№ 1
гр. ***, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПредседА.Л.:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
202023101005*** по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск по чл.32, ал.2 от Закона за
собствеността.
Ищецът А.К.Г. твърди в исковата си молба против ответниците А.Г.Л., Г. П. Л.
и М.А.Л., че той заедно с ответника А.Л. са съсобственици на недвижим имот, находящ
се в гр.***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта
на гр.***, представляващ дворно място с площ от 448 кв.м, идентичен с поземлен имот
***, в квартал *** по последния регулационен план на град ***, трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), при граници на поземления имот: ПИ № ***, ПИ № ******, ПИ
№ ***, ПИ № *** и ПИ № ***.
Сочи се, че ищецът е собственик, съгласно договор за дарение, сключен на
27.12.201* г. с нотариален акт № *** г. на нотариус К.К., peг. № ***, с район на
действие PC- ***, на 1/2 идеална част от посочения ПИ, заедно с построената в имота
сграда с кадастрален идентификатор ***.10 с площ от 15 кв. м. и с предназначение –
постройка на допълващо застрояване, гараж, построен откъм страната на съседния ПИ
№ ***, както и самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор ***.1.2 със
застроена площ 88 кв.м. – вторият жилищен етаж от построената в гореописаното
дворно място двуетажна многофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор
на сградата ***.1, а отв. А.Г.Л. е придобил чрез дарение, съгласно нот. акт № 6*/200*г.
една втора идеална част от същия ПИ с идентификатор ***, заедно с построените в
имота: сграда с кадастрален идентификатор ***.2 с площ от 16 кв.м. с предназначение
на сградата - постройка на допълващото застрояване, гараж и самостоятелен обект в
1
сграда с кадастрален идентификатор ***.1.1 със застроена площ 64 кв.м. – първият
жилищен етаж от построената в горе описаното дворно място двуетажна жилищна
сграда с кадастрален идентификатор на сградата ***.1, като при прехвърлянето на
имота на ответника праводА.Л.ите му – отв.Г. П. Л. и М.А.Л. са запазили за себе си
право на ползване върху имота.
Ищецът твърди, че страните не могА.Д. постигнат съгласие относно начина на
разпределение на правото на ползване на съсобственото им дворно място, като
ответника А.Л. ползва по – голяма част от имота от полагащите му се идеални части от
него и това му създава допълнителни затруднения.
Предвид на изложеното ищецът желае на основание чл.32 ал.2 от ЗС, съдът да
постанови решение, с което да определи начина за най - целесъобразното ползване на
дворното място от всеки от съсобствениците, съобразно квотите от правото им на
собственост.
В дадения от съда срок за отговор, ответникът А.Л. е депозирал писмен
отговор, в който заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като за процесния
недвижим имот вече е учредено и е осъществено реално разпределение на ползването
още през 1*72г., съобразно подробното описание в нотариален акт № ***. на ЕРС и
впоследствие и в нотариален акт № ***г на СВ при ЕРС. Твърди се, че съгласно
трайната съдебна практика ново разпределение на ползването е допустимо единствено
и само ако са настъпили нови обстоятелства, които правят невъзможно
самостоятелното ползване на разпределената на един от съсобствениците част от
имота или са довели до промяна в площта и границите на съсобствения имот или до
промяна в квотите на собственост на отделни съсобственици, поради което
първоначалният начин на разпределение на ползване вече не съответства на правата на
съсобствениците в съсобствеността, но конкретният случай не е такъв. Прехвърлянето
на притежаваните идеални части от имота от единият съсобственик на трети лица не
съставлява основание за преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 от ЗС,
ако не е налице друга промяна в обстоятелствата, при които е извършено
първоначалното разпределение, защото разпределението на реалното ползване не се
извършва с оглед личността на съсобствениците. В този смисъл твърди, че
предявеният иск е недопустим и съдът следва да прекрати производството по делото. В
случай че съдът не възприеме това, се заявява, че предявеният иск е неосновА.Л.ен,
тъй като липсват основания да се приеме, че е налице невъзможност на някой от
съсобствениците да ползва самостоятелно разпределената му част от имота, както и да
са налице обстоятелства, които да са довели до промяна в площта и границите на
съсобствения имот и в квотите на собственост на някой от съсобствениците.
Ответниците Г. П. Л. и М.А.Л. не са депозирали писмен отговор на исковата
молба, не са направили възражения и не са представили или посочил доказА.Л.ства.
