Определение по дело №1339/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 257
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20215500501339
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 257
гр. Стара Загора , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501339 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 248, ал.1 от ГПК
и вр. чл.250 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от С.Г.В., с ЕГН: **********, с
адрес: *** чрез адв. Р.М., адвокат при адвокатска колегия София, с личен
номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №
********** и адрес на дейност: ***, съдебен адрес: ***. тел: *** ПРОТИВ:
Определение от датата 26.01.2021 г.. постановено по гр.дело с № 834/2019 г.
по описа на PC - Чирпан.
Жалбоподателката твърди, че останала недоволна от същото
Определение от 26.01.2021г., постановено по гр.д, № 834/2016г. по описа на
ЧРС, с което PC — Чирпан е оставил без разглеждане, поради недопустимост,
депозираната молба от ищцата на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, с която са
сезирали съдът да допълни Решение с № 260017/16.10.2020 г., постановено по
гр. дело № 834/2019 г., по описа на PC - Чирпан, като осъди ответното
дружество ЗАД „О.-З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, да й заплати адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита на ищцата.
Счита, че Определението на Районен съд Стара Загора е неправилно и
1
незаконосъобразно, като съображенията й за това са и следните:
Намират, че погрешно съдебният състав е приел депозираната молба, с
която е сезиран за такава по смисъла на чл. 248 от ГПК и съответно за
подадена извън срока, посочен в тази разпоредба. Не са изложени
съображенията, поради които съставът на съда е квалифицирал молбата по чл.
248 от ГПК, доколкото в нея изрично посочихме, че в Решение №
260017/16.10.2020 г., постановено по гр. дело № 834/2019 г., по описа на PC -
Чирпан, не е обсъдено нито в мотивите, нито в диспозитива на решението
въпросът относно претендиралото и следващо се адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство и защита.
Считат, че в настоящия случай не следва подадената молба, с която е
сезиран PC - Чирпан, да се квалифицира и разглежда като такава по чл. 248,
ал. 1 от ГПК. Според посочената разпоредба - В срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.
С.Г.В. била представлявана по гр. дело № 834/2019 г., по описа на PC -
Чирпан безплатно, като материално затруднено лице, по силата на чл. 38, ал.
2 и ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 36, ал., 2 от ЗАдв, За така договореното между мен
и ищцата процесуално представителство представихме по делото Договор за
правна защита и съдействие от 06.12.2019 г., сключен помежду ни. В
договора е уговорено възнаграждението ми да бъде определено от съда на
основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за МРАВ с начислен ДДС,
съобразно уважената част от иска на С.В..
Според чл. 38. ал. 2 от ЗАдв.. ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът, осъществявал безплатно
процесуално представителство на материално затруднено лице. има право на
адвокатско възнаграждение и съдът следва да определи възнаграждението в
размер не по- нисък от предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за МРАВ и
да осъди другата страна да го заплати. Въпреки законовото задължение и в
нарушение на процесуалните правила съставът на PC - Чирпан не е обсъдил в
мотивите на Решение № 260017/16.10.2020 г., постановено по гр. дело №
834/2019 г. - дължи ли се адвокатско възнаграждение, в какъв размер следва
да е възнаграждението съобразно уважената част от предявения иск или ако
не се дължи адвокатско възнаграждение според съда - какви са причините. С
оглед липсата на мотиви относно адвокатското възнаграждение и предвид
обстоятелството, че и в диспозитива на решението няма произнасяне по
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, считам, че решението
е непълно.
По изложените съображения намират, че Решение №
2
260017/16.10.2020 г., постановено по гр. дело № 834/2019 г., по описа на PC -
Чирпан е непълно, тъй като съдебният състав е пропуснал да се произнесе по
искане, с което е сезиран.
Ето защо жалбподателката го обжалва в законоустановения срок, като
моли да се отмени същото обжалвано Определение и вместо него да се
постанови вместо него друго, с което да се определи и съответното
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв е постъпил от въззиваемия по делото “О.-З.” АД ***, с който
вземат становище, че частната жалба на жалбподателката се явява
неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение,
по съображенията подробно изложени в същия отговор.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния
законоустановен едноседмичен срок по чл. 407, ал.1 от ГПК и се явява
процесуално допустима.
С Определението си от датата от 26.01.2021г., постановено по гр.д.
