№ 3184
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Иванова
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
и прокурора Т. В. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно
дело № 20251100203501 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
ЗА СГП се явява прокурор Т. Т..
ОСЪДЕНИЯТ Г. А. Г. – явява се лично, доведен от органите от ОЗ
„Охрана“ от СЦЗ.
За Началника на Затвора-София – инспектор Г.а, съгласно представена от
същата заповед.
СЪДЪТ, докладва и постъпили по делото молби от осъдения Г. с
отправено искане за служебна защита.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Доколкото разбрах, че адвокатите стачкуват, искам да
кажа делото да се гледа без адвокат, като не желая такъв.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г.А: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради, което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272 ал.1 НПК снема самоличността на осъдения, както
следва /по данни от затворническото досие със снимка/:
Г. А. Г. – роден на ****г. в гр.София, българин, български гражданин,
грамотен, неженен, осъждан, с настоящ адрес: гр.София, ул. ****, с ЕГН
**********.
1
СЪДЪТ, разясни на процесните страни правата им по чл.274-чл.275 НПК.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда, секретаря и прокурора.
ПРОКУРОР: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря. Нямам
доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР Г.А: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
СЪДЪТ, с оглед на горното
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на депозирана от осъдения Г.
молба с отправено искане за УПО.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Поддържам молбата и моля да я уважите.
ИНСПЕКТОР Г.А: Оспорвам молбата. Представям и моля да приемете
писмени доказателства, а именно справка за изтърпения срок от наказанието,
доклад за осъдения Г., доклад от пробационен служител и експертна оценка.
ПРОКУРОР: Оспорвам молбата. Да се приемат представените
доказателства от страна на инспектор Г.а.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Да се приемат представените документи.
Съдът съобразявайки че представените писмени документи са
съотносими към предмета на делото и по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото справка за
изтърпения срок от наказанието, доклад за осъдения Г., доклад от пробационен
служител и експертна оценка.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
На основание чл.283 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателство по делото всички приложени
по делото писмени документи, включая и тези, приложени към
затворническото досие № 157/2024г.
Съобразявайки липсата на други доказателствени искания от процесните
страни и доколкото съдът служебно не намери за нужно събиране на други
доказателства, приема делото за изяснено от фактическа страна, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ Г. /за лична защита/: Искам да уважите молбата ми.
Направих една малка грешка. Те заради това и по-малко ми дадоха, защото
съм си дал първа помощ на съпругата и т.н.Казах, че съм я ударил, не съм
излъгал.От както съм задържан, зет ми остави дъщеря ми, а тя е с 3 малки
деца. Тя взима 85 лева детски и гладува като куче. Синът ми е в затвора в
Кремиковци.Склонен съм да изпълнявам пробация остатъка от
присъдата.Имам си доход, имам си фирма. Не се занимавам с кражби и такива
работи. Моля да ме освободите предсрочно.
ПРОКУРОР: Предлагам да оставите молбата без уважение. На първо
място лицето не е дало достатъчно доказателства, че се е поправило, както
изисква чл.70 НК. Това е безспорно основание, за да се допусне УПО. Видно
от събраните доказателства, корекционният процес не е изпълнен, като
отделно от това са налице редица дефицитни зони в поведението, което
поставя в опасност и то съгласно оценката за риска висок такъв, поради
незавършилия корекционен процес. Както сама чухте, същият определи, че
„малка“ грешка бил допуснал, да нанесе тежка телесна повреда на съпругата
си и както инспектор при СДВР установил, налице е липса на критичност към
собственото поведение, непризнаване на вината и неосъзнаване на
последиците от деянията и склонност към извършване на нови противоправни
прояви.Следва да се посочи, че лицето не за първи път търпи наказание ЛСВ,
което ясно посочва, че същият не е взел предвид корекционните въздействия,
които са приложени към него, а и видно от справката същият е наказан само
преди месец и половин за нарушаване на реда в мястото на лишаване от
свобода. Налице са и редица други провинения в кратък период, поради което
намирам, че не са налице доказателства, че лицето се е поправило и че може
да бъде интегрирано отново в обществото.Отделно от това, рискът от рецидив
е изключително висок, не се е променил от началото до сега, поради което
намирам, че няма основание за уважаване на тази молба, още повече към
настоящия момент и предвид поведението на осъденото лице. По тези
съображения, предлагам да оставите молбата без уважение, като ще Ви
цитирам и практика в тази насока – определение № 450/07.05.2025г. на САС,
който ясно е сочи, че липсата на завършен корекционен процес е основание за
отказ от уважаване на молбата за УПО, в тази насока и определение №
522/29.05.2025г. на САС.
