Решение по дело №136/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 127

 

гр. Тутракан, 03.06.2020 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 136/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно субективно съединени искове чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК от страна на ищецът В.А.А., представляван от адв. П.Й.Н. от Адвокатска колегия – гр. Варна (л. 8, 29), за установяването на несъществуването на правото на принудително изпълнение върху вземанията на ответника, предмет на издадена Заповед за незабавно изпълнение № 294/22.06.2011 г., изд. по ч. гр. д. № 319/2011 г, по описа на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане на:

1.1. главница по изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление, възлизаща на 8 466,40 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата за периода 18.11.2010 г. до 13.06.2011 г., в размер на 722,08 лв.;

1.3. наказателна лихва от 17.02.2011г. до 13.06.2011 г. в размер на  314,95 лв.

1.4. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението (20.06.2011 г.) до изплащане на вземането.

1.4.1. Като основания за недължимостта са посочени: погасяването на вземанията по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД (за главницата), респ. чл. 111 от ЗЗД (за останА.те вземания

1.5. Вземането произтичало от сключен Договор за кредит за текущо потребление от 22.02.2004 г. Срещу длъжника било образувано изпълнително дело № 24/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, Съдебно изпълнителна служба. Делото било образувано по молба на взискателя, като последните извършени изпълнителни действия били запор върху трудово възнаграждение и опис на движими вещи и двете от 21.06.2012 г.

2. Ответникът “Б. ДСК“ ЕАД е депозирала отговор на исковата молба чрез гл. юрк. Е. С.(л. 47) в срока по чл. 131 от ГПК, с който счита предявеният иск за недопустим, неоснователен и недоказан.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

3. Със Заповед № 294/22.06.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 319/2011 г. на ТнРС (л. 3 от ИД 24/2012 г.) на ищеца заедно с В. А. Г. и П. Н. П. е разпоредено да заплатят солидарно на ответника

3.1. главница по изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2004 г., сключен с ответника, възлизаща на 8 466,40 лв.;

3.2. възнаградителна лихва върху главницата за периода 18.11.2010 г. до 13.06.2011 г., в размер на 722,08 лв.;

3.3. наказателна лихва от 17.02.2011 г. до 13.06.2011 г. в размер на 314,95 лв.

3.4. законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението (20.06.2011 г.) до изплащане на вземането.

4. На същият ден е издаден изпълнителен лист (л. 5).

5. На 23.05.2012 г. ответникът е подал до ДСИ при ТнРС молба за образуване на изпълнително дело срещу всички длъжници по заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е образувано изп. д. № 24/2012 г. (л. 1 от ИД). Като изпълнителен способ е посочено:

5.1. налагането на запори върху вземания, включително по банкови сметки, разкрити във всички банки които имат клонове в гр. Силистра и центрА.те на тези банки, които нямат такива клонове;

5.2.  запор върху вземания от трети лица, които съдебният изпълнител, не е посочено как да установи;

5.3. опис и продажба на недвижимо имущество, което да бъде установено от ДСИ чрез справка от НАП, Службата по вписванията, КАТ.    

6. На 28.05.2012 г. от ДСИ до „Д.“ ООД е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Съобщението е получено  на 30.05.2012 г. (л. 16 от ИД).

7. На същата дата ДСИ е оправил до ищеца покана за доброволно изпълнение. С поканата за 21.06.2012 г. е насрочен и опис на движими вещи на адрес на ищеца (вж. л. 23 от ИД). Съобщението е получено  на 30.05.2012 г. (л. 17 от ИД).

8. На 08.06.2012 г. от ДСИ е получено писмо на „Д..“ ООД, в което е посочено, че нетното възнаграждение на ищеца възлиза на 190,75 лв. (л. 24 от ИД). От работодателя не са извършвани удръжки от трудовото възнаграждение и не са превеждани суми по сметка на ДСИ.

9. На 13.12.2013 г. е влязло в сила Решение № 81/08.07.2013 г. по гр. д. № 609/2012 г. на ТнРС, потвърдено с Решение № 37/13.12.2013 г. по в. т. д. № 250/2013 г. на СсОС (л. 82 – 92 от ИД), с което:

9.1. е признато за установено, че процесните вземания срещу ищеца съществуват само до следните размери:

9.1.1. главница по изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2004 г., сключен с ответника, възлизаща на 7 925,43 лв.;

9.1.2. възнаградителна лихва върху главницата за периода 18.11.2010 г. до 18.02.2011 г., в размер на 224,21 лв.;

9.1.3. наказателна лихва от 18.02.2011 г. до 20.06.2011 г. в размер на  314,95 лв.

9.1.4. законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението (20.06.2011 г.) до изплащане на вземането. 

9.2.  исковете срещу другите двама длъжници и срещи ищеца за разликата до пълният им размер, са отхвърлени като неоснователни.

10. На 17.06.2019 г. изпълнителното дело е прекратено по отношение на ищеца и В. Г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (л. 105 от ИД).

11. На 08.07.2019 г. от ответника е подадена молба за връщане на оригинала от изп. лист, приложен към изпълнителното дело (л. 108 от ИД).

12. Според изготвената от ДСИ към ТнРС справка, по изп. д. № 24/2012 г. са направени разноски, в размер на 65 лв. (л. 62)

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

13. В хипотезата на висящ изпълнителен процес предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - изтичането на погасителната давност за вземането. Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.

