Определение по дело №19037/2018 на Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3338

 

                                           22.03.2019 г.,   гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19037  по описа на съда за 2018 г., констатира следното:

 

Производството е по реда на чл.129, ал.3 ГПК.

 

С определение №509/26.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 619 по описа за 2018 г. на Апелативен съд Пловдив, по реда на чл.23, ал.3 ГПК е определен Районен съд Пловдив да разгледа гражданското дело, образувано по повод искова молба на М.М.С. против Р.Б. Д. и М. Н.И., с която се предявява иск по чл.45, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.53 ЗЗД.

С разпореждане на настоящия съдебен състав от 07.12.2018 г. исковата молба е счетена за нередовна и е оставена без движение, като на ищеца са дадени следните указания: 1) да посочи точната дата на твърдяното противоправно деяние – в какво се изразява то – изготвяне на заключение от вещите лица или нещо друго – да се опише;  2)да изложи твърдения претендираното обезщетение за имуществени или неимуществени вреди е и да опише същите; 3) приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. На ищеца е предоставен едноседмичен срок за изпълнение на указанията на съда, като изрично са указани и последиците от неизпълнение на указанията в срока - исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Разпореждането е връчено на ищцата редовно на основание чл.44, ал.1 ГПК при отказ на 30.01.2019 г. Видно от разписката на съобщението, ищецът е отказал да приеме същото, „тъй като е спряна препоръчаната му кореспонденция”. Ищецът е установен да се намира в Софийския централен затвор.

С разпореждане на съда от 13.02.2019 г. е изискана информация от софийски централен затвор дали на лицето М.М.С. е ограничавана кореспонденцията и ако да – с коя заповед и за какъв период от време, като на съда се изпрати препис от заповедта. В отговор на изисканата справка е постъпила докладна записка от *** П.Ч. към Затвора в гр. София, видно от която ищецът по делото е постъпил в затвора на 08.08.2018 г. На ищеца му било разяснено в присъствието на *** *** Н.Т.– *** на Затвора гр. София, упълномощен да получава кореспонденция на институцията съгласно заповед № Л-17/ 23.01.2018 г., като същият ясно е обяснил на М.С., че не е упълномощен да подава и получава препоръчана кореспонденция на лишените от свобода в съответната пощенска станция. В докладната записка е упоменато, че на М.М.С. му били разяснени три начина за получаване и предаване на кореспонденция, със които той не се съгласил.

С оглед изложеното, съдът намира, че връчването на разпореждането на съда на ищеца е редовно, при отказ на основание чл.44, ал.1 ГПК. Несъстоятелна е причината, поради която страната е отказала да получи съобщението, а именно – „спряна препоръчаната кореспонденция”. Едно от правата на лишените от свобода е именно правото на кореспонденция – чл.75, ал.1 и чл.76 ППЗИНЗС. В случаите, когато страна по делото се намира в затвора при преценка за това спазен ли е процесуален срок, съдът има предвид и съобразява мястото, където лицето се намира. Това е така, тъй като този факт не би могъл да доведе до ограничаване на правата на страната в процеса. В случая обаче, ищецът по своя воля е отказал да получи разпореждането на съда с дадените в него основания. Този отказ съдът намира за неоснователен. Установи се, че не е налице заповед за началника на Затвора в гр. София, с която в действителност да е ограничавана кореспонденцията на ищеца. Последният е могъл да приема съобщението и да подаде молба с оглед дадените указания и като се имат предвид специалните правила на Правилника за прилагане на ЗИНСЗ досежно кореспонденцията на лицата, намиращи се в затвора. Това не е сторено от ищеца в дадения му от съда срок, изтекъл на 06.02.2019 г., поради което исковата молба подлежи на връщане, а производство по делото – на прекратяване.   

Така мотивиран, на основание чл.129, ал.3 ГПК съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 2579/24.02.2016 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от М.М.С., ЕГН: **********, адрес: ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 19037 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, III граждански състав

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.

            Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца чрез Затвора в гр. София.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:    /п/

 

Вярно с оригинала.

АД