ИСНПЕКТОР Г.А: Уважаема г-жо Председател, моля да оставите
молбата без уважение.Същата е неоснователна. Към настоящия момент не са
налице абсолютно никакви доказателства за проявена от негова страна
самокритичност, както към миналото в неговия живот, така и към настоящето,
в частност и по настоящото му пребиваване в затвора. Определено предвид на
това, че той не за първи път е в затвора и последното престъпление, за което е
към настоящия момент, рискът от вреди за обществото е във високи
стойности, а също така по отношение на това, какъв е рискът за известен
възрастен, именно поради престъплението му, се счита от администрацията,
че известни хора биха били във висок риск, ако той бъде освободен
предсрочно. За да бъде освободен предсрочно, би следвало да покаже малко
повече инициатива, старание, самокритичност и някаква вина да потърси в
3
себе си. На фона на всички наказания, характера на тяхната същност, това че е
проявил неподчинение на дежурен надзирател, влиза в словесни спорове с
други лишени от свобода, това не говори за никаква самокритичност.Само
фактът, че не е за първи път в затвора говори за това, че той не взема нужната
поука сам за себе си, до която трябва да стигне, а не да бъде каран
непрекъснато да стига до това.На няколко пъти му е предлагана работа. Едно
от наказанията е по повод неизпълнение на задължения на работа. Друг път
освобождаването му от работа, е във връзка с това, че не се справя с
възложените му задължения, като тогава работата му е била болногледач в 10-
та група. В 10-та група са хора настанени болни и възрастни, там има и почти
неподвижни хора. Изключително критично е това да не се справиш с точно
този вид задължения, към точно тези хора.Рискът от рецидив е във високи
стойности и прави впечатление основно разбира се зоните отношение към
правонарушение и умение за мислене, зоната междуличностно поведение,
където колегите са стигнали до заключението, че са налице проблеми с
овладяването на гнева, агресията и изобщо, че при Г. е налице враждебност.
Поради всичко това, моля да откажете молбата му за УПО.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Като бях в 10-та група на работа, всеки гледа да вземе
работата на другия, а не, че не се справях.Там гледах човека, той беше без 1
крак, патерици му поръчах, гумички, за да може да ходи и да не се подхлъзне
да падне.
СЪДЪТ, се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, СЪДЪТ постанови своята съдебен акт
в присъствието на страните:
СЪДЪТ, след като се запозна с приобщения по делото доказателствен
материал и след като отчете доводите на процесните страни отбелязва
следното:
Производството е по реда на чл.437-чл.440 НПК и е образувано по повод
депозирана молба осъдения Г. с отправено искане за УПО, съобразно
закрепената за това законова възможност в чл.70, ал.1, т.1 НК.
В днешното с.з. в хода на съдебните прения процесните страни излагат
подробни съображения в подкрепа на защитаваната от тях теза, които
съображения са отразени по-горе в съставения протокол, поради което е
излишно тяхното преповтаряне.
Молбата се явява процесуална допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, предопределен от факта на
изтърпяване понастоящем на наказание ЛСВ. Наличието на процесуална
допустимост е предпоставка за разглеждане на процесния спор по същество.
Въз основа на приложените материали се установява по безспорен начин
обстоятелството на изтърпяване по настоящем от страна на молителя на
наложеното му наказание ЛСВ за срок от 2 години и 10 месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване.Наказанието се изпълнява въз
основа на влязъл в законна сила на 16.02.24г. съдебен акт, постановен по
4
НОХД № 2266/2024г. – осъденият е признат за виновен в извършване на две
отделни престъпления и след като съдът е наложил наказания за всяко едно от
тях по отделно, на осн. чл.23 НК е определил за изтърпяване едно общо
наказание, в размер на най-тежкото такова.
От фактическа страна се подчертава и обстоятелството на постановени
относно настоящия молител и други осъдителни съдебни актове – видно от
приложената справка за съдимост, той е осъждан за престъпления с различен
обект на престъпно посегателство, като при тези предходни осъждания му е
налагано и наказание ЛСВ с ефективно изтърпяване.
На 20.04.2024г. осъденият Г. постъпва в СЦЗ за изтърпяване на
наказанието ЛСВ за срок от 2 години и 10 месеца, а на 27.02.24г. е разпределен
в ЗО Кремиковци.
Съобразно първоначалния доклад на ИСДВР, първоначалната оценка на
риска от рецидив е във високи стойности от 89 точки, като изрично е вписано
обстоятелството на липса на мотивация за промяна в криминалното поведение
и са посочени проблемните зони, а именно отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене.В
рамките на времевия престой в пенитенциарното заведение оценка на риска от
рецидив не е редуцирана – съобразно представения за целите на настоящото
производство Доклад, стойността на риска все още е с високите стойности от
89 точки и все още се наблюдават същите проблемни зони, идентични с тези
при постъпване на лицето в Затвора.