14. В конкретният случай принудителното изпълнение срещу длъжника е прекратено, но кредиторът може да образува ново изпълнително производство въз основа на издадения (и вероятно върнат на кредитора) изпълнителен лист. В тази връзка ответникът има интерес да установи несъществуването на правото на принудително изпълнение, за да прегради възможността за образуване на нов изпълнителен процес.

15. Исковете са частично недопустими в частта касаеща установяването на несъществуванто на правото на принудително изпълнение за отхвърлената част с Решение № 81/08.07.2013 г. по гр. д. № 609/2012 г. на ТнРС, тъй като по отношение на тази част от вземанията е формирана сила на пресъдено нещо, че вземанията не съществуват. Следователно ищецът няма правен интерес от установяването на липсата на право на принудително изпълнение по отношение на несъществуващо вземане.  

16. В останалата им част исковете са заведени между надлежни страни и е нА.це правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. 

 

II. По основателността

 

17. Процесните вземания са установени със съдебно решение в производство по чл. 422 от ГПК, поради което давността за погасяването им съгл. чл. 117, ал. 2 от ГПК е пет години.

18. В т. 11 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК са изброени примерно действията, прекъсващи давността:

18.1. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дА.прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане от взискателя), насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

18.2. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

19. Посочено е, че взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, вкл. като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

20. В същата точка от решението е подчертано, че прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК (когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години) настъпва по право и без правно значение е дА.съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В тази връзка е прието, че новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време вА.дно изпълнително действие.

 

21. В конкретният случай в молбата за започване на принудително изпълнение по отношение на ищеца са посочени множество изпълнителни способи, но реално е заплатена само таксата за налагането на запор върху трудовото му възнаграждение. Именно в тази връзка съдът приема, че последното изпълнително действие срещу ищеца по делото е предприето на 23.05.2012 г. с подаването на искането за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Този запор се оказва обаче безрезултатен, тъй като работодателят не е удържал никакви суми на ищеца.

22. В последствие на 13.12.2013 г. давността е прекъсната с влизане в сила на решението по установителния иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

23. След тази дата ответникът не е поискал извършването на каквито и да е изпълнителни действия срещу ищеца. Извършените изпълнителни действия срещу останА.те солидарни длъжници по заповедта не водят до прекъсването на давността спрямо ищеца съгл. чл. 125 от ЗЗД.

24. Съобразявайки разрешенията, дадени в горецитираното тълкувателно решение, съдът приема, че производството по делото се е прекратило по право по отношение на ищеца на 13.12.2015 г. на осн чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (отм.), а правото на принудително изпълнение на осн. чл. 110 от ЗЗД се е погасило на 13.12.2018 г.

25. С оглед изложените съображения исковете се явяват основателни в допустимата им част.

Разноски

 

26. Ответникът следва на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден да заплати  направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 174,42 лв.

27. На осн чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно прекратената част от производството. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 100 лв., като от него съобразно прекратената част от производството следва да бъдат присъдени 12,79 лв.

28. Съдът е извършил служебно компенсация между дължимите разноски на ищеца и ответника, вследствие на което на ищеца остава да бъде заплатена сумата от  161,62 лв.

29. На осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адв. П.Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 520 лв.

 

30. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

 

 

РЕШИ:

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК ******* , със седА.ще и адрес на управление:***, ******* 9, че не съществува правото му на принудително изпълнение върху вземанията срещу ищеца В.А.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, предмет на Заповед за незабавно изпълнение № 294/22.06.2011 г., изд. по ч. гр. д. № 319/2011 г, по описа на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане на:

1. главница по изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2004 г., сключен с ответника, възлизаща на 7 925,43 лв.  (седем хиляди деветстотин двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки);

2. възнаградителна лихва върху главницата за периода 18.11.2010 г. до 18.02.2011 г., в размер на 224,21 лв. (двеста двадесет и четири лева и двадесет и една стотинки);

3. наказателна лихва от 17.02.2011 г. до 13.06.2011г. в размер на 314,95 лв. (триста и четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки);

4. законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението (20.06.2011 г.) до изплащане на вземането. 

 

ВРЪЩА като недопустима исковата молба в частта, с която с която са предявени искове от ищеца В.А. А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, срещу ответника „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК ******* , със седА.ще и адрес на управление:***, ******* 9, за установяването на несъществуването на правото на принудително изпълнение върху вземанията на ответника, предмет на Заповед за незабавно изпълнение № 294/22.06.2011 г., изд. по ч. гр. д. № 319/2011 г, по описа на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане на:

1. главница по изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 22.02.2004 г. - за разликата между сумата от 7 925,43 лв. и предявения размер от            8 466,40 лв.;

2. възнаградителна лихва върху главницата - за периода 19.02.2011 г. до 13.06.2011 г., съответно за разликата между сумата от 224,21 лв. и предявения размер от 722,08 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на спорният предмет, обхванат от връщането на исковата молба.

 

            ОСЪЖДА ответника „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК ******* , да заплати на ищеца В.А. А., с ЕГН **********, направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 161,62 лв. (сто шестдесет и един лева и шестдесет и две стотинки).

            ОСЪЖДА ответника „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК ******* , да заплати на адв. П.Й.Н., с рег. № *********, член на Адвокатска колегия - гр. Варна, със служебен адрес: ******** адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в размер на 520 лв. (петстотин и двадесет лева).

           

Решението в частта, с която исковата молба е върната, подлежи на обжалване в с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.

 

Решението в останалата част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.

 

Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се приложи по изпълнителното дело и същото да се върне на съдебно – изпълнителната служба.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: