№ 26
гр. Варна , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500155 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , гр. София, против решение №
260001/08.01.2021г., постановено по т.д. № 22 по описа за 2020г. на Окръжен съд-Добрич, в
частите му, с които същото е осъдено:
- да заплати на Р. ЕЛ. АНГ. от с. Паскалево, обл. Добрич сума, представляваща
разликата над 15 000 лв. до присъдената сума от 40 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП
от 14.12.18г., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.01.20г. до окончателното
изплащане;
- да заплати на малолетната Т. Р. ЕЛ., действаща чрез своята майка и законен
представител Р. ЕЛ. АНГ., от с. Паскалево, обл. Добрич сума, представляваща разликата над
3 000 лв. до присъдената сума от 20 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 14.12.18г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 11.01.20г. до окончателното изплащане.
Основното оплакване е свързано с неправилно приложение на материалния закон –
чл. 52 от ЗЗД при определянето на размерите на дължимите на всяка от ищците обезщетения
за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на получените травматични
1
увреждания от ПТП, настъпило на 14.12.18г. Счита се, че при съобразяване характера на
конкретните телесни травми, начинът на получаването им, липсата на влошаване на
здравословното състояние на пострадалите, предприетото лечение и неговото времетраене,
както и пълното възстановяване на здравето им, на ищците се дължат обезщетения за
претърпените болки и страдания до необжалваните размери. В тази връзка са приведени
примери и от съдебната практика. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му
части и отхвърляне на исковете за горниците над необжалваните от дружеството размери,
ведно с присъждане на направените за двете инстанции разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни
Р. ЕЛ. АНГ. – лично и в качеството на майка и законен представител на малолетната си
дъщеря Т.Р. А., представлявани от общия си процесуален представител адв. М. Я. от АК-
Добрич. Счита се, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована по подробно
изложени съображения относно критериите за определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди, утвърдени и със задължителната практика на ВКС. Претендира се
потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които: е уважен иска на
Р.А. до размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 11.01.20г. до окончателното
изплащане и е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдения размер от 40 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв.; е
уважен иска на Т. Р. ЕЛ. до размер от 3 000 лв., ведно със законната лихва от 11.01.20г. до
окончателното изплащане и е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 20 000 лв. до претендирания
размер от 50 000 лв.
В с.з. отговора на въззивната жалба се поддържа чрез общ процесуален представител
на въззиваемите.
Въззивната жалба е допустима и въззивният съд дължи произнасяне по същата.
С оглед релевираните от ищците твърдения в исковата молба и отправените до съда
искания за осъждане на застрахователя на делинквента да им заплати обезщетения за
претърпените от всяка от тях неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.12.18г., въз
основа на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, действало за периода от 07.11.18г. до 06.11.19г. /факт, по
който страните не спорят и това е прието изрично с определение на съда №
260023/21.08.20г. (л. 58), а и се установява от справката, извършена в базата данни на
Гаранционен фонд (л. 18)/, правната квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищците са предявили застрахователните си претенции по чл. 380, ал. 1 от КЗ на
10.10.2019г. и са били образувани щети № ********** и № ********** при
застрахователното дружество /факт, който се установява от разменената кореспонденция – л.
2
14-17 от първоинстанционното дело/, по които застрахователят не е изплащал обезщетения.
Според заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд САТЕ
механизмът на ПТП, което е настъпило на 14.12.2018г. по път ІІ-71, на км. 65 по пътя гр.