2
В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло от ищеца и неговия
процесуален представител – адв. И.Ч.. Заявява се, че от заключението на вещото лице
се установява, че А.Г. ползва с 20 кв.м. по-малка площ от тази, която му се полага по
документ за собственост. Желае се съдът да постанови решение, с което да разпредели
ползването на съсобствения между страните имот съгласно даденото от в.л.
заключение, като в задната част на дворното място да бъдат предадени за ползване на
ищеца 20 кв. метра, чрез изместване на досега съществуващата вътрешна граница към
посока северозапад, включвайки разстоянието между жилищната сграда и постройката
в дъното на имота. Желае присъждане на направените по делото разноски.
От ответниците само А.Л. се явява лично в с.з., но неговият и на отв. Г.Л. проц.
представител – адв. П.М. заявява, че поддържа изложеното в писмения отговор на
исковата молба и твърди, че иска е недопустим. Твърди се, че в случая е налице спор за
материално право, а не спор за разпределение ползването на съсобствения имот и в
този смисъл иска е недопустим. На следващо място се заявява, че предявеният иск е
неосновА.Л.ен, тъй като ответниците разполагат с нот. акт от 1*72 година, в който
изрично е записано каква част от съсобствения недвижим имот те ползват, при какви
граници, и именно така при тези условия се ползва повече от 45-50 години имота от
тях. Представен е списък на разноските и се желае да се присъдят същите.
Ответниците Г. П. Л. и М.А.Л. не се явявА.Л.ично в с.з., като М.Л. не е
изпрА.Л.а и процесуален представител, за да изрази становище по предявеният иск.
От събраните по делото доказА.Л.ства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото нотариален акт № *** година за покупко
продажба на недвижим имот, нотариален акт № *** година за дарение на недвижим
имот и нотариален акт № *** година за дарение на недвижим имот, с първият н.а. от
1*72 година праводА.Л.ите на ответника А.Л. – неговите родители Г. и М.Л. –
ответници по делото, са придобили при режим на СИО и чрез покупка право на
собственост върху първия жилищен етаж със самостоятелен вход от двуетажна
жилищна сграда, заедно с 215/430 идеални части от парцел *** в кв. *** по плана на
град *** /с неуредени регулационни сметки/. Този имот е идентичен с процесния такъв
- поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.***, представляващ
дворно място с площ от 448 кв.м. В посоченият н.а. № *** е посочено, че ползването на
частта от имота, която придобива купувача Г.Л., е както следва: „...215 кв.м. от общото
дворно място - 430 кв.м. от парцел *** в кв. *** по плана на гр. ***, откъм
югозападната част на парцела откъм съседа К.П. и ул. „***“ по протежение на лицето
на масивнА.Д.уетажна жилищна сграда със съсед К.П. и от източната част другия
съсобственик Г.С.Я. и Й.Д.Я..
След това, с втория нотар. акт № ***г. отв. Г. П. Л. и М.А.Л. са дарили на сина
3
си – отв. А.Л. своята идеална част от процесния имот, а именно - ½ ид. част от ПИ ***
по кадастралната карта на гр.***, одобрена със Заповед № ***г., представляващ дворно
място цялото с площ от 448 кв.м., заедно с построените в имота: сграда с кадастрален
идентификатор ***.2 с площ от 16 кв.м., с предназначение на сградата - постройка на
допълващото застрояване, гараж и самостоятелен обект в сграда с кадастрален
идентификатор ***.1.1 със застроена площ 64 кв.м. – първи жилищен етаж от
построената в горе описаното дворно място двуетажна многофамилна жилищна сграда
с кадастрален идентификатор на сградата ***.1, като при прехвърлянето на имота са
запазили за себе си право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарената част
от имота. В същият нотар. акт е записано, че по легитимиращият нотар. акт № ***г. по
повод дарявания имот е учредено право на ползване върху 215 кв.м. в югозападната
част на имота откъм ул. „***“ по протежение на лицето на масивнА.Д.уетажна
жилищна сграда и североизточната част откъм ПИ с ид. № *** и другия съсобственик
на имота, както и право на преминаване през тази част на имота.
