20203630201517 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001088/07.08.2020 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във
вр. с чл.415 ал.1 от КТ на КООПЕРАЦИЯ “ШУМЕНСКА ЗАРЯ” с ЕИК *********, гр.
Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като нищожно.
Алтернативно прави искане да бъде отменено като незаконосъобразно. Навеждат се доводи,
че същото било издадено от некомпетентен орган, деянието било несъставомерно от
субективна страна, съставеният акт бил нередовен, обвинението не било обосновано и
доказано, налице били груби нарушения на нормите на ЗАНН. Прави искане за присъждане
на направените по делото разноски. В съдебно заседание, се явява процесуален представител
– адв. Анатоли Дочев от ШАК.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.Представя и писмени
бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Св.С. Р. К. и Д. В. И. - длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
КООПЕРАЦИЯ “ШУМЕНСКА ЗАРЯ” с ЕИК *********, гр. Шумен на 27.05.2020г. в офиса
на кооперацията и на 29.05.2020г. на представени документи, за резултатите от която бил
съставен протокол №2013190. Били констатирани множество нарушения, между които и
нарушение на чл.128 т.2 от КТ изразяващо се в това, че кооперацията в качеството на
работодател не е изплатила на З. Й. Р. – П., ЕГН **********, в установените срокове
уговореното трудовото възнаграждение за извършената работа за м.март 2020г. За
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения и вредните последици от тях
със същият протокол, на основание чл.404 ал.1 т.1 и т.12 от КТ, на кооперацията са дадени
14 предписания, между които и предписание на З. Й. Р. – П., ЕГН ********** да бъде
изплатено уговореното трудовото възнаграждение за м. март 2020г., със срок на изпълнение
30.06.2020г. / т.2 от протокола/. Протоколът бил връчен на 05.06.2020г. на П. Г. Й. в
качеството му на председател.
На 03.07.2020г. св.С. Р. К. , св.М. М. М. и С. Г. Т. извършили нова проверка на
кооперацията, при която било проверено и изпълнението на предписанията дадени с
Протокол №2013190. Било констатирано, че същите не били изпълнени, между които и
предписанието по т.2 на З. Й. Р. – П., ЕГН ********** да бъде изплатено уговореното
трудовото възнаграждение за м. март 2020г. За направените констатации бил съставен
протокол №2018375, който бил връчен на председателя П. Й. на 08.07.2020г. На
03.07.2020г., на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ, били взети писмени обяснения, в които
представляващият кооперацията П. Й. не оспорва констатираното неизпълнение на
предписанието, а посочва причините за това. На 08. 07.2020г. св. С. К. съставила срещу
кооперацията АУАН № 27-0001088 за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, в присъствието на
председателя П. Й.. При предявяване на акта, Й. отразил, че нарушението било извършено в
срока на обявеното извънредно положение, когато всички служители сами поискали да
бъдат съкратени. В законоустановения срок не са депозирани възражения. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.416, ал.5 от КТ,
във вр. с чл.415 ал.1 от КТ на “ на КООПЕРАЦИЯ “ШУМЕНСКА ЗАРЯ” с ЕИК *********,
гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства. За да приеме за
безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло
свидетелските показания, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
2
безпристрастни. Пресъздават, това което са възприели непосредствено. Приложените по
делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията на тези свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наведеният в жалбата довод, че НП било издадено
от некомпетентен орган е неоснователен. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Административно – наказателната отговорност на кооперацията е ангажирана на
основание чл.415 ал.1 от КТ. В разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ е предвидена санкция за
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство.
Съгласно чл.404 ал.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации, могат да прилагат изброените в тази разпоредба
принудителни административни мерки. Контролните органи на инспекцията по труда
осъществяват възложения им от закона надзор за спазване на трудовото законодателство.
Разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ посочва изчерпателно видовете принудителни
административни мерки и компетентните органи, които ги налагат. Същите се налагат за
предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Принудителните мерки по
чл.404 ал.1 т.1 от КТ могат да се налагат във всички случаи на констатирани и установени
нарушения на трудовото законодателство с цел тяхното отстраняване и предотвратяване на
вредните последици от извършването им. Органите на ИА „ИТ” са компетентни да наложат
принудителна административна мярка с правно основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ при всички
случаи на нарушения на трудовото законодателство.
Основният аргумент за отмяна на НП на процесуалният представител на
жалбоподателя изложен в хода по същество се изразява в това, че кооперацията била в
3
затруднено финансово състояние, контролните органи са били наясно с това, както и с
обстоятелството, че дадените от тях предписания няма как да бъдат изпълнени. Изложените
доводи са съотносими относно законосъобразността и целесъобразността на даденото
предписание, а не неизпълнението на същото. Законосъобразността на дадено предписание
не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производството, тъй
като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на
самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор за жалбоподателя е
дали същият ще оспори тези задължителни предписания в качеството им на индивидуални
административни актове. Предмет на административнонаказателно производство, каквото по
своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е единствено
тяхното неизпълнение.
В конкретният случай правото на работника да получи уговореното трудово
възнаграждение е установено с разпоредбата на чл. 128 т.2 от КТ и когато тази норма не
бъде изпълнена е налице, както нарушение на трудовото законодателство, така и
накърняване на правата на работника и служителя.
От събраните по делото доказателства, а именно протоколи за извършени проверки,
показанията на свидетелите се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е
изпълнил даденото му задължително предписание в срок, с което е осъществил от
обективна страна горепосоченото нарушение. Предписанието е било дадено с
първоначалния протокол за извършена проверка, който е бил съставен на 05.06.2020г., на
която дата е и връчен на представляващият кооперацията. Срокът за изпълнение е бил до
30.06.2020г.,в който срок предписанието безспорно не е изпълнено, поради което на
01.07.2020г. нарушението е осъществено.
Въз основа на тези констатации, съдът намира,че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези
отразени в акта. Настоящият съд намира, че действително е извършено вмененото
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Фактическите обстоятелства свързани с настоящия случай
не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по
охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права,
което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. От друга страна в
КТ е предвидена специална норма, регламентираща отговорността при маловажни
нарушения – чл.415в ал.1 от КТ, която в случая обаче не може да намери приложение, тъй
като същата предполага нарушението да е отстранено веднага след установяването му,
което в настоящият случай не е налице.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.415 ал.1 от КТ.
Същата предвижда, както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и
4
еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физическите лица, които ги
управляват. В конкретният случай е ангажирана отговорността на кооперация. За това
нарушение е предвидена имуществена санкция от 1500 до 10 000 лв. В конкретният случай
е наложена такава в размер на 2000 лева. Съдът счита, че административно-наказващият
орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Въпреки, че е наложил наказание в
размер над минималния, посочен в закона не е изложил никакви конкретни съображения и
мотиви в тази насока. В тази връзка съдът намира за справедливо санкцията на нарушителя
за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер. При
определяне размера, следва да бъдат съобразени и причините довели до извършване на
нарушението. Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде
изменено, като размера на наложената санкция бъде намален на 1 500лева.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от Д. В. И. – юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО – е осъществил процесуално представителство в едно открито
съдебно заседание и доколкото делото не се отличава с някаква фактическа или правна
сложност, съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
минималния размер, а именно 80 лева.
По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на направени разноски,
същото е неоснователно. Не се представени доказателства за направени такива.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление №27-
0001088/07.08.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с
което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.415 ал.1 от КТ на КООПЕРАЦИЯ
“ШУМЕНСКА ЗАРЯ” с ЕИК *********, гр. Шумен е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева като намалява размера на наложената имуществена санкция на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ “ШУМЕНСКА ЗАРЯ” с ЕИК *********, гр. Шумен ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
5
Оставя без уважение искането на КООПЕРАЦИЯ “ШУМЕНСКА ЗАРЯ” с ЕИК
*********, гр. Шумен са присъждане на направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6