Добрич - гр. Силистра, с участници л.а. „Рено Клио“,с рег. № ТХ0810АН, управляван от
М.Д.М. и л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег. № ТХ8866АК, управляван от Г.П.Х., е следният: в
посока от гр. Добрич към гр.Силистра се е движел л.а. “Рено Клио“, управляван от М.Д.М., а
на задната седалка са пътували живеещата с него на съпружески начала Р. ЕЛ. АНГ. и
седемгодишната дъщеря Т. Р. ЕЛ.. Пътната настилка е била асфалтова, влажна, запазена в
добро състояние, без неравности и повреди по нея. Произшествието е станало през тъмната
част от денонощието, при облачно време и ситно валящ дъжд, добра метеорологична
видимост за тази част от денонощието, по прав участък от пътя. В същото време в
противоположна посока се е движел лекият автомобил „Ситроен Берлинго“, управляван от
Г.П.Х.. До него на предната седалка в автомобила му е пътувал К.И.. Водачът М. е навлязъл
с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движещите се МПС и при
създалата се ситуация е настъпило взаимно пресичане на траекториите на автомобилите и е
настъпил удар между предната лява част на първия автомобил и предната лява част на
втория автомобил. Причина за настъпване на произшествието от технически характер е
взаимното пресичане на траекториите на двата автомобила, вследствие на навлизането на
автомобил “Рено Клио“, в лентата за насрещно движение на автомобила, управляван от
Г.П.Х.. Поведението на М.Д.М. не е било съобразено с конкретната пътна обстановка към
момента на настъпване на произшествието. Поведението на Г.П.Х. е било съобразено с
конкретната пътна обстановка към момента на настъпване на произшествието. Вещото лице
е посочило, че от показанията на Р. ЕЛ. АНГ. в досъдебното производство се установява, че
дъщеря е седяла в детското столче на автомобила. Същият е бил оборудван с триточкови
автоматични предпазни колани за предната лява и дясна седалка и за трите места на задните
седалки.
Видно от представената с исковата молба Епикриза, издадена от Хирургично
отделение на „МБАЛ-Добрич“ АД, че Р.А. е постъпила на 14.12.18г. в 22:05 ч. и е изписана
на 19.12.18г. 12:30 ч. с окончателна диагноза „Травма на други интраабдоминални органи,
без открита рана в корема“. Описано е, че при проведено изследване КТ на бял дроб и
гръден кош е установено наличието на фиброзни промени на лява белодробна основа със
суспекции за травматично огнище на белодробен паренхим в същата област. Дискретно
изразен частичен пневмоторакс вляво. Проведено е само медикаментозно лечение.
Установена е обаче палпаторна болка в лявата ингвинална област, болка в областта на лява
пубисна кост. Хематом в лява трохантерна област. Дадено е предписание за покой, леглови
режим и обезболяващи.
На 08.01.19г. е било проведено рентгеново изследване на Р. А., при което е било
установено, че липсват контузионни промени в белодробния паренхим и свободна течност.
Лявата раменна става е без травматични промени. Лявата тазобедрена става е с фрактура на
3
долното рамо на седалищната кост с белези за давност.
Според заключението на изслушаната пред ДОС СМЕ се установява, че при
възникналото ПТП пострадалата Р. А. е получила контузия на гръден кош, гръбначен стълб
и корема, както и частичен пневмоторакс вляво. Установеният пневмоторакс в лява гръдна
половина представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Освен това
по-късно е било констатирано и наличието на другата травма от това ПТП - фрактура на
долното рамо на седалищната кост, което според експерта е довело до трайно затруднение
движението на долен ляв крайник за период от 2-3 месеца.
От Епикриза, издадена от Отделение по неврохирургия на „МБАЛ-Добрич“ АД, се
установява, че Т.Е. е постъпила на 14.12.18г. в 22:00 ч. и е изписана на 17.12.18г. в 10:00 ч. с
окончателна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“ и
придружаващо заболяване – „Изкълчване на лакетна става, неуточнено“. При приема на
детето е описано, че същото е в увредено общо състояние – объркана, брадипсихична.
Установена е била разкъсно-контузна рана във фронтална област. Приложено е
медикаментозно лечение. На 15.12.18г. под местна анестезия е била извършена обработка на
раната, която е установена с признаци за първично заздравяване. Лакетната става е
обездвижена с гипсова имобилизация за 15 дни.
От заключението на СМЕ се установява, че при инцидента Т.Е. е получила контузия
на главата, сътресение на мозъка, навяхване на лявата лакетна става и разкъсно-контузна
рана на меките черепни обвивки. В своята съвкупност уврежданията обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице тези увреждания
преминават за около 20-30 дни, а лакетната става е била имобилизирана за 15 дни.
От разпитаната като свидетел по делото снаха на Р.А. – Т. Д., чиито показания съдът
преценява с оглед нейната заинтересованост в полза на ищцата, се установява, че е успяла да
види Р. на следващия ден след инцидента. Последната изпитвала силни болки в таза и в
крака. Свидетелката заварила детето Т. да спи, тъй като са били дали приспивателни, но
след като се събудила имала болки в главата и ръката. Р. е получавала допълнителна помощ
в болницата от своята майка и от майката на М.. След изписването от болницата Р. е
продължила да изпитва болки и за същата грижи са полагали освен посочените две лица, но
и свидетелката. Едва след около 3 месеца Р. е започнала полека да се обслужва сама,
колкото е можела. Свидетелката сочи, че Р. и Т. били в депресия и оплакванията за болките
им продължили съответно 1 година за майката и около 3-4 месеца за детето. Сега Т. е добре,
но Р. има периодични болки в таза и не трябва да вдига тежко. Т. е продължила
посещенията в училище в края на м. 01.19г. Детето е търсило баща си постоянно, говорело и
плачело на сън. Понастоящем има много рядко такива реакции.
Разпитан е като свидетел по делото и съсед на ищцата – П. П., който сочи, че е
посетил Р. и дъщеря в болницата на следващия ден след инцидента. Те изглеждали много
зле и имали болки. На погребението на съпруга си М., Р. не е могла да върви и за нея са се
4
грижили майка и свекърва . Това продължило за около 3-4 месеца. Детето пък се
оплаквало от болки в ръката и в главата. Свидетелят е чувал, че детето не приказвало много,
говорело несвързано и питало все за баща си.
По делото не са установени факти, които да формират извод за основателност на
възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалите, а и такова оплакване във
въззивната жалба против този извод на първоинстанционния съд не е релевирано, поради
което настоящия съд не следва да изразява допълнителни мотиви.
От анализа на горните доказателства следва да се направи извода, че ищцата Р.А. е
получила при процесното ПТП от 14.12.18г. контузия на гръден кош, гръбначен стълб и
корема, частичен пневмоторакс вляво, както и фрактура на долното рамо на седалищната
кост. Пневмоторакса в гръдната кухина представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота, но е отшумял в кратки срокове при проведеното медикаментозно лечение
. Контузионните травми също са отшумели в кратки срокове като най-силни са били
болките непосредствено след инцидента. Най-тежката претърпяна от Р. А. травма е тази,
свързана със счупването на долното рамо на седалищната кост, но същото е без
размествания и не е наложило оперативна интервенция. Според вещото лице трайното
затруднение в движенията на долния крайник е продължило около 3 месеца. В тази връзка
съдът не кредитира показанията на свидетелите, че затруднението е надхвърлило този
период, защото св. Д. сочи, че Р. е започнала полека да стъпва на третия месец, а свидетелят
П. – че обездвижването е продължило 3-4 месеца. Няма данни след този период ищцата А.
да не е възстановила напълно функцията на крайника. Няма данни за настоящата трудова
заетост, а е известно, че живее в Германия. Безспорно периодът на възстановяване за ищцата
е бил мъчителен, тъй като същата не е могла да се движи самостоятелно, нито да се
обслужва и е разчитала на помощта на своите близки. Болките са били първоначално
значителни, но са отшумели, вкл. и с помощта на медикаментозното им потискане. Няма
данни по делото за настъпили изменения в психиката на ищцата или в социалната
адаптация, вследствие на претърпените травми и страдания /в тази връзка остават изолирани
и неподкрепени чрез съответни доказателства показанията на св. Д. за преживяна от Р.