С третият нотар. акт № ***г. ищецът А.К.Г. е придобил чрез дарение от своите
родители – К. и И.Г.и самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
***.1.2 по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № ***г., представляващ жилище,
апартамент със застроена площ 88 кв.м., по документ за собственост втория жилищен
етаж от построенА.Д.уетажна многофамилна жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр.***, заедно с прилежащата към
жилището ½ идеална част от дворното място, в което сградата е построена,
съставляващо ПИ ***, цялото с площ от 448 кв.м., идентичен с поземлен имот ***, в
квартал *** по последния регулационен план на град ***, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
както и реално построената в имота сграда с кадастрален идентификатор ***.10 с площ
от 15 кв.м., с предназначение на сградата - постройка на допълващото застрояване,
гараж, построен откъм страната на съседния ПИ ***.
Приложена е и скица на ПИ с идентификатор *** от 27.08.201*г. на СГКК
Ямбол, според която по предходен план на град *** поземлен имот ***, в квартал ***,
е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта
на гр.***, одобрена със Заповед № ***г на АГКК, който е с площ от 448 кв.м. В същата
скица е отразено, че праводА.Л.ите на ищеца са придобили право на собственост върху
½ ид. част от ПИ с нотар. акт № *** на СВ, както и че върху имота съществуват общо
10 сгради.
По делото е назначена съдебно - техническа експертиза, заключението по която
се приема изцяло от съда като обективно, компетентно и пълно дадено и прието и от
страните след изявлението на проц.представител на ищеца в последното с.з., че желае
съдът да приеме същото. В констативно-съобразителната част на това заключение се
излага, че процесния имот представлява УПИ *** в кв.*** по последния кадастрално-
4
регулационен план на гр.***, с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на СГКК Ямбол и че същият е
собственост на А.К.Г. и А.Г.Л. и всеки от тях притежава по ½ ид.част от поземления
имот, целия с площ от 448 кв.м., ведно с построените постройки в съответната ид.част
за ищеца и ответника. В.А.Д. сочи още, че при извършеният от нея оглед на имота е
установила, че същият е разделен за ползване на двамата съсобственици с ограда от
телена мрежа със стоманобетонови колове откъм улицата и в задната част на същия.
Постройките, построени в ползваната от ищеца А.Г. част са следните: гараж от
15кв.м. с ид.№***.10, който в момента на огледа е бил съборен, но това не е било
отразено в съответните регистри и продължава да съществува в КККР на гр. *** като
съществуващ; масивна сграда, разделена с отделни тоалетна и баня от 13 кв.м. с ид.
№***.6, като южната и източната стена са продължени и иззидани с тухли и образуват
помещение за съхраняване на разни вещи с ид. №***.13 от 6 кв.м. под един общ
покрив със сграда 6 с обща квадратура от 1* кв.м. и масивен навес от 14 кв.м. с ид.
№***.8.
Постройките, построени в ползваната от ответниците А., Г. и М.Л. част, са
следните: гараж от 16 кв.м. с ид. № ***.2; масивна сграда от 12 кв.м. с ид. №***.7,
която се използва за съхраняване на зимнина и масивен навес от 15 кв.м. с ид. № *** .5.
Вещото лице е посочило, че в ПИ има сгради, които се използват общо от
ищеца и ответника и това са двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
64кв.м. и разгъната застроена площ от 128кв.м. с ид. №***.1, като първия етаж е
собственост на ответника А.Л., а втория етаж е собственост на ищеца А.Г.; двуетажна
масивна сграда за обитаване със застроена площ от 11 кв.м. с ид. № ***.*, която в
южната си част служи за вход на ищеца към втория етаж на жилищната сграда и
представлява стълбище с коридор, а в северната си част служи за вход на ответника
към първия етаж на жилищната сграда - представлява отделени коридор и баня;
двуетажна масивна сграда за обитаване със застроена площ от 12 кв.м. с ид. № ***.3 -
първия етаж се ползва от ответника и се влиза от коридора на сграда с ид.№***.*, а
вторият етаж се ползва от ищеца и се влиза от стълбището с коридор на сграда с ид. №
***.* и двуетажна масивна сграда за обитаване със застроена площ от * кв.м. с ид.
№***.4 - първия етаж се ползва от ответника и се влиза от коридора на сграда с ид. №
***.*, а вторият етаж се ползва от ищеца и се влиза от стълбището с коридор на сграда
с ид. №***.*. Сочи се, че трите сгради с ид. № ***.*, ид. № ***.3 и ид. № ***.4 са под
един общ покрив с 2МЖ с ид. № ***.1.
В заключителната си част от даденото заключение, вещото лице Д. сочи, че
след направените замервания и изчисления на застроената и незастроена част в ПИ с
ид.№*** на ищеца и ответника, е установено, че общата площ на постройките,
ползвани от ищеца А.Г. в съсобствения имот, или застроената ползвана от него площ е
5
общо *6 кв.м., от които 48 кв.м. – индивидуални ползвани от него /включена и площта
на гаража, който е бил съборен/ и 48 кв.м. – общо ползвани от двамата съсобственици,
а ответника А.Л. ползва общо *1 кв.м. застроена площ, от които 43 кв.м. –
индивидуално ползване и 48 кв.м. – общо ползвани с ищеца постройки. Тъй като всеки
от двамата съсобственици притежава по ½ ид.част от целия имот с площ от 448 кв.м.,
то всеки има право на собственост, респ. да ползва 224 кв.м. С оглед на това и на
застроената площ от имота, ползвана от всеки от съсобствениците, посочена по-горе,
то ищецът има право да ползва 128 кв.м. незастроена част от имота, а ответника – 133
кв.м. незастроена площ. При направеното от вещото лице Д. измерване и изчисление с
програмен продукт, тя е установила, че ползваната към настоящия момент незастроена
част от процесния имот от ищеца е 108 кв.м. или с 20 кв.м. по – малко от полагащите
му се 128 кв.м., докато отв. Л., респ. ползвА.Л.ите Г. и М.Л., ползват общо 153 кв.м.
незастроено място, което е с 20 кв.м. повече от полагащите им се 133 кв.м. незастроена
площ. След огледа на място, направените измервания и изчисления, вещото лице е
посочила само един вариант за разпределение ползването на имота съобразно
собственическите права на страните по делото върху дворното място и построените в
него сгради и трайни насаждения, което е отразила на приложената към закл. скица №
3 / на л. 60 от делото/, а именно: за ищеца А.К.Г., който реално ползва 20кв.м. по-
малко от полагаемата му се 1/2 от 448кв.м., в незастроената югоизточна част от
съществуващата ограда на север да се измести линията с 2.02 линейни метра по
източната стена на сграда с ид. № ***.7 и по западната стена на сграда с ид. № ***.5 в
незастроеното място, ползвано от ответника, а за ответника А.Г.Л., който ползва на
място 20 кв.м. в повече от полагаемата му се част от ПИ – в незастроената
североизточна част от съществуващата ограда на север
да се измести линията с 2.02 линейни метра по
източната стена на сграда с ид. № ***.7 и по западната стена на сграда с ид. № ***.5 в
незастроеното място, ползвано от същия, като това разпределение е съобразено и с
отбелязаното право на ползване на съсобствения имот в нот.акт № 6*, т XIV, д.1407 от
27.12.200*г. на Служба по вписванията и по легитимирания нот.акт № 66, т. 1, д.125 от
07.04.1*72г.
При изслушването на вещото лице в с.з., А.Д. заявява, че това е единственият
възможен начин за разпределение ползването на имота, който може да бъде предложен
и да бъде съобразен с представените документи за собственост, построените в имота
сгради и трайните насаждения там, както и записаното в нотар. акт, с който ответника
придобива правото на собственост, разпределение на ползване – югозападната част от
имота откъм ул. „***“ по протежение на лицето на масивна двуетажна жилищна
сграда, и няма друг вариант за реално разпределение. Вещото лице сочи също, че след
направените замервания е установила, че има една част от съседния имот с № ***,
която е предадена от собственика на имот *** към имот *** откъм частта, ползвана на
6
ответника, като при заснемането на имота от „***“ при направа на кадастралната карта
на гр. ***, тогава това предадено място е включено към ПИ *** и площта на имота
вече е 448км.м., както е посочено по нот. актове от 200* и 201*г. след като е одобрена
тази кадастрална карта със Заповед № ***г. Заявява, че именно от това предаване от
съседния имот е дошла и разликата в площта на процесния имот, посочена в
първоначалния нотар. акт от 1*72г. /430 кв.м./ и площта, посочена в следващите два
нотариални акта от 200* и 201*г. е вече 448 кв.м., а оттам е налице и разликата между
половината, която всеки от съсобствениците на имота следва да ползва.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявеният от
ищеца иск като такъв по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността за определяне
ползването на съсобствен между страните имот.