№834/2019г. по описа на ЧРС, Районен съд Чирпан е ОСТАВИЛ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 261929/ 17.12.2020 г. на ищцата С.Г.В. ЕГН
********** от *** за допълване на Решение № 260017/ 16.10.2020 г. по
настоящото гр. д. № 834 по описа за 2020 година на PC Чирпан, в частта за
разноските, като недопустима.
Въззивната инстанция намира, че по същото дело е постъпила молба
от жалбподателката С.Г.В., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Р.М. от АК
София, с която моли съдът да постанови допълнително решение по гр.д. №
834/2019г. по описа на PC Чирпан, с което да осъди ЗАД“О.-З.“ АД да й
заплати адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ищцата в размер на 718, 68лв. с ДДС.
3
В тази връзка и на основание чл.48,ал.2 от ГПК съдът е изпратил
препис от молбата на ответната страна ЗАД “О.-З.“ АД за исканото допълване
на решението с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
На 21.01.2021г. е постъпило и писменото становище от ответника, в
което моли съда да остави без уважение молбата на ищеца за допълване на
Решението по реда на чл. 250 от ГПК. Счита, че макар и в молбата да е
посочен чл. 250 от ГПК като основание, по своята същност и съдържание
същата е по реда на чл. 248 от ГПК. Изнася в становището, че молбата на
ищеца за допълване на Решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК е
депозирана извън срока и по същество е изцяло неоснователна. Заявява, че
първоинстанционното решение е пълно и не са налице основания за
допълването му. Моли съда да остави без уважение молбата по чл. 250 от
ГПК на ищеца за допълване на Решението в частта за разноските.
Редът за изменение и допълнение на Решението в частта за разноските е
съгласно чл.248 от ГПК, а не чл.250 ГПК.
Съобразно чл. 248, ал. 1 ГПК, страната може да иска изменение на
решението в частта за разноските, когато съдът е пропуснал да се произнесе
за част от тях, като това право може да упражни в срока за обжалване на
решението, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок. В случая,
срокът за заявяване на искането за присъждане на разноски, в рамките на
който е представен списък за тях, не е спазен.
С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че
непълнота на съдебното решение, като порок на постановен съдебен акт,
който обуславя възможността за допълване от състава, постановил акта, е
налице, когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в
обема на цялото искане на страната. Липсата на произнасяне следва да касае
самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е
налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт.
Разпоредбата на чл.250 ГПК изрично урежда единствено и само
хипотезата на допълване на съдебно решение. В случай, че страната има
претенция за заплащане на направени в производството разноски, то следва
да направи това по реда на чл.248 ГПК, като спази съответно и предвидения
за това срок. В конкретният случай, молителят е следвало да заяви
претенцията си по реда на чл.248 ГПК в предвидения за това срок, предвид
4
което и въззивният съд счита, че подадената молба за недопустима и като
такава правилно е била оставена без разглеждане от първоинстанционният
РС-Чирпан.
Съдът счита, че молбата на ищеца за допълване на Решението в
частта за разноските е подадена извън срока. Чл. 248.ал.1 от ГПК гласи, че в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.
Решението по първоинстанционното дело не е обжалвано и е влязло в
законна сила в цялост на 19.11.2020г., а молбата на ищцата е подадена на
17.12.2020г., т.е. подадена е извън срока, и следва да бъде отхвърлена.
В заключение въззивният съд следва да отбележи, че не са спазени
сроковете както по чл.248, така и по чл.250 от ГПК, тъй като молбата на
жалбподателката е постъпила, след като Решението на РС-Чирпан е вляло в
законна сила.
Налага се категоричния извод, че първоинстанционния съд правилно и
законосъобразно е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 261929/
17.12.2020 г. на ищцата С.Г.В. ЕГН ********** от *** за допълване на
Решение № 260017/ 16.10.2020 г. по настоящото гр. д. № 834 по описа за 2020
година на PC Чирпан, в частта за разноските, като недопустима.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното
Определение на РС- Чирпан.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението от датата от 26.01.2021г.,
постановено по гр.д. №834/2019г. по описа на ЧРС, с което Районен съд
Чирпан е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 261929/
17.12.2020 г. на ищцата С.Г.В. ЕГН ********** от *** за допълване на
Решение № 260017/ 16.10.2020 г. по гр. д. № 834 по описа за 2020 година на
PC Чирпан, в частта за разноските, като недопустима, като ПРАВИЛНО и
5
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред ВКС на РБ гр. София чрез ОС
- гр. Стара Загора, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6