депресия/.
При това положение, имайки предвид вида и характера на получените травми,
интензитета на претърпените болки и неудобства, възстановителния период, пълното
възстановяване във физическо и психическо отношение на ищцата Р. А., нейната млада
възраст /към датата на инцидента на 26 години/, икономическата конюнктура към момента
на настъпване на вредите /минимална работна заплата от 510 лв. до 31.12.18г. и 560 лв. от
01.01.19г. и среден общ доход от 6013 лв. на едно лице за 2018г. и 6 592 лв. за 2019г./;
нивата на застрахователното покритие към момента на увреждането /лимит на отговорност/,
който е бил 10 420 000 лв. за едно събитие (чл. 492, т. 1 от КЗ), както и по-новата съдебна
практика по определяне размерите на неимуществените вреди при подобни травми, но при
отчитане конкретиката на настоящия случай, съдът намира, че справедливото обезщетение
5
за претърпените от Р.А. неимуществени вреди, следва да е в размер на общо 25 000 лв.
От анализа на горните доказателства следва да се направи извода, че ищцата Т.Е. е
получила при процесното ПТП от 14.12.18г. контузия на главата, сътресение на мозъка,
навяхване на лявата лакетна става и разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки.
Тези увреждания са били преодолени за около 20-30 дни, вкл. и с имобилизацията на
лакетната става, което е продължило за период от около 15 дни. Установи се от писмените и
гласни доказателства, че непосредствено след инцидента детето е било с признаци, които са
дали основание за определянето му като брадипсихично състояние – забавено мислене и
говорене при приема в болничното заведение, което очевидно е отшумяло бързо, тъй като
освен последвалото главоболие не са налице данни за органични и/или психични промени.
Детето е подновило учебните си занятия в края на м. 01.19г. Няма данни по делото за
настъпили изменения в неговата психика или в социалната му адаптация, вследствие на
претърпените травми и страдания /в тази връзка остават изолирани и неподкрепени чрез
съответни доказателства показанията на св. Д. за преживяна от Т. депресия/.
Първоначалните болки от контузията на меките черепни обвивки са били интензивни,
което е наложило и използването на локална анестезия за извършената на 15.12.18г.
обработка на раната, но същата е заздравяла и липсват данни за белези или усложнения от
това нараняване. Установи се по делото и преживения стрес от детето, което е било на 7
годишна възраст към датата на инцидента – от самата катастрофа, от проведеното лечение и
от възстановителния период, който е съвпаднал с този на неговата майка. Имайки предвид
всички тези конкретни обстоятелства, както и цитираните по-горе обективни икономически
реалности в страната към процесния период, съдът намира, че на Т.Е. следва да се определи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8 000 лв.
Тъй като решението не е обжалвано в частта относно началния момент на
дължимостта на законната лихва върху присъденото обезщетение, сумите следва да се
присъдят със законна лихва, считано от 11.01.20г. до окончателното им изплащане.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди за присъдените обезщетения,
представляващи разликите над необжалваната част от 15 000 лв. до дължимата сума от
25 000 лв. като обезщетение на Р.А. и над необжалваната част от 3 000 лв. до дължимата
сума от 8 000 лв. като обезщетение на Т.Е.. Първоинстанционното решение следва да се
отмени в частите, с които на Р.А. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над дължимия размер от 25 000 лв. до присъдения размер от 40 000 лв., а на Т.Е. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над дължимия размер от 8 000
лв. до присъдения размер от 20 000 лв. и в тези части предявените искове да се отхвърлят
като неоснователни.
По разноските.
За първата инстанция в полза на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, гр.
6
Добрич на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. се дължи съразмерна на уважената част от
претенциите част от определените от първоинстанционния съд адвокатски възнаграждения
за представителството чрез адвокат от дружеството на всяка от ищците – за това на Р.А. –
1098.44 лв. с ДДС, а за това на Т.Е. – 230.40 лв. с ДДС. Решението следва да се отмени за
разликите над дължимите и посочени по-горе размери до присъдените размери съответно от
1 757.50 лв. и 577.60 лв.
На ответното дружество са били присъдени разноски съответно в размер на 1 435 лв.
за защита срещу иска на Р.А. и 1 722 лв. за защита срещу иска на Т.Е., при общо направени
разноски в размер на 5 740 лв. /5040 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 700
лв. – възнаграждения на вещите лица/. За да присъди тези суми първоинстанционния съд е
изчислил, приемайки, че по всеки от двата иска застрахователното дружество е направило
разноските си в равен размер /от по 2 870 лв./, което е погрешно, имайки предвид
различните предявени по размер искове. Това обаче не може да бъде променено от
настоящия съд, предвид липсата на съответно искане от страните по реда на чл. 248 от ГПК.
При това положение за защитата по иска на Р.А. и съобразно отхвърлената част от същия, на
дружеството се дължи сумата от 1 973.13 лв., а за защитата по иска на Т.Е. и съобразно
отхвърлената част от същия, на дружеството се дължи сумата от 2 191.64 лв. Или, Р.А.
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в размер на още 538.13 лв., а Т.Е. –
сума в размер на още 469.64 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество дължи суми за ДТ в размер на 1 000
лв. и в размер на 320 лв., общо 1320 лв. Решението следва да се отмени за разликата над
дължимата сума от 1320 лв. до присъдената в полза на бюджета на съда сума от 2 400 лв.
За въззивната инстанция в полза на въззивното дружество следва да се присъдят
разноските съразмерно на уважената част от въззивната жалба – сумата в размер на 300 лв.,
представляваща съразмерна част от заплатената ДТ за обжалване на решението в частта на
присъденото обезщетение на Р.А. и сумата в размер на 272 лв., представляваща съразмерна
част от заплатената ДТ за обжалване на решението в частта на присъденото обезщетение на
Т.Е., или общо 572 лв.
В полза на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, гр. Добрич следва да се
присъдят на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатски възнаграждения за защита срещу
подадената въззивна жалба, съразмерни на отхвърлената част от същата, или за защитата на
Р.А. – сумата от 758.40 лв. с ДДС и за защитата на Т.Е. – сумата от 367.06 лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/08.01.2021г., постановено по т.д. № 22 по
7
описа за 2020г. на Окръжен съд-Добрич, в частите му, с които:
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, е осъдено да
заплати на Р. ЕЛ. АНГ., ЕГН ********** от с. Паскалево, обл. Добрич сума,
представляваща разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. като обезщетение за
неимуществените й вреди, представляващи претърпени болки и страдания, вследствие
на ПТП от 14.12.18г., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.01.20г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ;
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, е осъдено да
заплати на малолетната Т. Р. ЕЛ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Р. ЕЛ. АНГ., от с. Паскалево, обл. Добрич сума, представляваща
разликата над 3 000 лв. до сума от 8 000 лв. като обезщетение за неимуществените й
вреди, представляващи претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от
14.12.18г., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.01.20г. до окончателното
изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ;
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, е осъдено да
заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, гр. Добрич сума до размер на
1098.44 /хиляда деветдесет и осем лева и 44 ст./лв.с ДДС – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на Р. ЕЛ. АНГ., както и сума до размер на 230.40 лв.
/двеста и тридесет лева и 40 ст./лв.с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Т. Р. ЕЛ., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.;
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, е осъдено да
заплати на ОС-Добрич сума до размер на 1320 лв. и 46.15 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК;
Р. ЕЛ. АНГ., ЕГН ********** e осъдена да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София сумата в размер на 1 435 лв., а Т. Р. ЕЛ.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Р. ЕЛ. АНГ. е
осъдена да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр.