На първо място, съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим,
тъй като е предявен от и срещу легитимирани страни. В производството по чл. 32 от
ЗС като задължителни необходими другари следва да бъдат конституирани всички
лица, които притежават право на собственост и право на ползване върху процесния
поземлен имот. Необходими другари са и притежА.Л.ят на голата собственост върху
идеална част, и носителят на правото на ползване върху тази идеална част, тъй като
при прекратяване на това право по предвидените в закона способи, собствениците на
имота стават носители и на правото на ползване и ще са обвързани от определения от
съда начин на ползване на общата вещ.
Съдът намира предявеният иск по същество за изцяло основА.Л.ен.
Направеното от ответника А.Л. възражение, че иска е недопустим, тъй като
правото на ползване вече е било определено с нотариалния акт от 1*72г. и пренесено и
в нотариалния акт за дарение от 200*г., с който този ответник е придобил правото на
собственост върху ½ ид. част от дворното място, според съда касае не допустимостта, а
основА.Л.ността на предявеният иск
По делото не е спорно, че с цитираните по-горе два нотариални акта от 1*72г. и
200*г. е посочен начина на ползване на частта от съсобствения ПИ, придобита от
ответника А.Л.., респ. неговия праводА.Л. Г.Л., но това не означава, че за в бъдеще
ново разпределение на ползването е недопустимо. Напротив, такова е допустимо, ако
са настъпили нови обстоятелства, които правят невъзможно самостоятелното ползване
на разпределената на един от съсобствениците част от имота или са довели до промяна
в площта и границите на съсобствения имот или до промяна в квотите на собственост
на отделни съсобственици. Или ново разпределение на ползване е допустимо винаги,
когато настъпят правни и фактически промени в обстоятелствата, които са обуславяли
7
първоначално възприетия начин на ползване и в този смисъл е и трайната съдебна
практика.
В случая, видно от представените писмени доказА.Л.ства и от заключението на
вещото лице, допълнено от в с.з. /като отговори на поставени въпроси/, са налице
промени в обстоятелствата, настъпили след първоначалното разпределение на
ползването на съсобствения имот през 1*72 година, тъй като има предадена част от
съседния имот № *** към имот *** откъм частта, ползвана сега от ответника и при
заснемането на имота от „***“ при направа на кадастралната карта на гр. ***, тогава
това предадено място е включено към ПИ *** и площта на процесния имот вече е
448км.м., както е посочено по нот. актове от 200* и 201*г. след като е одобрена тази
кадастрална карта със Заповед № ***г. Така площта на имота, посочена в нотар. акт от
1*72 година като купена от праводА.Л.я на отв. А.Л. – Г.Л. – „215/430 идеални части
от парцел *** в кв. *** по плана на гр. ***“ и в който нотариален акт отв.Л. сочи, че е
било определено правото му на ползване от общото дворно място от 430 кв.м., е
станала по-голяма след предаването на част от съседен имот към процесния такъв и
след одобряването на КККР на гр. *** със Заповед № ***г. и площта на имота е вече
448 кв.м. Това увеличаване площта на съсобствения за страните имот в резултат на
регулационни изменения е съществено изменение на обстоятелствата, при които е
било извършено първоначалното разпределение ползването на имота и е основание да
бъде поискано преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС.
Вещото лице А.Д. е посочила само един вариант за разпределение ползването
на съсобствения имот като заявява, че това е единственият възможен вариант. Съдът
намира посоченият от вещото лице вариант за ползване на съсобствения имот за
съобразен с правото на собственост на всеки от съсобствениците по отношение на
дворното място, намиращите се и ползвани от всеки от съсобствениците, респ.
ползвА.Л.и, сгради в имота, трайните насаждения в него, както и съобразено в
достатъчна степен с определения още през 1*72 година начин на ползване на имота по
отношение на югозападната част от имота откъм ул. „***“ по протежение на лицето на
масивна двуетажна жилищна сграда, както и с настъпилите изменения след това –
увеличаване на площта на ПИ от 430 на 448 кв.м. Ето защо и с оглед правата на
страните в съсобствеността и фактическото ползване на дворното място към момента,
следва съдът да постанови решение, с което да разпредели правото на ползване на
процесния имот съобразно заключението на вещото лице като ищецът А.К.Г. да ползва
1/2 ид.част от 448кв.м., като в незастроената югоизточна част, съществуващата ограда
на север да се измести с 2.02 линейни метра по източната стена на сграда с ид. № ***.7
и по западната стена на сграда с ид. № ***.5 в незастроеното място, ползвано от
ответника, а ответника А.Г.Л., който е собственик на другата ½ ид.част от ПИ, и
ответниците Г. и М.Л., които са запазили за себе си правото да ползват прехвърленият
от тях на синът им А.Л. имот, да ползват от полагаемата се част от ПИ – в
8
незастроената североизточна част като съществуващата ограда на север се измести с
2.02 линейни метра по източната стена на сграда с ид. № ***.7 и по западната стена на
сграда с ид. № ***.5 в незастроеното място, ползвано от тях, както е посочено на скица
№ 3 от заключението на вещото лице, която скица да е неразделна част от решението
на съда.