При така събраната и приета от съда доказателствена съвкупност и във
вр. със законово регламентираните в чл.70 ал.1 т.1 НК предпоставки за УПО,
констатира, на първо място, че безспорно е налице първата от тях, свързана с
времевата продължителност на изтърпяване на наказанието. В частност, съгл.
горната норма към днешна дата осъденото лице е изтърпяло не по малко от
1/2 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, а именно изтърпяно е
общо 1 година, 8 месеца и 29 дни, от които фактически 1 година, 6 месеца и 29
дни и от работа само 2 месеца, при оставащи за изтърпяване 1 година, 1 месец
и 1 ден.
От фактическа страна следва да се отчете и доказаният факт на
назначаване на осъдения Г. на различни работи, като е освобождаван, поради
несправяне с възложените му задължения.
На следващо място, Съдът намира, че не е налице другата кумулативно
предвидена предпоставка, а именно достатъчно доказателства за
окончателното поправяне на осъденото лице или поне за настъпил необратим
процес в тази насока.В тази вр. Съдът съобрази приобщените писмени
доказателствени източници, а именно документи от администрацията на
пенитенциарното заведение, където осъденото лице търпи наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ с изразено актуално становище за неговата
личност, както и съдържащите се в личното му затворническо досие №
157/2024г. писмени материали.Тук се визира обстоятелството на липса на
получаване от осъдения награди, а така също и обстоятелството на налагани
му редица наказания за констатирани нарушения на вътрешните правила
(последното наложено му наказание датира от 16.04.2025г., респ. преди по-
малко от 2 месеца към днешна дата), като дори и по настоящем спрямо
осъдения лишен от свобода е заведена Докладна от 16.05.25г. относно
установено дисциплинарно нарушение.
5
Съобразно доказателствената съвкупност, съдът приема за безспорно
доказан и факта на липса от страна на молителя Г. на преосмисляне и ясно
дефиниране на проблемите му, допринесли за извършване на
правонарушенията; все още проблемните за него зони са многобройни, като
изразява ясни възгледи в подкрепа на криминалните си нагласи, не признава
правата на другите, не проявява самокритичност, не овладява агресията си и
постига целите си с деликт в поведението.По мнение на съда горните
личностнови характеристики на осъдения са показател за липса на промяна в
неговите субективни възприятия в насока реализиране на законосъобразно
поведение.
Всичко горепосочено и ясно изразеното становище в Доклада на ИСДВР
за необходимост от продължаване на корекционния процес с лишения от
свобода Г. в насока реализиране на прогресивна система на устойчиви
персонални ценности се възприемат от този съдебен състав за
предопределящи при формиране на крайния извод за неоснователност на
процесната молба.Липсва промяна в първоначално идентифицираната
стойност на риск от рецидив и липсва промяна в поведението на осъдения,
която промяна да е устойчива и постоянна такава.Не се констатират
доказателства за обективирано добро поведение от лишения от свобода осъден
в условията на легитимна изолация от обществото в пенитенциарното
заведение.Именно такива обаче, са необходими, за да обусловят намаление на
стойността от риска на рецидив, респ. които да сочат към възможност за УПО,
поради започнат процес на поправяне, който за целите на УПО трябва да бъде
не само започнат, а и вече необратим такъв.
Изложените в хода на съдебните прения защитни възражения, свързани с
необходимост от оказване на помощ на близък родственик (а именно неговата
дъщеря и децата й) не могат да бъдат уважени към настоящия момент, именно
поради недоказаната настъпила личностнова промяна у
осъдения.Единственият посочен в Доклада на ИСДВР ресурс за Г. е неговата
трудоспособна възраст, като полагането на труд е признак за ресоциализация,
но според представените по делото доказателства, той не изпълнява стриктно
и съвестно възложените му трудови задължения.Т.е. рискът от извършване на
нова криминална проява е висок, поради което и съдът не може да даде
приоритет на сочените лични мотиви за УПО.
При всичко гореизложено и кредитирайки с доверие становището на
затворническата администрация, доколкото същото е резултат на преките и
непосредствени впечатления за поведението на осъдения Г. и доколкото е
последователно, обективно и съответстващо на събраните по делото
доказателства, които в своята съвкупност мотивират извод за липса на
императивно изискуеми по чл.70 ал.1 НК предпоставки за постановяване на
УПО, то съдът приема процесната молба за неоснователна.
При гореизложените доводи и на основание чл. 440, ал.1 НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г. А. Г. със снета
самоличност и ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира по реда на гл.
22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:55 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7