София сумата в размер на 1 722 лв., представляващи разноски за първата инстанция,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК;
ОТМЕНЯ решение № 260001/08.01.2021г., постановено по т.д. № 22 по описа за
2020г. на Окръжен съд-Добрич, в частта му, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, гр. София, е осъдено да заплати на Р. ЕЛ. АНГ., ЕГН ********** от с.
Паскалево, обл. Добрич сума, представляваща разликата над дължимата сума от 25 000 лв.
до присъдената сума от 40 000 лв. като обезщетение за неимуществените й вреди,
представляващи претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 14.12.18г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 11.01.20г. до окончателното изплащане, на осн. чл.
432, ал. 1 от КЗ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. ЕЛ. АНГ., ЕГН ********** от с. Паскалево, обл. Добрич
против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София за присъждане на
8
сума, представляваща разликата над дължимата сума от 25 000 лв. до сумата от 40 000 лв.
като обезщетение за неимуществените й вреди, представляващи претърпени болки и
страдания, вследствие на ПТП от 14.12.18г., ведно със законната лихва за забава, считано от
11.01.20г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОТМЕНЯ решение № 260001/08.01.2021г., постановено по т.д. № 22 по описа за
2020г. на Окръжен съд-Добрич, в частта му, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, гр. София, е осъдено да заплати на малолетната Т. Р. ЕЛ., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Р. ЕЛ. АНГ., от с. Паскалево, обл.
Добрич сума, представляваща разликата над дължимата сума от 8 000 лв. до сумата от 20
000 лв. като обезщетение за неимуществените й вреди, представляващи претърпени болки и
страдания, вследствие на ПТП от 14.12.18г., ведно със законната лихва за забава, считано от
11.01.20г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Р. ЕЛ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Р. ЕЛ. АНГ., от с. Паскалево, обл. Добрич против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София за присъждане на сума,
представляваща разликата над дължимата сума от 8 000 лв. до сумата от 20 000 лв. като
обезщетение за неимуществените й вреди, представляващи претърпени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 14.12.18г., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.01.20г.
до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОТМЕНЯ решение № 260001/08.01.2021г., постановено по т.д. № 22 по описа за
2020г. на Окръжен съд-Добрич, в частите му, с които ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, гр. София е осъдено да заплати:
на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, гр. Добрич сума, представляваща
разликата над 1098.44 лв. с ДДС до присъдената сума от 1 757.50 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Р. ЕЛ. АНГ., както и
сума, представляваща разликата над 230.40 лв. с ДДС до присъдената сума от 577.60
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Т. Р. ЕЛ.,
на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.;
на Добрички окръжен съд сума, представляваща разликата над 1320 лв. до
присъдената сума от 2 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК;
ОСЪЖДА Р. ЕЛ. АНГ., ЕГН ********** от с. Паскалево, обл. Добрич да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София сума в размер на още
538.13 /петстотин тридесет и осем лева и тринадесет ст./ лв., разноски за първата
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Р. ЕЛ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Р. ЕЛ. АНГ., от с. Паскалево, обл. Добрич да заплати на
9
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София сума в размер на още
469.64 /четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет и четири ст./ лв. разноски за
първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. ЕЛ. АНГ., ЕГН ********** от с. Паскалево, обл. Добрич да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София сума в размер на 300
/триста/ лв., разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Р. ЕЛ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Р. ЕЛ. АНГ., от с. Паскалево, обл. Добрич да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр. София сума в размер на 272
/двеста седемдесет и два/ лв. разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
гр. София да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, гр. Добрич сума в
размер на 758.40 /седемстотин петдесет и осем лева и четиридесет ст./ лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Р. ЕЛ. АНГ. за въззивната
инстанция, както и сума в размер на 367.06 лв. /триста шестдесет и седем лева и шест ст./
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Т. Р. ЕЛ. за
въззивната инстанция, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10