По въпроса за разпределението на разноските в производството по чл. 32, ал.2
от ЗС, следва да се има предвид, че производството по разпределяне ползването на
съсобствен имот е спорна съдебна администрация и тази форма на съдебна намеса в
гражданските правоотношения се осъществява по реда на двустранните спорни
производства, но не е исков процес. Характерното за това производство е, че съдебната
намеса се предприема само, когато не може да се вземе решение по управлението на
общата вещ, респ. нейното ползване или когато взетото решение води до увреждане на
вещта, вкл. накърняване субективните права на собствениците. По делото е
установено, че страните не са могли да постигнат съгласие за разпределяне ползването
на общата вещ, като съдебното решение разпределение в случая ползва и двете
страни, тъй като извършеното разпределение на ползването осъществява правото на
ползване и на ищеца, и на ответника. Ето защо страните трябва да понесат такава част
от разноските, включващи заплатените такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи пред инстанциите по същество, съответстваща на размера на
дела им в съсобствеността. Относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Така определени, разноските направени от ищеца, които следва да са възложат на
съсобственика на ½ ид. част от процесния имот – ответника А.Л., възлизат на една
втора част от заплатените от ищеца А.Г. разноски за д.т. и за вещо лице - общо 570.00
лева, или този ответник следва да заплати на ищеца разноски в размер на 285.00 лева.
Искането на страните за присъждане на разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения, не следва да се уважава, а тези разноски следва да се понесат от всяка
страна така, както са направени.
Воден от горното и на основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността,
Елховският районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 от ЗС между ищеца А.К.Г. с ЕГН
**********, от гр. ***, ж.к. ***, като съсобственик на имота и ответниците А.Г.Л. с
ЕГН – ********** като съсобственик на имота, Г. П. Л. с ЕГН – *** и М.А.Л. с ЕГН –
**********, тримата от гр. ***, ул. „***“ № *, последните двама – със запазено право
на ползване върху част от имота, ПОЛЗВАНЕТО на незастроената част от поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,
9
одобрени със Заповед № ***г., цялото с площ от 448 кв.м., идентичен с ПИ *** в
кв.*** по последния регулационен план на гр.***, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване – до 10м.,
при граници на ПИ: ПИ № ***, ПИ № ******, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, с
построени в имота сгради, собственост на всеки от съсобствениците А.К.Г. и А.Г.Л.
съобразно правомощията им, посочени в нотариалните актове за придобиване право на
собственост, по начина, посочен от вещото лице А.Д., както следва:
- ищецът А.К.Г. в качеството на собственик на ½ ид.част от ПИ, ДА ПОЛЗВА
1/2 ид.част от 448кв.м., като в незастроената югоизточна част, съществуващата ограда
на север да се измести с 2.02 линейни метра по източната стена на сграда с ид. № ***.7
и по западната стена на сграда с ид. № ***.5 в незастроеното място, ползвано от
ответниците.
- ответника А.Г.Л. в качеството на собственик на ½ ид.част от ПИ, и
ответниците Г. и М.Л., които са запазили за себе си правото да ползват прехвърлената
от тях на синът им А.Л. част от описания имот, ДА ПОЛЗВАТ от полагаемата им се
част от ПИ като в незастроената североизточна част съществуващата ограда на север се
измести с 2.02 линейни метра по източната стена на сграда с ид. № ***.7 и по
западната стена на сграда с ид. № ***.5 в незастроеното място, ползвано от тях, както е
посочено на скица № 3 от заключението на вещото лице /на л.60 от делото/, която
скица да се счита за неразделна част от решението на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът А.Г.Л. с ЕГН –
**********, от гр. ***, ул. „***“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.К.Г. с ЕГН
**********, от гр. ***, ж.к. ***, направените по делото разноски в общ размер на
285.00 /двеста осемдесет и пет/ лева.
НЕ УВАЖАВА като неосновА.Л.но искането на всеки от А.К.Г., А.Г.Л. и Г. П.
Л. за присъждане на разноски за заплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10